№ 1
гр. Ямбол, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500399 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на А. М. Г. от с.*****
чрез пълномощника му адв.П., АК-Ямбол против решение № 260035/9.08.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 678/2021 г. по описа на РС Ямбол, в следните части:
В частта, с която ЯРС отхвърля предявения от А. М. Г., с ЕГН ********** от
с.******, община *********, обл.*****, ул.***** против Н. М. Г., с ЕГН ********** от гр.
********, ж.к..********** иск по чл. 8 от ЗАЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
годишни арендни плащания за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г., в общ
размер на 1870,92 лв. по договор за аренда от 27.04.2015 г., вписан в Службата по
вписванията Ямбол с вх. peг. № 3151/27.04.2015 г., том 3, стр. 206, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, като неоснователен;
В частта, с която ЯРС приема за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в
отношенията между Н. М. Г., с ЕГН ********** и А. М. Г., с ЕГН **********
съществуването на арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от
27.04.2015 г., находяща се в землището на с.******, община ********* област******,
вписан в Служба по вписванията гр. Ямбол - вх. peг. № 3151/27.04.2015 г., том 3, стр. 206.
Иска се отмяна на решението в атакуваните части да постановите друго, с което:
Да бъде осъден ответника Н. М. Г. да заплати на ищеца дължимите годишни арендни
плащания за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г., в общ размер на 1870,92
1
лв. /623,64 лв. х 3/ по договор за аренда, вписан в Службата по вписванията Ямбол с вх. peг.
№ 3151/27.04.2015 г., том 3, стр. 206, с вписано Уведомление за разваляне с вх. peг. №
5209/01.10.2020 г., акт № 81, том 4 на СВ Ямбол, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Да се отхвърли предявения от Н. М. Г. против А. М. Г. иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, да се признае за установено в отношенията между страните съществуването
на арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от 27.04.2015 г.,
находяща се в землището на с.******, община ********* област******, вписан в Служба по
вписванията гр. Ямбол - вх. per. № 3151/27.04.2015 г., том 3, стр. 206; с присъждане на
направените в двете инстанции разноски.
Счита се, че решението в обжалваните му части е неправилно, както поради
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, така и поради своята
необоснованост, а от събраните по делото доказателства следват други правни изводи,
различни от тези, до които е достигнал съдът, като по този начин е допусната неправилна
преценка на събраните по делото доказателства.
ЯРС не е взел предвид факта, че макар и между страните да не е съставен опис за
предаване на арендувания имот, то съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗАЗ /действаща
при сключването на договора/, при липса на опис се предполага, че земеделската земя е била
предадена и приета в надлежно състояние, а липсата на опис не е пречка арендаторът да
упражнява фактическата власт върху обекта на договора и другите си права по арендния
договор. Относно твърдението, че единият от имотите не бил обработван от Н. Г., а от
ищеца или от свързани с него трети лица, то изцяло е в зависимост единствено от волята на
арендатора дали ще заяви за ползване земеделските земи, за които е сключил договор за
аренда, по установения ред. Въззивникът не е създал каквито и да било пречки, които да
възпрепятстват арендатора да подаде необходимите заявления за ползване на арендуваните
по процесния договор земеделски земи, като по делото не са били представени
доказателства в тази насока. От една страна ответникът оспорва подадените заявления по
чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а от друга не се оспорват предварителните регистри по чл. 72, ал. 2
ППЗСПЗЗ, респективно и участието на ищеца в последващото сключване на споразуменията
за ползване на земеделските земи, в които споразумения той участва именно въз основа на
имотите, включени в оспорените заявления.
Относно уважения иск по чл.124 от ГПК, въззивникът счита, че извършените от него
действия по развалянето на договора са изцяло в съответствие със законовите разпоредби на
ЗАЗ, регулиращи правото на едностранно, извънсъдебно разваляне на арендния договор при
неизпълнение на задължението за арендно плащане повече от три месеца, поради което се
желае неговото отхвърляне.
В законоустановения срок ответникът по делото Н. М. Г., сега въззиваем, е депозирал
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния
съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в
сила. Излагат се съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
2
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Съдът е обсъдил събраните доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.
В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват, а чрез
пълномощниците си по делото поддържат заявените във въззивната жалба и отговора по нея
становища.
След преценка на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено
следното:
Пред ЯРС А. М. Г. е депозирал искова молба, с която претендира да се осъди Н. М. Г.
да му заплати дължимите годишни арендни плащания за стопанските 2017/2018 г.,
2018/2019 г. и 2019/2020 г., в общ размер на 1870,92 лв. /623,64 лв. х 3 / по договор за аренда
от 27.04.2015 г., вписан в Службата по вписванията Ямбол, който е развален с вписано
Уведомление за разваляне с вх. peг. № 5209/01.10.2020 г., акт № 81, том 4 на СВ Ямбол,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Твърденията са за това, че ищецът е отдал за ползване под
аренда на ответника два земеделски имота в землището на с.*****, но тъй като не е получил
от него договорените арендни плащания за процесните три стопански години, е развалил
договора за аренда с едностранно отправено до арендатора уведомление надлежно вписано в
СВ, тъй като договорът е бил сключен за 10 години.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът Н. Г. е възразил по основателността на
предявения иск, предявил е инцидентен установителен иск за това да бъде прието, че
договорът за аренда не е развален, както и осъдителен иск арендодателят-ищец да му
заплати сумата от 3000 лв., представляваща пропусната полза, /приход от реализация на
реколтата плюс полагащи се субсидии, намалени с разходите по производството/,
претърпяна от него общо през трите стопански години 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020 г. в
резултат на виновно неизпълнение на договорно задължение. Ответникът твърди, че
съгласно сключения договор за аренда, арендодателят не му е предоставил за ползване двата
имотите, предмет на договора, а само един от тях, което е неговото основно задължение. Н.
Г. е получил реално ползване само на ПИ с идентификатор № 32771.200.38, а другия имот с
идентификатор № 32771.130.43 не му е бил предоставен от арендодателя. В резултат на
това, че не е ползвал двата имота, ответникът не е заплатил и арендно плащане и напротив
претърпял е загуби във вид на описаните пропуснати ползи, чието възмездяване претендира
с предявения насрещен иск. Тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за
аренда да предостави за ползване имотите, той е неизправната страна по договора и не може
едностранно да разваля същия.
Спорът относно насрещния осъдителен иск не е предмет на въззивното производство,
тъй като районният съд го е отхвърлил, но не е подадена въззивна жалба в тази част.
Във връзка предявения инцидентен установителен иск, ответникът по него А. М. Г. е
депозирал отговор, с който оспорва тази претенция и желае отхвърлянето й. Съображенията
за отхвърляне на този иск са изложените и в настоящата въззивна жалба, а именно -
3
неоснователни съображения относно чл. 18 от договора и чл. 28 от ЗАЗ относно
законосъобразното едностранно прекратяване на арендния договор, тъй като същите са в
пълно противоречие с TP №2 от 20.07.2017 г. по ТД № 2/2015 на ВКС ОСГТК. Оспорени са
твърденията за неизпълнение на задължението за предоставяне на земеделски земи за
обработване и в частност на спорния имот, ищецът по установителният иск не е представил
доказателства за подадени от него заявления по чл.70, ал.1 от ЗСПЗЗ, в което да е включен
имот 32771.130.43.
С исковата молба е представен Договор за аренда, вписан в Службата по вписванията
Ямбол с вх.peг. № 3151/27.04.2015 г., том 3, стр. 206, видно от който А. М. Г. е предоставил
на Н. М. Г. нива с площ от 30.000 дка в м."Сусам търла", съставляваща имот № 130043 и
нива от 32.364 дка в м."Георгиева чешма", съставляваща имот № 200038, находящи се в
землището на с.*****,община *****, обл.***** за срок от 10 години, при арендно плащане
по 10 лв. на декар до 1.09. на текущата стопанска година. Съгласно чл.3, 4 и 5 от договора,
арендодателят има право да получи арендните вноски в сроковете и размерите, съгласно
договора; длъжен е да предаде на арендатора обектите на договора и да осигурява
спокойното и безпрепятственото им ползване. Представено е нотариално заверено
уведомление с вх. peг. № 5209/01.10.2020 г., акт № 81, том 4 на СВ Ямбол, подадено от А.
М. Г. на 8.09.2020 г. до Н. М. Г., получено от него на 29.09.2020 г. и вписано в Службата по
вписванията на 1.10.2020 г. С това уведомление А. Г. е заявил, че поради неплащане на
дължимите аренди плащания за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г.,
разваля изцяло сключеният договор за аренда.
В подкрепа на твърденията си, че имотите, предмет на договора за аренда не са му
били предоставени, Н. Г. е представил заявление вх. № 06/13.07.2017 по чл. 70, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018 до общинска служба
„Земеделие" -Стралджа от А. М. Г., с ЕГН ********** за ЕТ „А. М. Г." с ЕИК ********* за
имоти, находящи се в землището на с.******, община ********* област******, описани в
приложение 1 и приложение 2; Заявление вх. № 17/26.07.2018 по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ,
във връзка с чл. 37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019 до общинска служба
„Земеделие" -Стралджа от А. М. Г. с ЕГН ********** за ЕТ „А. М. Г." с ЕИК ********* за
имоти, находящи се в землището на с.******, община ********* област******, описани в
приложение 1 и приложение 2.
Във връзка с представените от А. Г. доказателства за заявяване на имотите от Н. Г.,
същите са били оспорени от последния и в откритото производство по чл.193 от ГПК от
изслушаната съдебно-графологична експертиза е установено, че подписите за „Заявител" по
чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б,ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018г. от Н.
М. Г., заедно с Приложение 1 и Приложение 2 по чл.37в от ЗСПЗЗ с вх.№ 4/13.07.2017г. по
описа на ОС“ Земеделие" гр.Стралджа; в Заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с
чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. от Н. М. Г., заедно с Приложение 1 и
Приложение 2 по чл.37в от ЗСПЗЗ с вх.№ 18/26.07.2018г. по описа на ОС „Земеделие"
гр.Стралджа и в Заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за
4
стопанската 2019/2020г. от Н. М. Г., заедно с Приложение 1 и Приложение 2 по чл.37в от
ЗСПЗЗ с вх.№ 10-25/29.07.2019г. по описа на ОС „Земеделие" гр.Стралджа не са положени
от Н. М. Г.. С постановеното решение, районният съд е изключил тези доказателства от
доказателствения материал по делото на основание чл.194 ал.3 от ГПК, а въззивна жалба в
тази част не е депозирана.
Пред първата инстанция е назначена и изслушана, неоспорена от страните съдебно-
икономическа експертиза, по която вещото лице след като е извършило справка по данни от
ОД "Земеделие", дава заключение, че за процесните стопански 2017/2018, 2018/2019 и
2019/2020 години ЕТ"А. М. Г." е подал заявленията по чл.70 и декларация по чл.59 от
ППЗСПЗЗ за имот № 130043, като този имот № 130043 е обработван от „Пеликан
агро"ЕООД за същия период. Вещото лице е установило и че този имот е бил засят с
различни култури през трите стопански години.
Въз основа на така събраните доказателства първоинстанционният съд е отхвърлил
изцяло искът на А. Г. за арендно плащане по договора за аренда, както и е уважил изцяло
инцидентния установителен иск на Н. Г. като е приел за установено, че договорът за аренда
не е развален.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за частично основателна.
Предявеният от А. Г. иск е с правно основание чл.8, ал.1 Закона за арендата в
земеделието - за присъждане на неплатено арендно плащане, а предявеният от Н. Г.
инцидентен установителен иск е с правно основание чл.124 от ГПК – за установяване
съществуването на договора за аренда, сключен между страните на 27.04.2015 г. Такава е и
дадената от ЯРС правна квалификация на исковете, същите са допустими, а при преценка по
същество, извършена въз основа на събраните по делото доказателства – и двата иска са
частично основателни.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в
уговорения вид и срокове. Процесният договор за аренда от 27.04.2015 г. е валидно сключен
– спазена е предвидената форма за действителност - писмена с нотариална заверка на
подписите, поради което е годен да породи следващите се правни последици. Арендодателят
А. Г. е поел задължението да предаде недвижимите имоти и да осигури спокойното и
безпрепятственото им ползване, а съответно арендаторът Н. Г. се е задължил да извършва
арендни плащания в полза на арендодателя. Основния спорен по делото въпрос, от който
зависи и основателността на иска по чл.8, ал.1 ЗАЗ е изпълнил ли е арендодателя
задължението да осигури безпрепятственото ползване на имотите от арендатора през
процесните стопански години, уговорено в чл.4 от договора за аренда, което задължение
5
обуславя насрещното такова на арендатора за плащане на арендната цена.
Относно предоставянето на ползването на нивата, представляваща ПИ с
идентификатор № 32771.200.38, спор за това обстоятелство няма. Самият ответник Н. Г. е
заявил, че е ползвал само тази нива от договора за аренда, но тъй като не е ползвал другата е
преценил да санкционира арендодателя си като не му плати арендните плащания и за двата
имота. ЯОС споделя извода на районния съд за това, че ищецът не е предоставил на в
качеството си на арендодател ползването на нивата, представляваща ПИ 32771.130.43. По
делото е установено безспорно, че през процесните три стопански години на арендатора е
предоставено ползването на ПИ с идентификатор № 32771.200.38, но не и на ПИ
32771.130.43. От представените заявления по чл.60, чл.70 и чл.72 от ППЗСПЗЗ във вр. с
чл.37б,ал.1 от ЗСПЗЗ, подавани от ищеца А. Г. до Общинска служба по земеделие-
гр.Стралджа е видно, че през стопанските години 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020, същият е
заявявал поземлен имот с идентификатор 32771.130.43 в качеството му на ЕТ"А. М. Г.. От
заключението по съдебно-икономическата експертиза е установено, че имот № 130043 е
обработван от „Пеликан агро"ЕООД за същия период. В същото време представените
писмени доказателства – заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б,ал.3 от
ЗСПЗЗ, подавани от ответника Н. Г., са изключени от доказателствения материал по делото
поради установеното от съдебно-графологичната експертиза, че тези заявления не са
подписвани от Н. Г.. Т.е. налице са доказателства, от които може да се направи единствения
извод, че ПИ 32771.130.43 е ползван от арендодателя, а не от арендатора, поради което е
установено, че арендодателя не е изпълнил задължението си по договора за аренда да
предостави ползването на този имот на арендатора за трите стопански години.
Неоснователно е възражението на въззивника-арендодател за това, че съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗАЗ /действаща при сключването на договора/, при липса на
опис следва да се предположи, че земеделската земя е била предадена и приета в надлежно
състояние и това не е пречка арендаторът да упражнява фактическата власт върху обекта на
договора и другите си права по арендния договор. Действително предвид момента на
сключване на арендния договор на 27.04.2015 г. е действала разпоредбата на чл.6 ал.5 от
ЗАЗ, отм. с ДВ 61/2016 г., в сила от 5.08.2016 г., както и че при липса на опис се предполага,
че обектът на договора е бил приет в надлежно състояние. Съгласно безпротиворечивата
съдебна практика, презумпцията за предаване на арендувания имот при липса на съставен
опис, се отнася до неговото състояние в този момент, но не представлява презумпция за
фактическо предаване на имота, както твърди въззивника. Другото съображение на
въззивника - че дали арендаторът ще ползва или дали ще заяви за ползване земеделските
земи, е в зависимост единствено от неговата воля, като е без значение за задължението му за
арендно плащане дали е ползвал земеделските земи, е вярно. Това твърдение обаче е без
значение, тъй като ищецът не е установил по несъмнен начин правно релевантния факт, че е
предоставил арендувания имот ПИ 32771.130.43 на арендатора и е осигурил
безпрепятственото му ползване в процесния период. Точно обратното - от събраните по
делото доказателства е безспорно установено, че през процесните стопански години на
6
арендатора е предоставено ползването само на ПИ 32771.200.38, а за другата нива, предмет
на договора е била налице пречка за ползването й в пълен обем и за тази пречка ищецът е
знаел, тъй като тази нива е ползвал самия той.
Възраженията на ответника Н. Г. за приложението на чл.90 от ЗЗД – за неизпълнено
насрещно задължение прилагане на своеобразно право на задържане са неоснователни
относно предоставения за ползване земеделски имот, съгласно договора за аренда. По
отношение на тази част от договора, арендодателят е изпълнил основното си задължение по
договора да предостави ползването на ПИ 32771.200.38 и ответникът не може да
противопостави на претенцията му за арендно плащане за този имот, своите възражения за
неизпълнение на договора относно ПИ 32771.130.43.
Поради изложеното, искът по чл.8, ал.1 ЗАЗ е основателен до размера 970,92 лв. за
процесните три стопански години по отношение на ПИ 32771.200.38, който е с площ 32,364
дка и при договорено арендно плащане по 10 лв. на дка, за една година задължението е в
размер 323,64 лв. За тази сума искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата
до претендирания размер от 1870,92 лв. - да бъде отхвърлен, като неоснователен. Като не се
е произнесъл така, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва
да бъде отменено в тази част.
Относно уважения инцидентен установителен иск, въззивната жалба също е частично
основателна. Решението на първоинстанционния съд е неправилно отново в частта, в която е
прието за установено, че арендният договор съществува между страните по отношение на
ПИ 32771.200.38. Разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАЗ урежда специфично основание за
разваляне на арендния договор - поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендното
плащане за повече от три месеца. Редът за упражняване на правото на разваляне и след като
процесния договор е със срок от 10 години е извънсъдебен, съгласно чл.28, ал.2 ЗАЗ.
Настоящият договор за аренда от 27.04.2015 г. е сключен за срок от 10 години и
арендодателят се е възползвал от възможността да го развали извънсъдебно с нотариално
уведомление до арендатора, вписано в Службата по вписвания. Такъв е и предвидения ред,
съгласно т.1 от ТР № 2/20.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 2/2015 г. ОСГТК.
В процесния случай безспорен е фактът на неизпълнение на задължението за
заплащане на арендните вноски от страна на арендатора - ответник, като допуснатото от
последния неизпълнение касае арендни плащания за трите процесни години по отношение
на двете арендувани ниви. За да настъпят обаче претендираните от ищеца правни последици
на развалянето на договора, следва да е налице възникнало в негова полза потестативно
право на разваляне, което ответникът от своя страна оспорва. В случая ищецът претендира
разваляне, поради неизпълнението на ответника на задълженията му за плащане на
договореното арендно плащане. Съгласно чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ прекратяването на договора за
аренда при неизпълнение става по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено
друго. Разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД изисква длъжникът по един двустранен договор да
не е изпълнил задължението си поради причина, за която той отговаря, съответно изисква
кредиторът да е изправна страна. Както е установено в настоящото производство, ищецът
7
арендодател е неизправна страна по процесния договор, тъй като не е предоставил на
арендатора ползването на ПИ 32771.130.43. По този начин арендодателят не е изпълнил
задължението си по чл.4 от договора да осигури на арендатора спокойно ползване на ПИ
32771.130.43. Вследствие на това фактическият състав на чл.28, ал.1 от ЗАЗ не е налице по
отношение на този имот и не е възникнало право за ищеца да развали договора относно
него, съответно не може да настъпи желаната от него правна последица и искът в тази част,
като неоснователен правилно е отхвърлен. По отношение на ПИ 32771.200.38 е налице
установено безпрепятствено ползване от ответника, който не е заплатил дължимите арендни
вноски за трите стопански години в съответните срокове. Поради това искът в тази част е
основателен и договорът следва да бъде развален относно този имот.
Предвид изложеното и направената преценка за частична основателност на
предявените искове, решението на първоинстанционният съд, с което исковете са изцяло
отхвърлени следва да бъде частично отменено, а исковете частично уважени, което води до
частична основателност на въззивната жалба.
При направените изводи за частична основателност на предявените искове,
решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. След като предявеният от А. Г.
иск по чл.8 ал.1 от ЗАЗ се уважава в размер 970,92 лв., на същия се дължат разноски пред
първата инстанция съразмерно уважената част, а именно в размер 236,04 лв. при направени
разноски по списък в размер 454,84 лв. На Н. Г., който е направил разноски 360 лв. във
връзка с този иск, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, дължимите разноски са
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер 173,18 лв. Относно частичното уважаване
/на половина/ на предявения от Н. Г. установителен иск, дължимите му се разноски са в
размер 487,50 лв., тъй като съгласно списъка за разноски във връзка с този иск същият е
сторил такива в размер 975 лв. Или А. Г. следва да заплати на Н. Г. разноски пред районния
съд общо в размер 660,68 лв.
При частичното уважаване на въззивната жалба на А. Г., въззиваемия следва да му
заплати разноски за настоящата инстанция в размер 381,21 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260035/9.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 678/2021 г. по
описа на РС Ямбол, в частта, с която ЯРС отхвърля предявения от А. М. Г., с ЕГН
********** от с.****** против Н. М. Г., с ЕГН ********** от гр.****** иск по чл. 8 от ЗАЗ
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на годишни арендни плащания за стопанските
2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г., за сумата 970,92 лв. по договор за аренда от
27.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен; в частта, с която ЯРС
приема за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между Н. М. Г., с
8
ЕГН ********** и А. М. Г., с ЕГН ********** съществуването на арендно правоотношение
по Договор за аренда на земеделска земя от 27.04.2015 г. по отношение на ПИ 32771.200.38,
находящ се в землището на с.****** и в частта на разноските като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Н. М. Г., с ЕГН ********** от гр.******, ж.к.************ да заплати на
А. М. Г., с ЕГН ********** от с.******, община *********, обл.*****, ул.***** на
основание чл. 8 от ЗАЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД годишни арендни плащания за
стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. в размер на 970,92 лв. по договор за
аренда от 27.04.2015 г., вписан в Службата по вписванията Ямбол с вх. peг. №
3151/27.04.2015 г., том 3, стр. 206 относно ПИ 32771.200.38, находящ се в землището на
с.******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2021 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. М. Г., с ЕГН ********** от гр. ********,
ж.к..********** против А. М. Г., с ЕГН ********** от с.******, община *****,
обл.********, ул. ***** иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване
съществуването на арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от
27.04.2015 г. относно ПИ 32771.200.38, находящ се в землището на с.******, община
********* област******, вписан в Служба по вписванията гр. Ямбол - вх. peг. №
3151/27.04.2015 г., том 3, стр. 206=
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. М. Г., с ЕГН ********** да заплати на А. М. Г., с ЕГН ********** на
основание чл.78 ал.1 от ГПК направените пред районния съд разноски в размер 236,04 лв.,
както и разноски пред въззивната инстанция в размер 381,21 лв.
ОСЪЖДА А. М. Г., с ЕГН ********** да заплати на Н. М. Г., с ЕГН ********** на
основание чл.78 ал.3 от ГПК направените пред районния съд разноски в размер 660,68 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9