Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №20150/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба на К.К.Д., ЕГН********** срещу
Д.Г.Б., ЕГН ********** ***, с която е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на
следната вещ - недвижим имот с
идентификатор ..........., по
кадастрална карта одобрен със Заповед РД............ от ИД на АГКК, адрес на
имота: град Варна, община Варна, област Варна, район Младост, ул. Т. бл.№..,
вх.Е, .., ет.1, с предназначение на самостоятелния обект - жилище-апартамент; брой
нива на обекта: 1/едно/, с площ 57кв.м при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ....и ...., под обекта:няма; над обекта: ...., основан
на твърдения за възникване на съсобствеността при квоти от 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. за
ответницата Д.Г.Б., придобита на основание покупко-продажба в режим на СИО.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от
ищеца в исковата молба: С ответницата са съсобственици на процесния имот при горепосочените квоти на основание
покупко-продажба от 25.02.1994г., след като имотът е придобит по време на брака
в режим на СИО. Впоследствие бракът между страните е прекратен с решение на ВРС
по гр.д. №../2000г. Твърди, че с ответницата не могат да прекратят доброволно
съществуващата съсобственост, като вкл. с Нотариална покана от 26.11.2019г.
ищецът е предложил на същата да закупи неговия дял, но му било отказано, поради
което и искането е за допускане на съдебна делба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който искът
за делба се оспорва, като неоснователен. Твърди се, че считано от есента на
2003г. ищецът не е имал достъп до имота, като му било заявено, че ответницата
го счита за свой. Ясно демонстрираното
намерение на ответницата не било оспорено от ищеца и тя владеела целия имот за
себе си. Същата извършила и множество подобрения със свои лични средства, което
било още едно доказателство за факта на необезпокояваното и непрекъснато
владеене на имота от нея спрямо ищеца.Твърди се, че ответницата е придобила
частта от вещта, принадлежаща на ищеца чрез давностно
владеене, поради което не е налице твърдяната съсобственост. В тази връзка
молбата е за отхвърляне на исковата претенция.
В срока за отговор е предявен насрещен
иск от ответницата.
С оглед постановеното по частна жалба определение №2102 от 14.06.2021г. по
в.гр.д.№644/2021г. по описа на ВОС, с което е отменено определение №... на ВРС
в частта досежно предявения от Д.Г.Б. срещу К.К. Тодоров насрещен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК
и задължителните указания на въззивната инстанция, е приет за съвместно разглеждане насрещен
иск на Д.Г.Б., ЕГН********** срещу
К.К.Д., ЕГН********** с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, последната да бъде призната за собственик на ½ ид. част от имота, претендирана от ищеца по първоначалния иск.
Насрещната
исковата молба се основава на следните фактически твърдения изложени в нея: Твърди се, че считано от есента на
2003г. ответницата явно, необезпокоявано и непрекъснато владее процесния имот, като е демонстрирала спрямо всички
намерението си, че тя е негов едноличен собственик. Считано от същата година ищецът не е имал
достъп до имота, като му било заявено, че ответницата го счита за свой. Ясно
демонстрираното намерение на ответницата не било оспорено от ищеца и тя
владеела целия имот за себе си. Същата извършила и множество подобрения със
свои лични средства, което било още едно доказателство за факта на
необезпокояваното и непрекъснато владеене на имота от нея спрямо ищеца. Твърди
се, че ответницата е придобила частта от вещта, принадлежаща на ищеца чрез давностно владеене, поради което не е налице твърдяната
съсобственост. В тази връзка молбата е за отхвърляне на исковата претенция и за
признаване на ответницата за изключителен собственик на имота.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът по
насрещния иск е депозирал писмен отговор, с който насрещната претенция се
оспорва. Твърди, че процесният имот е съсобствен между страните по силата на НА и прекратен брак,
с влязло в сила решение. Със същото решение съдът е предоставил ползването на
семейното жилище на ответницата, както и упражняването на родителските права по
отношение на децата. По устна договорка между страните ищецът се съгласил
ищцата и децата да обитават жилището и след 2007г., докато живеят е него с
майка си и учат. Твърди се, че не са налице онези обстоятелствата при които
владелецът манифестира поведение, че той упражнява фактическа власт за себе си.
И към настоящия момент ищецът по първоначалния иск е регистриран по постоянен и
настоящ адрес ***. Всички данъци и такси за имота били заплащани и от двамата
собственици. Към ответницата били отправяни множество покани да уредят
имуществените си отношения, но молбата й била ответникът да изчака, тъй като
децата живеели в имота. Въпросът се отлагал във времето докато се стигнало до
момента, в който му бил отказан напълно достъпа до жилището. Искането е за
отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните е обявено за безспорно и ненужадещо се от доказване на основание чл. 146, ал.1, т. 3
и т.4 и чл.155 ГПК, че процесният имот е
закупен по време на брака между страните, като и че последният е прекратен с
решение от 20.10.2000г. по гр. д. ../2000г. по описа на ВРС.
Страните не спорят, а и видно от същото съдебно
решение, приобщено по делото, родителските права са предоставени за упражняване
на майката – ответницата Б. /към него момент с фамилия Д./, като на нея е
предоставено и ползването на семейното жилище, находящо
се в гр. Варна, ул. М., бл. №.., вх.Е, ...
Видно от удостоверение с изх.№АУ073982МЛ/07.08.2020г.
на Община Варна, постоянния адрес, заявен от ищеца за периода от 05.01.2001г.
до датата на справката, е в гр. Варна, ж.к. Т. №.., вх.Е, .., ет.1.
Видно от квитанция на л.79 и л.98-100 от делото от името на К.К.Д. са заплатени местни данъци и такси битови отпадъци за делбеното жилище за 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2009г.,
и 2020г.
Видно от справка, изготвена от Община Варна, рег.№Т2002430ВН_001ВН на
л.100-101 от делото, от името на Д.Г.Б. са заплатени местни данъци и такси
битови отпадъци за делбеното жилище за периода 2005г.
– 2021г. включително.
От приобщената по делото нотариална покана на л.12-14, се установява, че ищецът
е отправил предложение до ответницата да закупи делът му от процесния
имот срещу сумата от 30000лева. Същата е получена лично от ответницата,
съгласно направеното отбелязване върху нея -
на 27.11.2019г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до
следните правни изводи:
По предявения насрещен иск и твърденията, че ответницата е
придобила частта от вещта, принадлежаща на ищеца чрез давностно
владеене, поради което не е налице твърдяната съсобственост:
Давността представлява първичен способ за придобиване на вещни права, чрез
фактическо упражняване на съдържанието им в определен от закона срок, с
намерение за присвояване, манифестирано спрямо конкуриращия собственик или
съсобственик, както и спрямо всички трети за спора лица.
Във връзка със заявеното от отв. Б. давностно придобиване се ангажираха показанията на св.Д. и
св.К.. Преценявани в съответствие с изложеното във фактическата страна на
спора, от съвкупния анализ на показанията се установи, че след 2003г. ищецът е напуснал
бившето семейно жилище и от 2005г. живее на семейни начала със св. К.. В
жилището останали да живеят ответницата, заедно с двете й деца – К. и А., като
св. Д. живеела там до 2019г., а брат й – и към настоящия момент. Ето защо съдът
приема за доказано трайното фактическо ползване на делбеното
жилище от отв. Б. след 2003г. и досега.
Фактическият състав на придобивната давност
включва освен установения обективен елемент и субективен такъв – своително намерение, манифестирано спрямо конкуриращия
собственик или съсобственик. Номинално съсобственикът
е владелец на своята идеална част и държател на частите на другите
съсобственици. Това положение може да се промени, ако държателят отблъсне
владението на другите съсобственици и доведе до знанието им намерението да свои
имота изцяло, съответно ги уведоми, че отказва да признае правата им. Ето защо
претендиращият съсобственик трябва да установи не само, че е ползвал целия имот
в законоустановения срок, но и факта, че своителният му анимус е бил
изрично демонстриран пред другите съсобственици (така и Решение №.../29.12.2009г.
на ВКС по гр.д. №.../2008г., 3-то ГО). В подкрепа на това разбиране са и
концептуалните разяснения, дадени с ТР №1/6.08.2012г. на ВКС по тълк.д. №1/2012г., ОСГК – че презумпцията по чл.69 ЗС
намира приложение само когато един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите. В останалите случаи позоваващият се на давност съсобственик дължи
доказване на промененото си намерение за своене,
демонстрирано спрямо другите съсобственици (така и Решение №1173/5.12.2008г. на
ВКС по гр.д. №4577/2007г., I г.о; Решение №123/15.06.2010г. на ВКС по гр.д.
№431/2009г., II г.о. и други).
В контекста на изложеното фактическото напускане на имота от К.Д. през 2003г.
не обективира само по себе си отказ от права, нито
пък фактическото установяване на отв. Б. в жилището
след 2003г. само по себе си обосновава своително
намерение за целия имот.
От показанията на св. Д., ценени при условията на чл.172 ГПК се установява,
че същата е напуснала пр. имот и се е установила в друг дом през 2019г. До него
момент заедно с брат си и майка й са живеели в спорния имот. Св. сочи, че през 2003г.
ответницата - нейна майка, е помолила баща й да напусне семейното жилище, тъй
като искала да прави ремонт, с което ищецът се съгласил. Твърди, че родителите
й не поддържат контакт по между си и че през 2019г. баща й е посетил
лабораторията в която работи майка й, за да уредят въпросът за апартамента.
Свидетелства, че през периода 2003г.-2019г. ищецът не е посещавал изобщо имота,
нито е имал достъп до него, тъй като не е разполагал с ключ за входната врата.
Свидетелката заявява, че баща й не е бил търсен на този адрес, нито е
получавала пратки за него. Ищецът поддържал контакт с комшия, живеещ на по –
горен етаж, с името Николай, който не бил споделял за някакви оплаквания на
ищеца във връзка с имота. Твърди, че от 4-5 години тя не поддържа контакт с баща
си, а преди това му е ходила на гости и са се чували по поводи. Заявява, че
баща й не е искал ключ за апартамента, а е казвал единствено, че му трябват
пари и следва да бъдат уредени отношенията във връзка с апартамента. Заявява,
че жилището не е посещавано от ищеца, откакто се е изнесъл.
От показанията на св. К., ценени при условията на чл.172 ГПК, се
установява, че същата живее с ищеца на сем. начала, считано от 2005г. Твърди, че
ищецът притежава жилище в кв.„Т.“, в което по силата на съдебно решение живеят две
от децата на ответницата– К. и А.. Свидетелката сочи още, че след навършване на
пълнолетие от децата, ищецът многократно е искал да уреди отношенията си с
бившата си съпруга, но последната не вдигала телефона си, като в същото време
сменила патрона на вратата на апартамента, където ищецът имал вещи. Твърди, че
ищецът не е престанал да има интерес към жилището, вкл. бил осъден от ВиК да заплати суми за сметки по споразумение, сключено от ответницата. Сочи, че ищецът е ходил на
работата й, за да си уредят отношенията за апартамента, но бил изгонен с
думите, че това ще се реши по съдебен ред. В тази връзка ищецът отправил
нотариална покана към ответницата, но тя не се съгласила с цената й. Св.
твърди, че ищецът дълги години не е предприемал действия, тъй като децата му
нямало къде да живеят, но в същото време никога не се бил отказал от имота си,
защото нямал друго жилище. Свидетелства, че по лична карта ищецът е регистриран
на процесния адрес. Имал и временна регистрация на адреса
на който живеели сега на ул.“Вяра“, заявена декември м.2020г., за да си
получава съобщенията във връзка с предстоящото му в миналото пенсиониране.
От така кредитираните свидетелски показания, които не си противоречат, а по
– скоро се допълват взаимно, недвусмислено се установява, че семейното жилище
след развода се е ползвало от ответницата и двете й деца. Според св. К. е имало уговорка
между страните, че това ще е докато децата учат и имат свое собствено жилище,
т.е. ищецът очевидно е считал себе си за съсобственик. В тази връзка следва да
се отбележи, че св. Д. е живяла в процесния имот до
2019г., а брат й и към настоящият момент живее там, което е и в синхрон с
твърденията на ищеца, че до 2019г. не е правил постъпления за уреждане на
имуществените отношения с бившата си съпруга по повод на спорния имот. След този
момент обаче е предприел действия в тази насока, вкл. и чрез изпратената до
ответницата нотариалана покана, с която й отправил предложение
за изкупуване на дела му. Следователно се явява недоказана и изискуемата от
закона промяна на намерението, при което е осъществявана фактическата власт.
За пълнота следва да се обсъди, че действително заплащането на данъци и
такси за недвижим имот индикират своителен
анимус. По делото обаче са ангажирани колидиращи си писмени доказателства в тази насока (л.79 и
л.98-100, респ. л.100-101). Всъщност при сравнителния анализ на тези преводни
документи с изслушаните гласни доказателства се индикира
извод, че всеки от съпрузите е заплащал във времето данъци и такси за
припадащата му се част от собствеността, което обстоятелство потвърждава
формирания по – горе извод.
По изложените съображения съдът намира насрещната искова претенция на отв. Б. за недоказана.
По гореизложените съображения досежно делбения имот намира приложение презумпцията за равенство
на квотите на К.Д. и Д.Б. след бракоразводното решение от 2000г. Така делбата
следва да се допусне между съделителите при квотите: от
1/2 ид.ч. за К.К.Д. и 1/2 ид.ч. за Д.Г.Б..
По арг. от чл.355 ГПК, разноските подлежат на
възлагане с решението по извършване на делбата, поради което не се следват в
настоящата фаза.
След влизане в сила на решението
по допускане на делбата ще следва да се насрочи втората фаза на производството
по извършване на делбата.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
насрещен иск от Д.Г.Б., ЕГН **********
срещу К.К.Д.,
ЕГН**********, да бъде призната за собственик на ½ ид. част от имота, претендирана от ищеца по първоначалния иск, на осн. чл.124 ал.1 ГПК, като неоснователен.
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА
на следния недвижим имот:
- Недвижим имот с идентификатор ..........., по кадастрална карта
одобрен със Заповед РД............ от ИД на АГКК, адрес на имота: град Варна,
община Варна, област Варна, район Младост, ул. Т. бл.№.., вх.Е, .., ет.1;
предназначение на самостоятелния обект: Жилище-апартамент; Брой нива на обекта:
1 /едно/. Посочена в документа площ: 57 кв.м. Съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ....и ...., под обекта:няма; над обекта: .... между
съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва:
- ½ ид.част за К.К.Д., ЕГН**********
и
- ½ ид.част за Д.Г.Б., ЕГН **********, на
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: