Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание на
деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана С., с участието на прокурора при
Окръжна прокуратура Варна – С.И., като разгледа докладваното от съдия Д. Недева
адм. дело № 1093 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)
и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на В.И.П. ЕГН **********,***, чрез адв. Т.С., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закон
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) с уточнения с.д.
№ 10419/09.07.2021 г. за заплащане на сумата от 5 000 лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия
в периодите на пребиваване в Ареста към Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ гр.Д. от 02.04.2019г. до 05.04.2019г.; от 11.12.2019г. до
13.12.2019г.; от 23.01.2020г. до 27.01.2020г.; от 24.02.2020г. до 26.02.2020г.;
от 21.05.2020г. до 26.05.2020г.; от 25.06.2020г. до 29.06.2020Г.; от
27.08.2020г. до 28.08.2020г.; от 29.10.2020г. до 02.11.2020г.; от 26.11.2020г.
до 30.11.2020г.; от 13.01.2021г. до 15.01.2021.; от 28.01.2021г. до
02.02.2021г. и от 09.03.2021г. до 15.03.2021 г. общо 54 дни, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че срещу него е образувано НОХД № 361/2019г. по описа на Окръжен съд -
гр. Д., което към настоящия момент не е приключило с влязла в сила присъда. При
провеждане на съдебни заседания по горепосоченото дело по описа на ДОС или за
участие в действия по разследването П. е превеждан в Ареста - гр. Д. за посочените
в исковата молба и уточняваща молба периоди.
Твърди,
че на ищецът са причинени неимуществени вреди в резултат на противоправно
бездействие на администрацията в Следствен арест-гр. Д., което се изразява в
неосигуряване на достатъчна жилищна площ, неосигуряване на пряк достъп до
дневна светлина и възможност за естествено проветряване в спалното помещение,
липса на постоянен достъп до санитарен възел, липса на течаща вода в
помещенията, в които е настаняван, невъзможност за пълноценен сън и почивка,
невъзможност за двигателна активност, лоши битови и санитарно-хигиенни условия,
липса на възможност за поддържане на елементарна хигиена, липса на чисти
чаршафи, наличие на дървеници и хлебарки в помещенията.
В
исковата молба освен за липсата на минимално изискуемата площ на помещенията,
които е обитавал ищецът се сочи, че липсва и обособено място за престой на
открито на арестантите. Твърди се, че помещенията са без прозорци, без
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липса на хигиена,
неблагоприятни материални и битови условия.
Сочи
се, че в спалните помещения, в които е настаняван ищецът няма мебели, освен
легла, които са и силно замърсени и въздухът е пропит с лоша миризма. Дава
пълно описание на стени и под, които сравнява с характеристика на маза, а не за
стая за наставяне на лишен от свобода.
Твърди се, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на
чл. 3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, способно да породи у
него физическо, емоционално и морално страдание. Липсата на елементарен битов
стандарт, свързан с липсата на течаща вода и хигиенни препарати, както и
липсата на нормална разполагаема площ, са от такова естество, че да
предизвикват у всяко нормално, психически здраво човешко същество твърдяното от
ищеца въздействие върху психиката и здравето му, което обосновава и настъпилата
неимуществена вреда за него. В този смисъл се позовава на Решение от
02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото на „Й. срещу България" и Решение от
10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото на „Ш. срещу България“.
Сочи се, че в Ареста - Д. липсва обособено място за престой на открито на
арестантите, в нарушение на чл. 276 от ППЗИНЗС. От спалното помещение на ищеца
е било позволено да излиза единствено до тоалетна и когато се конвоира за
провеждане на следствени действия или открито съдебно заседание. В много редки
случаи е извеждан за осъществяване на телефонен разговор. Всички спални
помещения в Ареста - гр. Д. са без прозорци, което с препятствало достъпа на
ищеца до дневна светлина и свеж въздух, както и възможността за естествено проветряване
на помещенията, което сочи като пряко нарушение на чл. 20. ал. 2 от ППЗИНЗС.
Осветлението е общо и през нощта не се спира или намалява. На вратите на
помещенията са направени отвори с метална решетка с приблизителни размери 30
см./40 см., достъпът до слънчева светлина е от тях, като външните прозорци са
отделени от вратите на помещенията на арестния коридор. Монтирана е
вентилационна система по дължината на коридора над вратите на килиите, която
обаче не работи ефективно. Отворите за проветрение са монтирани над вратата на
килиите, вкопани в стената, е метална предпазна решетка.
Спалните помещения, в които е настаняван ищецът не отговарят на
изискванията на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС и в тях няма монтирана мивка или
тоалетна. Всеки път, когато ищецът желае да отиде до тоалетна, трябвало да моли
да бъде пуснат от администрацията, като молбата му не винаги е била
удовлетворявана. В санитарния възел се отивало по един човек, а другите чакали
в спалните помещения. През нощта арестантите уринирали в пластмасови бутилки
или в обща кофа, пред погледа на останалите обитатели в помещението, което само
по себе си сочи за крайно унизително и води до извод за недопустимо отнасяне и
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Предвид, че в спалните помещения са настанени повече от две лица, а
санитарният възел не само не е обособен в самостоятелно помещение, а изобщо
липсва, ищецът е бил поставен в ситуация да задоволява естествените си нужди
пред други лица, както и да е свидетел на задоволяване на чужди естествени
нужди при това в пластмасови бутилки, което определя като накърняващо личното
достойнство обстоятелство и ищецът е преживял срам и неудобство.
Сочи, че на ищеца не са били осигурявани никакви препарати и пособия за
поддържане па лична хигиена или хигиена на спалното помещение. В разрез с
разпоредбата на чл. 272, т. 1 от ППЗИНЗС
администрацията не е предоставяла на ищеца никакви спални принадлежности, чисто
бельо или санитарни материали - сапуни, кърпи, препарати. Къпането в Ареста - Д.
се осъществявало два дни в седмицата за не повече от няколко минути. На ищеца
не е била предоставена реална възможност да се грижи ефективно за личната си
хигиена, въпреки естественото му желание за това. Дезинфекцията и дезинсекцията
на спалните помещения в Ареста - гр. Д. описва като крайно неефективна. На
следващо място сочи, че не са били взети никакви мерки в исковия период в
епидемиологичната обстановка в страната развилата се в началото на 2020г.
Въз основа на изложеното ищецът счита,
че е бил поставен в неблагоприятни
условия, които са породили чувства на страх, незащитеност и малоценност. В
резултат, у ищеца са се появили влошаване на общото му здравословно състояние,
безсъние, редуциране на телесно тегло, депресия и тревожност. Преживените от
ищеца негативни емоции, дискомфорт и унижение при превеждането му в ареста в
гр. Д., са довели до съществена и трайна промяна на личността и са се отразили
стресогенно в емоционален план.
Позовава се на решения на ЕСПЧ по делата „Ч. и К. срещу България",,„Й.
и Д. срещу България“ и „И. и други срещу България".
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния представител адв.С.
поддържа исковата претенция. По съществото на спора моли исковата претенция в размер на 5000 лева да
бъде уважена изцяло, доколкото се установяват 54 дни престой на ищецът в
конкретни условия на Ареста гр. Д.. Претендираното обезщетение счита, че е
съобразено с практиката на ЕСПЧ и с последните решения от 2020 г. по дела срещу
България. Счита, че в хода на производството се установяват всички
обстоятелства, които са посочени в исковата молба, а именно неосигуряване на
достатъчна жилищна площ; неосигуряване на достъп до прозорец, дневна светлина и
естествено проветряване; липса на място за престой на открито; неосигуряване на
непосредствен достъп до санитарен възел, до течаща вода в условията на
пандемия; лоша хигиена; лоши материално-битови условия; неефективна дезинфекция
и дезинсекция. Макар твърденията да не са оборени, тъй като доказателствената тежест
за това е на ответната страна, се установява настъпила вреда в емоционалната
сфера на ищеца, която се предполага по силата на Закона. Моли да се присъдят
направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение, като
при определянето му по реда на чл. 38 от ЗА, да се съобрази фактическата и
правна сложност на делото, броя на откритите съдебни заседания, извършените
процесуални действия и регистрацията по ЗДДС, прилага списък на разноските.
Представя подробни писмени бележки.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С.С., с писмен отговор
с.д. № 9146/18.06.2021 г., оспорва предявения иск както по основание, така и по
размер като неоснователен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Счита, че събраните по делото доказателства
действително установяват незаконосъобразни бездействия на ответната страна и по
същество подкрепят изложените в исковата молба твърдения в пунктове от № 1 до №
4, включително. Тъй като в случая се касае за неосигуряване на нормални битови
условия по време на престоя на ищеца в Следствения арест гр. Д., характерът на
законовите нарушения би следвало да бъде приравнен на нарушение по смисъл на
чл. 3. Действително разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС предполага
настъпването на неимуществени вреди при установяването на такива
незаконосъобразни действия. Счита обаче, че в конкретния случай, за разлика от
много други, тази презумпция е оборена и то основно от заключението на
изслушаната съдебно-психологична експертиза. Дава заключение, че при съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не се установява наличието на
предпоставките по чл. 284 ЗИНЗС, поради което предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От Справка
на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Д. с peг. № 1039/15.06.2021г. към писмен отговор с вх. № 9146/18.06.2021г., се
установява, че ищецът е пребивавал в Ареста
в гр. Д. в исковия период, както следва: за периода от 02.04.2019г. до
05.04.2019г. в спално помещение № 1 с площ от 4,93 кв. м. заедно с А. С. Г. В.;
от 11.12.2019г. до 13.12.2019г. в помещение № 13 с площ от 9 кв.м. заедно с В. Г.
А., И. К. А. и Е. Й. А.; от 23.01.2020г. до 27.01.2020г. в помещение № 8 с площ
от 4,93 кв.м. заедно с В. Г.Д.; от 24.02.2020г. до 26.02.2020г. в помещение №
13 с площ от 9 кв.м. заедно с П. И. М., Ш. Р. М., С. Н. Н., Г. В. Р. и И.Г. К.;
от 21.05.2020г. до 26.05.2020г. в помещение № 13 с площ от 9 кв.м. заедно с И.Д.Г.,
С. Н. С., Х. М. Х. и Г. В. Г.; от 25.06.2020г. до 29.06.2020г. в помещение № 11
с площ от 4,93 кв.м. заедно с Е. И. М. и М. Б. К.; от 27.08.2020г. до
28.08.2020г. в помещение № 3 с площ от 4,93 кв.м. заедно с Б. О. И.; от
29.10.2020г. до 02.11.2020г. в помещение № 13 с площ от 9 кв.м, заедно с И. П. И.,
Д. Н. А. и Д. Х. К.; от 26.11,2020г. до 30.11.2020г. в помещение № 13 с площ от
9 кв.м, заедно с М.П.Д., М. И. Х. и С. К. К.; от 13.01.2021г. до 15.01.2021г. в
помещение № 1 с площ от 4,93 кв.м. заедно с М. И. Х.; от 28.01.2021г. до
02.02.2021г. в спално № 1 с площ от 4,93 кв.м. заедно с И.Г. Т. и от
09.03.2021г. до 15.03.2021г. в помещение № 1 с площ от 4,93 кв.м. заедно с Р. Й.
М. и Н. Ю. Я..
В същата Справка с peг. № 1039/15.06.2021г., е посочено, че в Ареста - гр. Д.
е липсвало обособено място за престой на открито на арестантите. Установява се,
че всички спални помещения в Ареста - гр. Д. са били без прозорци. В т. 3 от Справка с peг. № 1039/15.06.2021г. е
отразено, че на вратите на помещенията са направени отвори с метална решетка,
достъпът до слънчева светлина е през тях, като външните прозорци са отделени от
вратите на помещенията на арестния коридор .
В спалните помещения в Ареста - гр. Д. е нямало санитарен възел.
Санитарният възел е бил общ за всички задържани лица, ползването му се е
осъществявало покилийно при спазване на принципа за неотваряне на две килии едновременно.
В килиите, в които е пребивавал ищеца е нямало мивка или тоалетна. Отразено е,
че ищецът не е получавал санитарни материали.
В т. 4 от Справка с peг. № 1039/15.06.2021г. се сочи, че дезинсекцията се
извършва от външна фирма, определена от ГД „Изпълнение на наказанията“- София
като след извършване на същата се съставя протокол. Санитарният контрол в
ареста се е осъществявал от медицинско лице - фелдшер. Посочено е в т. 2.2 от
Справка peг. № 1580/27.09.2021г. към уточнителна молба на ответника с вх. №
14340/01.10.2021 г., че в гражданските договори на двете медицински лица не са
вписани изрично посочените в чл. 68 от Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и
реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода задължения, и се
сочи, че би следвало същите да бъдат спазвани от тях при работа в местата за
лишаване на свобода.
По делото са приложени Договор peг. № 4967/27.11.2020г., сключен с Е.И.М.и
Договор peг. № 965/01.03.2019г., сключен със С.С.Н.и двата за медицинско
обслужване. От т. 2.3 от Справка peг. № 1580/27.09.2021г. за хигиенни и
противоепидемиологични мерки, взети във връзка с разпространението на Ковид-19,
се установява, че за периода 2019г. - 2021 г. няма допуснат случай на заразено
задържано лице, като са били закупени термометри за измерване на температура от
разстояние и дезинфекционни материали. Графици за ежедневна дезинфеция не са се
съставяли.
В Справка с peг. № 1580/27.09.2021г., се излага информация за извършените
ремонти в спалните помещения, както и че условията в ареста в гр. Д. за исковия
период не отговарят на нормативно установените. Сочи се, че сградата, в която
се помещава ареста до преместването му в нова сграда, няма възможност за
конструктивни изменения, осигуряващи европейските стандарти за третиране на
задържани лица, касаещи жилищна площ, престой на открито, санитарен възел в
спалните помещения. Сочи се, че извършените ремонти имат за цел подобряване на
условията, но не покриват основните изисквания. През 2019г. бил извършен
частичен ремонт, а през м. февруари 2020г. е започнат строеж на нова сграда.
През м. април 2021г. задържаните лица са преместени в новия арест.
В хода на производството по искане на ищеца са допуснати гласни
доказателства-разпит на св. Г. и св. Г., показанията на които съдът кредитира
като обективни и в съответствие с останалите приобщени по делото
доказателства. От Справка с peг. №
1580/27.09.2021г., е видно, че първият престой на И.Г. *** е бил от 28.01.2020г.
до 15.04.2020г., след което е бил довеждан още шест пъти за исковия период. Св.Г.
бил настанен заедно с ищеца П. за
периода от 20.05.2020г. до 22.05.2020г. в спално помещение № 13. Г.Г. е
пребивавал в ареста общо девет пъти за исковия период като един от престоите му
е от 01.07.2020г. до 30.11.2020г. В рамките на тези пет месеца ищецът П. е
воден в ареста три пъти: от 27.08.2020г. до 28.08.2020г., от 29.10.2020г. до
02.11.2020г. и от 26.11.2020г. до 30.11.2020г.
От показанията на св. Г., се установява, че е настаняван заедно с ищеца П.
като сочи, че всички помещения били еднакви и с дължина около 2,50м. - 2.60 м.
и 1,5 м. ширина. Свидетелят твърди, че когато си разпери ръцете, можел да пипне
стените. Вътре в помещенията имало три много тесни легла. Когато арестантите
имали нужда да ползват тоалетна чукали на решетката на старшината, за да бъдат
заведени. Около 30-40 човека били настанени едновременно в ареста, поради което
се е налагало арестантите да удовлетворяват естествените си нужди в шишета.
Свидетелят потвърждава, че условията в ареста били мизерни и за арестантите не
било възможно да се хранят нормално като правели това на леглото, нямало
нормална светлина, осветлението представлявало една крушка, зазидана в стената и почти не светела, а през нощта не
се загасяла. В коридора на ареста имало прозорци, които не се отваряли. В
спалните помещения нямало маса, тоалетна, както и вода за миене. Св.Г. излага
още и, че хигиенните условия в ареста били много лоши и на арестантите не се
давали препарати за почистване. В Ареста - гр. Д. нямало място за престой на
открито, което според свидетеля водело до напрежение у арестантите, поради
непрестанния застоял въздух. Разходката на арестантите се свеждала в изминаване
на пътя между банята, тоалетната и килията. Къпането в банята било под режим,
само два пъти в седмицата, за по 10 минути. В спалните помещения имало
вредители. Спалните помещения не били измазани отвътре. Вътре било пълно с
паяжини, дървеници, буболечки, паяци и др. По време на престоя на св.Г. в
ареста не били пръскали за вредители, пръскали само вратите на килиите против разпространението
на коронавирус. На арестантите не са давали дезинфектанти, нито защитни
средства, а само по един некачествен сапун.
Свидетелят Г. сочи, че бил настанен в Ареста - Д. на 30.06.2020 г. за пет
месеца, в килии № 5 и № 6. Св.Г. излага, че е бил по едно също време в ареста с
ищеца П.. Според свидетеля всички помещения били еднакви, с изключение на килия
№13, която е за арестанти по делегация и е за повече хора. Останалите килии
били с големина около 1,60 м-1.70 м. на 3,00 м.-3,50 м. В тях имало две вишки -
две легла едно върху друго и два дюшека, а ако нямало дюшеци се нареждали одеяла
на леглото. Помещенията нямали прозорци и не се проветрявали. Осветлението се
осъществявало с една крушка, вградена над вратата. Ходенето до тоалетна се
осъществявало чрез почукване на вратата на килията и водене от старшината. Ако
старшината има време води арестанта до тоалетна, а ако няма — арестантът чака и
се въздържа докато може. Място за престой на открито в Ареста — гр. Д. нямало.
В ареста термометри за измерване на температурата във връзка с
разпространението на коронавирус не са били осигурени. По - специално почистване
не се е извършвало, не са раздавали дезинфектанти и защитни средства.
По делото е приобщено заключение на допусната по искане на ищеца съдебно-
психологична експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена. Вещото лице е провело посредством различни специализирани тестове
психологично изследване на личността на ищеца. У ищеца се установяват нормални
интелектуални възможности и правилен по структура и съдържание мисловен процес.
Изследването установява високи стойности на депресия, изпитване на тревожност.
Констатирани са завишени стойности на психастения и шизоидност:
предразположеност към възникване на тревожни реакции, трудно понася напрежение,
има повишено внимание към отрицателните сигнали и се фиксира бързо към тях,
незначителна фрустрация води до възникване на силни и продължителни отрицателни
емоции, а компенсацията се постига по пътя на бягство от обкръжаващата среда
към вътрешния свят. Личността на ищеца е поставена в условията на депривация -
психично състояние, което възниква в резултат на житейски ситуации, при които
на човек не е предоставена възможност да задоволи най-важните си нужди за
достатъчно дълъг период от време. Това се дължи, както на поставянето му в
условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, така и поради
обективните факти - загуба на семейството в юношеска възраст и др.
Незадоволените нужди в психологически план се изразяват в усещания като страх,
постоянна тревожност, загуба на жизнена активност, продължителна депресия и
дори агресия. Вещото лице не открива психологически маркери, които да дават
основание за по - тежки реакции у ищеца, както и констатира липса на
психиатрично заболяване. П. е споделил на експерта, че условията в ареста в гр.
Д. са били много по - лоши от тези, в които се намира в момента в затвора в гр.
Варна. Понесения от ищеца емоционален дискомфорт в ареста в гр. Д. не е
достигнал до ниво психично разстройство.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че теста, чрез въпросник има за цел да изследва личностни характеристики,
които дори изследваното лице не осъзнава, че притежава. Това, че въпросните
стойности са завишени не го прави психично нездрав, той е психично здрав в
момента, няма никакви отклонения във функционирането си. Това, че стойностите
са завишени, това не означава, че личността има някакъв сериозен проблем. При
различни условия, в сферата на хипотезата, биха могли да се проявят тези
личностни характеристики, които са с по-високи стойности. Това не означава, че
към момента са актуални, той ги притежава, но те на се активни.
Ищецът е споделил, че условията в
Затвора гр. Варна са по-добри от условията в Ареста гр. Д.. По своя характер, кратковременния престой в
Ареста гр. Д., са дали основание да се посочи, че няма психологически маркери,
тъй като при едно по-силно емоционално сътресение настъпва разстройство в
адаптацията, има остра стресова реакция. Няма документация, която да наведе на
извод, че ищецът е имал подобни проблеми, които по своя характер биха се
проявили, ако емоционалното сътресение било по своята степен толкова силно, че
да не може да го кара да функционира нормално в ежедневието. Към момента на
изследването е установил, че личността е емоционално стабилна и не са
установени маркери, които да водят на извод,
че е имало някаква по-сериозна
дезадаптация на личностното функциониране.
В частта на интервюто ищецът е
споделил, че заради дървениците в Ареста гр. Д. е стоял на пода. Вещото лице е
използвало тестове за депресивна скала, за социално избягване или стрес.
Всъщност те биха дали информация, ако има някакво личностово дисфункциониране
при изследваното лице, но такова не е установено. По своя характер, какво е
било състоянието към момента на престоя на Ареста гр. Д., към настоящия момент
вещото лице уточнява, че не може да даде отговор. Ако тогава е било извършено
някакво психологично обследване, може би е щяло да има база, но към момента
няма основание да счита, че има сериозна дезадаптация. Лишаването от свобода е депривация
по своя характер. Вид депривация е и
когато на 13 г. е починал баща му, семейството остава само с един
родител. Вещото лице уточнява, по
отношение на отговора на въпрос № 2, във второто изречение, а именно „Към
настоящия момент при Осв. не са констатирани разстройства по отношение на
социалното функциониране,…“ да се чете „Към настоящия момент при Осв. не са
констатирани разстройства по отношение на когнитивното функциониране,…“.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:
Съгласно
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС забранява осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
чл.3, ал.2 от с.з. за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Видно е, че
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на
държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон.
Според чл.
240 от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат
и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане
под стража, доколкото не е предвидено друго в закона. Според текста на чл. 43,
ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
Основателността
на претенцията за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква доказването на три кумулативно
свързани предпоставки - акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона;
настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до
доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/ или бездействие и настъпилата вреда.
Органите, на
които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по
изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража", са
длъжни да осигурят на лицата по чл. 241 от ЗИНЗС подходящи условия за
поддържане на физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и
достойнството им.
Прякото ръководство
и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват
на основание чл. 12 от ЗИНЗС от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В този смисъл
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния характер
на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода,
която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези
места. Като административен орган със статут на юридическо лице, който следи
дейността по изпълнение на наказанията да бъде извършвана в съответствие с
нормативно установените изисквания, той носи отговорност за вредите от
незаконните действия и бездействия на включените в състава му административни
звена и длъжностни лица при извършване на дейността на основание чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС.
Ищецът
претендира вреди, резултат от лошите битови и санитарно - хигиенни условия в
спалните помещения в ареста в град Д., изразяващи се в неосигуряване на
минимална жилищна площ, липса на естествена светлина и проветряване, липса на
възможност за двигателна активност и престой на открито, неосигуряване на
оптимална температура и вентилация в спалните помещения, неосигуряване на
безпрепятствена възможност за ежедневна поддръжка на личната хигиена по всяко
разумно време, липса на непрекъснат безпрепятствен достъп до санитарен възел и
течаща вода, наличие на паразити в килиите.
По отношение
ареста в гр. Д., вкл. конкретно и за помещенията, в които е пребивавал ищецът,
са налице безпротиворечиви доказателства за незаконосъобразни фактически
бездействия на администрацията на ареста, с които се нарушават разпоредбите на
чл. 3, ал. 1 и, ал. 2 от ЗИНЗС.
По делото
няма спор, а и от приетите като доказателство справки от ответника, се
установява, че при престоя на ищеца в следствения арест за процесния период
същият е бил поставен в неблагоприятни условия, приведен временно в следствения
арест в гр. Д.. В килията, в която е бил настанен няма осигурена достатъчна
жилищна площ за двама арестанти, осветление, проветряване, условия за
двигателна активност, поддържане на лична хигиена. Безспорно се установява, че
минималната жилищна площ, с която ищецът е разполагал, е под 4 кв.м, което е в
противоречие с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, приложим на основание чл. 240 от ЗИНЗС.
По делото
няма спор, а е налице и изрично писмено изявление от РС „Изпълнение на
наказанията“ в Д., че в сградата на ареста в гр. Д. няма обособено място за
разходка и престой на открито поради липса на техническа възможност за това, като
задържаните лица са извеждани от килиите при ползването на общата баня и
тоалетна, което е в нарушение на изискването по чл. 256, ал. 1 от ЗИНЗС.
Не е спорно
и това, че килиите в ареста не разполагат с прозорци, които да осигуряват
непосредствен достъп на свеж въздух и естествена светлина за настанените в тях,
а изкуствената светлина е била слаба, с което не е спазен чл. 20, ал. 2 от
ППЗИНЗС.
Няма спор по
делото, че в обитаваните килии, в които е бил настаняван от ищеца няма
санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение изискването по чл. 20, ал. 3
от ППЗИНЗС, съгласно което в заведенията от закрит тип ползването на санитарен
възел и течаща вода следва да се осъществява в спалните помещения, както и на
изискването по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за осигуряване на условия за
поддържане на личната хигиена на задържаните лица. Наличието на изградена
организация и график за покилийно ползване на общата баня и тоалетна в коридора
не може да замести изискването санитарният възел да е разположен в самите спални
помещения и да санира нарушението на чл. 3, ал. 2 от ЗИНС.
Всички тези
обстоятелства водят до извод за унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство и предпоставя увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда.
Настъпили
неблагоприятни последици за ищеца се презумират по силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Ответникът е този, който следва да докаже, че условията, при които е бил
настанен ищецът, са били различни от твърдените в исковата молба. В случая
твърденията в исковата молба се потвърждават от данните, съдържащи се в
представените по делото справки.
Поради
това следва да се приеме, че са налице нарушения по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, които са въздействали негативно върху личността на ищеца и
са в пряка причинна връзка с изпитаните от него отрицателни чувства и
изживявания.
Неимуществените вреди са вреди, които по своето естество
засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги търпи, и се изразяват в
причинени душевни болки и страдания. Безспорно е, че недостатъчната жилищна
площ ограничава напълно възможността за елементарна двигателна активност.
Липсата на санитарен възел в килиите, не осигуряването на постоянен достъп до
тоалетна и течаща вода, липсата на естествена светлина, свеж въздух
и възможност за проветряване в изключително тясно помещение създава психически
и физически дискомфорт, който е довел до негативно въздействие в личната сфера
на ищеца. Горният извод не се опровергава от заключението на съдебно-психологичната
експертиза, тъй като от една страна липсва медицинска
документация за актуалното психично състояние на ищеца П. към исковия период на
престой в следствения арест на гр. Д. и от друга условията,
които ищецът е търпял при престоя си в следствения арест в гр. Д. не отговарят
на критериите за хуманна среда.
С оглед
горното, от събраните писмени и гласни доказателства, се налага изводът, че
неблагоприятните условия на задържане са причинили душевни страдания,
подтиснатост и чувство за унижение на ищеца П., като са увредили психическото и
емоционалното му здраве. Вредите са причинени от бездействието на ответника,
който е задължен по силата за закона да изпълни административното си задължение
да осигури на лишения от свобода/задържан под стража елементарни битови и
хигиенни условия при престоя му в ареста.
Затова съдът
приема, че е изпълнен фактическият състав на отговорността на държавата по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС и претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени.
Съгласно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, съгласно препращащата разпоредба
на §
1 от ЗР на ЗОДОВ и
чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Установената съдебна практика
непротиворечиво приема, че „справедливост“ не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики,
за да се намери паричният еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение.
Такива са характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Като база за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още икономическият растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Същевременно размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи. Отправна точка в това
изследване е обстоятелството, че „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена
с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални
блага. От данните по делото е видно, че неблагоприятните условия,
в които е бил поставен ищецът, са съществували трайно
и пълно през целия период на престоя му в ареста и се характеризират с
негативно влияние върху състоянието му. Те засягат физическото му здраве
(липсата на възможност на двигателна активност), психическото и емоционалното
здраве. Налице са доказателства за това, че преживените ограничения и лишения в
ареста са били травмиращи за задържания, поради унизителния им характер, както
и морално негативните им последици. Същевременно, липсват доказателства, които
да установяват, че условията в ареста са довели до болестни изяви у ищеца,
съответно до болестни състояния след напускане на ареста, налагащи медицинска
намеса. В тази насока и съдебно-психологическата експертиза не
открива психологически маркери, които да дават основание за по - тежки реакции
у ищеца, както и констатира липса на психиатрично заболяване. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и
практиката на Европейския съд по правата на човека относно размера на
присъжданите на национално ниво обезщетения за задържане в лоши условия, според
която следва да се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата. От значение в случая е и факта, че съгласно
данни на Евростат, РБългария е сред държавите с ниска минимална заплата, както и социалната пенсия в страната за процесния период е със
значително по-ниски стойности от тези в останалите страни-членки на ЕС и
равняваща се средно 150 лева. Съгласно НСИ за 2019г. минималната работна заплата в страната е 560 лева,
за 2020г.-610 лева, за 2021г. - 650 лева.
Като се има предвид периодът на престой в ареста,
естеството, трайността от 54, но не непрекъснати дни и интензитета на търпените
негативни последици, както и жизненият стандарт в страната съдът намира, че
справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди за
процесния период следва да се определи на 400 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 286, ал. 3, изр. първо от ЗИНЗС ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски - държавна такса в
размер на 10 лева и за оказаната безплатна адвокатска помощ от адв. С. в нейна полза следва да се присъди адвокатско
възнаграждение - 300 лева определен по реда на чл.38 ал.1
т.2 ЗА, вр. чл. 36 ал.2, вр. чл.8 ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
По аргумент
от чл. 286 от ЗИНЗС на ответника не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
гореизложените съображения, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" -
град София да заплати на В.И.П. ЕГН **********,
понастоящем в затвора в гр. Варна, чрез адв. Т.С.,
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди за периода от 02.04.2019г. до 05.04.2019г.; от
11.12.2019г. до 13.12.2019г.; от 23.01.2020г. до 27.01.2020г.; от 24.02.2020г.
до 26.02.2020г.; от 21.05.2020г. до 26.05.2020г.; от 25.06.2020г. до
29.06.2020Г.; от 27.08.2020г. до 28.08.2020г.; от 29.10.2020г. до 02.11.2020г.;
от 26.112020г. до 30.11.2020г.; от 13.01.2021г. до 15.01.2021.; от 28.01.2021г.
до 02.02.2021г. и от 09.03.2021г. до 15.03.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 400 /четиристотин/ лева до 5 000 /пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - град София да заплати на В.И.П. ЕГН **********, понастоящем в затвора гр. Варна сумата в размер на 10 /десет/ лева за заплатена държавна
такса по делото.
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - град София да заплати на адв. Т.С. сумата в размер на 300 лева
съставляваща адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд –
Варна.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: