Р Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Варна, 13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 927 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявени от Т.В.Г.
пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове против ответниците П.Д.П. и Д.А.П.,
както следва:
1)
Искове
с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено спрямо ответниците,
че ищцата Т.Г. е собственик на недвижим имот – дворно място /УПИ VII-569/
с площ от 845 кв.м.,
представляващо ПИ с ид.58445.502.117 по Кадастралната карта на с.Приселци, Община Аврен, ведно с
построената в него жилищна сграда с
ид.58445.502.117.2 по Кадастралната карта, основан на твърдения за придобиване
на собствеността чрез договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 7,
том 1, рег.№ 282, дело № 7/2003г. и за осъждане на ответниците да предадат на
ищцата владението на същите,
2)
Искове
с правно основание чл.59 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците П. и Д. П.
да заплатят на ищцата сумата от 9500 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на процесните имоти за периода от 01.06.2017г. до
17.12.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 10.12.2018г. до окончателното й изплащане.
Посочените
искове са предявени от Т.Г. във вид на насрещен иск в производството по гр.д.№
7753/2018г. по описа на ВРС, образувано по предявен срещу нея от П. и Д. П. иск
с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, не са приети за съвместно разглеждане и
са отделени в самостоятелно производство – настоящото. Насрещната искова молба,
т.е исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 927/2019г. по описа на ВОС е
депозирана в съда на 10.12.2018г.
В исковата и уточняващата молби ищцата Т.Г. твърди, че е собственик на
имот находящ се в с.Приселци, а именно УПИ VII-569 представляващ имот с ид.58445.502.117
по КК на селото с площ от 845 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда
с ид.58445.502.117.2 по КК по силата на договор за
покупко-продажба обективиран в нот.акт № 7, том 1, рег.№ 282, дело № 7/2003г. Излага, че с ответницата П.П. се
запознала по време на следването си в ТУ-Варна през м.март-април 2004г. Поради
това, че на ищцата и предстояло пътуване до САЩ, а П.П. се нуждаела от жилище Т.Г.
и предоставила имота си в с.Приселци, за да живее в него за кратко време,
докато си намери собствено жилище, без да са уговаряли заплащане на наем. Тъй
като изнасянето на П. *** се забавило много, през лятото на 2005г. ищцата я
уведомила, че занапред ще трябва да заплаща наем за ползването. В последвалите
години ответницата започнала да се укрива и да не отговаря на позвъняванията й
от ищцата и баща й. Посочва, че през 2013г. ответницата и семейството й
напуснали доброволно имота, но след известно време, на 01.06.2017г. се нанесли
отново против волята на собственика. Ищцата твърди, че поради неправомерните
действия на ответницата и семейството й е лишена от възможността да ползва
собствения си имот. На това основание моли съда след като установи правото й на
собственост по отношение на имота – дворно място и жилищна сграда да осъди
ответницата П.П. и съпругът й Д.П. да й предадат владението им. Поради това, че
е била лишена от възможността да ползва имотите си за периода от 01.06.2017г.
до 07.12.2018г. от ответниците-съпрузи, моли съда да ги осъди да и заплатят
солидарно обезщетение за лишаване от ползването в размер на 9500 лева, ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 10.12.2018г. до окончателното му изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответниците П.П. и Д.П., чрез процесуалния им представител, в
който заявяват становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват
твърденията на ищцата, че е собственик на процесния имот, като твърдят, че
понастоящем те се легитимират като такива въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност в следствие на упражнявано трайно, явно и необезпокоявано на
фактическа власт по отношение на имотите с намерение за своене в периода от
м.02.2004г. до настоящия момент. Посочват, че отношенията им по повод на
процесния имот започнали след 2003г., когато ищцата закупила имота, но тъй като
възнамерявала да замине и да живее трайно в САЩ, провела преговори с
ответницата П. да го закупи. Водените преговори приключли с подписването на
предварителен договор между страните на 18.02.2004г., по който ответниците
заплатили цялата договорена продажна цена. До сключването на окончателен
договор не се стигнало поради това, че продавачката Т.Г. била напуснала
страната и не се прибирала в България. При плащане на цената, на ответницата
било предадено и владението на имота. От този момент ответниците започнали да
живеят и да ползват имота като свой, както и да извършват редица дейности по
ремонт, поддръжка и подобряване на същия.
Оспорват твърденията на ищцата, че ги
е канила да заплащат наем за ползването на имота, нито че спрямо тях са били
предприемани действия за освобождаването му. Оспорват, че са напускали имота в
периода от 2013г. до 2017г. и твърдят че владението им е било непрекъсвано
и несмущавано в периода от 2004г. до предявяване от тяхна страна на иск по
чл.19, ал.3 от ЗЗД, когато от становището на Т.Г. по него узнали, че тя не признава
правата им по отношение на него.
Оспорват исковете за осъждането им да
заплащат обезщетение за лишаване от ползването на имота в периода от
01.06.2017г. до 07.12.2018г. по основание и размер, поради това, че в този
период те, а не ищцата са били собственици на имота. Молят предявените искове с
правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД да бъдат отхвърлени като
неоснователни и да им бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответниците посочват, че към 2004г. са живели на семейни начала, а през
2007г. сключват брак. Към момента на
предаване на владението на имота въз основа на сключеният предварителен договор
през 2004г., имотът бил в много лошо състояние, почти негоден за живеене – неограден
и запустял. Пригоден за живеене бил само първия етаж, но бил довършен само
вътре, а отвън сградата била на фаза груб строеж. Излагат, че в периода от
2004г. до 2017г. са извършили редица подобрителни и ремонтни СМР в имота, като
твърдят, че ищцата и нейният баща са били наясно с извършването им и не се
противопоставли на тях. Посочват извършените от тях дейности с вид, количество
и година на извършване в табличен вид на л.62-64 от гр.д.№ 2283/2019г. по описа
на ВРС и на л.56 от гр.д.№ 927/2019г. по описа на ВОС. Излагат, че извършените от
тях ремонтни и подобрителни дейности са довели до увеличаване стойността на
имота, поради което заявяват облигационни претенции. Предявяват насрещни искове с правно основание чл.72 ЗС и евентуални по чл.74 от ЗС за осъждане
на ответницата по тях Т.Г. да заплати на всеки от ищците сума от по 50 000
лева, представляваща увеличената стойност на имотите в следствие на извършените
в тях подобрения в периода от 2004г. до 2007г. подробно описани в уточняващата
молба от 25.06.2019г., а в евентуалност сума от по 31 114,05 лева
представляваща стойността на реално вложените средства за извършването на
ремонтни и подобрителни дейности в периода от 2004-2007г., както и искове за
осъждане на ответницата да заплати солидарно на ищците сумата от 50 000
лева, представляваща увеличената стойност на имотите в следствие на извършените
в тях подобрения в периода от 2007г. до датата на депозиране на насрещния иск,
а в евентуалност – да заплати солидарно на ищците сумата от 34203,74 лева,
представляваща стойността на реално вложените средства за извършването на
ремонтни и подобрителни дейности в периода от 2007г. до датата на депозиране на насрещния иск- 15.04.2019г.
Претендират за признаване на право на
задържане на процесните имоти до заплащане на извършените в тях подобрения,
на основание чл.72, ал.3 от ЗС.
В предоставеният срок за отговор на
насрещната искова молба, такъв е депозиран от Т.Г., чрез процесуалния й
представител. Заявява становище за неоснователност на същите. Оспорва
твърденията на ищците по насрещните искове, че е сключила с тях предварителен
договор, както и че в изпълнение на него им е предала владението на имотите,
като посочва, че с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 7753/2018г. по опис
на ВРС твърдяният предварителен договор от 18.02.2004г. и разписката от същата
дата са приети за неистински неавтентични документи касателно подписа на
продавачката Т.Г.. Оспорва възраженията на ответниците по ревандикационния иск
– П., че са придобили имота в следствие на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, като твърди че не са упражнявали фактическа власт за себе си,
включително и в периода между 2013-2017г., както и поради това, че тя като
собственик е продължила в годините да плаща данъците за имота.
Оспорва твърденията на ищците, че
имотът е бил в много лошо състояние, както и че същите са извършвали твърдяните
ремонти и преустройства, включително и посоченият им размер. Оспорва да е
знаела за извършваните в имота подобрителни и ремонти дейности, както и
качеството на П. на добросъвестни владелци на имота. Прави възражение за
погасяване по давност на вземанията на ищците по насрещните искове за всички
евентуално доказани разходи за ремонтни и подобрителни СМР след 2004г. Моли
предявените срещу нея насрещни облигационни претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни
В съдебно заседание ищцата – Т.Г.,
чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответниците
адвокатско възнаграждение.
Ответниците - П.П. и Д.П., чрез
процесуалния си представител оспорват предявените срещу тях осъдителни искове
за собственост, а в случай на уважаването им, молят да бъдат уважени и
предявените от тях насрещни искове, както и да им бъде признато право на задържане
на имота до заплащане на сторените подобрения. Претендират за заплащане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски и също правят възражение за прекомерност
на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С нот.акт № 7, том 1, рег.№ 282, дело
№ 7/09.01.2003г. Илия Радев И. е продал на Т.В.Г. собствения си недвижим
имот находящ се в с.Приселци, община
Аврен, а именно: дворно място с площ от 845 кв.м. съставляващо УПИ VII-569 в кв.360 по плана на селото, ведно с
построената в него жилищна сграда.
С влязло в законна сила решение
постановено по гр.д.№ 7753/2018г. по описа на ВРС е признато за установено, че
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2004г.
сключен между Т.В.Г. като продавач и П.Д.
Х. като купувач с предмет дворно място с площ от 845 кв.м. съставляващо УПИ VII-569 в кв.360 по плана на с.Приселци,
ведно с построената в него жилищна сграда и разписка от 18.02.2004г.
представляват неистински документи, в частност неавтентични по отношение на
подписа на лицето Т.В.Г..
На 28.05.2004г. П.Д. в качеството на
възложител е сключила договор за извършване на СМР с изпълнителя „Стройгарант“
ООД в недвижим имот находящ се в в с.Приселци, община Аврен, ул.“Райна Княгиня“
№ 2, а именно: премахване на съществуващ покрив и изграждане на нов, в това
число покриване и водоотвеждане, надграждане на 3 броя комини; изграждане на
външна ограда; ограждане на дворното място, поставяне на входна врата, плъзгаща
входна врата с механизъм; гаражна врата, входна врата на сградата, озеленяване;
изгхраждане на септична яма; основен ремонт и реконструкция на втори етаж; ел.
и ВиК инсталации; демонтиране на стара дограма и поставяне на нова ПВЦ;
разширяване на тераси и укрепване с бетонни колони; изграждане на козирки и
друго съобразно техническото задание за възлагане на договора при първоначално
договорена цена от 35000 лева.
Видно от представеният договор от
30.08.2006г., П.Д. е възложила на „Мега Строй“ ООД да извърши СМР в недвижим
имот собственост на възложителя, находящ се в с.Приселци, община Аврен,
ул.“Райна Княгиня“ № 2, изразяващи се в цялостен ремонт на първи
етаж,-реконструкция, смяна на дограма и изграждане на санитарен възел;
изграждане на помещение под стълбище; строителство на гараж; изграждане на
входна площадка; изграждане на масивна ограда; изграждане на втора септична яма;
изграждане на бетонни площадки и пътеки; укрепване на основите на сградата и
друго съобразно техническото задание за възлагане на договора при първоначално
договорена цена от 23000 лева.
Видно от представеното удостоверение
за сключен граждански брак /л.16 от папката на ВОС/, П.Д. Х. и Д.А.П. са
сключили граждански брак на 07.07.2007г.
Няма спор между страните, че към
датата на депозиране на исковата молба /10.12.2018г./ и след нея П. и Д. П.
осъществяват фактическа власт по отношение на процесния имот.
От заключението на проведената по
делото Съдебно-оценителна експертиза поддържана в съдебно заседание от вещото
лице Н.М. се установява, че средният пазарен наем на сградата с
ид.58445.502.117.2 по Кадастралната карта на с.Приселци за периода от
01.06.2017г. до 07.12.2018г. е в размер на 6717,52 лева, т.е по 368,42 лева на
месец.
По делото е проведена единична и и комплексна
Съдебно-техническа и оценителна експертиза, поддържани в съдебно заседание съответно
от вещото лице М.А. /единичната/ и от вещите лица Н.М. и С.К. /комплексната/.
От заключението на комплексната СТОЕ, извършена при съобразяване на
претендираните по пера ремонтни и подобрителни СМР от ответниците с установени
на място количества, се установява, че общата стойност на извършените в
процесния имот СМР и подобрения в периода от 2004г. до 2007г. и налични в
момента е 44144,69 лева, които след приспадане на овехтяването им са оценени на
стойност 27988,75 лева. Посочили са, че увеличената стойност на имота в
следствие на тях в първия случай е 47071,48 лева, а във втория /след
овехтяването им/ е 29844,40 лева. Аналогично, стойността на СМР и подобрения
извършени в имота в периода от 2007г. до 2019г. са на стойност 31101,73 лева, а
при отчитане на овехтяването им, стойността към настоящия момент е 28771,87
лева. Увеличената стойност на имота в следствие на извършените подобрения за
втория период при стойности към момента на извършването им е 33163,78 лева, а
увеличената стойност на имота след подобренията извършени в периода от 2007г.
до 2019г. след отчитане на овехтяването им, т.е към настоящия момент е 30679,45
лева.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.С.В., Н.Я.Ч., И.С.П. и Я. А. Н..
От показанията на св.В. се установява,
че живее на семейни начала с В.Г. /баща на ищцата/ и че познава Т.Г., която
през 2004г. заминала за Америка. Т. придобила имота в с.Приселци след
продажбата на свой апартамент в гр.Варна. През есента на същата година /2004г./
в имота в с.Приселци отишла да живее приятелка на Т. - П., която имала жилищна
нужда. Т. допуснала П. в имота си на приятелски начала, без уговорки да и
заплаща наем, нито до кога да ползва имота. Свидетелката посочва, че през
годините след 2005г. П. отказала да комуникира с Т. и с баща й, поради което
през 2013г. поискали съдействието на кмета на селото, за да видят в какво
състояние е имота. Тогава узнали, че П. и семейството й са се преместили да
живеят в друга къща в селото, но през 2014г. се върнали в имота. Посочва, че в
периода от 2013г. до 2017г. нито Т.Г., нито баща й са имали достъп до имота.
Излага, че когато закупила къщата в с.Приселци, Т. направила ремонт на банята
на втория етаж, а също била поръчала кухня, мебелите били в зеленикаво и кафяво.
В ляво от къщата, в двора имало септична яма.
Свидетелят Н.Ч. посочва, че познава имота на Т. в
с.Приселци, тъй като като приятел на баща й помагал при пренасянето на багаж от
апартамента, който Т. продала. Посочва също, че е помагал при пренасянето на
плочки и строителни материали за довършителни работи. Излага, че през
2015-2016г. е ходил с бащата на Т. няколко пъти до имота в с.Приселци във
връзка с негово намерение да вземе под наем първия етаж на сградата, но не са
влизали в него. Посещенията били рано сутрин или късно вечер и свидетелят
придобивал впечатления, че къщата е необитаема, поради това, че не са изметени
нападалите листа и не е почистена градината.
От показанията на св.И. П. се
установява, че познава П. и Д. П. и техният имот в с.Приселци, ул.“Райна
Княгиня“ № 3 от 2004г., тъй като е живеел на квартира срещу него от началото на
2004г. до лятото на 2008г. Посочва, че след 2004г. фирмата, в която работел
била ангажирана от тях за извършване на ремонти работи в имота, тъй като бил в
окаяно състояние – леене на бетон, изграждане на стени, огради, цялостен ремонт
на втория етаж на къщата – замазки, мазилки, плочки в банята на втория етаж,
подмяна на дограмата. В двора на къщата били отляти бетонни блокчета и
площадки, направена била плътна ограда, като последната била довършена през 2015-2017г.,
по площадките и около входовете на къщата бил налепен камък. В двора било
изградено голямо помещение за кучетата. В периода 2014-2015г. започнал вторият
етап от ремонтът – този на първия етаж на къщата – отлят бил бетон на пода на помещенията /едното било на сгурия/,
направени били настилки на помещенията – теракот; поставен бил гипсокартон по
стените на целия етаж. Подменена била дограма на прозорците, направена била
банята на първия етаж, сменени били инсталациите. Направено било помещение под
стълбището, за което се лял бетон. Подменени били входната врата на имота и
била поставена плъзгаща врата на двора. Свидетелят посочва, че в годините П. и Д.
закупили и друг имот, в който живеели известно време, през което обаче в
ремонтираната къща останала да живее майката на П. и кучетата им, а самите те /П.
и Д./ също я посещавали непрекъснато, тъй като там паркирали колите си, идвали
и заради кучетата си. В годините, докато
се правели първите ремонти /2005-2007г./ в имота идвал бащата на Т., който
споделял, че „новите собственици са направили много хубав ремонт“.
От показанията на св.Я. Н. се
установява, че e съсед
на П. и Д. ***. Те живеели на ул.“Райна Княгиня“ № 2 от 2004г. до настоящия момент. Напуснали я за няколко
години, тъй като закупили друга къща, но идвали и в тази. Във времето, докато
живеели в другата къща редовно посещавали и процесната, тъй като в нея останала
да живее майката на П. и кучетата им. Старият собственик на имота била Т.,
която през 2004г. заминала за САЩ и продала имота си на П. и Д.. Те започнали
да ремонтират къщата през 2004г. като дейностите продължавали и до днес. Къщата
била в окаяно състояние, което наложило да се ремонтира покривът, да се направи
ограда, замазки на стените на втория етаж, подменили дограмата. През последните
години предприели ремонт и на първия етаж – излял се бетон на подовете, избити
били стени и прозорци, по стените се поставил гипсокартон, направена била нова
тоалетна и тераси. В двора направили площадки и пътеки, озеленили с райграс,
облицовали къщата с камък, направен бил и голям кучкарник. Свидетелят посочва,
че при посещенията си по време на ремонтите /в периода 2004-2006г./ бащата на Т.
- В. споделял, че „новите собственици много добре правят къщата“. Посочва също,
че той, както и хората от селото познават имота като собствен на П. и Д.. Те
били хората, които са търсени по всички въпроси свързани с общите за улицата
въпроси – изграждане на канали, на ел.инсталации, снегопочистване, косене и др.
Излага, че не е чувал Т. или баща й да са идвали в имота и да са искали да
влизат в него и да не са били допускани.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По главните искове с правно основание чл.108
от ЗС
Предявените от ищцата Т.Г. искове са с правно основание чл.108 от ЗС за
осъждане на ответниците П. и Д. П. да й предадат владението на дворно място
/УПИ VII-569/ с площ от 845 кв.м., представляващо ПИ с
ид.58445.502.117 по Кадастралната карта на с.Приселци, Община Аврен
с
площ от 824 кв.м по скица, ведно с построената в него жилищна сграда с ид.58445.502.117.2 по Кадастралната карта, които
е придобила чрез покупко-продажба през 2003г. Основателното провеждане на
исковете възлага в тежест на ищцата да установи както собствената си активна
материалноправна легитимация, така и фактът на осъществяваното владение на
имота от ответниците.
Между страните не е налице спор, че през 2003г. ищцата Т.Г. е закупила
процесния имот – дворно място, ведно с построената в него сграда, а и това се
установява от представеният като доказателство нот.акт за сделката - № 7, том
1, рег.№ 282, дело № 7/09.01.2003г. Не е спорно и обстоятелството, че
ответниците П. осъществяват фактическа власт по отношение на процесния имот към
датата на сезиране на съда с исковата молба, а така също и към момента на
устните състезания по делото. В този смисъл са съвпадащите твърдения й на двете
спорещи страни. Спорът е налице ли е годно основание ответниците да се намират
в имота и притежават ли същите противопоставими на ищцата права на собственост
по отношение на процесния имот.
Въведеният от ответниците оригинерен способ за придобиване на права –
давностно владение възлага в тяхна тежест да установят при условията на пълно и
главно доказване всички елементи от фактическия състав на чл.79 от ЗС, а именно
осъществявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на
имота с намерение за своенето му в продължение на 10 години. Спорът между
страните е както досежно факта на упражнявана непрекъсната фактическа власт в
продължение на 10 годишен период, така и по отношение на анимусът /намерението/,
с което ответниците са осъществявали фактическа власт спрямо имота – дали то е
било владение за себе си с намерение за своене на имота /чл.68, ал.1 от ЗС/ или
е било държане на вещта за другиго /за
собственика - чл.68, ал.2 от ЗС/.
Установената в чл.69 от ЗС
презумпция задължава съда да приеме, че щом е доказан фактът от хипотезата на
правната норма - осъществяването на фактическа власт върху вещта, то следва да
се приеме за осъществен и предполагаемият факт, а именно наличието на намерение
вещта да се държи като своя. Презумпцията е оборима, което означава, че в
тежест на оспорващият, в случая ищцата, е да
докаже, че е налице друго основание /от това вещта да се държи като своя/ за
осъществяване на фактическата власт и само, ако се установи наличието на такова
основание за упражняващото фактическа власт лице възниква задължение да докаже
по категоричен начин, чрез пълно и пряко доказване, че е упражнявало
фактическата власт за себе си, противопоставяйки на собственика на вещта това
свое намерение. В този смисъл Решение № 31/08.02.2016 по
дело № 4539/2015 на ВКС, ГК, I г.о.
В
тази връзка ищцата Г. твърди, че след като е планирала дългосрочното си
пребиваване в САЩ, в средата на 2004г. е предоставила имота си в с.Приселци за
ползване от П.П. с цел същата да задоволи жилищната си нужда без уговорки за
заплащане на възнаграждение за ползването, както и на конкретен срок на
ползването. В този смисъл са и показанията на св.В., която като съжителстваща с
бащата на ищцата има непосредствени впечатления за действията и намеренията на Т.
и баща й В. касателно управлението на имота. За начало на владението си
ответницата П.П. пък посочва 18.02.2004г. – датата на сключването на
предварителен договор, с който Т.Г. е поела ангажимет да сключи окончателен
договор с нея за закупуване на имота. Твърденията на ответницата касателно
основанието, на което е започнала да владее имота се опровергава от влязлото в
законна сила решение по гр.д.№ 7753/2018г. по описа на ВРС, с което е прието,
че предварителният договор от 18.02.2004г. е неавтентичен документ досежно
подписът на продавача Г.. Следователно при липса на други доказателства извън
посочените по-горе, включително опровергащащи твърденията на ищцата, съдът
приема, че през 2004г. ищцата е предала на ответницата П. не владението на
имота си, а само държането му, въз основа на възникнала между тях облигационна
връзка разкриваща характеристиките на заем за послужване.
Съдът приема, че доколкото и двете страни твърдят наличието на
облигационно основание, въз основа на което е започнало ползването на имота, а
не завладяване на същия, в тежест на ответниците е да установят, че в някакъв
момент са трансформирали чрез едностранни действия упражняваното от тях държане
във владение, демонстрирайки поведение на индивидуални собственици на имота
пред всяко трето лице включително и пред легитимираният собственик в това число
чрез отричане на неговите права, недопускане и др. Превръщането на държането
във владение предполага намерението за своене на вещта да е обективирано в
такива действия, които отричат по категоричен начин правата на действителния
собственик.
От съвкупният анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява, че непосредствено след получаване на ползването на
имота, в средата на 2004г. ответницата П. е предприела извършването на съществени
ремонтни и подобрителни дейности по сградата и дворното място, във връзка с
което е сключвала договори със строителни фирми и частни лица възлагайки им извършването
им. За етапите и същността на извършваните дейности информативни са показанията
на св.И. П. и Я. Н., който са били съседи на процесния имот, а св.П. е участвал
и пряко при извършването им като служител на фирмата изпълнител. Ремонтните и
строителните дейности са продължили повече от 10 години – от 2004г. до 2017г.,
провели са се на няколко етапа, в следствие на което са ремонтирани, построени
и подобрени всички части на сградата и дворното място – извършен е цялостен
ремонт на покрива, на помещенията на първия и втория етаж, направени са изцяло
наново санитарните помещения и инсталациите, изцяло подменена е дограмата и
подовите настилки, изпълнени са облицовка на къщата, оградни стени, площадки и
пътеки в двора, озеленяване, построяването на гараж и на голямо помещения за
кучета в двора. Имотът е подобряван и обзавеждан в годините от ответниците като
свой - съобразно тяхната воля и виждания за ползването му /вид и предназначение
на помещенията и обзавеждането им/, съобразен с навиците и желанията им – да
отглеждат кучета, да паркират автомобилите си, без данни която и да било от
тези стоително-ремонтни дейности да е извършвана по поръка или със средства на
ищцата, нито пък при противопоставянето й. Всички иавършвани дейности в
продължение на 13 години са ставали достояние както на съседите на имота, така
и на близките на самата ищца – нейния баща и приятелите му /св.В. и св.Ч./,
като последният – В.Г. дори е изразявал задоволството си от всичко, което са
направили с имота „новите собственици“ още към 2005г., съгласно показанията на
св.П. и Н..
Извън всички дейности по СМР в имота, които с оглед обема и стойността
си /58000 лева според двата сключени от П.П. договора за СМР за процесния имот/
съответстват на такива предприемани от собственик, а не от наемател или лице,
което временно си служи с него, ответниците са извършили и редица други действия,
които изпълват съдържанието на понятието собственик – оградили са и са
заключили имота, с което са ограничили достъпа до него на външни лица,
включително ищцата /св. В. и Ч. посочват, че те и бащата на ищцата не са имали
достъп до къщата, а са наблюдавали през дворната ограда/; това е бил домът, в който
са живели /този адрес за посочили за своя адресна регистрация/ те, децата им, техни
роднини /майката на ответницата П.П./ и кучетата им; преустановили са
контактите си с действителния собственик – Т.Г. още от 2005г. /св.В./;
участвали са във всички общностни дейности в района на имота /улицата, на която
живеят и съоръженията по нея/. Всички тези активни и явни действия съдът приема
за демонстация на промяната на намерението на ответниците да владеят имота за
себе си, което е започнало още през 2004г. или най-късно към 2005г., когато са преустановили
всякаква комуникация с ищцата и нейните близки и са ограничили достъпа им до
имота. В случая, с оглед факта, че
невладеещият собственик – Т.Г. е напуснала пределите на страната и не се е
завръщала за дълъг период от време, процесът на узнаване на манифестираната
промяна в намерението на ответниците е бил обективно затруднен именно от
ищцата, поради което в този случай е достатъчно промяната да е била
демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т.е. владението да се
осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме.
В този смисъл Решение № 214 от 28.10.2015г. по гр. д. № 1919/2015г. на ВКС, І
г.о. и Решение № 70/16.08.2017г. по гр.д.№ 3991/2016г. по описа на ВКС, II г.о.
Впечатленията си за това, че имотът е собствен на ответниците П. и като такива
са известни в селото излагат в показанията си св.П. и св.Н..
Следователно от този начален момент
2004-2005г. ответниците са завладяли имота като свой и това владение е продължило
и към датата на предявяване на настоящите осъдителни искове през м.12.2018г. Съгласно
презумпцията на чл.83 от ЗС, който докаже, че е владял в различни времена се
предполага, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
Ищцата – Т.Г. оспорва презумпцията с твърдения, че владението на
ответниците е било прекъсвано както фактически от самите тях чрез напускане на
имота, така и чрез действия от нейна страна, които водят до юридическото
прекъсване на течението й. Единствените ангажирани доказателства в тази връзка
са показанията на свидетелите В. и Ч., които посочват личните си впечатления,
че при спорадичните си посещения имотът е изглеждал необитаем. Свидетелката В.
обвързва този си извод с факта, че при позвъняванията на входната врата на
имота през 2013г. никой не отварял, във
връзка с което потърсили съдействието на кмета, но така или иначе не влезли в
имота, а св.Ч. констатирал по време на „едно-две от посещения през последните 5
години“, че дворът бил непочистен и неподдържан. Безспорно се установи и от
показанията на св.Н., че ответниците П. закупили друг имот в село Приселци, след
което заживяли за известно време в него, но „пак идвали непрекъснато в тази къща“,
тъй като в нея останала да живее майката на П.П., кучетата им, а в двора
паркирали автомобилите си. Не се установи с качегоричност за какъв период от
време ответниците са живели на другото място /св.В. посочва, че напускането е
станало през 2013г., а „през 2014г. П. и семейството й се върнали в имота“, а
св.Н. посочва, че „П. и Д. напуснали за няколко години“/, но какъвто и да е
бил, същите са продължили да владеят имота и лично - чрез ежедневното му
посещаване и ползване и чрез трето лице – майката на П., която останала да
живее в него. С оглед изложеното съдът приема, че ответниците П. са
осъществявали владение с намерение за своене на имота явно и необезпокоявано в
периода от 2004 -2005г. до настоящия момент.
Не се събраха доказателства установяващи твърденията на ищцата , че е предприемала
действия– лично или чрез трети лица, с които да е прекъсвала течащата в полза
на отвениците давност. Единственото основание по смисъла на чл.116 от ЗЗД,
което в случая е в състояние да прекъсне давностното владение на ответниците е
предявеният срещу тях иск по чл.108 от ЗС, което обаче е станало едва през
м.12.2018г., т.е след изтичане на изискуемият по закон /чл.79, ал.1 от ЗС/
десетгодишен период на владение, начиная от 2004-2005г. Съдът приема, че
въведеният чрез възражение от ответниците оригинерен придобивен способ е
породил ефекта си в техния патримониум именно поради това, че носителят на
правото на собственост – Т.Г. е бездействала при упражняване на правомощията
свързани с притежанието и защитата на собствеността си за период от повече от
10 години.
Съобразно изложеното и доколкото ответниците установиха твърденията си
за принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот в
техния патримониум въз основа на изтекла
в тяхна полза придобивна давност, респективно и наличието на годно основание за
осъществяваното от тях владение на имота, предявените срещу тях субективно
съединени осъдителни искове за собственост се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Съгласно
т.2 от ТР 4/2014г. на ВКС, при произнасяне по иск с правно основание чл.108 от
ЗС съдът дължи произнасяне с двоен диспозитив – по въпроса за принадлежността
на правото на собственост и за осъждане на ответника да предаде владението. Съгласно
мотивите на решението, аналогично е произнасянето и когато съдът не установи
правото на собственост на ищеца – тогава „отхвърля и двете искания за защита”.
По главните искове с правно основание чл.59
от ЗЗД
Основателността
на исковете с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е обусловено от изходът на
ревандикационните искове, доколкото фактическият състав на неоснователно
обогатяване предполага ищцата Т.Г. да установи, че е собственик на имота, както
и че той се е ползвал неоснователно от ответниците в посочения период от време
- от 01.06.2017г. до 17.12.2018г. Както бе посочено по-горе съдът приема, че
ответниците са придобили правото на собственост по отношение на процесния имот
въз основа на осъщественото от тях давностно владение в периода от 2004-2005г.
до 2015г., поради което към 01.06.2017г. ищцата Г. вече не се легитимира като
негов собственик. Не е налице следователно имуществено разместване във вида на
обедняване на ищцата за сметка на обогатяването на ответниците П. във връзка с
осъществяваното от тях ползване на процесния имот, поради което облигационните
искове за присъждане на обезщетение за ползването в размер на общо 9500 лева
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни ведно с искането за присъждане на
законна лихва върху сумата.
По насрещните искове по чл.72 и чл.74 от ЗС и възражение за право на
задържане по чл.72, ал.3 от ЗС
Разглеждането на насрещните искове предявени
от ответниците П. за присъждане на стойността на сторените в имота подобрения и
свързаното с тях възражение за признаване на право на задържане на имота до
заплащането им е обусловено от резултата по ревандикационните искове, т.е
произнасяне по тях се дължи само в случай на уважаване на главните искове за
собственост, доколкото с тях се прекъсва владението на ответниците. Предвид
това и с оглед неоснователността на исковете за предаване владението на имота, не
се реализира вътрешно процесуалното условие за произнасяне по насрещните искове
и възражението за задържане на имота, поради което съдът не формира мотиви по
основателността им.
По разноските
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора по разгледаните искове
– тези по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД, такива се следват на ответниците.
Съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК същите са направили разходи в
размер на 1040 лева – заплатени депозити за проведени експертизи. Същите следва
да бъдат възложени в тежест на ищцата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Процесуалният представител на ответниците – адв.С.З. е
направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв., която хипотеза предпоставя предоставянето на безплатна
адвокатска помощ на материално затруднено лице. Посочения текст на чл. 38 от ЗАдв.
дава възможност на адвоката да предоставя безплатна правна помощ и в случай, че
исковете/възраженията на лицето, на което е била предоставена такава помощ бъдат
уважени, то насрещната страна, която се явява задължена за разноски, следва да
бъде осъдена да заплати възнаграждение за процесуално представителство на
адвоката предоставил безплатната правна помощ, като съдът определя размера на
възнаграждението съобразно Наредба № 1/09.07.2004г. По делото са разгледани по
същество само първоначално предявените главни искове по чл.108 от ЗС и по чл.59
от ЗЗД, като за тях съдът определя възнаграждение на процесуалния представител
на ответниците в размер на общо 1487,80 лева, определено по реда на чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/682,80 лева по исковете за собственост и 805 лева по исковете за неоснователно
обогатяване/. По неразгледаните по същество насрещни искове не следва да бъде
определяно адвокатско възнаграждение, още повече, че в представеният договор за
правна защита и съдействие /л.232/ не е договорено да се дължи такова конкретно
за тях, извън общата защита срещу главните искове.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, СО „Манастирски рид“ № 592 срещу П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН ********** *** пасивно субективно съединени искове за
установяване правото на собственост на ищцата Т.В.Г. по отношение на недвижим
имот – дворно място /УПИ VII-569/ с
площ от 845 кв.м., представляващо ПИ с ид.58445.502.117 по Кадастралната карта
на с.Приселци, Община Аврен с площ от 824 кв.м. по скица, ведно с построената в
него жилищна сграда с ид.58445.502.117.2 по Кадастралната карта на с.Приселци,
основан на твърдения за придобиване на собствеността чрез договор за
покупко-продажба обективиран в нот.акт № 7, том 1, рег. № 282, дело № 7/2003г.,
КАКТО И ЗА ОСЪЖДАНЕ НА П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН ********** ДА ПРЕДАДАТ на Т.В.Г., ЕГН ********** владението на описания имот – дворно място
/УПИ VII-569/ с
площ от 845 кв.м., представляващо ПИ с ид.58445.502.117 по Кадастралната
карта на с.Приселци, Община Аврен с площ
от 824 кв.м по скица, ведно с построената в него жилищна сграда с
ид.58445.502.117.2 по Кадастралната карта на с.Приселци, на основание чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
СО „Манастирски рид“ № 592 пасивно
субективно съединени искове за солидарно осъждане на ответниците П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцата Т.В.Г. сумата от 9500 /девет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на процесните имоти - дворно място /УПИ VII-569/
с площ от 845 кв.м.,
представляващо ПИ с ид.58445.502.117 по Кадастралната карта на с.Приселци,
Община Аврен с площ от 824 кв.м по скица, ведно с построената в него жилищна
сграда с ид.58445.502.117.2 по Кадастралната карта на с.Приселци за периода от
01.06.2017г. до 17.12.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.12.2018г. до окончателното й
изплащане, с което ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на
ищцата, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.В.Г.,
ЕГН **********, с
адрес: ***, СО „Манастирски рид“ № 592 ДА
ЗАПЛАТИ на П.Д.П., ЕГН **********
и Д.А.П., ЕГН ********** *** сумата
от 1040 /хиляда и четиридесет/ лева - съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Т.В.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, СО „Манастирски рид“ № 592 ДА ЗАПЛАТИ НА С.И.З. *** сумата от 1487,80 /хиляда четиристотин осемдесет и седем и 0,80/ лева –
адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: