МОТИВИ към Решение № 493 от 06.08.2020
г., постановено по НАХД № 928/2020 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, ХХІI-ти
н. с.
Производството по делото е образувано въз основа на внесено Постановление
от РП-Пазарджик за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на А.Р.П. с ЕГН **********, за това, че на 12.04.2020 г., в с. Алеко Константиново, обл. Пазарджик, на
ул. „***“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – проявил е жестокост към гръбначно
животно – куче, като го е вързал и влачил по пътя с лекия си автомобил марка
„Митцубиши“ модел „***“ с рег. № *** -
престъпление по чл. 3**, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП – Пазарджик поддържа внесеното
предложение, като намира обвинението за безспорно доказано и пледира за
приложението на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание на
обвиняемия в минималния размер.
Обвиняемият П., редовно призован, не се явява в производството пред първата
инстанция. За него се явява адв. К.И. в качеството му на упълномощен защитник,
който намира обвинението за безспорно доказано и моли съда да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
глоба в минимален размер.
Районният съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият А.Р.П. е роден на *** ***, български
гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.
На 12.04.2020 г. около 18.00 часа в с. Алеко Константиново, обл. Пазарджик,
обв. А.П. заловил улично куче с намерение да го закара в с. Црънча, където да
го изхвърли. За тази цел завързал кучето през шията с въже за теглича на
задната броня на лекия си автомобил – марка „Митцубиши“ модел „***“ с рег. № ***,
след което потеглил и започнал демонстративно да влачи кучето по пътя. Около
18.05 ч. на същата дата обв. П. минал с колата си покрай дома на свид. Т.П. и
съпругата му – свид. Т.П., находящ се в с. Алеко Константоново, ул. ***“ № **.
Свид. П.се намирала на терасата на къщата си, когато забелязала преминаващия
автомобил на обвиняемия и влаченото след него куче. Силно се възмутила и
извикала съпруга си, като двамата веднага излезнали на улицата. Свид. П. се
качил на собствения им автомобил и потеглил след колата на обвиняемия, за да
помогне на животното. През това време свид. П.подала сигнал на телефон 112 за
случващото се, а в края на селото свид. П. настигнал колата на обвиняемия А.П.,
пресрещнал го и по този начин го принудил да спре. Поискал обяснения от
обвиянемия за действията му, след което с помощта на неустановено по делото
лице, което в този момент минавало по същия път, освободили животното.
Обвиняемият П. се оправдал, че не разбрал, че влачи кучето, че то било лошо, както
и че е карал бавно, след което си тръгнал. На място заедно с кучето останал
свид. П., като малко по-късно към него се присъединила и съпругата му свид.
Панчова. По пътното платно имало петна от кръв от влачененто на кучето, а то
било уплашено и не мърдало. Свид. П. го изместил извън пътя, промил раните му и
ги намазал с мехлем. В резултат на влаченето му по асфалта лапите и гръдния кош
на животното били ужулени и по тях имало рани, които кървели. На място
пристигнал екип на РУ МВР – Пазарджик, който извършил оглед на
местопроизшествие, за който бил изготвен съответния протокол и фотоалбум към
него.
С посоченото процесуално действие било започнато настоящето наказателно
производство.
В рамките на проведеното
досъдебно производство била назначена и изготвена ветеринарно-медицинска
оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че се касае за
мъжко куче, порода кръстоска. По време на прегледа в непосредствена близост до
кучето, същото не проявило никакви признаци на неприязън или агресия, дори при
повдигането му за установяване на нанесените поражения по тялото, които се
изразявали в охлузни рани в областта на лактите, коелнете, гръдната кост,
предните и задните китки и пръсти. Нанесените увреждания на кучето били леки до
средни, не били смъртоносни и нямали характер на тежки и тайни увреждания. Били
получени в резултат на влаченето на кучето, чиято шия била завързана с въже за
теглича на лекия автомобил, управляван от обв. П.. От експертното заключение се
установява, че действията по влачене на кучето са проведени насилствено по
особено мъчителен начин за него, като е проявена жестокост към гръбначно
животно, което е било малтретирано и са можели да доведат до тежки телесни
увреждания и евнтуално до смърт на животното. Пазарната стойност на кучето била
определена в размер на 80 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ
на събраните и проверени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 НПК гласни доказателствени и писмени средства, закрепени в протоколите за разпит на
свидетелите – Т.Л.П. и Т.М.П., частично
от обясненията на обвиняемия, от протокола за оглед на местопроизшествие ведно
с изготвения фотоалбум. Съдът кредитира като писмено доказателство изготвения по делото ветеринарно-медиицнския
огледно-констативен протокол и основава заключения въз основа на него. Съдът кредитира с доверие заключението на вещото
лице д-р М.К.Я.по назначената и
изготвена в хода на проведеното досъдебно производство ветеринарно-медицинска
оценителна експертиза. Същото е изготвено при съобразяване на всички
относими за случая данни и е обективно, тъй като липсват съмнения за евентуална
заинтересованост на вещото лице.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.П. и Т.П., като
намира същите за подробни, логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. И
двамата свидетели излагат свои преки и непосредствени впечатления относно
релевантните по делото факти, от които се изяснява механизма на извършеното
деяние и неговото авторство. Свидетелите са преки очевидци на действията на
обвиняемия П., като са го видели как влачи по асфалта куче, завързаното за
теглича на автомобила му. Възприели са непосредствено и нанесените увреждания
по животното в резултат на тези действия.
Съдът обсъди дадените от обвиняемия на досъдебното производство обяснения
като отчете, че същите освен доказателствено средство, са и средство за защита.
Същите са лаконични и настоящата инстанция ги кредитира дотолкова, доколкото
обвиняемият признава за деянието си и изразява съжаление. Съдът обаче не даде
вяра на обясненията на обвинямия в частта, в която твърди, че кучето било лошо
и хапело хора. Тези твърдения, съпоставени с останалите събрани по делото
доказателство – показанията на двамата разпитани свидетели и експертното
заключение, извършено след огледа на животното, които са в насока, е кучето е
неагресивно, дори при проминаване на раните му, съдът намира за излорани и счита,
че са израз единствено на предприета защитна теза.
Изводите за чистото съдебно
минало на обв. А.П., съдът основава на приетата по делото справка съдимост.
При така установената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано,
че от обективна и субективна страна обв. П.
е осъществил престъпния състав на чл. 3**, ал. 1 от НК.
От обективна страна обвиняемият на 12.04.2020 г., в с. Алеко Константиново,
обл. Пазарджик, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото чрез проява на жестокост към
гръбначно животно – куче, като го е вързал и влачил по пътя с лекия си
автомобил марка „Митцубиши“ модел „***“ с рег. № ***. По делото са установени и
доказани всички елементи на престъпния състав - обвиняемият се е държал
непристойно на обществено място и грубо е нарушил обществения ред. Хулиганските
действия в настоящия случай се изразяват в проявената жестокост към гръбначно
животно – куче, чрез завързването му за теглича на автомобила и влаченето по
пътя. Грубото нарушение на обществения ред се изразява и в брутална
демонстрация от страна на обвиняемия – влачене на животното през цялото село, която
демонстрация е израз на крайно неприемливо отношение към живо същество, в
случая куче. Обвиняемият е извършил непристойното действие, като е малтретирал
животното, без да се съобразява с установения обществен ред и с възприетите в
обществото порядки за нормално третиране на животните. Описаните горе действия
демонстративното са извършени на обществено място – на улицата, през светлата
част на денонощието, в присъствието на семейство Панчови, за които подобно
поведение е недопустимо и те са останали крайно възмутени от случилото се.
Действията на обвиняеми са могли да бъдат възприети и от множество други хора,
именно защото обвиняемият е влачел кучето по цялата улица в с. Алеко
Константиново с намерение да го извлачи до съседното село, където да го остави,
подчертавайки по този начин бруталното си и безпардонното отношение към
животното.
Настоящата инстанция категорично счита действията на обв. П. в
инкриминирания ден именно като хулигански, грубо нарушаващи обществения ред. Подобно
поведение не може да бъде оправдано, дори и ако беше истина твърдението на
обвиняемия, че кучето е било лошо и е хапело хората, доколкото в Република
България съществува нормативно определен ред и специализирани институции,
ангажирани със справянето с проблемни и агресивни бездомни кучета. В случая поведението,
демонстрирано от обв. П. е неуместно, мъчително за кучето и е един ясен израз
на неуважението му към установените порядки за третиране на живи същества.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК. От субективна страна се установи, че обвиняемият е действал с
пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал
е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Обвиняемият е
съзнавал противоправния характер на своите действия и че посредством тях, той
демонстрира явно неуважение, както към обществото, така и към живо същество, към
което е проявил неоправдана жестокост. Същевременно, обвиняемият пряко е целял
да погази обществените отношения, свързани с осигуряване на нравствеността,
етиката и възприетото за нормално отношение към животните.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Причините за извършване на престъплението са именно незачитане на
установения в страната правен ред и определените особености в характера на
обвиняемия, открояващи го като личност с провена склонност към малтретиране на
животни.
Санкцията, предвидена в разпоредбата на
чл. 3**, ал. 1 от НК е наказание
"лишаване от свобода" до две години или "пробация", както и
"обществено порицание". Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан към
момента на извършване на деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени
вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване. В същото време
не е налице никое от основанията по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи
прилагането на института. По изложените съображения съдът призна обвиняемия за
виновен в извършване на горното престъпление и го освободи от наказателна
отговорност за извършеното, като му наложи административно наказание по реда на
чл. 78а, ал. 1 от НК.
При индивидуализиране на административното наказание „глоба", което
следва да се наложи на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на
засегнатите обществени отношения, степента на засягане на същите, както и
данните за личността на обвиняемия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът съобрази чистото съдебно минало, възрастта и семейното положение на
обвиняемия, признанието за извършеното и изразеното съжаление, както и че
процесното деяние се явява изолирана и откъслечна противоправна проява в неговия
живот.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете безпричинно проявената агресия към животното и
причинените му множество наранявания по цялото тяло.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, а именно наличието на подчертан
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счита, че на
обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума, предвиден в закона,
а именно 1 000 /хиляда/ лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Пазарджик. Съдът счита, че този размер на глобата
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и би постигнала
целите от реализиране на административно-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати
сторените по делото разноски за изготвянето на ветеринарно-медицинска оценителна експертиза в
размер на 336,72 лв.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: