Разпореждане по дело №336/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК/отм./, във връзка с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК.

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. К. Б. А., пълномощник на С. А. Х. с ЕГН *, от град Б., У. “Б. И.” № 5, . 4, срещу Решение № 10037/23.12.2011г. постановено по гражданско дело № 1255/2007г. по описа на Районен съд Б..

Недоволен от постановеното от първоинстанционния съд в град Б. съдебно решение, жалбоподателят го обжалва в частта му, в която С. А. Х., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Б. И. № 5, .4, е бил осъден да заплати на В. А. М., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Б. И. № 5, .3, Л. А. Т., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Б. И. № 5, .4, и Р. А. М., ЕГН *,адрес Г.Б., У.С. № 8, сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за периода август 2007 г. - октомври 2010 г., за недопускането им да ползват поставените в негов дял имоти съобразно правата им в съсобствеността. Оспорва се обжалваното първоинстанционно решение и в частта му, в която съдът е възприел оценката на вещото лице за стойността на дяловете- на поставения в дял на С. Х. недвижим имот досежно изградената в дворното място с площ от 1288кв.м., в м. “Ханджийска” на село Логодеж полумасивна двуетажна къща със застроена площ от 58кв.м., като завишена и на стойността на поставения в дял на съделителите В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М. ПИ № 04279.35.12. по кадастралната карта на град Б., с адрес: Чикуто-Ш.18, с площ от 1000кв.м., със земеделско предназначение, начин на ползване – нива със стар идентификационен № 035012, при съседи: 04279.35.28, 04279.35.70, 04279.35.13, 04279.35.27 и 04279.35.11, като занижена. Във въззивната жалба е направено искане от жалбоподателят чрез процесуалния му пълномощник, да бъде обезсилено обжалваното съдебно решение в частта му, в която С. А. Х., е бил осъден от първоинстанционния съд да заплати на В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М., сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за периода август 2007 г. - октомври 2010 г., за недопускането им да ползват поставените в негов дял имоти съобразно правата им в съсобствеността или алтернативно да бъде отменено обжалваното решение в тази му част като неправилно и да бъде поставено ново решение, с което исковата претенция с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС да бъде отхвърлена като неоснователна. Във връзка с оспорването на завишаването на стойността на имота поставен в дял на С. Х., жалбоподателят чрез неговия пълномощник моли въззивния съд да намали тази стойност и да увеличи размера на поставения в дял на В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М. ПИ № 04279.35.12. по кадастралната карта на град Б., с адрес: Чикуто-Ш.18, с площ от 1000кв.м., със земеделско предназначение, без да се засяга обжалваното решение досежно начина по който първоинстанционния съд е разпределил допуснатите до делба недвижими имоти между съделителите.

С въззивната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, както и за неговата необоснованост, тъй като е постановено при непълнота на доказателствата и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се във въззивната жалба, че намаляването на стойността на имота в м. Чикуто, в землището на град Б., е свързана не само с държавната такса по делото, но и с неправилното уравняване на дяловете на жалбоподателя по делото. Точно обратното поради липса на обективност на заключението на експерта в тази му част, значително е увеличена стойността на сградата в района на м. “Ханджийска”, на село Логодаж, въпреки отчитане на липсата продажби и ново строителство в този район. Върху тази база е бил изчислен и размер на наема, която е нереално висок за местонахождението, площта и състоянието на имота. Така въпреки констатацията че състоянието на сградата е лошо, в заключението си вещото лице е посочило наемна цена като за новопостроена сграда, каквато аналогичен имот би получил и в град Б.. Възразява се с въззивната жалба по делото, че съдът неправилно е уважил предявения иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС, като не е съобразил че за уважаването на такова искане следва да е налице писмена покана, каквато не е била отправяна до жалбаподателя. Отделно се излагат съображения, че тази претенция е била предмет на отделно исково производство и няма основания същата да бъде преразглеждана след като е предявена като искане по сметките по реда на чл. 286 от ГПК/отм./в делбения процес. В тази връзка са наведени от пълномощника на жалбоподателя оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила и по – точно на разпоредбите на чл. 220 ал.1 и чл. 221 ал.1 от ГПК/отм./ Аргументи в полза на така наведените доводи, адв. Аврамов извежда и от специалната разпоредба на чл. 282 ал.2 от ГПК/отм./, в която изрично е вменено на съда, с решението си с което допуска извършването на съдебна делба на недвижими имоти, да постави кои от наследниците кои имоти следва да ползват до окончателното извършване на делбата и какви суми следва да бъдат заплатени за това на наследниците, които са лишени от възможността реално да ползват и да получават добиви от наследствените имоти. Отделни възражения в тази насока са изложени във въззивната жалба и във връзка с това, че съдът не е изследвал подробно въпроса за собствеността на сградата и дворното място, като е игнорирал обстоятелството, че тя е придобита от жалбоподателят през време на брака му, поради което съставлява СИО.

Във въззивната жалба е направено искане за назначаване на съдебно техническа експертиза, която да преразгледа начина на оценката на допуснатите до делба съсобствени недвижими имоти, като бъде дадена оценка на същите по действителната им пазарна стойност на база вещната им стойност, като по отношение на сградата бъдат приспаднати подобренията, направени от нейния ползувател –жалбоподателят по делото.

По реда на чл. 201 от ГПК/отм./,пред въззивната инстанция е постъпил писмен отговор от адвокат Жана А., пълномощник на В. А. М., Л. А. Т. И Р. А. М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Аргументи за оспорването се извеждат от доводите с писмения отговор, че в обжалваното решение на първоинстанционния съд, никъде не се визират оценки на недвижими имоти, а съдът се е позовал на събраните доказателства и е постановил разпределение на имотите по реда на чл. 292 от ГПК, без теглене на жребий, което в случая е счел за неудобно. Съобразил е ползването на имотите към момента на извършването на съдебната делба, както и направените от съделителите подобрения в ползваните то тях имоти. В тази връзка се излагат съображения, че наведените с въззивната жалба оплаквания във връзка с оценката на недвижимите имоти са неоснователни и не следва да се уважават от въззивния съд. Отделно са изложени доводи, че при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд, въззивника като ответник в тази фаза на процеса, макар да е оспорил изслушаната от съда съдебно техническа експертиза, не е направил искане за допускане на нова или допълнителна експертиза, като недопустимо е да прави такова доказателствено искане с жалбата си едва пред ОС Б.. В писмения отговор въззиваемите чрез пълномощника си адв. Жана А., възразяват срещу оплакването във въззивната жалба срещу частта от първоинстанционното решение, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС. Изказано е становище че са били налице основанията за това от обективна страна, тъй като въззивника С. А. Х. е осъществил своя фактическа власт върху целия съсобствен и наследствен недвижим имот, като не е допускал до ползването му въззиваемите В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М. ползването на имота и получаването на добиви от него. Правните аргументи за това възражение се основават на доводите, че искането е било разгледано от делбения съд, тъй като съобразно чл. 286 от ГПК, същото е било направено като искане по сметките и в рамките на делбеното производство, независимо от това че същото е било разглеждано в отделно исково производство. Във връзка с останалите възражение с въззивната жалба, въззиваемите чрез пълномощника си възразяват, че въпроса за собствеността на допуснатите до делба недвижими имоти, за това между кои съделители и при какви квоти да се извършва съдебна делба, е въпрос по който съдът вече по реда на чл. 282 ал.1 от ГПК се е произнесъл с влязло в законна сила решение по допускане на съдебната делба и същият не може да бъде преразглеждан по възражение на някоя от страните във втората фаза по същинското извършване на съдебната делба. С писмения отговор въззиваемите молят съда да остави оплакванията във въззивната жалба без основание, като потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като не е просрочена.

В насроченото от въззивната инстанция открито съдебно заседание, страните се явяват лично и с техните процесуални пъномощници, като поддържат доводите си изложении във въззивната жалба и писмения отговор към нея, както и направените искания за събиране на доказателства и възраженията срещу тях. Същите съображения от фактическа и правна страна, пълномощниците на страните по делото са развили и в представените от тях по делото писмени защити.

При разглеждането на делото от настоящия състав на ОС Б., съдът е приел като писмени доказателства по искане на жалбоподателя, приложените с въззивната жалба заверении преписи от съдебни решения.

Искането за допускане и назначаване на нова съдебно техническа експертиза, която да преразгледа начина на оценката на допуснатите до делба съсобствени недвижими имоти, направено с въззивната жалба е било оставено от въззивния съд без уважение, тъй като от една страна същото не е било направено пред първоинстанциония съд и се прави за пръв път пред въззивната инстанция, поради което е недопустимо съобразно нормата на чл. 205 ал.1 от ГПК/отм./ От друга страна същото е неоснователно тъй като пред първоинстационния съд е била изслушана съдебно техническа експертиза, която е дала отговор на поставените и задачи и не са налице основания за допускане на нова или допълнителна такава за изясняване на обективните обстоятелства относими към предмета на делото.

За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд съобрази следното:

Производството по делото е за делба на съсобствени и наследствени недвижими имоти. Предявеният иск е с правно основание чл. 69 ал. 1 от ЗН, като производството се намира в втората фаза по извършването на съдебната делба.

С Решение № 79/08.01.2009г., постановено по Г.д. № 1255/2007г. по описа на РС Б., първоинстанционният съд е допуснал да се извърши съдебна делба между съделителите В. А. М., ЕГН *, адрес Б., У. Б. И. 5, . 3, Л. А. Т., ЕГН *, адрес Б., У. Б. И. 5, . 4, Р. А. М., ЕГН *, адрес Б., У. С. 8, и С. А. Х., ЕГН *, адрес Б., У. Б. И. 5, . 4, върху 17Б. от заявените недвижими земеделски имота, в землището на село Логодаж, както и върху ПИ № 04279.35.12. по кадастралната карта на град Б., с адрес: Чикуто-Ш.18, с площ от 1000кв.м., със земеделско предназначение, начин на ползване – нива със стар идентификационен № 035012, при съседи: 04279.35.28, 04279.35.70, 04279.35.13, 04279.35.27 и 04279.35.11, при равни квоти- по 1/ 4 идеална част за всеки от съделителите, след като е установил въз основа на събраните доказателства че същите са съсобствени и наследствени на страните по делото и че реституцията на земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ е окончателно приключила по установения от закона ред. В останалата част и за останалите заявени за делба имоти- 3 броя земеделски имот и дворно място в землището на същото село, предявеният иск е бил отхвърлен като неоснователен.

Решението е обжалвано в частта му в която предявения иск за делба е бил отхвърлен като неоснователен. С Решение № 243/07.07.2009г. по в.Г.д. № 197/2009г. по описа на ОС Б., обжалваното решение на РС Б. е било отменено, в частта му в която първоинстанционния съд е отказал допускането на съдебна делба, като въззивният съд е допуснал до делба и тези недвижимите имоти, между същите съделители и при същите квоти в съсобствеността. Решението на въззивната инстанция не е било допуснато до касационно обжалване, поради което е влязло в законна сила.

Във фтората фаза на процеса първоинстанционният съд по реда на чл. 186 от ГПК/отм./ е депоснал искания по сметки, както следва:

Допуснал е до разглеждане осъдителен иск, предявен от В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М. срещу С. А. Х., за сумата от 11 700лв., представляваща обезщетение за периода м.август 2007г.– м.октомври 2010г., поради недопускането на ищците по така предявения иск, да ползват поставените в дял на С. А. Х. имоти съобразно правата им в съсобствеността.

Първоинстанционният съд е допуснал до разглеждане иск по сметки, който С. А. Х. е предявил срещу В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М., за сумата – 26 539лв., съставляваща извършените от Х. подобрения в част от съсобствените имоти – в ползваните от него земеделски имоти - № 093025, № 093036 и № 093041 по картата на възстановената собственост на село Логодаж, както и в дворно място с площ от 1 288кв.м., намиращо се в махала Ханджийска на с. Логодаж, общ. Б., и в построените в същото дворно място полумасивна двуетажна къща със застроена площ от 58 кв. м. и полумасивен навес (сайвант, перде) със застроена площ от 36 кв. м.

За да постанови решението си по същинското извършване на съдебната делба, както и решение по сметките, първоинстнационния съд е събрал доказателства, въз основа на които настоящият състав на ОС Б., счита за установено от фактическа страна следното:

За доказване на твърденията на С. А. Х. за извършени от него подобрения в три от земеделските имоти в землището на село Логодаж и в недвижимия имот в махала “Ханджийска” на същото село, пред първоинстанционния съд са били разпитани свидетели, както и допусната съдебно агрономическа експертиза. Съдът е счел извършването на подобрения за доказано чрез показанията на свидетелите Максим Николов и Костадин Николов, и отчасти от тези на свидетеля Бойко Х., след като е отчел вероятната негова заинтересуваност от изхода на процеса, като син на въззивника. Изслушал е експертното заключение на експерта Ангел Борисов Терзиев. Въззивният съд няма да разисква в настоящото изложение доказателствата във връзка с предявения иск по сметките за подобрения от С. А. Х., тъй като този иск е отхвърлен от първоинстанционния съд, а срещу първоинстанционното решение в тази част няма подадена въззивна жалба и то е влязло в законна сила. Допълнителен аргумент в тази посока е и обстоятелството, че жалбоподателят чрез пълномощника си по делото във въззивната жалба изрично посочва, че не оспорва начина на разпределение на допуснатите до делба недвижими имоти, извършен от съда по реда на чл. 292 от ГПК/отм./.

Пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана съдебно техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Снежанка Перчаклийска, която след запознаване с доказателствата събрани по делото, обстоен оглед и замерване на недвижимите имоти и съответните справки и проучвания на пазара, е изготвила заключение, в което е извършила оценка на допуснатите до делба недвижими имоти, като е дала и варианти за разпределение на имотите по дялове, съобразно квотите на съсобствениците при които е допусната съдебната делба. Така видно от изготвеното заключение на експерта, при оценката на наследствената къща, изградена в дворното място с площ от 1288кв.м., в м. “Ханджийска” на село Логодеж, със застроена площ от 58кв.м., експерта е използвал само метода на вещната стойност, като ясно и точно е посочила в експертното си заключение, че не е можела да използва стравнителния метод и метода на приходната стойност, тъй като в село Логодаж, в района на оценявания недвижим имот, не е извършвана друга сделка с имоти от същия тип в последните 6 месеца от преди заключението на експерта. Така по метода на вещната стойност, полумасивната двуетажна къща със застроена площ от 58кв.м., е била оценена на 8 400лв. Според посоченото в писменото заключение, земята върху който къщата е изградена е била оценявана от експерта при използването на три метода – сравнителния метод, метода на Негели и ЗМДТ. Вещото лице е пояснило, че метода на швейцарския архитект Негели, де отнася до изчисляване на земя в строеж, според категорията, местоположението и, като се намира в определена зависимост спрямо общата стойност на имота, така и към прихода получен от наеми. Това е метода който служи за най-точното определяне на справедливата пазарна стойност на имота, тогава, когато с оглед на неговото местоположение, не съществуват обекти за сравнение, поради липса на пазарен интерес към този район и липса на осъществени други сделки с имоти имащи сходни характеристики. Така общата стойност на земята според вещото лице Перчаклийска е 8 400лв.след използване и на трите избрани от нея методи за оценка.

Видно от посоченото в писменото заключение на експерта Перчаклийска, при оценката на допуснатите до делба земеделски имоти, същата е използвала подхода по приходите – капитализационен метод, като се прилага и Наредбата за реда и определянето на цените на земеделските земи, съгласно ПМС № 118/26.06.1998г., съобразно начина на трайно ползавне на имотите, като за някои имоти е прилагала и сравнителния метод, тъй като след проучването на пазара се установява, че в района на местоположението на оценявания земеделски имот, има предлагане и търсене на земеделски земи, макар и да липсват сделки, които в този случай да се ползват за аналози. Така в писменото си заключение, експерта Перчаклийска е посочила, че пир оценката на земеделския имот с № 035012, по картата на възстановената собственост на град Благоеврад, в м. “Чикуто – Ш18” е съобразила, че към датата на огледа имота се ползва като земеделски, при неполивни условия. Експерта е отбелязала че имота е в близост до “Метро” и от него може да се осигури подход до асфалтов път, свързващ град Б. със село Зелен дол. За имота няма ограничителни условия/сервитутна зона/, което би повлияло при предлагането му на пазара и не ограничава избора за евентуално инвестиционно намерение. Експерта при оценката на имота е използвала и сравнителния метод, като е установила че в същия район за същият вид имоти не са осъществени реални сделки с недвижими имоти, но има предлагане за продажба на такива, което варира от 3 евро на кв.м. до 22 евро на кв.м. При проучването на експерта в агенциите за недвижими имоти в град Б., експерта Перчаклийска е установила, че търсенето на земеделски имоти в този район е занижено, но предлагането е високо, типично за сделките с недвижими имоти, имайки предвид икономическата криза. Това е дало основание на вещото лице да определи продажната цена на този имот по сравнителния метод, на 51.07лв. за кв.м., т.е. по най- високата предлагана цена за продажбите на имоти в този район от повече от 22 евро на квадрат. Общата определена от експерта цена на този недвижим земеделски имот е 20 955.00лв.

При така изложените обстоятелства от фактическа страна, въззивният съд навежда следните доводи от правна страна:

Основното оплакване във въззивната жалба по настоящото дело, от която въззивният съд е обвързан при компетенциите си за проверка на законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, е искането за обезсилване, респективно отмяна на решението в частта му в която частично е уважен предявения иск по сметки, с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС. Задължението за заплащане на обезщетение по силата на цитираната законова разпоредба, произтича освен от наличието на обективните признаци, с които законът свърза приложението на правната норма на чл. 31 ал.2 от ЗС – общите наследствени и съсобствени недвижими имоти да се ползват само от един или от няколко от съсобствениците, а останалите съсобственици реално да са лишени от ползването на имотите и получаването на добиви от тях, но и от императивно условие определено от закона – писмено поискване. Писменото поискване по реда на чл. 31 ал.2 от ЗС е равнозначно в този случай на покана по смисъла на чл. 81 ал. 2 от ЗЗД и едва сред получаването му, собственикът ползувател на съсобствените имоти изпада в забава и дължи на неползващите съсобственици обезщетение за ползите от които те са били лишени. /Р – 504-2005г. на І г.о. на ВКС и др./ Преди писменото поискване обезщетение не е дължимо и изискуемо, а устната покана няма в този случай никакво правно значение. Съдебната практика и доктрина са стигнали до единно разбиране за правното съдържание на писмената покана по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС, като същата следва да съставлява едностранно писмено волеизявление, отправено до собственика, който ползва съсобствените имоти, което той следва да получи и в което ясно и недвусмислено следва да е посочено, че лишеният от ползването на съсобствения имот, желае да му бъде заплащано обезщетение за това че е лишен от ползите на имота. Не е задължително в писменото поискване да е отбелязан размера на претендираното обезщетение, но същото следва задължително да съдържа ясната воля на отправилия поканата или да бъде допуснат до ползването на имота или да му бъде заплащано обезщетение поради неползването на същия. Доказването на императивното условие на закона за отправяне на писмена покана по чл. 31 ал. 2 от ЗС, е поставено от закона в тежест на собственика претендиращ заплащането на такова обезщетение.

Основателно е оплакването във въззивната жалба, направено от адв. Аврамов, като пълномощник на С. А. Х., че по настоящото дело липсват доказателства писмено поискване за заплащане на обезщетение по смисъла на закона да е било отправяно от В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М. до С. А. Х.. Не съставлява писмено искане по реда на чл. 31 ал.2 от ЗС, молбата на собственика до съдебния изпълнител за въвов във владение в идеалните части от съсобствения имот/Р – 711- 1956г. на ІV г.о. на ВС на РБ/, тъй като с тази молба не се искат ползи от съсобствения имот, а се иска съдействието на съдебния изпълнител за получаването владението върху имота, съответно на идеалните части от съсобствеността. Освен това тя не е отправена до съсобствениците позуватели на имота, а до съдебния изпълнител. На същото основание не може да се счита за писмена покана за заплащане на обезщетение за пропуснатите ползи от съсобствения имот, искане до полицията или до прокуратурата за съдействие за осигуряване на ползването на съсобствения имот от всички негови съсобственици. Не може да се счита за писмено поискване по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС и поканата за делба или завеждането на иск за делба пред съда, тъй като същите съставляват искане за извършване на делба на съсобствените имоти и ликвидиране на съсобствеността, но по същество искането за делба не е писмено поискване за обезщетение до ползващия съсобствените имоти. В тази връзка абсолютно основателни са наведените с въззивната жалба доводи от адв. Аврамов, че писмена покана по реда на чл. 31 ал. 2 от ЗС от В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М. до С. А. Х., не е била отправяна и в хода на съдебното производство през време на първата фаза на съдебната делба, поради което и първоинстанционния съд не се е произнесъл по реда на чл. 282 ал. 2 от ГПК/отм./ по предвидения специален за делбеното производство процесуален ред, за да постанови кои от наследниците кои имоти ще ползват до окончателното извършване на съдебната делба или какви суми ползващите съсобственици ще следва да заплащат на неползващите. Липсата на писмена покана по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС винаги е основание за отхвърляне на предявения иск за обезщетение за пропуснати ползи на съсобствени имоти като неоснователен. Като не е съобразил това, първоинстанционния съд е постановил в тази му част, едно неправилно и незаконосъобразно решение, като то следва да бъде отменено от въззивния съд, а вместо него предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен.

Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че основателно в тази насока е и оплакването наведено с въззивната жалба, че решението на първоинстанционния съд в частта на уважения иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС, за периода от месец 08.2007г. до 06.03.2008г., е и недопустимо и на основание чл. 209 ал.1 от ГПК/отм./същото следва да бъде обезсилено. Искова претенция със същото правно основание-чл. 31 ал. 2 от ЗС за периода 01.08.2007г. до 06.03.2008г., между същите страни е била предмет на разглеждане по Г.д 573/2008г. по описа на РС Б., като съдът е отхвърлил предявения от В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М. срещу С. А. Х. иск за обезщетение като неоснователен, именно поради липсата на писмена покана по реда на чл. 31 ал. 2 от ЗС. Първоинстанционното решение е било потвърдено с Решение № 469/03.12.2010г. по в.Г.д.№ 459/2010г. по описа на ОС Б., като е влязло в законна сила и е станало задължително за страните по делото. Така недопустимо е преразглеждането на спор между едни и същи страни, по предявен иск с едно и също правно основание и с един и същ предмет и период, поради наличието на сила не пресъдено нещо и задължителната сила на влязлото в законна сила съдебно решение за страните участвали в процеса./чл. 220 и 221 от ГПК/отм./ Без значение е че исковата претенция е била повторно заявена в хода на делбеното производство и по реда на исканията по сметките по реда на чл. 286 от ГПК/отм./, тъй като недопустимо е иска да бъде повторно предявен дори и по този предвиден в закона специален ред и в рамките на съдебно производство по иск за делба.

Навадени са с въззивната жалба и оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради неправилното възприемане от съда на определени части от заключението на назначената и изслушана от първата съдебна инстанция съдебно техническа и оценителна експертиза. Изложени са доводи че съдът не е следвало да цени частта от заключението на експерта Перчаклийска, за два от допуснатите до делба недвижими имота, тъй като оценката за единия е завишена, а за другия занижена. Съображенията за тези оплаквания въззивният съд счита за недокрай изяснени и конкретизирани от жалбаподателят и неговият пълномощник с депозираната пред съда въззивна жалба. Видно е от мотивите към съдебния акт на първоинстанционния съд, че същият се е позовал при решението си за разпределение на имотите по реда на чл. 292 от ГПК/отм./, след като е стигнал до извода за приблизителна равностойност по размер на претендираното от С. А. Х. подобрение извършено в ползваните от него съсобствени недвижими имоти, за което съдът е допуснал искане по сметките, и размера на сумите за уравняване на дяловете на съделителите след разпределението на имотите и поставянето им в дял. При тези съображения съдът извършил делбата е стигнал до извода, че същите могат да се компенсират и след като е съобразил ползването на имотите от страните от преди започването на съдебната делба и извършените от С. А. Х. подобрения в част от тях, поставил е в негов дял имотите които ползва, а останалите имоти е поставил в общ дял на В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М.. Съдът е отхвърлил предявения иск за подобрения от С. А. Х., а срещу това не е присъдил уравняване на неговия дял с дела на останалите съделители. Поради изложените съображения, за въззивната инстанция е неясно как с въззивната жалба се оспорва стойността на определените от вещото лице дялове за всяка от страните по делото, без да се оспорва начина на разпределение на имотите и реда за извършването на съдебната делба избран от първоинстанционния съд. Очевидно е, че въпроса за стойността на имотите, респективно за дела в който тези имоти са поставени, е относим не само към дължимите държавни такси, но и към въпроса за сумите дължими между страните за уравняване на дяловете и от там респективно към цялото решение на съда по извършването на делбата. С въззивната жалба обаче решението, в частта му на определените дялове на страните и разпределението на допуснатите до делба недвижими имоти по реда на чл. 292 от ГПК/отм. / не е обжалвано.

Иначе оплакванията за необоснованост на обжалваното съдебно решение поради неправилното ценене на изготвеното и възприето от първоинстанционния съд експертно решение на експерта Перчаклийска в някои негови части, въззивният съд счита за неоснователни. Заключението е пълно, вещото лице внимателно е анализирало събраните доказателства, извършило е оглед и замерване на имотите на място, както и проучване на пазара на недвижими имоти в село Логодаж и град Б., като заключението следва да бъде възприето като компетентно изготвено. Не се налице основания за въззивния съд да счете, че вещото лице е използвало погрешна методика при извършването на оценката на допуснатите до делба имоти. Така неоснователно е възражението, че експерта Перчаклийска е оценявала наследствената къща, изградена в дворното място с площ от 1288кв.м., в м. “Ханджийска” на село Логодеж, експерта е използвал само метода на вещната стойност и така е стигнал до грешни изводи за действителната и справедлива пазарна стойност на имота. В експертното си заключение експерта ясно и точно е посочил, че в този случай е било обективно невъзможно ползването на друга методика за оценяване, тъй като в село Логодаж, в района на оценявания недвижим имот, не е извършвана друга сделка с имоти от същия тип в последните 6 месеца от преди заключението на експерта, като липсва търсене и предлагане на имоти за продажба. Това не означава непременно че дадената оценка е нереална и неточна. Неоснователни са възраженията наведени с въззивната жалба и за това, че вещото лице за оценката на този имот не е съобразило неговото действително състояние. Напротив – вещото лице е извършило внимателен оглед на имота, взело е в предвид неговото действително състояние и годината на построяването му, като е установило че макар и да са извършени подобрения върху сградата, тя не се намира в добро състояние. Липсват според въззивната инстанция основания за съмнения в обективността на вещото лице и компетентността на даденото от него заключение за цената на този имот. С оглед на дадената оценка от вещото лице на извършените в тази сграда подобрения, няма основания оценката на същата да се счита за завишена. Все пак касае се за масивна постройка със застроена площ от 58 кв.м. Поради същите основания, въззивният съд не намира основания да постави под съмнение компетентността на експертта и обективността на дадената от него оценка на друг допуснат до делба земеделски имот: № 035012, по картата на възстановената собственост на град Благоеврад, в м. “Чикуто – Ш18”, за който е съобразила, че към датата на огледа имота се ползва като земеделски, при неполивни условия. Експерта изрично е отбелязал в заключението си, че имота е в близост до магазин “Метро” и от него може да се осигури подход до асфалтов път, свързващ град Б. със село Зелен дол, като няма ограничителни условия/сервитутна зона/, което би повлияло при предлагането му на пазара и не ограничава избора за евентуално инвестиционно намерение. Експерта при оценката на имота е използвала и сравнителния метод, като е установила че в същия район за същият вид имоти не са осъществени реални сделки с недвижими имоти, но има предлагане за продажба на такива, което варира от 3 евро на кв.м. до 22 евро на кв.м. Това е дало основание на вещото лице да определи продажната цена на този имот по сравнителния метод, на 51.07лв. за кв.м., т.е. по най- високата предлагана цена за продажбите на имоти в този район от повече от 22 евро на квадрат. Поради изложеното не са налице основания да се счете, че стойността на този имот в експертното заключение е занижена, като за имота е била определена обща цена от за този недвижим земеделски имот от 20 955.00лв., която по никакъв начин не може да бъде определена като занижена. Изложеното мотивира настоящия състав на ОС Б. да счете оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради неправилна оценка от съда на части от експертното заключение за неосноватални.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 209 ал.1 от ГПК/отм./, обжалваното решение в частта му в която съдът е уважил частично предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС следва да бъде отменено, а вместо това иска да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 10037/23.12.2011г. постановено по гражданско дело № 1255/2007г. по описа на РС Б., В ЧАСТТА МУ в която съдът на основание чл. 31 ал.2 от ЗС е осъдил С. А. Х., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Б. И. № 5, .4, да заплати на В. А. М., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Б. И. № 5, .3, Л. А. Т., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Б. И. № 5, .4, и Р. А. М., ЕГН *, адрес Г.Б., У.”С.” № 8, сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за периода август 2007г. - октомври 2010г., за недопускането им да ползват поставените в негов дял имоти съобразно правата им в съсобствеността, като е отхвърлил иска над уважената от съда част до размера на претендираната и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС, от В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М. срещу С. А. Х., за сумата от 11 700лв., представляваща обезщетение за периода м.август 2007г.– м.октомври 2010г., поради недопускането им да ползват поставените в дял на С. А. Х. имоти съобразно правата им в съсобствеността, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВА В СИЛА Решение № 10037/23.12.2011г. постановено по гражданско дело № 1255/2007г. по описа на Районен съд Б., В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: