Решение по дело №281/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на А. И. М., [ЕГН], с. Пашови, [улица], Община Велинград, област Пазарджик, с адрес за призоваване и връчване – гр. Велинград, [улица], адв. Д. Т., срещу Решение № 1012-12-43#1 от 27.02.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-111-3 от 15.01.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.12.2023 год. до 29.06.2024 год., в размер на 43,35 лева дневно.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Счита, че дневният размер на отпуснатото парично обезщетение за безработица неправилно е изчислен по реда на чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 год.). Цитираната разпоредба е в сила от 13.08.2024 год., поради което не следва да се прилага, с оглед датата на депозиране на заявлението за изплащане на парично обезщетение на лицето. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Т., поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт. Моли за присъждане на разноски. Представя писмена защита.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез юрисконсулт С., оспорва жалбата като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № ЗПОБ-602-000921 от 12.01.2024 год. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград А. М. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 31.12.2023 год. От НОИ му е изпратено уведомително писмо № 122-00-111-1 от 17.01.2024 год., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомен, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи за упражнявана трудова дейност във Франция - атестации, сертификати и последните 4 фиша за заплати; документи, удостоверяващи осигурителен стаж от Ирландия.

На 07.12.2023 год., с вх. №1019-12-653 от 07.12.2023 год. в ТП на НОИ – Пазарджик, М. е представил следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Ирландия; документи за упражнявана трудова дейност в Ирландия - трудов договор за трудова дейност, считано от 14.04.2022 год. с работодател „Milish Foods“ LTD - 1 брой, подробно резюме на заетостта 2022 год. - 2 броя и копия на фишове за заплати - 4 броя.

На 26.01.2024 год., с вх. №1019-12-652 в ТП на НОИ – Пазарджик, е представил следните документи: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Франция; документи за упражнявана трудова дейност във Франция - удостоверение за работа за периода от 26.12.2023 год. до 30.12.2023 год. - 1 брой, предварителна декларация за работа - 1 брой и копия на фишове за заплати - 2 броя.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB № 938109 и СЕД U003 № 1131967 е изискано предоставяне на информация за горепосочения период от институция на Ирландия и СЕД U001 № 878207 и СЕД U003 № 901428 е изискано предоставяне на информация за горепосочения период от компетентната институция на Франция.

С Разпореждане № 122-00-111-1 от 29.01.2024 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия и на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Франция.

В ТП на НОИ – Пазарджик са получени СЕД U017 № 1178335 и СЕД U004 № 1186351, с които компетентната институция на Ирландия е удостоверила:

• периоди на осигурена заетост:

от 05.12.2022 год. до 25.12.2022 год.;

от 01.01.2023 год. до 09.06.2023 год.;

• причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“;
• доход за периодите:

от 05.12.2022 год. до 25.12.2022 год. в размер на 1 397,00 евро;

от 01.01.2023 год. до 09.06.2023 год. в размер на 13 718,00 евро.

В ТП на НОИ - Пазарджик са получени СЕД U002 № 1213094 и СЕД U004 № 1213096, с които компетентната институция на Франция е удостоверила:

- период на осигурена заетост от 26.12.2023 год. до 30.12.2023 год.;

- причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“;

- доход за периода от 26.12.2023 год. до 30.12.2023 год. в размер на 414,72 евро.

С Разпореждане № 122-00-111-2 от 08.01.2025 год., на осн. чл. 55 от АПК, е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на ПОБ. С Разпореждане № 122-00-111-3 от 15.01.2025 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004 на А. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.12.2023 год. до 29.06.2024 год. (шест месеца) в размер на 43,35 лева дневно.

За да потвърди Разпореждане № 122-00-111-3 от 15.01.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет период от 31.12.2023 год. до 29.06.2024 год.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 1012-12-43#1 от 27.02.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-111-3 от 15.01.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. И. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.12.2023 год. до 29.06.2024 год., в размер на 43,35 лева дневно.

Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. С оглед на това съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган. В административния акт са изложени правни и фактически основания за издаването му, както и мотиви, в предписаната от закона писмена форма е, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на оспорените актове са спазени административнопроцесуалните правила за издаването им.

По отношение на материалния закон:

В разпоредбата на чл. 54а от КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най - малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 год.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

В разглеждания случай се установява, че заявлението на А. М. е подадено на 12.01.2024 год., т.е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. Относно приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО следва да се вземе предвид, че ЗИД на КСО е обнародван на 09.08.2024 год. и не съдържа указание за влизането му в сила в определен срок след неговото обнародване. Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБългария законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник“ (лат. „vacatio legis“), освен ако в самия закон не е определен друг срок.

Следователно, след като законодателят не е посочил в ЗИД на КСО, обнародван в ДВ бр. 67/2024 год., изрично обратно действие (лат. – „ex tunc“) на нормата на чл. 54а, ал. 8 от КСО, то следва да се приеме, че действа само занапред (лат. – „ex nunc“) и не обхваща вече заверените случаи. В този смисъл са Решения по адм. дела №№ 159/2016 год., 841/2016 год. и 3145/2016 год., всички по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.

Неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя въз основа на осигурителния доход за посочения период, поради което и доводите на оспорващия в тази насока са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав за отпускане на ПОБ.

Съгласно чл. 62, пар. 1 от Регламент № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съответно чл. 62, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 62, параграф 3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, параграф 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподател1. В посочената хипотеза компетентна е държавата - членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62, параграф 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62, пар. 1 и пар. 2 от Регламент № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа, че нормата на чл. 62, параграф 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от същия.

Предвид изложеното, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да се отменят, а делото да се върне като административна преписка на органа за ново произнасяне по подаденото заявление на А. И. М. с вх. № ЗПОБ-602-000921 от 12.01.2024 год. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, съобразно указаното в мотивите на решението.

Съгласно чл. 174 от АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане, НОИ следва да се осъди да заплати на А. И. М. сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 710,00 лева. Последните не следва да се редуцират, с оглед възражението на ответника за прекомерност. Заявени са в размер на 700,00 лева за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 10,00 лева за държавна такса. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа е прието, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по КСО минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лева. В случая страните са се споразумели за сума, която е малко над минималната, но не може да се приеме, че е прекомерна. Последния размер съдът преценява като съразмерен на осъществената правна защита и съдействие и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на А. И. М., [ЕГН], Решение № 1012-12-43#1 от 27.02.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-111-3 от 15.01.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. И. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.12.2023 год. до 29.06.2024 год., в размер на 43,35 лева дневно.

ВРЪЩА делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на А. И. М., [ЕГН], с. Пашови, [улица], Община Велинград, област Пазарджик, сумата от 710,00 (седемстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно на осн. чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.