Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 2613 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР и с правно основание
по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът е
предявил иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от 1617,62 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд от 231,088 часа за периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба
до окончателното й изплащане, както и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 200,00
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
30.09.2016 г. до 30.06.2019 г.
В исковата молба се твърди, че страните са в служебни правоотношения. В
периода от ю. 2016 г. до ноември 2018 г. ищецът сочи да е работил на длъжност
„Младши оперативен дежурен в ОДЧ“ в РУ- Роман,
а от ноември 2018 г. до юни 2019 г. включително - на длъжност „старши полицай“,
група „ООР“ при РУ- Роман към
ОД на МВР - Враца. Твърди
се, че трудовата дейност се осъществява по утвърдени протоколи и графици, при
режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал.З от ЗМВР. Считано от м.07.2016
год. били издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Враца и графици от
Началник РУ- Роман за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на
смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за
почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Поради
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, намира, че следва да
се приложи субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./, като в съответствие с чл. 9, ал. 2 от
същата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва да се
превърнат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди се, че за
процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е положил нощен труд от общо
1616 часа. Преизчислен с коефициент 1.143
счита, че се равнява на 1847,088 часа, което
на свой ред води до извънреден труд от 231,088 часа, който претендира да му
бъде заплатен допълнително. Съобразно получаваното от него трудово възнаграждение,
поддържа, че часовата ставка е в размер на 7,00 лв., като за положени 231,088
часа извънреден труд поддържа, че ответникът му дължи сумата от 1617,62 лв. Моли ответникът да бъде осъден да
му заплати процесната сума ведно със законна лихва върху нея, считано от
депозирането на исковата молба до нейното погасяване. Предявен в условията на
кумулативно съединяване е и иск за заплащането на лихва забава върху главницата
за периода от 30.09.2016 г. до 30.06.2019 г. в размер на 200,00 лв. Претендира
разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелството,
че в процесния период ищецът е бил служител на РУ -
Роман при ОДМВР - Враца. Сочи, че Л. е служител с работно време на сменен режим
на работа - 12 часа. Поддържа, че статутът на ищеца се урежда единствено от
ЗМВР, поради което не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител
и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, в която е
предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно,
като съгл. ал. 5 на същия член, работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в случая не е налице хипотеза на
незаплатен извънреден труд, тъй като ищецът действително не е работил извън
установеното работно време. Не оспорва и факта, че ищецът осъществява
служебната си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.3 от ЗМВР. Поддържа, че на ищеца редовно е заплащано в
процесния период както положен извънреден, така и нощен труд. Счита, че за
положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0,25
лв. на час, следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на
нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че
трудът, положен между 22.00-06.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен,
както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Поради тези и
останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание на
16.10.2019 г. съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове. Искът
по чл. 178, ал.
1 т. 3 вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР е останал предявен за сумата от 1452,40 лв.,
като за горницата до пълния предявен размер от 1617,62 лв. производството по
делото е прекратено. Искът по чл. 86 ЗЗД е останал предявен за сумата от 188,77
лв., като за горницата до пълния предявен размер от 200,00 лв. производството
по делото е прекратено.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Приети като
доказателства по делото са Заповед № 3693-2124/26.11.2018 г. за преназначаване на
ищеца на длъжност „Старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ към РУ Роман
при ОД на МВР Враца; длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност;
справка за трудовото му възнаграждение и работен график за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.
Прието по
делото е и заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. общият брой часове,
положени като нощен труд от ищеца, е 1576 часа. Посочено е от вещото лице, че в
процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от
работодателя на сумарното работно време. Експертът е изчислил, че паричната
равностойност на часовете положен извънреден труд, след преобразуването на
нощния към дневен такъв, представлява сума в размер на 1452,40 лв. Посочено е,
че установената сума не е начислена към заплатата на ищеца и не е заплатена от
ответника. Изчисленият размер на дължима мораторна лихва върху възнагражденията
за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, положен за
процесния период, е в размер на 188,77 лв. След извършената проверка, вещото
лице е констатирано, че в процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. на
ищеца С.М.Л. е начисляван полаган нощен труд, съответстващ на броя на часовете
нощен труд в отчетените дежурства от 20.00 ч. до 08.00 ч. За процесния период
ищецът е положил общо 1592 часа нощен труд, за което е получил от ответника
сумата от 398,00 лв.
