Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

 

2. Образувано по Жалба на С. Д. К., [ЕГН] с посочен постоянен адрес гр. София, [жк], бл. 250, вх. „В“, ет. 2, ап. 31, срещу Разпореждане № 4506-40-147 от 15.11.2023 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, гр. София, бул. Ал. Стамболийски, № 62-64, с което на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР е отказано изплащане на гарантирано вземане на С. Д. К..

 

3. Поддържа се, че оспорения административен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Изложените в жалбата съображения се субсумират в твърдението, че към 31.12.2021 г., единственото търговско дружество, в чийто управителен орган К. е бил член и по-конкретно управител е „Таймекс България“ ЕООД, ЕИК *********, като към този момент, в „Завод за хартия Белово“ АД същият не е имал качеството на член на управителен орган в качеството, в което му е отказано изплащане на гарантирано вземане, което е и същото качество, в което е бил назначен като служител на длъжността „Търговски директор“, а именно като физическо лице.

Иска се оспореното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Директора на фонд „ Гарантирани вземания на работниците и служителите“, гр. София, бел. Ал. Стамболийски № 62-64, чрез процесуалният си представител гл. юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в обжалвания административен акт. Подробни съображения са развити в представено по делото

писмено становище, като те се обединяват в твърдението, че като представител на „Таймекс България“ ЕООД, К., всъщност е бил обвързан пряко с управлението на „Завод за хартия Белово“ АД и е допринесъл за влошаване на дейността му и откриване на производство по несъстоятелност спрямо работодателя, поради което не може да се ползва от правата предвидени в ЗГВРСНР, каквато е действителната воля на законодателя, залегнала в разпоредбата на чл. 7 от закона.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Според приложеното по административната преписка известие за доставяне, оспорения акт е връчен на неговия адресат на 24.11.2023 г., а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 04.12.2023 г. Това ще рече, че тя е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

6. В обстоятелствената част на процесното разпореждане e описана следната фактология :

С. Д. К., [ЕГН] е подал Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане с вх. № 4502-12-155 от 13.07.2023 г. до Директора на ТП на НОИ Пазарджик(л.13 по а.д. №1191/2023), като лице с непрекратено трудово правоотношение със „Завод за хартия Белово“ АД.

С Решение № 66 от 29.05.2023 г. по търговско дело №20225200900085 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2022 г.( л. 17 по а.д. № 180/2024), вписано в Търговският регистър на 30.05.2023 г., е открито производство по несъстоятелност на „Завод за хартия Белово“ АД, ЕИК *********, като за начална дата на неплатежоспособността му е определена 31.12.2021 г. Този съдебен акт е оставен в сила с Решение № 39 от 06.02.2024 г., постановено по т. дело № 20235001000568 по описа на Апелативен съд Пловдив за 2023 г.

Констатирано е, че към датата на неплатежоспособността, тоест 31.12.2021 г. органи на управление на дружеството са:

• „Васан-97” ЕООД, ЕИК ********* с представляващ А. В. В. - член на съвета на директорите;

• „Таймекс България“ ЕООД, ЕИК ********* с представляващ С. Д. К. - член на съвета на директорите;

• „Топеройс трейс фотоволтаикс” АД, Гърция

• Г. А. З., Гърция

• Д. А. З., Гърция.

Посочено още в процесното разпореждане е, че при извършена съпоставка данните от Търговския регистър, декларираните от С. К. данни и Справка от Регистъра на осигурените лица на НОИ, е установено, че към началната дата на неплатежоспособността, а именно 31.12.2021 г., К. на основание чл. 234, ал. 1 от Търговския закон е определен за представител на юридическото лице „Таймекс България“ ЕООД, ЕИК ********* - член на съвета на директорите на „Завод за хартия Белово“ АД, ЕИК *********, ЕИК *********.

 

7. Въз основа на така описаните данни, Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ е формирал извода, че съобразно чл.7, т. 2 от ЗГВРСНР, гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6 са членове на органите за управление и контрол на търговеца. При това положение е прието, че К. не отговаря на материалноправните и процесуалноправните предпоставки за възникване на правото на гарантирано вземане, а именно към началната дата на неплатежоспособността на дружеството, той е бил орган на управление и като такъв е изключен от обхвата на гарантирано вземане по ЗГВРСНР.

 

8. В Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане с вх. № 4502-12-155 от 13.07.2023 г., К. е посочил, че работи при работодателя „Завод за хартия Белово“ АД, ЕИК *********, на длъжност „търговски директор“, като трудовото му правоотношение не е прекратено. Приложена към заявлението е Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове.

 

9. Описаните до тук факти не са спорни между страните. Същността на спора се свежда до тълкуваното и приложението на материалния закон.

 

IV. За правото:

 

10. Според чл. 7, т. 2 от ЗГВРСНР, гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6: са членове на органите за управление и контрол на търговеца.

Съобразно чл. 219, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Търговския закон, органи на акционерното дружество са: общо събрание на акционерите; съвет на директорите (едностепенна система) или надзорен съвет и управителен съвет (двустепенна система).

Според чл. 234, ал. 1 от ТЗ, член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.

 

11. Цитираните нормативни текстове са ясни, конкретни и небудещи съмнение относно тяхното приложение.

Правилото възведено в чл. 7, т. 2 от ЗГВРСНР има за адресат само и единствено членове на органите за управление и контрол на търговеца, но не и техни представители. При положение че рестрикцията на чл. 7, т. 2 от ЗГВРСНР би следвало да е относима и по отношение на представителите на членове на органите за управление и контрол на търговеца, то това без никакво съмнение би било изрично указано от законодателя. След като това не е сторено, не е възможно правилото на казаната норма от ЗГВРСНР да бъде приложено по отношение на представителя на юридическото лице, което е член на орган на управление на търговско дружество, независимо от загрижеността на ответния административен орган, за добросъвестността в поведението на представителя на юридическото лице, което всъщност е член на съвета на директорите на обявеното в несъстоятелност дружество и съмненията, че с действията си, представителя е спомогнал за влошаване на дейността на акционерното дружество и е станал причина за откриване на производство по несъстоятелност.

Впрочем, в чл. 234, ал. 1 от ТЗ, изрично е посочено, че член на съвета на директорите е юридическото лице, а не неговия представител, поради което и изрично е установено, че именно юридическото лице, а не физическото лице негов представител е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за евентуалните задължения, произтичащи от действията на неговия представител.

 

V. За разноските :

 

12. По делото не се установи, жалбоподателя да е извършвал някакви разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4506-40-147 от 15.11.2023 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, гр. София, бул. Ал. Стамболийски, № 62-64, с което на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР е отказано изплащане на гарантирано вземане на С. Д. К., [ЕГН] с посочен постоянен адрес гр. София, [жк], бл. 250, вх. „В“, ет. 2, ап. 31

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.