Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 30 от 12.01.2012 година, постановена по НОХД № 1148/2011 година Горнооряховският районен съд е признал подсъдимия С. К. Д. за виновен в това, че на 20.09.2011 г. в местността „М.” гр.Л. извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице от женски пол чрез употреба на сила и заплашване и на основание чл.150 ал.1, вр.чл.58 а ал.1 НК го осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода. Признал подсъдимия за виновен и в това по същото време и място да се е съвкупил с лице от женски пол като я принудил за това със сила и заплашване и на основание чл.152 ал.1 т.2, вр.чл.58а ал.1 НК му наложил наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК определил на подсъдимия едно общо наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, като отложил неговото изпълнение за срок от пет години считано от влизане на присъдата в сила. Разпоредил се с веществените доказателства и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Недоволна от присъдата останалата пострадалата от престъпленията, която обжалва същата в качеството си на частен обвинител и твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в частта, в Ûоято изтърпяването на наказание е отложено. Моли присъдата да бъде отменена в тази й част. Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и справедлива и предлага на съда да я потвърди. Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание. Упълномощения повереник поддържа жалбата от нено име. Излага съображения в подкрепа на същата и моли съда да постанови решение, с което да отмени присъдата в частта в която изтърпяването на определеното общо наказание е отложено за срок от пет години, като постанови същото да бъде изтърпяно ефективно. Подсъдимият, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Упълномощения защитник счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна и предлага на съда да я потвърди. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: Производството пред районния съд е проведено по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият изцяло е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства районния съд е приел за безспорно установена фактическата обстановка, такава каквато е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пред въззивната инстанция не са сочени и не са събирани нови доказателства. Въззивният съд намира, че приетата от районния съд фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните доказателства и също я приема за доказана, а именно: През лятото и есента на 2011 година подсъдимия Д. и пострадалата Х. установили контакт, като си пишели в сайт за запознанства. На 20.09.2011 година пострадалата приела поредната показана на подсъдимия да се срещнат лично. Срещнали се в 20.30 часа пред сградата на съда в гр.Г.О., като подсъдимия бил с лек автомобил. Подсъдимият поканил пострадалата в автомобила си и отишли с него в с.А. в заведението „Ч.”, където пили безалкохолно и разговаряли. Тръгнали обратно към Г.О. и в близост до местността „М.” подсъдимия спрял автомобила, като обясни, че отива по нужда. Връщайки се в автомобила същият се опитал да целуне пострадалата, но тя му отказала отдръпвайки се. Тогава той й казал: ”Виж какво, от тука няма да си тръгнеш, ако не те изчукам”. Изненада пострадалата отказала и заявила, че това е невъзможно, но получила отговор, че ако трябва ще стоят там цяла нощ, но това ще се случи. Пострадалата решила да заблуди подсъдимия, като казала, че следва да отиде по нужда и вземайки салфетка от чантата си успяла да вземе и мобилния си телефон. Отдалечила се от колата, но подсъдимия тръгнал след нея. Успяла чрез бутон за бързо набиране на набере св.М. и да му каже къде се намира и че се нуждае от помощ. В това време подсъдимия я настигнал, взел телефона от ръката й и го изключил, хванал я за ръката и насилствено я върнал в колата. Потеглил и навлязъл навътре в гората, като й казал, че никой не може да я намери. Започнал да я заплашва, че ще извика още петима мъже да й се изредят, че ще извика и дрогирани мъже. Поведението и изказаните заплахи произвели целения ефект. Звъннал втория телефонен апарат на пострадала, като отново бил изключен от подсъдимия и ядосан той заплашил пострадалата, че има и пистолет. Това напълно сломило съпротивата на пострадалата. Подсъдимия съблякъл блузата и сутиена й, опипвал гърдите й и я извлякъл насила от автомобила, съборил я на колене, хванал косата й и поставил половия си член в устата й. Пострадала се дърпала. Тогава подсъдимия я изправил до капака на колата, съборил я по лице върху него, свалил й панталона и вкарал половия си член във вагината й. Правил възвратно постъпателни движения. Пострадалата го молила да престане. Подсъдимият седнал на капака на колата, навел главата на пострадалата по половия си член и го вкарал в устата й, където еякулирал. Видимо успокоен откарал пострадала по главната улица на гр.Л., върнал й мобилните телефони. След като се прибрала в дома си пострадалата се обадила на св.М. При така приетата за безспорно установена фактическа обстановка правилно и законосъобразно районният съд е признал подсъдимия за виновен да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.150 ал.1 НК и чл.152 ал.1 т.2 НК. От събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че на посочената дата и място подсъдимия е употребил сила (дърпане, стискане, хващане за косата) и заплашване (с по тежък резултат – осъществяване на полово сношение против волята на пострадала от още лица, с думи, че притежава пистолет, че няма да си тръгне цяла нощ, че никой не може да я намери, както и поставянето й в обстановка достатъчна за създаде чувство за заплаха – гора, извън населено място през нощта) с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление и съвкупление. Деянията са осъществени умишлено при форма на вина – пряк умисъл, който се доказва както от предхождащото поведение – уговаряне, а след това заплашване, че пострадалата няма да се прибере без той да получи какво е пожелал (полов контакт) така и от последвалите действия описани по-горе. При определяне на наказанията районния съд правилно е приложил закона, като съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК е определил наказанието съобразявайки и разпоредбата на чл.58 а НК. При отчитането на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът неоснователно е приел като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанията на подсъдимия. Самопризнанието на подсъдимия и процесуалното му поведение е основание за прилагане на чл.58а НК, т.е. отчетено е от законодателя и не следва да се отчита втори път. Въззивният съд намира, че по отношение на подсъдимия следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство само чистото съдебно минало на същия. Независимо от това въззивния съд намира че определените от районния съд за всяко престъпление поотделно наказания лишаване от свобода за срок от четири години съответстват както на обществената опасност на дееца, така и на обществената опасност на деянието. Правилно и законосъобразно районния съд е намалил така определените наказания с една трета на основание чл.58а НК и на основание чл.23 ал.1 НК определил общо наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода. Неправилно районният съд след като е определил наказанието за всяко престъпление поотделно е обсъждал за всяно наказание наличието на предпоставките на чл.66 НК. Константната на практика на ВКС е, че когато съдът констатира, че подсъдимият е извършил две или повече престъпления при реална съвкупност, следва да наложи наказания поотделно за всяко престъпление, да определи общо наказание за съвкупността като цяло и едва след това да преценява дали са налице установените от закона предпоставки за приложението на чл.66 НК. Крайният извод за необходимостта от реално изпълнение на наказанието или за приложение на условно осъждане зависи от цялостната преценка на личността на подсъдимия, проявена във всички извършени престъпления. Именно неспазването на тази поредност е довело до неправилния извод, че са налице предпоставките на чл.66 НК. Въззивният съд намира, че от вида на извършените престъпления – грубо, непровокирано посегателство върху личността на пострадалата, начина на извършване на престъплението – отвеждане в гора, извън населено място, използване както на сила, така и на заплашване, както и че са извършени две престъпления, не може да бъде направен извод, че за осъществяване целите на наказание то не следва да бъде изтърпявано. Въззивният съд не споделя изводите на районния, че причина за извършване на престъпленията е предхождащото певедение на пострадалата, която е били във виртуален контакт с подсъдимия месеци преди извършване на деянието, начина на осъществяване на контакта между тях - сайт за запознанства, съгласието й да се срещнат и т.н. Именно няколко месечния виртуален контакт между двамата е създал чувство за спокойствие от срещата, която се е състояла на обществено място. Разсъжденията на районния съд в това отношение са нелогични, тъй като запознанството с нови хора, независимо дали е лично или виртуално винаги предполага непознаване между тези хора. Споделянето на подобен извод означава, че всеки който се е запознал с някого става причина за евентуално извършване на престъпление спрямо него. Тук следва да се отчете и поведението на подсъдимия спрямо пострадалата след образуване на досъдебното производство. В същото се съдържат данни, че подсъдимият е търсил пострадалата, опитвал се да й повлияе за съдържанието на свидетелските й показания. Поведението му е предизвикало съставяне на полицийски протоколи за продупреждение и вземяне на мярка за процесуална принуда - забрана за подсъдимия за доближаване непосредствено пострадалата. Подобно поведение в никакъв случай не може да бъде тълкувано като поведение на подсъдим по отношение на когото с оглед на индивидуалната превенция на наказанието не е необходимо то да бъде изтърпявано. Като взе предвид гореизложеното въззивния съд намира, че за да бъдат осъществени целите на наказанието – както генералната така и индивидуалната превенция, същото следва да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно с затворническо общежитие от открит тип с първоначален общ режим, в какъвто смисъл следва да бъде изменена обжалваната присъда. При извършената цялостна проверка на присъдата съдът не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна. Водим от горните мотиви и на основание чл.337 ал.2 т.2 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда № 30 от 12.01.2012 година, постановена по НОХД № 1148/2011 година от Горнооряховският районен съд като отменява същата само в частта, в която изпълнението на наложените на С. К. Д. наказания лишаване от свобода са отложени за срок от пет години на основание чл.66 НК, като постановява С. К. Д. да изтърпи наложеното му общо наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |