Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….04.2021 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-E въззивен състав, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генжова ч.гр.дело № 4464 по описа
за
2021 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по
частна жалба на „Б.Г.“ ООД – длъжник по изпълнително дело № 20217880400111 по
описа на ЧСИ М.К.с район на действие СГС, срещу разпореждане за приети по
делото разноски, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва
да намали приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя, както и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
излага доводи, че с уведомление за прихващане от 23.02.2021г., изпратено до
взискателя, чрез процесуалните му представители на електронните им адреси, е
извършено прихващане на вземането на Т.Н.Г.за главница в размер на 50 000
лева с вземането на длъжника „Б.г.“ ООД за разноски в размер на 3642,50 лева,
като след прихващането дължимите суми са в размер на 46357,50 лева, ведно със
законна лихва от 21.09.2016г. до датата на извършване на прихващането. Излага
съображения, че с платежно нареждане от 26.02.2021г. длъжникът е заплатил
доброволно целия размер на задължението по изпълнителното дело, съгласно
поканата за доброволно изпълнение. Поради това счита, че следва да бъде
признато извършеното прихващане и да бъде възстановена част от преведената на
26.02.2021г. сума, която надхвърля размера на дълга след отчитане на
прихванатото. Поддържа, че не се дължи адвокатско възнаграждение, тъй като липсват
доказателства за реалното му заплащане. Оспорва и неговия размер, като излага
доводи, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение само за
образуване на изпълнително дело, но не и за процесуално представителство, тъй
като задължението е платено в срока за доброволно изпълнение. Възразява срещу
начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като излага съображения, че задължението
е платено в срока за доброволно изпълнение, поради което такса не се дължи. При
условията на евентуалност оспорва и размера на начислената такса по т.26 от
Тарифата, като поддържа, че при определяне на базата, върху която се изчислява
таксата следва да бъде взет предвид размера на дълга след извършеното
прихващане, както и законната лихва до датата на плащането – 26.02.2021г., както
и, че следва да бъде взето предвид адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева. Съобразно изложеното е направено искане постановлението на ЧСИ, с което
се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на длъжника, да бъде
отменено, и при условията на евентуалност адвокатското възнаграждение на
взискателя да бъде намалено до размер от 200 лв., както и да бъде коригиран
размерът на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Взискателят и
ответник по жалбата – Т. Н. Г., чрез пълномощника адв. Я.Д., е депозирал
писмени възражения по реда на чл.
436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на депозираната
частна жалба. Оспорва изложените в жалбата твърдения за извършено прихващане на
насрещни вземания, като поддържа, че не са налице предпоставките за извършване
на такова. Посочва, че в качеството си на процесуален представител на
взискателя не разполага с представителна власт да получава от негово име
изявления на трети лица за извършване на прихващане, поради което не може да
признава погасителния ефект на евентуална компенсация. Поддържа, че
договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, като оспорва изложените в
жалбата възражения, че следва да бъде намалено до 200 лева за образуване на
изпълнително дело, тъй като в молбата бил посочен изпълнителен способ и било
възложено на ЧСИ извършване на действия по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Длъжникът не
предложил доброволно изпълнение, поради което единственият възможен ред за
кредитора да защити правата с било образуването на изпълнително дело. Поради
това счита, че отговорността за разноските по изпълнението следва да бъде понесена
от длъжника.
Представени са
мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището
на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се
запозна с приложения препис от изп.дело №20217880400111 по описа на ЧСИ М.К.с
район на действие СГС, намира следното :
Жалбата срещу
разпореждането на ЧСИ, с което разноските по делото са възложени на длъжника, и
са оставени без уважение исканията на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, е подадена в двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
От представения
препис от изп.дело № 20217880400111 по описа на ЧСИ М.К.с район на действие
СГС, се установява, че същото е образувано по молба на Т.Н.Г., чрез
пълномощника адв. Я.Д. за принудително събиране на присъдени вземания срещу „Б.Г.“
ЕООД по изпълнителен лист от 22.02.2021г. по в.гр.д. №5196/2020г. по описа на СГС,
ІІ-А въззивен състав. Искане за присъждане на разноски е заявено от взискателя
с молбата за образуване на изпълнителното производство. С молбата е посочен
изпълнителен способ – налагане на запор върху вземанията по банковите сметки на
длъжника. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно,
че взискателят Т.Н.Г.е заплатила на пълномощника си адв. Я.Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева за процесуално представителство в
изпълнителното производство.
Изпратена е
покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 24.02.2021г.
Постъпила е на
26.02.2021г. молба от длъжника до съдебния изпълнител, в която се посочва, че задълженията
по изпълнителното дело са платени доброволно, като към молбата е приложено
преводно нареждане за сумата от 78730,75 лева, преведена по сметка на ЧСИ.
Постъпило е на 26.02.2021г.
възражение от длъжника „Б.Г." ООД до съдебния изпълнител относно размера
на задълженията по изпълнителното дело, с оглед извършено извършено прихващане
от длъжника с насрещно вземане за присъдени разноски, както и за недължимост на
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, поради липса на доказателства
за плащането му, респективно възражение за прекомерност по смисъла на чл.78,
ал.5 от ГПК на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и на
начислената пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Постъпило е
становище от взискателя за неоснователност на подаденото възражение от
длъжника.
С обжалваното постановление
ЧСИ е оставил без уважение подаденото от длъжника възражение.
По частната жалба
в частта, касаеща разноските за адвокатски хонорар на взискателя:
Изложеното в
жалбата оплакване, че не се дължи адвокатско възнаграждение на взискателя
поради липса на доказателства за заплащане на такова, въззивният съд намира за
неоснователно, с оглед представения по изпълнителното производство договор за
правна защита и съдействие, в който изрично е отразено, че уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева е заплатено.
По отношение на направеното възражение за
прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.5 от ГПК:
При направено
възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между
размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на
упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност
на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за
съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да
бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство,
какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 същата. С чл.
10, т. 1, т.
2 и т.
3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в относимата й за спора редакция към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие - 13.08.2020 г.), за защита по изпълнително дело е предвидено,
че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнително дело е 200 лв.; за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до
1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
В настоящия
случай процесуалният представител на взискателя е подал молба за образуване на
изпълнително производство, в която е посочен изпълнителният способ – запор
върху банковите сметки на длъжника. Съгласно чл.
426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението,
като той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за
удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен
способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което
първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за
начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело
по т.
1 на чл. 10 НМРАВ, а не и по т. 2
на същата разпоредба. В чл.
426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на производството
взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи
е предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2
на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. Поради изложеното съдът намира, че в случая не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Наредбата, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ, представляващ
изискване за редовност на молбата, съгласно разпоредбата на чл.
426, ал. 2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия, доколкото
задължението е изплатено от длъжника в срока за доброволно изпълнение. Ето
защо, съдът приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение на сумата от 200 лева.
По жалбата в
частта относно начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ:
В случая от
събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът не е платил
задължението преди образуване на изпълнителното производство, а в срока за
доброволно изпълнение. Всички плащания, извършени на и след датата на
образуване на изпълнителното производство се явяват плащания, извършени в
условията на висящ изпълнителен процес, съответно предопределят отговорността
на длъжника за разноските в производството, като съобразно правилото на чл.79,
ал.1 от ГПК таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по
чл.26 от ТТР към ЗСЧИ винаги е за сметка на длъжника. Независимо дали сумата за
погасяване на задължението е платена по сметка на съдебния изпълнител, или пряко
на кредитора, следва да се счита за събрана сума, доколкото съдебният
изпълнител е запорирал или възбранил имущество на съответната стойност (в този
смисъл решение №266/19.12.2013г., постановено по гр.д. №1427/2012г. на ВКС, ІV
ГО). Поради това изложените в жалбата оплаквания, че неправилно е определен
размера на дълга, върху който е изчислена таксата, се явяват неоснователни, с
изключение на възражението по отношение на размера на законната лихва, като при
изчисляване на таксата по т.26 от Тарифата следва да бъде взет предвид размера
на същата до датата на плащането – 26.02.2021г.
Предвид промяната
на размера на адвокатското възнаграждение и наличието на искане в жалбата за съответно
намаляване на размера и на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ,
същата следва да бъде преизчислена, като с оглед промяната на адвокатското
възнаграждение, размерът й е 4953,68 лв. с ДДС.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, IV-Е състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба от длъжника „Б.Г.“ ООД, ЕИК ******, чрез пълномощника адв. Н.Р.,
постановление за разноски по изп. дело № № 20217880400111 по описа на ЧСИ М.К.с
район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение на длъжника
за намаляване на приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално
представителство на взискателя Т.Н.Г.за размера над сумата от 200 лева, както и
срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като
вместо това постановява:
НАМАЛЯВА
разноските, поставени в тежест на длъжника „Б.Г.“ ООД за процесуално
представителство на взискателя Т.Н.Г.от 900 лева на 200 лева, и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 4984,54 лева с ДДС на 4953,68 лева
с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
` ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.