Мотиви по
НЧХД № 1932/2019г. по описа на Русенския Районен съд , четвърти
наказателен състав
Частният
тъжител И.Д.И. е обвинил подсъдимия М.Й.К., като съизвършител с Д.Й.К. в това, че
на 01.05.2018г. в с.Николово обл.Русе му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание,без
разстройство на здравето в резултат на охлузвания в областта на долна челюст
вдясно, охлузвания в дясната ушна мида, кръвонасядания в дясната слепоочна и
дясната тилна област и охлузване на ляв лакът – престъпление по чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Частният
тъжител И.Д.И. е обвинил и подсъдимия Д.Й.К. , като съизвършител с М.Й.К. в това, че на 01.05.2018г. в
с.Николово обл.Русе му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание,без разстройство на здравето в резултат на
охлузвания в областта на долна челюст вдясно, охлузвания в дясната ушна мида,
кръвонасядания в дясната слепоочна и дясната тилна област и охлузване на ляв
лакът – престъпление по чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен
солидарно срещу двамата подсъдими за сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Подсъдимите дават обяснения,
като не се признават за виновни по предявените им обвинения.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият М.Й.К. е български гражданин, със средно образование,
работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Й.К. е български
гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********.
В хода на съдебното следствие бе установена следната
фактическа обстановка :
Частният тъжител бил
наследник на имот -
двор с триетажна къща в него, намиращ се в с.Николово , обл.Русе, на ул.“Васил
Левски“ № 57, който не се обитавал. Тъй като имал
намерение да заживее там се наложило на тази къща да бъде извършен основен ремонт. Свид.С.Ф.
се занимавал с ремонти дейности и именно към него тъжителят
се насочил да извърши ремонта. Тъй като работата била много, свид.Ф. на свой
ред ангажирал подс.М.К. да участва в начинанието, като полага
шпакловки на стените на къщата. Всички уговорки и плащания ставали между тъжителя и
св.Ф., който пък плащал възнаграждение на подс.М.К..
Ремонтът започнал през м.февруари 2018г. Ф. работил на обекта до м.април
2018г., след което там останал да довърши всичко, според възложеното, само подс.М.К..
Параметрите на довършителните работи били очертани от тъжителя и свид.Ф.,
които след оглед на къщата, отбелязали върху стените със знак „Х” местата,
където изпълнението не било добро.
Подс. М.К.
решил да потърси помощ от брат си- подс.Д.К.,
който също бил строител, с цел работата да бъде приключена по- бързо. На
29.04.2018г. двамата отишли в къщата на подсъдимия и започнали да оправят
мазилката в посочените им със знаци места. До 1.05.2018г. те били приключили с
поправките и около 10,30 часа на тази дата двамата братя отново били на обекта. Тогава подс.М.К.
се обадил по телефон на тъжителя и го поканил в къщата да даде оценката си и
да се разплатят, тъй като работата според него била приключена изцяло. И. се
отзовал, тримата обсъдили довършителните работи, но подсъдимият останал
недоволен от качеството им. Според подс.М.К.
изпълнението било точно и отказал да шпаклова наново. Тъжителят
се свързал по телефон с Ф. и му съобщил, че М.К. не желае да извърши
поправките. Попитал го дали е платил на К. за свършената работа и св.Ф.
потвърдил, след което на включен високоговорител на телефона, в присъствието на
двамата братя този свидетел казал, че подс.М.К.
трябва да си свърши работата, за която са се уговорили. Последният, независимо
че чул това, отново заявил, че няма нужда от ново шпакловане. Тримата се качили
на третият етаж и влезли в една от стаите, където продължили да спорят. Тъжителят
настоявал, че шпакловката е некачествена, а подс.М.К. също настоявал на своето. Постепенно спорът се разгорещил, тъжителят
силно се разгневил, нахвърлил се върху тъжителя и посегнал да му нанесе удар с
юмрук в лицето. Подс.М.К. отскочил назад и хванал тъжителя
с двете си ръце за двете му китки, за да предотврати развитието на конфликта.
Двамата паднали на земята, като тъжителят бил лице
в лице с подс.М.К. и върху него. Тъжителят
хванал подс.М.К. за шията, за да го души, подс.М.К.
хванал ръцете му, за да се предпази, тогава тъжителят захапал
дясната ушна мида на този подсъдим със зъби. След това хванал с ръце
ушите му и ги дръпнал силно към себе си. Подс.Д.К. се
намесил в защита на брат си, хванал тъжителя през
кръста и го издърпал назад, като така освободил брат си. От дясното ухо на подс.М.К.
имало обилно кръвотечение, което притеснило тъжителя и той
веднага напуснал имота. В това време свидетелите Г. и М. работели по
електрическата инсталация на къщата, но не разбрали за разправията. Двамата подсъдими също излезли от къщата, като М.К.
измил раната си, притиснал я с кърпа и се прибрали в дома си в с.Николово,
където майка им- свид.М.К. почистила раната на ухо на сина си. Същият ден двамата подсъдими посетили Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“-
гр.Русе, където бил извършен преглед, раната на М.К. на дясната ушна мида била
зашита с шест шева и му била предписана периодична смяна на превръзката.
След
като напуснал къщата, тъжителят се обадил на свид.Д., с когото се върнали в
къщата, но там нямало никой. Св.Д. предложил да го закара до
болницата, но тъжителят отказал.
На
2.05.2018г. тъжителят К., придружен от свид.М.К., отново посетил същото лечебно
заведение, за да бъде освидетелстван от съдебен лекар. Подсъдимият узнал за
намеренията на тъжителя, придвижили се и той до УМБАЛ „Канев“- гр.Русе, срещнал
се тъжителя и го умолявал да се помирят. К. се чувствал силно унизен от
поведението на И. и отказал да му прости. Двамата били прегледани от лекар и им
били издадени съдебномедицински удостоверения.
Вследствие на действията на тъжителя ,
подс. М.К. получил разкъсно-контузни рани на
дясната ушна мида, одраскване на лява ушна мида, кръвонасядане по лявата
повърхност на шията и в областта на лявата ключица и кръвонасядане в областта
на дясната лопатка. От падането на земята и отбранителните действия на пострадалия, тъжителят
получил охлузвания в областта на долната челюст в дясно, охлузване на дясна
ушна мида, кръвонасядане в дясна слепоочна и дясна тилна област и охлузване на
ляв лакът. По отношение на подс.Д.К. не са установени никакви
телесни увреждания.
Изложената фактическа обстановка се
установява събраните по делото доказателства и доказателствени средства-
обясненията на подсъдимите, справки за
съдимост, заключенията на назначените по делото съдебномедицински експертизи,
както и от показанията на свидетелите по делото.
На първо място съдът следва да посочи, че получените от
тъжителя телесни увреждания са му причинени единствено от подс.М.К., а не и от
подс.Д.К., който единствено го е
издърпал с ръце от брат си, за да сложи край на боя между тях. Деянието с което подсъдимия М.К. е причинил
лека телесна повреда на частния тъжител не е общественоопасно,тъй като е
извършено при условията на неизбежна отбрана – налице са кумулативно всички
признаци на чл.12 ал.1 от НК, т.е. по отношение на него е оправдателното
основание по чл.304 пр.последно от НПК. От своя страна от събраните по делото
доказателства не се установи подс.Д.К.
да е извършил престъплението в което е обвинен, т.е. по отношение на
него е налице хипотезата на чл.304 пр.1 от НПК.
На първо място следва да установи точно моментът в който
нападението по отношение на личните права на подсъдимия е започнало и моментът
в който е прекратено. Съдът кредитира показанията на подсъдимия М.К., че именно
частният тъжител e започнал нападението, защото те са изключително подробни,
детайлни и най-вече защото са подкрепени от другите доказателства по делото.
Същевременно прави впечатление, че в своите обяснения този подсъдим по никакъв
начин не премълчава и съответно не се наблюдава стремеж да омаловажи или намали
своя принос при причиняване на телесното увреждане на тъжителя. От своя страна
подс.Д.К., макар и декларативно изцяло потвърждава верността, истинността и
последователността им. Съдът отчита, че двамата освен, че са подсъдими са и
братя и в този смисъл е напълно естествена подобна еднопосочност, произтичаща
както от общите им интереси, вкл. и през призмата на това, че и двамата имат
еднакво процесуално качество и съответно освен доказателствено средство обясненията
им имат и характер на защитна теза. Съдът кредитира обясненията им, както като
хронология на развилите се събития, а така също и техният акцент – че
нападението е започнато от тъжителя, без последният да бъде провокиран с нищо
от двамата подсъдими. Съдът дава кредит на доверие именно на техните обяснения,
защото от една страна на сбиването не е имало никакви други присъстващи освен
тях тримата, а от друга страна и най-вече, защото обясненията им се подкрепят
от заключенията на съдебномедицинските експертизи и разпита на вещото лице в
съдебно заседание, като последните доказателствени източници имат напълно
обективен характер. Нещо повече, съдът намира, че дори твърденията в тъжбата не
са в противоречие с обясненията на подсъдимите, т.е. в нея е описан механизъм, който
е много близък до обясненията на подсъдимите. Сам тъжителят в тъжбата си
посочва, че именно той е започнал нападението срещу подс.М.К. „бутвайки го с
ръце“. Мотивация за това съдът намира, че не може да бъде една съвсем
хипотетична и несъществуваща заплаха, съчетана с убеждението, че подс.М.К. „бил
осъждан за побой и тези работи не му били чужди“ - видно от справката за съдимост на този
подсъдими същият никога не е осъждан за никакво престъпление. От СМЕ по
отношение на подс.М.К. категорично са установяват разкъсвания
в областта на ушната мида вследствие комбинация
от дърпане с ръце и ухапване със зъби на ухото му от тъжителя. В тази
връзка прави впечатление, че заключението на вещото лице е и в разрез с това
твърдение в тъжбата, където е изложено единствено твърдението, че тъжителят го
е захапал със зъби, но само и единствено в резултат на безизходицата си, т.е.
като защитна реакция, тъй като е бил притиснат и от двамата подсъдими. Именно и в рамките на започналото, но недовършено нападение подс.М.К.,
отбранявайки се е причинил телесните увреждания на тъжителя в опитите си да се
предпази от ударите на тъжителя, като го е блъснал в рамото и опитвайки се да
го хване за ръцете.Именно и това е следващият съществен момент за наличието на
чл.12 ал.1 от НК - обстоятелството, че към момента когато е
получил телесните увреждания тъжителят
още не е бил прекратил нападението, удряйки подс. К. – именно тогава последният
се е съпротивлявал, вече паднал на земята, за да предотврати нови удари по
тялото си. В този смисъл в конкретния случай нападението предприето срещу
подсъдимия е било от естество реално да застраши негов правно защитен интерес –
телесната му неприкосновеност, което следва да се приеме като обект на
нападението, предприето от страна на тъжителя. Нападението предприето от
тъжителя се отличава както с противоправност,така и с непосредственост. Противоправността произтича от престъпния характер на посегателството срещу
подсъдимия – същият е имал основание да допуска,че с оглед характера и
опасността на нападението, съпроводена и с вербална агресия ще му бъдат
причинени телесни увреждания, което се е и случило. Увреждането на нападателя –
частния тъжител е имало за цел да
отблъсне нападението срещу телесния интегритет на подсъдимия М.К.. Увреждането
е било от такъв характер, че само по себе си не е довело до отблъскване на нападението – това
е станало в резултат на активните действия на другия подсъдим – Д.К., който е
хванал тъжителя през тялото и така го е раздалечил от тялото на брат си, което е
лишило тъжителя от възможността да продължи нападението. Избраният начин за
отблъскване на нападението от страна на подсъдимия е бил адекватен,
пропорционален и съответстващ на нападението. Не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана,
защото е необходимо да е налице явно несъответствие между защитата и
нападението каквото в случая не е налице – тъжителят е получил по-леката форма
на лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК , а под. М.К. по – тежката по
чл.130 ал.1 от НК.
В конкретния случай не е
налице реторсия (който институт е неприложим, тъй като касае за различни
леки телесни повреди), нито пък деянието на подсъдимия Д.К. може да се оцени
като извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие (чл.132 ал.1 т.3 от НК). Това е така, защото в горните двата случая е
необходимо нападението вече да е прекратено, а при неизбежната отбрана
отбраняващият се действа в момент когато нападението продължава.
От показанията на свидителите С.Ф. и Й.Д. не могат да се
правят никакви доказателствени изводи, защото и двамата не са присъствали на
сбиването, а и на двамата им е преразказвано от участниците в конфликта, всеки
от своята гледна точка и виждане. Свид.К. пресъздава физическото състояние на
пострадалия след процесните събития, което е безспорно по делото, неговата теза
по делото, както и срещата на страните пред лечебното заведение в гр.Русе. Обобщено от показанията на тези трима свидетели не могат да се правят
никакви изводи във вреда на подсъдимите, съответно такива в полза на тъжителя.
Увреждащато нападателя
деяние, извършено при неизбежна отбрана не е общественоопасно, а
общественополезно и правомерно.То не обосновава нито наказателна
отговорност,нито гражданска за обезщетяване на причинени имуществени и/или
неимуществени вреди. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.46 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, съгласно която при неизбежна отбрана няма
отговорност за вреди. По тази причина предявеният от тъжителя граждански иск
следва да се отхвърли изцяло.
При такъв изход на делото и на
основание чл.190 ал.1 от НПК разноските на подсъдимия за адвокатско
възнаграждение следва да се възложат на тъжителя.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :