№ 16310
гр. С., 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110153641 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Р. Й. А. с искане да
бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 1840,70 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
10.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща незаплатена цена за
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот – апартамент № 22, находящ се в гр. С., община С., ул. „П.“, бл. 253, вх. Б, ет. 3, с
абонатен № 35255, сумата в размер на 292,76 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 02.06.2023 г., сумата в размер на 64,62 лв., представляваща незаплатена цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
13,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.06.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. №
38502/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от
облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя на
услуги без да е необходимо изричното им приемане. Процесуалният представител на ищеца
поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило
1
топлинна енергия за процесния имот и период на стойност, посочена в исковата молба,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на
дяловото разпределение, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да
заплати цената на потребените услуги. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно
Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да
заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за исковия период. Поддържа, че през исковия период за имота е
извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за което също се дължи
възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът твърди, че исковата молба е нередовна, а исковете
– недопустими, тъй като ищецът не е приложил договорите за продажба на топлинна
енергия и дялово разпределение, по които ответникът като физическо лице е страна. В
допълнение е отбелязано, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, а не
отделният собственик на топлоснабден имот. По същество ответникът оспорва основанието,
от което произтича вземането на ищцовото дружество, като посочва, че ищецът е дерогирал
Регламент № 2006/2004, според който потребител е физическо лице, което по своя воля
купува дадена стока, а когато сделката е сключена с търговец на централно отопление,
договорът за продажба на топлинна енергия задължително е писмен. Излагат се подробни
съображения относно задължителната сила на правото на Европейския съюз. Оспорва се
закупуването на топлинна енергия и качеството на стоката. Ответникът счита, че
правомощията на фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия, са били
прекратени още през 2007 г. Оспорва към исковата молба да са приложени общи условия.
Посочва, че ищецът неправилно се позовава на разпоредбата на чл. 150 ЗЕ, която се отнася
за доставка на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД като топлопреносно предприятие в
абонатната станция на съответен клиент, който може да бъде етажна собственост, но по
отношение на ответници – физически лица относими са чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 38а ЗЕ, които
предполагат сключването на писмени договори. Оспорва Общите условия на ищеца като
посочва, че одобряването им от КЕВР не е достатъчно да обвърже ответната страна, а на
отделно основание голяма част от текстовете им представляват неравноправни клаузи,
поради което ищцовото дружество не разполагало с годни ОУ. Оспорва начисляването на
мораторна лихва, което било извършвано върху авансови плащания, които авансови
плащания били забранени без изрично съгласие на потребителя, съгл. чл. 53 ЗЗП (отм.).
Излага твърдения, че през процесния период липсва сключен договор между собствениците
в сградата и фирмата за дялово разпределение, като след отоплителен сезон 2006/2007 г.
Наредба 16-334 за топлоснабдяването не позволява тяхното сключване. Оспорва да е
използвал топлинна енергия през исковия период. Посочва, че в ЗЕ не е предвидено
задължение клиентът да заплаща такса за дялово разпределение, като услугата не е предмет
на регулиране от КЕВР. В допълнение поддържа, че при отсъствие на писмен договор,
физическото лице не е задължено да заплаща непоръчана услуга – становище на КЕВР в
2
решение ОУ-02/02.03.2014 г. Възразява срещу произволно начислените количества ТЕ през
процесния период, както и относно начина на изчисляване на топлинната енергия за сградна
инсталация, счита и за завишени количествата топлинна енергия за БГВ. Добавя, че ищецът
едностранно е увеличавал цената на топлинната енергия без писмено уведомяване и
съгласие на ответника. Твърди, че няма доказателства за извършени метрологични проверки
на индивидуалните измервателни уреди. Оспорва обстоятелството, че топлофикационното
дружество издава ежемесечно фактури. Посочва, че дефинициите за потребител и клиент в
ЗЕ влизат в колизия с разпоредбите на ЗЗП. Прави възражение за начина на определяне на
енергията за сградната инсталация, както и изпълнение на задължението за достатъчно често
реално отчитане чрез измервателните уреди на топлинната енергия, което е задължително
при промяна на единичната цена. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна „Д. ЕООД с молба от 09.07.2024 г. представя писмени
доказателства относно доставката и потреблението на топлинна енергия в процесния имот,
като не изразява становище по същество.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 10.07.2023 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Й. А. за следните суми: сумата от 1840,70 лв.
- цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 35255 –
апартамент № 22, находящ се в гр. С., община С., ул. „П.“, бл. 253, вх. Б, ет. 3, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.07.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 292,76 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 02.06.2023 г., сумата от 64,62 лв. - цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13,56 лв. -
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020
г. до 02.06.2023 г. На 19.07.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в
полза на заявителя са присъдени и сумата от 44,23 лв. - държавна такса и сумата от 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена лично на длъжника, който е подал възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно
облигационно правоотношение между страните по спора е представен препис от нотариален
акт за собственост на недвижим имот в сграда, построена върху държавна земя от ЖСК
„ЮЛИКА“ – С. № 171, том XXXXVI, нот. дело № 7562/1991 г. от 09.07.1991 г., с който
лицето П.М.Й. е признат за собственик на процесния недвижим имот – апартамент № 22,
находящ се в гр. С., ул. „П.“, бл. 253, вх. Б, ет. 3, състоящ се от две стаи, кухненски бокс,
3
дневна, столова, сервизни помещения на обща площ от 109,20 кв. м., заедно с мазе № 41 и с
1,036 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
Видно от удостоверение за наследници № 928/27.08.2001 г., издадено от С.О., район „С.“
П.М.Й. е починал на 19.08.2001 г., като е оставил за законен наследник А.П.М. (син).
Като писмено доказателство по делото е приет препис от нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 107, том III, рег. № 5485, нот.
дело № 402/2015 г. по описа на нотариус С.Ф., от 17.09.2015 г., съгласно който „Б.“ ЕАД е
предоставила на ответника кредит в размер на 126 000 лв. за финансиране на текущи
потребности, при посочени в нотариалния акт условия, като за обезпечаване на отпуснатия
кредит – главница, лихви и всички разноски, ответникът – кредитополучател е учредил в
полза на банката договорна ипотека върху процесния недвижим имот, придобит по
наследство.
По делото е прието писмо с рег. № Г-24240/16.11.2016 г. от „Т.С.“ ЕАД до ответника,
с което последният е уведомен, че считано от м. 10.2016 г. е вписан като титуляр на партида
с абонатен № 35255 за заплащане на топлинна енергия като собственик на процесния
апартамент, което писмо е получено от ответника лично срещу подпис на 12.12.2016 г.
Приет е протокол от проведено на 09.08.2001 г. Общо събрание на етажните
собственици на адрес: гр. С., ул. „П.“, бл. 253, вх. А, Б и В, на което е взето решение да се
сключи договор с ЕТ „Д. – Ц.Н.“ за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и е
избран представител, който да сключи договора от името на етажната собственост. Към този
протокол е съставен списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили
горното решение, като срещу процесния апартамент № 22 е вписан П.М.Й..
Представен и приет е договор № 111 от 24.09.2001 г., сключен между ЕС на адрес: гр.
С., ул. „П.“, бл. 253, вх. А, Б и В, като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и Договор № Д-0-
69/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД като
възложител и „Д. ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна – собственост или в сграда с повече
от един клиент в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия на договорите
между „Т.С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, одобрени от ДКЕВР с
Разрешение № ОУ-024/10.08.2007 г. Договорът е сключен за срок от 3 години, считано от
01.05.2020 г., т. е. бил е действащ за процесния период.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба
от 09.07.2024 г., а именно: изравнителни сметки за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. и
за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. за абонатен № 35255; документи, удостоверяващи
датата на връчване на изравнителните сметки за исковия период на представител на
етажната собственост, съответно от 20.07.2021 г. и от 07.07.2022 г.; документи относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение на процесния имот за исковия период;
4
удостоверение за регистрация № Р-05-01/29.09.2009 г. от Министерство на икономиката,
енергетиката и туризма, видно от което „Д. ЕООД е вписано в публичния регистър на
министерството на лицата, извършващи услугата дялово разпределение под № Р-05 и има
право да предоставя тази услуга съгласно изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването с уреди „Techem”; справка за мощност на радиаторите.
От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури, издадени на
името на ответника, и извлечение от сметка за процесния период, както и документи,
касаещи абонатната станция и общия топломер в същата.
За установяване доставката и цената на топлинната енергия в хода на производството
е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът кредитира по
реда на чл. 202 ГПК като пълно, обосновано и компетентно изготвено. От него се
установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Д. ЕООД.
Пълният отопляем обем на имота по проект е 319 куб. м. Процесният имот е с дистанционни
уреди за отчитане на топлинната енергия. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в имота
е имало 5 отоплителни тела с монтирани разпределители на ТЕ, по които са направени
визуални отчети – общо 375,000 д. е., като за 3 отоплителни тела отчетите са били нулеви. В
имота е имало щранг-лира без уред за дялово разпределение, за която служебно по
максимална специфична мощност са начислени 917,400 д. е. За отчетените и начислените
дялови единици е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела в имота –
1100,113 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела в общите
части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна
инсталация на база пълен отопляем обем 319 куб. м. – 2616,133 кВтч (33,82 % за ЕС), както
и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по 1 водомер – отчетен разход 125,500 куб.
м., коригиран разход 126,950 куб. м. (11389,946 кВтч). За периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. в имота е имало 5 отоплителни тела с монтирани разпределители на ТЕ, по
които са направени визуални отчети – общо 338,000 д. е., като за 4 отоплителни тела
отчетите са били нулеви. В имота е имало щранг-лира без уред за дялово разпределение, за
която служебно по максимална специфична мощност са начислени 1041,854 д. е. За
отчетените и начислените дялови единици е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от
отоплителни тела в имота – 1145,082 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от
отоплителните тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 319 куб. м. – 2965,890 кВтч
(34,34 % за ЕС), както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по 1 водомер –
отчетен разход 9,600 куб. м., коригиран разход 9,467 куб. м. (836,066 кВтч).
Според вещото лице дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот
и период е извършвано в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
обн. ДВ бр. 25/20.03.2020 г. Не е констатирано добавяне на ТЕ към изчислената топлинна
енергия за сградна инсталация от фирмата за дялово разпределение и за двата отчетни
периода. Ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ,
5
действащи по време на процесния период. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на
„Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба. Вещото лице е посочило, че за исковия период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. (с отчитане на изравнителните сметки) главницата за ТЕ
възлиза на 2036,87 лв. В тази сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени
задължения от предходни периоди, както не са включени и стойности по фактури за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ. От заключението се установява също,
че общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминавал метрологични проверки
на 16.04.2018 г. и на 02.04.2022 г., като не са констатирани отклонения.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК. От него се установява, че няма данни за
извършени плащания на сумите, предмет на процеса, които да са осчетоводени по съдебна
договорна сметка ID 184184. Услугата дялово разпределение се извършва от „Д. ЕООД.
Общата стойност на изравнителните сметки за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. е в
размер на -1141,85 лв. и представлява разлика за получаване спрямо фактурираните
прогнозни суми от „Т.С.“ ЕАД, която сума е извадена от първоначалното задължение на
абоната за процесния период. От изравнителните сметки за връщане няма погасени
задължения извън процесния период (през м. 07.2020 г. има прихванато задължение по
фактура за м. 06.2020 г. в размер на 50,76 лв. със сума за възстановяване в резултат на
корекция цена за отчетен период м. 07.2019 г. – м. 03.2020 г.). На основание издадени
съобщения към фактури за процесния имот за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г.
потребената топлинна енергия по пера и стойности по прогнозни данни, изчислена
съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период е в размер на 3178,47 лв., от
която: сума за отопление (включваща и сума за сградна инсталация) – 870,11 лв. и за
подгряване на вода – 2308,36 лв. Вещото лице е направило извод, че стойността на
потребената ТЕ с включени изравнителни сметки за същия период е в размер на 2036,62 лв.
Стойността на потребената ТЕ, с включени изравнителни сметки за същия период, текущи
плащания (в размер на 162,56 лв.) и прихванати текущи задължения с възстановена сума от
корекция цена за периода м. 07.2019 г. – м. 04.2020 г. е в размер на 1823,30 лв. За процесния
случай счетоводството на ищеца е водено редовно, като всички съобщения към фактури,
фактури и издадените към тях корекции, документирани с дебитни и кредитни известия, са
осчетоводени в месеците, през които са издадени по партидата на абоната в търговските
книги на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника по чл. 414
ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410
6
ГПК.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за недопустимост на исковете
поради нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Със заповедното
производство се цели да бъде проверено дали вземането е безспорно или съществува спор
между страните относно дължимостта му, като след постъпило възражение срещу заповедта
за изпълнение и предявен установителен иск, в хода на исковото производство съдът се
произнася по материалноправните предпоставки за уважаване на иска относно вземането.
Съдът счита, че доколкото заповедта е издадена в рамките на правораздавателната му
компетентност, в изискуемата писмена форма и има изискуемото нормативно определено
съдържание, а волята на съда е ясно изразена, заповедта за изпълнение не е нищожна. В
процесната заповед за изпълнение се съдържа основанието на вземането –
доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение, лихви за забава,
съответно разноски за водене на производството. Заповедта за изпълнение не съставлява
акт, несъвместим с основите на установения правов ред, нито с нея е
разпоредено изпълнение на действие, което е престъпление. От друга страна, наложилата се
съдебна практика е в посока, че съдът издава изрично и отделно разпореждане само в
случаите, когато изцяло или отчасти отхвърля заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а в останалите случаи, когато подаденото заявление изцяло се уважава, съдът
издава разпореждане, което се инкорпорира в самата заповед. Липсва необходимост от
издаването на нарочен съдебен акт – разпореждане, с който да се разпореди издаването на
заповед за изпълнение, при условие, че същият се съдържа в самата заповед за изпълнение
на парично задължение (в този смисъл определение № 300/27.03.2018 г. по гр. д № 3842/2017
г. по описа на ВКС, IV г. о.), с оглед на което заповедта за изпълнение не е нищожна.
Останалите възражения срещу заповедта по чл. 410 ГПК касаят съществуването на
вземанията на кредитора, което е предмет на установяване в производството по чл. 422 ГПК
и са относими към преценката за основателност на исковете, но нямат отношение към
валидността на заповедта за изпълнение.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на производството поради това,
че ищецът не е представил писмен договор, сключен с ответника. Предметът на повдигнатия
пред съда спор се очертава от ищеца посредством формулирания петитум на исковата
молба. Предвид изложеното и доколкото ищецът поддържа, че между страните в процесния
период е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, то ответникът се явява процесуално легитимирана
ответна страна по исковете. Следва да бъде разяснено, че ищецът поддържа твърдения, че
правоотношението между страните е възникнало по силата на Закона за енергетиката, а не
от сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди и дялово
разпределение в писмена форма. Въпросите относно съществуването на правоотношение
между страните с описан в исковата молба предмет са такива по същество на делото, а не по
неговата допустимост.
Исковите претенции са заявени с размер и период по начин, идентичен с отразеното в
7
заповедта за изпълнение, като непосочването отделно каква сума се дължи за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, за топлинна енергия, отдадена от отоплителните
тела и за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не представлява нередовност
на исковата молба, както и не препятства правото на защита на ответника. Непредставянето
на писмен договор с потребителя с оглед липсата на твърдения такъв да е бил сключен
между страните в случая също не е изискване за редовност на исковата молба. Ето защо
съдът приема, че исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че за исковия период
между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което се е задължил
да доставя до имота на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да
заплаща стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно действащата към съответния
момент нормативна уредба, които са в размер поне на исковата сума, че е извършена
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника, който е поел
задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг и изпадането на
ответника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже всички
свои възражения, евентуално че е погасил претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Спорно на първо място е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период, по отношение на което
съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
8
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (така ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа
на ОСГК на ВКС).
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
(при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване на имота), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен
договор за доставка на топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи, че през исковия период ответникът е имал качеството на клиент на
топлинна енергия, доставяна до процесния имот.
С оглед обстоятелството, че с отговора на исковата молба не са направени
възражения, че ответникът не е собственик на процесния имот, на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК съдът е отделил този факт за безспорен и ненуждаещ се от доказване.
Същевременно фактът, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период се
9
доказва и от приетия нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 107, том III, рег. № 5485, нот. дело № 402/2015 г. по описа на нотариус С.Ф., от
17.09.2015 г., съгласно който „Б.“ ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 126
000 лв. за финансиране на текущи потребности, при посочени в нотариалния акт условия,
като за обезпечаване на отпуснатия кредит - главница, лихви и всички разноски, ответникът
- кредитополучател е учредил в полза на банката договорна ипотека върху процесния
недвижим имот, придобит по наследство. Соченият нотариален акт съдържа изрично
признание на ответника за неизгоден от гледна точка на настоящия процес факт, а именно,
че притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Когато
топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта, лежащ в негова
тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото
на собственост върху имота преди процесния период. По делото не се твърди и не се
установява правото на собственост, възникнало в полза на ответника, да е било прехвърлено
на трето лице през исковия период, да е било учредено вещно право на ползване на имота на
друго лице, или да е бил сключен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за
продажба на топлинна енергия за исковите имот и период. С оглед разясненията на
посоченото тълкувателно решение именно ответникът в качеството си на собственик на
имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца
топлинна енергия в имота за процесния период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента)
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника,
включително и относно приемането на общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
Предвид тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, каквито са общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени
с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед
качеството на ответника на собственик на имота през процесния период, и именно той е
задължен да заплаща стойността на доставената до имота топлинна енергия, при доказана
реална доставка.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователен довода на ответника относно
липсата на възникнало между страните продажбено правоотношение във връзка с доставката
10
на топлинна енергия поради отсъствието на сключен писмен договор за това. Както се
посочи, възникването на правоотношението между страните е със самия факт на
придобиване на права върху топлоснабден недвижим имот и не е обусловено от сключването
на писмен договор с потребителя.
Неоснователен е и доводът на ответника, че общите условия на ищцовото дружество
противоречат на ЗЗП. При прилагането им съдът не открива противоречие с Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване
на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. В общите условия ясно
и подробно са посочени правата и задълженията на дружеството - продавач на топлинна
енергия и на физическото лице – потребител на топлинна енергия. От съдържанието на
правата и задълженията на потребителите не може да се приеме, че в нарушение на
изискването за добросъвестност за тях са въведени множество задължения за сметка на
правата им, т. е. че е налице в техен ущърб дисбаланс между правата и задълженията им. В
случая не се касае и за клаузи, върху чието съдържание потребителите не могат да влияят,
доколкото съгласно цитираната разпоредба на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, потребителите, които не са
съгласни с ОУ, имат право да внесат в топлопреносното предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които след приемането им от предприятието да се отразят в
допълнителни писмени споразумения. В конкретната хипотеза ответникът не твърди, а и не
установява по делото по отношение на него да се прилагат специални условия, договорени
между страните, използвайки установения в закона механизъм. Ето защо доводите за
неравноправност на общите условия на ищеца са неоснователни, поради което съдът
приема, че общите условия са влезли в сила спрямо ответника и последният е обвързан от
тях.
Неоснователно е и възражението, че разпоредбите на чл. 150 и чл. 153 ЗЕ,
установяващи задължението на собствениците да заплащат доставената в имотите
им топлинна енергия и да спазват общите условия на топлоснабдителните предприятия,
които са приети от държавен орган, ограничават правото на собственост. Основните права,
уредени в Конституцията на Република България, са гарантирани на гражданите в
определени граници, посочени в чл. 57 от Конституцията – това са правата на останалите
правни субекти и нормите, установени в защита на обществени интереси. В случая нормите
на чл. 150 ЗЕ и чл. 153 ЗЕ уреждат баланса между правото на собственост и имплицитно
заложения в чл. 19, ал. 1 от Конституцията (чрез гарантирането на стопанската инициатива)
принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Собствениците на топлоснабдени
имоти са свободни да ги ползват както лично, така и чрез други лица – като ги отдават под
наем. Законът единствено предвижда, че титуляр на задълженията за сметките на имота за
топлоснабдяване е собственикът, респ. вещният ползвател, а той следва да уреди
отношенията си с другите ползватели на имота на основание сключен с него договор. Това е
правило за разпределяне на отговорността по облигационни задължения, а не ограничение
11
на правото на собственост. Следва да се посочи, че чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи изрично предвижда, че
правото на свободно ползване на благата (което отразява широкото разбиране за
„собственически“ права) в съвременното конституционно право включва възможността да се
налагат и определени ограничения на правото на собственост. Следователно обсъжданите
разпоредби от ЗЕ не противоречат на норми от правни актове с по-голяма юридическа сила.
Поради това и с оглед изложените по-горе съображения, съдът прави извод, че между
страните е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите
условия на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредби
за топлоснабдяването (в приложимата за исковия период Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
за топлоснабдяването).
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост -
арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, включително заключението на приетата
съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, и документите, представени от „Д. ЕООД, се установява, че сградата, в която се
намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период,
следователно същото е било топлофицирано; че в процесния период в имота е доставяна и
потребявана топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за БГВ въз основа на отчети по 1 брой водомер на стойност
общо 2036,87 лв. Тази топлинна енергия е начислена при условията на дистанционен отчет
на уредите за дялово разпределение и през двата отоплителни периода. От СТЕ се
установява също, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършено правилно
съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми като стойност на доставена
12
топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и
действащите през процесния период цени.
Независимо от направеното от процесуалния представител на ответника оспорване
на заключението на СТЕ, съдът намира за необходимо да посочи, че дава вяра на
заключението на вещото лице. Същото е изготвено от експерт, притежаващ необходимите
специални знания из областта на съответната наука. Заключението е отговорило обективно и
пълно на поставените задачи, като не са налице основания съдът да не го кредитира и да не
го ползва за разрешаване на правния спор. Вещи лица се назначават за отговор на въпроси,
за които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на поставените от съда задачи
вещото лице може да изследва и материали извън кориците на делото, като посочи в
заключението си изследваните данни за изготвянето му и носи наказателна отговорност за
даване на невярно заключение, базирано на липсващи документи, респективно недаващо
правдива информация. В случая вещото лице е посочило, че е използвало както документите
по делото, така и документи, предоставени от третото лице - помагач и от
топлофикационния район, вкл. справка за показанията на общия топломер в абонатната
станция, която е приложена към експертизата, протоколи и свидетелства за метрологична
проверка на топломера за процесния период, изравнителни сметки, т. е. заключението е
изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи. Липсват
данни, които да внасят съмнение в безпристрастността на вещото лице и няма основания
заключението да не бъде взето предвид при формиране на фактическите изводи на съда.
Изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не
само въз основа на представените от ищеца частни документи, поради което съдът намира за
доказана доставката на ТЕ до имота на ответника на посочената от вещото лице стойност
през процесния период.
Съдът приема, че общият топломер в абонатната станция е бил годно средство за
търговско измерване на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия през исковия
период, тъй като въпреки че проверките са извършени за период, по-дълъг от две години, не
са констатирани отклонения. От представените доказателства – Протоколи за метрологична
проверка на топломера от 11.04.2018 г. и 30.03.2022 г., ведно със свидетелства за проверка от
16.04.2018 г. и 02.04.2022 г. се установява, че общият топломер в абонатната станция не е
сменян с друг и е с фабричен № 60065490, както и съответства на одобрения тип. При
проверката не са констатирани повреди или неправомерно въздействие върху СТИ, за да се
приеме, че е имало период на неточно отчитане или неотчитане, което да разколебае извода,
че СТИ е отговаряло на метрологичните изисквания през целия исков период. Вещото лице
– топлотехник е посочило, че от техническа гледна точка, макар че метрологичната проверка
е била извършена след изискуемия срок, след като е дадено заключение „съответства“, то
това е основание да се приеме, че за процесния период е налице годно СТИ, от което се
установява доставеното количество топлинна енергия за имота за исковия период.
Обстоятелството, че метрологичната проверка през 2022 г. е извършена след
законоустановения срок за това макар и да представлява нормативно нарушение, не води до
13
извод, че СТИ е негодно да измерва количеството реално доставена ТЕ в сградата, защото
такъв извод се опровергава от заключението на компетентния орган, извършващ проверката,
сочещо, че СТИ съответства на одобрения тип, т. е. е годно да измерва правилно
количеството ТЕ. При контрола не са установени отклонения от изискванията за точно
измерване на СТИ. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават
гореизложеното. Ето защо настоящият състав приема, че въпреки
нередовната метрологична проверка, общият топломер в абонатната станция не е отчел
отклонения при последващата проверка и е бил изправен, поради което е бил годно средство
за търговско измерване на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия през исковия
период (в този смисъл са решение № 2633/30.04.2024 г. по в. гр. д. № 6575/2023 г. по описа
на СГС, II-Д въззивен състав; решение № 3669/20.06.2024 г. по в. гр. д. № 12823/2022 г. по
описа на СГС, IV-Г въззивен състав; решение № 2532/26.04.2024 г. по в. гр. д. № 5761/2023 г.
по описа на СГС, II-Д въззивен състав; решение № 3573/14.06.2024 г. по в. гр. д. №
9946/2023 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав, решение № 2539/24.04.2025 г. по в. гр. д.
№ 8971/2024 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав и др.).
Неоснователни са доводите на ответника, че не следва да заплаща стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС се възприе становището, че присъединяването на
сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната
собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при
постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
С решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е
даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е
прието, че чл. 27 от Д.ива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Д.ива 93/13/ЕИО на Съвета
и Д.ива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Д.ива 85/577/ЕИО
на Съвета и Д.ива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 5,
параграфи 1 и 5 от Д.ива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и изменение на Д.ива 84/450/ЕИО на Съвета, Д.иви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Д.ива за нелоялни търговски практики“), трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, дори индивидуално да не са поръчвали доставката на
14
отопление и да не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Такова становище е
застъпено и с ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. №
15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се
извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и
чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите
на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е
„решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като
обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
По делото се установи, че етажните собственици са взели решение за сключване на
договор за извършване на услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост,
както и са сключили договор с предмет извършване на услугата топлинно счетоводство. Ето
защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето
решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя от „Д. ЕООД
по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото
решение. От данните по делото става ясно, че през исковия период „Д. ЕООД е
осъществявало дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот, от дружеството са съставяни изравнителни
сметки след края на всеки отоплителен сезон, на което етажните собственици не са
противопоставили и за което е представен и Договор № Д-069/03.06.2020 г. при Общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.
139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Д. ЕООД. Във връзка с
възраженията на ответника за липса на възникнало валидно правоотношение с фирмата за
дялово разпределение следва да се посочи, че липсата на договор не освобождава
15
потребителите от задължението за заплащане както на доставената топлинна енергия, което
начисляване от третото лице – помагач не е оспорено, включително в срока за рекламация на
изравнителните сметки, така и от задължението за заплащане на цената на услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ищеца. Законът установява
задължение на купувача (потребител) да заплаща на топлофикационното дружество суми за
дялово разпределение, без значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
както е установено и от вещото лице, а от страна на етажните собственици не са подадени
възражения, поради което се дължи стойността както на доставената топлинна енергия, така
и на извършената услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
Във връзка с изложените доводи за незаконосъобразно начисляване на топлинната
енергия за сградна инсталация за исковия период съдът приема, че действително с решение
№ 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав е оставено в
сила решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, 3-членен
състав, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Доколкото обаче решението за отмяната
има действие от влизането му в сила - 10.02.2025 г., съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1
АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението,
какъвто настоящият случай не е, то ирелевантна за основателността на исковите претенции е
отмяната на посочените разпоредби от Методиката за дялово разпределение. От друга
страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен
и не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен
акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от
24.11.2022 г. по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да
бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като отмяната няма за последица
автоматично отпадане на задълженията на ответника за заплащане на топлинната енергия.
Относно качествените показатели на топлинната енергия е необходимо да се посочи,
че според действащата през исковия период Наредба за топлоснабдяването операторът на
топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната мрежа, като
определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния
хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при
производството и преноса на топлинна енергия до съоръженията на потребителите и следи
за спазването им. Така са определени качествените параметри на доставената услуга. Тези
параметри са определени ясно, респективно посочен е механизъм за определянето им в
зависимост от предварително разчетени критерии. Ищецът, като продавач на топлинна
енергия, има задължение да достави необходимото количество топлинна енергия до
16
абонатната станция на съответната сграда – етажна собственост. Същият обаче няма
задължения във връзка с изправността и състоянието на отоплителната инсталация в
сградата, съответно неизправностите и неефективността на същата. По отношение на
качеството на доставяната топлинна енергия потребителят разполага с възможността да
направи рекламация по реда, предвиден в ОУ, каквато в случая няма данни да е заявена.
Не може да се приеме, че се касае и за непозволена държавна помощ или за хипотеза
на непоискана доставка, като в тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че е
налице произнасяне по този въпрос с ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на
ОСГК на ВКС, в смисъл, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. с § 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Нещо повече, в случая не става въпрос за
принудителна доставка, доколкото, както се посочи, процесната сграда - етажна собственост
е присъединена към топлопреносната мрежа по инициатива на етажните собственици, като
същите са поискали извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
поради което извод за принудителното доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото
дружество не може да бъде направен. Касае се за сделка – решение на общност от субекти –
етажни собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен
в закона ред и които решения имат действие по отношение на всички субекти в общността,
включително и спрямо ответниците. Ето защо не може да става въпрос за принудително
доставяне на стока или услуга (топлоенергия) без изрично искане от страна на потребителя,
респ. за допуснато нарушение на чл. 62 ЗЗП.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното през исковия период, количеството на доставената топлинна
енергия е измервано коректно, а стойността на доставената топлинна енергия е в размер на
2036,87 лв., изчислена съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
От ответника своевременно е направено възражение за погасителна давност, по
отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
17
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.07.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 10.07.2023 г. давността е прекъсната, като периодът, за който се претендират
вземанията е след отпадане на действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което същият не следва да
се прилага – тъй като изискуемостта на вземането за м. 05.2020 г. е настъпила на 15.07.2020
г., т. е. след отмяната на извънредното положение. Ето защо, вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 10.07.2020 г. са погасени по давност. Както се посочи най-ранното вземане
– това за м. 05.2020 г. е станало изискуемо на 15.07.2020 г., т. е. след 10.07.2020 г., поради
което съдът приема, че няма вземания, които да са погасени по давност.
Кредитирайки и заключението на ССчЕ, в което са отчетени плащанията на суми за
процесния период от страна на клиента, съдът намира, че дължимата главница е в размер на
1823,30 лв., до която сума искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен,
съответно отхвърлен за разликата до 1840,70 лв.
Като законна последица от уважаването на исковете, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 10.07.2023 г.
до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен
срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база изравнителните
сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
18
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Следователно,
задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената топлинна енергия са
възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено
от отправяне на покана от кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет -
страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Неоснователно е възражението на
ответника, че лихва е начислявана върху прогнозните сметки.
С оглед изложеното, за главните вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
(за сумата от 1823,30 лв.) в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която
следва да се начислява за периода от 15.09.2021 г. до 02.06.2023 г. (за вземането по общата
фактура от 31.07.2021 г. - за периода от 15.09.2021 г. до 02.06.2023 г. и за вземането по
общата фактура от 31.07.2022 г. - за периода от 15.09.2022 г. до 02.06.2023 г.) и е в размер на
285,44 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор, до
който размер искът за мораторна лихва следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 292,76 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните. Според чл. 22 от ОУ услугата
„дялово разпределение“ се заплаща на „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение на топлинна енергия,
съобразно което предявените искове за установяване дължимостта на тази сума в полза на
„Т.С.“ ЕАД и при наличните доказателства, представени от „Д. ЕООД, че през процесния
период действително е извършвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия, са
19
установени по основание.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, на основание чл. 114, ал. 2
ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е възникнало,
тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е
начислено – от първото число на следващия месец. Предвид началото на периода, за който се
претендира цена на услуга за дялово разпределение - м. 05.2020 г., погасени по давност са
вземанията за м. 05.2020 г. и за м. 06.2020 г., съответно непогасени по давност са вземанията
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. Предвид факта, че ответникът не оспорва размера
на цената за услугата за дялово разпределение, както и че същата се установява от
извлечението от сметка на ищеца – по 2,81 лв. месечно, то същата е в размер на общо 5,62
лв. и за непогасения по давност период е в размер на 59 лв., до който размер искът за цена
на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде уважен, съответно
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 64,62 лв. и за м. 05.2020 г. и м. 06.2020
г.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.07.2023 г. до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сума в размер на 778,46 лв. от общо претендираните в размер на 794,23 лв.
(44,23 лв. - държавна такса, 650 лв. – депозит за експертизи и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес и
фактическата и правната сложност на делото).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 92,35 лв. от общо претендираните 94,23 лв. (за
държавна такса – 44,23 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.).
От ответника се претендират разноски за заповедното производство, но по същото
няма данни за сторени такива, а за исковото производство не е направено искане за
присъждане на разноски до приключване на устните състезания, поради което съдът не
20
присъжда разноски на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу
Р. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „П.“, бл. 253, вх. Б, ет. 3, ап. 22, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Й. А., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, следните суми: сумата от 1823,30 лв. - цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 35255, находящ се в гр.
С., ул. „П.“, бл. 253, вх. Б, ет. 3, ап. 22, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 285,44 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
02.06.2023 г.; сумата от 59 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.07.2023 г. до
изплащане на вземането, за посочения имот, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 38502/2023 г. по описа
на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Р. Й. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ул. „П.“, бл. 253, вх. Б, ет. 3, ап. 22, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Й. А., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над 1823,30 лв. до пълния предявен
размер от 1840,70 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен № 35255, находящ се в гр. С., ул. „П.“, бл. 253, вх. Б, ет. 3, ап. 22, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.07.2023 г. до изплащане на
вземането; сумата над 285,44 лв. до пълния предявен размер от 292,76 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.06.2023 г.; сумата над
59 лв. до пълния предявен размер от 64,62 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. -
цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва от
10.07.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 13,56 лв. – мораторна лихва върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
16.07.2020 г. до 02.06.2023 г., за посочения имот, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 38502/2023
г. по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА Р. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „П.“, бл. 253, вх. Б, ет. 3, ап.
22, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 92,35 лв. - разноски за ч. гр. д.
№ 38502/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 778,46 лв. - разноски за исковото
21
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Д. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „С.“, ул. Н.К.“ № 21, секция А-Б, ет. 2, офис 3, като трето
лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22