Съдът
кредитира представеното експертно заключение като пълно, обективно и
компетентно изготвено.
По иска по чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР:
Предявеният
иск за главница след допуснатото от съда изменение е за сумата от 1452,40 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от
231,088 часа за периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане
За
основателността на предявения иск за главница следва да се докаже, че ищецът: 1/
се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния период; 2/ е
полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно; 3/ е
положил твърдените часове извънреден труд извън редовното работно време. При
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане на претендираното
допълнително трудово възнаграждение в неговия дължим размер.
С приетия и
неоспорен от страните доклад по делото, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът
се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния период, както
и че е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно.
Тези обстоятелства се доказват и от приетите по делото доказателства, а именно:
Заповед № 3693-2124/26.11.2018 г. за преназначаване на ищеца на длъжност
„Старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ към РУ Роман при ОД на МВР
Враца; длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност; справка за
трудовото му възнаграждение и работен график за периода от 01.07.2016 г. до
30.06.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 01.07.2016
г. до 30.06.2019 г. са действали последователно Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. , издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. С Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на 5-членен състав
на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г. е отменена Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., поради което, до приемането на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите наредби са идентични, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с
приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна, както се
посочи по-горе, е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. Едва на
02.08.2016 г. е обнародвана Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., поради
което до този момент е била действаща Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.
Следва да се
посочи, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща
на разпоредбата
на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма в
последващите наредби обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, тъй
като такава забрана би била противоконституционна - би поставила служителите в
МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба , касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В този смисъл е константната практика съдилищата –
напр. Решение № 464/29.03.2019 г. по в. гр. дело № 255/2019 г. на ОС Варна,
Решение № 38/10.05.2019 г. по в. гр. дело № 76/2019 г. на ОС Видин, Решение №
4656/16.11.2018 г. по гр. дело № 19403/2017 г. на РС Варна, Решение от
02.07.2019 г. по гр. дело № 1538/2019 г. на РС Плевен и др.
Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент
1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за
преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.
Следователно, приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен
е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8
часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Следва да се
посочи, че трудовото законодателство дава
право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за
нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните
часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната
е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да
бъде компенсиран. Т.е., това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения –
обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие
на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както се установи от
експертното заключение в отговора по т. 3, на ищеца е изплатена само добавката
от 0,25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 398,00
лв.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание. За времето от 01.07.2016 г. до 01.08.2016 г. е
приложима нормата на чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з-407, а за останалата част от процесния период - субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
От
заключението на вещото лице по ССчЕ, се установява, че положеният от ищеца за
периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. нощен труд – общо 1592 часа,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 1819,66 часа. Разликата от 227,66 часа не е отчетена в протоколите за
положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установи се, че дължимото
трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата
на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от 1452,40 лв. Предявеният
иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР следва
да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
С оглед на
основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок, месечно или тримесечно
сумарно отчитане на работното време. В този смисъл ответникът е изпаднал в
забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение. В случая, ищецът е заявил период на претенцията си
за лихва за забава - 30.09.2016 г. до 30.06.2019 г., в размер на 188,77 лв.,
или след изтичане на тримесечния период, за който се дължи обезщетението. При
съобразяване на заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва
за забава за процесния период върху неизплатеното възнаграждение за извънреден
труд, възлиза на предявената сума. Искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 500,00 лв.
На осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Враца, сумата от 288,10 лв., от които 108,10
лв. държавна такса и 180,00 лв. възнаграждение за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Враца, ул. Поп Косто Буюклийски № 10, ЕИК: ********* да
заплати на С.М.Л. с ЕГН **********:
- сумата от 1452,40 лв. на осн. чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, представляваща
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2019 г. до окончателното
погасяване;
- сумата от 188,77 лв. на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 30.09.2016 г. до 30.06.2019 г.;
- сумата от 500,00 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи гр. Враца, ул. Поп Косто Буюклийски № 10, ЕИК: ********* на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 288,10
лв. - разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: