РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Павликени , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20214140100002 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Д. А.,
ЕГН ********** от гр. ***, ***, чрез адвокат Д.Ф. - САК против „Ай Ти Еф
Груп” АД, ЕИК ***, с която са предявени обективно съединени искове -
установителен и осъдителен с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 23 от ЗПК - досежно обявяване на недействителност на договор за кредит
и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за осъждане ответното дружество да му заплати
недължимо платени суми и евентуални по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. С чл. 23 от
ЗПК за конкретни клаузи и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за недължимо
платени суми за неустойка по оспорените клаузи. Ищецът твърди, че между
страните да е възникнало облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит № *** от 11.05.2018 година, което било
недействително на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК -
размера на договорната лихва противоречал с добрите нрави (чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД), на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и на хипотезата на чл.
143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП - в нарушение на чл. 5 ЗПК в стандартният европейски
формуляр кредиторът използвал търговска практика за да го убеди, че
колкото по-голяма сума усвои като заем, толкова по-малко разходи ще
извърши по обслужването на кредита, на основание неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на
1
договора не е бил включен размера на лихвения процент на ден и не са
разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК, на основание на
обстоятелството, че страните не били уговорили изрично на основание чл. 13,
ал. 4 от ЗЕПЕУУ, че положените от тях обикновени подписи имат правната
сила на саморъчен подпис, то съответно не била спазена писмената форма за
действителност на същият и не било изразено валидно съгласие за
сключването на кредитната сделка. В частност не били изпълнени и условията
на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от
потребителя. Договорът се явявал нищожен освен като сключен в нарушение
на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл.
19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това
последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължал връщане само на
чистата стойност на паричния заем, което той бил сторил, но не дължал лихва
и други разходи по заема. Тъй като ищецът платил повече, разликата се
явявала недължима. Предвид изложеното моли за уважаване на исковете и
признаване за установено в отношенията между страните, че договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен,; както и осъждане на
ответника да плати сумата от 522 лева, получена без основание, поради
недействителност на договора, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда - 05.01.2021 г. до окончателното
погасяване. При условията на евентуалност, ако не бъдат уважени главните
искове, търси прогласяване нищожността на клаузите на чл. 3. 3 - досежно
уговорена неустойка и чл. 3.4 - досежно такси за извънсъдебно събиране на
просрочени суми от процесния договор за потребителски кредит №*** от
11.05.2018 г. и съответно да му заплати 171, 53 лева, недължимо заплатено
вземане за неустойка по чл. 3. 3 от договора за потребителски кредит. Сочи
писмени доказателства и заявява искане за допускане изслушването на
заключение на ССЕ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва исковете, с доводи договорът да бил действителен, а всички получени
суми - дължими и като такива неподлежащи на връщане. Моли отхвърляне на
исковете. Признава, че ако уговорената между страните неустойка по чл. 3.3
2
от Договора бъде включена при изчисляването на ГПР, то същият би
надхвърлил нормативно установеният в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер. Търси и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Ай Ти Еф Груп“
АД е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит №
***/11.05.2018 г., по който предоставената от ответника парична сума в
размер на 1500 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя ищец. Страните не
спорят и относно съдържанието на възникналото облигационно отношение,
обективирано в представения екземпляр на договор и погасителния план към
него.
Не е спорно и че към момента на разглеждане по делото ищеца е
заплатил на ответника сума в размер на 2025 лева.
Не е спорно – становищата на страните, че сумата от 1194,36 лева,
дължима от кредитополучателя неустойка съгласно чл. 3.3. от договора, не е
включена в посочения в договора размер на ГПР, а именно 49,66 %, както и
че при съобразяване и на тази сума кредитът би се оскъпил съществено.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
3
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация,
преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга
на кредита участва кредитен посредник, или не.
Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този
договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък
начин.
4
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения
в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху
третата хипотеза, а именно дали посоченият в чл. 1.5. от договора годишен
процент на разходите в размер на 49,66 % отговаря на действително
приложимия между страните ГПР. В този смисъл са основно наведените от
ищеца съображения в исковата молба.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно
което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички
разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни
посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални
5
разходи.
В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент
на разходите по кредита не се включват разходите:
1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит;
2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят
дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит;
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т.1-3 от Директива
2008/48/ЕО.
В конкретния случай в спорните между страните клаузи на раздел I. Цел
и предмат на договора, чл. 1.7. – 1.9., в срок до края на следващия ден,
считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е
длъжен да учреди обезпечение съгласно настоящия договор и общите
условия.
6
Съгласно чл.3.3 в случай че кредитополучателят не осигури и не
представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на
цитираните по-горе или действието на обезпечение бъде прекратено по
някаква причина, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за
всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на
неустойката изрично посочен в договора е 1194.36 лв.
На пръв поглед изглежда, че тази сума представлява неустойка за
неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на
обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не би
следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР. Подобно
тълкуване обаче би било, твърде буквалистично и не държи сметка, както за
трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за същността на
неустойката, така и за връзката на чл. 3.3. от Договора с останалите
разпоредби от Договора.
Така, съгласно трайно установеното виждане в теорията и
задължителните постулати на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление
на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без
да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от
неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка
включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено
изпълнение от страна на длъжника по договора. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, с която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Като примерни критерии дали неустойката излиза извън присъщите й
7
три функции, в същото тълкувателно решение са посочени:
- естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.;
- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 3.3. от
договора с останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод,
че предвиденото в чл. 3.3. от договора парично задължение в размер на
1194.36 лева не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а
точно обратното - представлява скрита форма на допълнително
възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него
финансов ресурс. Така в чл. 1.7 е предвидено, че кредитополучателят следва
да предостави поне едно от следните обезпечения: поръчителство на две
физически лица, които отговарят на изискванията на чл. 1.9 или банкова
гаранция. В цитираната вече норма на чл. 3.3 от договора е предвидено, че
ако надлежното обезпечение не бъде предоставено в тридневен срок от
сключване на договора се дължи неустойка в определения размер. Видно от
приложения по делото погасителен план неустойката е включена в стойността
на месечните погасителни вноски, още към момента на сключване на
договора и преди изтичане срока за предоставяне на обезпечение, като
размерът на отделните компоненти, формиращи погасителната вноска е така
изчислен, че месечната вноска за всеки един месец, включваща дължимата
неустойка, да бъде еднаква. В чл. 1.9 от договора е предвидено, че
поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един
от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на
осигурителния доход в размер на 1500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна
възраст; да работят по безсрочен трудов договор; да имат не-малко от 5
8
години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или
поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя;
да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други кредитни или финансови институции или ако има –
кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен“. Кредитодателят не е длъжен и по своя
преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния
поръчител, може да откаже да приеме предложените от кредитополучателя
поръчители.
От цитираните клаузи на Договора могат да се направят следните
фактически констатации, относими към примерните критерии, посочени в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС:
- чистата стойност на кредита е в размер на 1500 лева.
- цялата подлежаща на връщане стойност съгласно приложимия ГПР е
1853.64 лева. Тази сума представлява и размерът на кредиторовия интерес от
точното и своевременно изпълнение на договора.
- размерът на предвидената неустойка е в абсолютно определен размер, а не в
процент от стойността на договора и възлиза на 1194.36 лева.
- общият размер на вземанията на ищеца към кредитополучателя съгласно
клаузите на договора /главница+ възнаградителна лихва+ неустойка/ възлиза
на 3048 лева.
- неустойката се дължи, както за пълно неизпълнение на задължението за
обезпечаване на кредита, така и за предоставяне на обезпечение, което не
отговаря на предвидените в договора условия. Не е предвидена
диференциация в размера на неустойката в зависимост от степента на
изпълнение на задължението за обезпечаване на кредита.
- срокът за предоставяне на обезпечението до края на следния ден, след
сключване на договора.
- за да бъде точно изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение
9
следва като поръчители да бъдат осигурени две физически /но не и
юридически лица/, чийто общ осигурителен доход да е не по-малко от 3000
лв.
- доходът, който се изиска, за да отговарят лицата на условията за поръчители
3000 лева е почти равен на общия размер на вземанията на ищеца към
кредитополучателя съгласно клаузите на договора /главница+
възнаградителна лихва+ неустойка/ възлизащ на 3048 лева.
- договорът е сключен и без представеното обезпечение.
- в договора е предвидено неустойката да се заплаща на периодични вноски
подобно на главницата и възнаградителната лихва.
- в изготвения в деня на сключване на договора погасителен план в
стойността на месечната погасителна вноска е калкулирана и стойността на
неустойката, без да е изтекъл срока на потребителя за изпълнение на
задължението му за предоставяне на обезпечение.
- в договора липсва посочен механизъм за съотнасяне размера на неустойката
към кредитоспособността на потребителя, която би имала значение за
определяне размера на вредите на кредитора при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, доколкото предоставеното
обезпечение би било релевантно за интереса на кредитора само при
невъзможност на главния длъжник - кредитополучател да погасява
задълженията си.
От посочените фактически констатации следва несъмненият извод, че
сумата от 1194.36 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно
практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на
обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и
начинът, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е
видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното
изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което
неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката –
1194.36 лева, като скрита добавка към възнаградителната лихва.
10
Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав приема, че тази
сума не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не
притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Нещо повече, от начина на калкулиране и предвидения начин на
издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително
„възнаграждение“ за кредитора по предоставения кредит, което съгласно
изричните разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и съображение 20 от Директива
2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора.
От вече изложеното следва, че в процесния случай е налице
разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на
ГПР, което както вече бе изяснено по-горе представлява една от трите
хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща
до недействителност на договора. При извод за недействителност на договора
съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на
кредита, а именно 1500 лева, а съдът не дължи произнасяне по останалите
наведени основания за недействителност на договора, макар също да ги
намира основателни.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това
в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
11
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид
и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на ГПР.
Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като нищожна не
поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се явява недействителен.
С оглед нищожността на договора, платеното от ищеца над чистата
сума на кредита е платено при начална липса на основание. Следователно на
осн. чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД ответникът дължи връщане на това, което
ищеца му е престирал при такава начална липса на основание.
В случая според признанията на ответника ищеца му е заплатил сумата
от 2025 лева. Така разликата между платеното от ищеца и това което същият
трябва да върне на ответника /2025 лв. – 1500 лв./ е 525 лева.
Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба, така, както е поискано ищцата, тъй като
вземането за неоснователно обогатяване става изискуемо от датата на
поканата.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените
главни искове са основателни, поради което следва да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че процесния договор е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради това, че посоченият в Договора ГПР не съответства на действителния
ГПР.
12
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Ищецът не е представил списък по чл. 80 ГПК, а съдът намира
че такива са установени в размер на 171.80 лева /за държавна такса/, като
ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати. На основание чл. 38, ал.2
ЗА в полза на адв. Д.Ф., САК следва да се присъди сумата от 500 лева -
адвокатски хонорар за представителство по делото.
Водим от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ай Ти Еф Груп“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от
Ф.Д. и С.А., по предявения от А. Д. А., ЕГН ********** от гр. П., ул. ***,
чрез адвокат Д.Ф. - САК, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
26, ал. 1 ЗЗД, че договор за кредит № ***/11.05.2018 г. е недействител на
основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради това, че
посоченият в Договора ГПР не съответства на действителния ГПР.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: *** на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД да заплати на А. Д. А., ЕГН ********** от гр. П., ул. *** сумата
от 525 лева (петстотин двадесет и пет лева, ведно със законната лихва върху
тая сума, считано от 05.01.2021 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК,
да заплати на А. Д. А., ЕГН ********** от гр. П., ул. *** сумата от 171.80
лева –разноски в производството.
13
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: *** да заплати на адвокат Д.Ф.,
САК с адрес гр. С., ул. *** на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 500 лева,
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Велико Търново.
Вярно с оригинала!
БН
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
14