№ 1608
****, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело №
20233110112727 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. П. А.
ЕГН:********** с адрес **** чрез пълномощник адв. Р. Р., АК- Варна,
против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:*********, с правно основание
чл. 386, ал.1 КЗ за осъждане ответника, да заплати на А. П. А. ЕГН
**********, с адрес **** сумата от 10лв- представляваща частичен иск от
общо сумата от 185лв, представляваща остатък от неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на врата предна дясна на лек автомобил „ БМВ" с per. №В
**** ТС, причинено в резултата на настъпило застрахователно събитие по
застрахователен договор с полица № 0312220340009019 по застраховка
„КАСКО НА МПС" и образувана застрахователна щета №*********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба ищеца твърди, че на 30.03.2022г. между него и
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е сключен застрахователен договор за
комбинирана автомобила застраховка „Автогрижа", по отношение на
следното МПС - лек автомобил „ БМВ" с per. №В **** ТС, за което от
ответника е издадена застрахователна полица № 0312220340009019.
Съобразно посоченото в застрахователната полица, тя е със срок на действие
от една година и започва да действа, считано от 03.04.2022г. до 02.04.2023г.
1
Твърди се, че лек автомобил „ БМВ" с per. №В **** ТС е собственост
на ищецът А. П. А., като към датата на сключване на застрахователният
договор, съобразно изискванията на застрахователното дружество, е
определена застрахователна стойност на автомобила в размер на 35 000лв,
при дължима застрахователна премия в размер на 1824,27лв., която е
заплатена изцяло.
Твърди се, че по време действие на застрахователният договор е
възникнало застрахователно събитие, вследствие на което е причинено
увреждане на детайл на МПС- лек автомобил „ БМВ" с per. №В **** ТС.На
29.03.2023г. в ****, на паркинг на пазарът в кв. „Младост", при пристъпване
към управление на паркирания автомобил, ищецът е установил, че предната
дясна врата е одрана, като увреждането не е било налице, при паркиране на
автомобилът. Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие, ищцата
своевременно е уведомил ответното застрахователното дружество за същото,
като е предявил претенция по застраховка „КАСКО НА МПС"- за образуване
на щета, оглед на автомобилът и отстраняване на щетите по автомобилът.
Вследствие на това е образувана застрахователна щета
№*********/31.03.2023г.На 31.03.2023г. е извършен оглед на автомобилът от
страна на служители на застрахователната компания, за който е съставен
протокол и са отразени щетите по същият. Съобразно заключението на
експертите на застрахователя, по лекия автомобил са налице следните
увреждания:врата предна дясна, която е посочена за боядисване.
Твърди се, че на 22.05.2023г. по посочена от ищецът банкова сметка, от
страна на ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД по
застрахователната претенция е заплатена сума в размер 164,66лв.
Ищецът приема, че стойността на ремонта, необходим да бъде
отстранена щетата по лекия автомобил, изразяващи се в увреждане врата
предна дясна, е по-голяма от размера на изплатеното застрахователно
обезщетение. Твърди се, че средната пазарна стойност за отстраняване на
щетата е в размер на около 350лв., при заплатена от страна на
застрахователната компания сума в размер на 164,66лв., т.е. налице е разлика
в размер на 185лв.
Твърди се, че ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД към
настоящият момент не е заплатил в пълен размер, дължимото се от него
2
застрахователно обезщетение, на основание застраховка „КАСКО НА МПС“,
за възникналото увреждане по лек автомобил „ БМВ" с per. №В **** ТС,
вследствие на възникналото застрахователно събитие, изразяващи се в
увреждане на предна дясна врата, като е извършил плащане единствено на
сума в размер на 164,66лв от общо необходима такава за извършване на
ремонта от 350лв или е налице задължение за плащане на разлика от сума в
размер на 185лв.
Приема, че с плащане на сумата от 164,66лв. застрахователната
компания е извършила признание на основателността на дължимото се
застрахователно обезщетение, като спорен момент считаме, че е единствено
дължимия се размер на застрахователното обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД депозира отговор на исковата молба, с който намира
същата за допустима, но неоснователна. Приемат, че изплатеното
обезщетение съответства на причинената щета и е определено въз основа на
тяхна Методиката за определяне на размера на застрахователното
обезщетение по застраховка „Каско на МПС". Оспорва се размера на
претендираните вреди.
В проведено открито съдебно заседание ищецът поддържа исковите
претенции. На осн.чл.214 ГПК прави изменение на иска, подсредством
неговото увеличалане от предявения размер от 10лв., на сумата от 215 лева.
На осн.чл.214 ГПК съдът прие направеното изменение на иска.
Ответното дружество – редовно призовано, не се представлява и не
изразява становище.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Като доказателства по делото бяха приети и приложени:
застрахователна полица за комбинирана автомобилна застраховка
„автогрижа“ от 30.03.2022 г., свидетелство за регистрация част І от
08.04.2021г., искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ щета
№*********/31.03.2023 г., протокол за извършен оглед на МПС от 31.03.2023
г.; общи условия за застраховка“Каско“ на МПС и методика.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
3
страните, че на 30.03.2022 г. между „Дженерали Застраховане" АД и А. П. А. е
сключена застраховка „Каско на МПС", клауза „Пълно каско" по отношение
на лек автомобил марка БМВ, с регистрационен № В****ТС, с период на
застрахователно покритие от 03.04.2022 г. до 02.04.2023 г.; че на основание
валидно учреденото застрахователно правоотношение и с оглед отправената
от ищеца доброволна претенция, "Дженерали Застраховане" АД е изплатило в
полза на застрахования сумата от 164,66 лв. - остойностени имуществени
вреди. Плащането е извършено на дата 22.05.2023 г.
От изготвен между страните протокол за извършен оглед на МПС от
31.03.2023 г. е видно, че като увредени части по автомобила в него били
описани: врата предна дясна, която е посочена за боядисване.
Впоследствие, на 22.05.2023г. по посочена от ищецът банкова сметка, от
страна на ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД по
застрахователната претенция е заплатена сума в размер 164,66лв.
Съдът приема, че процесното увреждане е настъпило по време на
действие на горепосочената застрахователна полица и ответното дружество
се явява пасивно легитимирано по предявения иск.
Видно от заключението на вещото лице Х. Д. К. по приобщената към
доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, щетите по
притежавания от ищеца лек автомобил марка са върху предна дясна врата.
Вещото лице приема, че средната пазарна стойност на необходимите разходи
за възстановяване на увреденият детайл-врата предна дясна на лек автомобил
“БМВ“ с рег.№В **** ТС в автосервизи притежаващи сертификат за
качество, както и такива, които не притежават подобен сертификат е 463,39
лв с ДДС, а размерът на вредите на процесното МПС към датата при
съобразяване и на цените, предлагани от алтернативни източници е 380,25лв с
ДДС.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, като приема, че
са съобразени необходимите за извършване на всички дейности по ремонта
нормо-часове.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати
4
на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
В тежест на застрахования е да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие,
което е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото
имущество, вида и размера на тези щети.
В тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се
застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи,
че настъпилото събитие не е покрит с договора риск.
Страните не оспорват наличието на застрахователно правоотношение с
ищеца към датата на събитието - 29.03.2023г.
Съдът приема извършеното от ответната страна заплащане на сумата от
164,66лв. като признание за основателността на претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на
увреденото имущество към датата на увреждането. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка,
подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал.1 от КЗ / чл. 208,
ал.1 КЗ отм./, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на КЗ, а не според методиката
на застрахователя, която не намира приложение. Съгласно трайно
установената практика при прилагането на чл.386, ал.2 КЗ /чл. 208, ал. 3 КЗ
(отм.)/ се тълкува, че тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качествочл.400,
ал.2 КЗ /чл. 203, ал. 2 КЗ отм./, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид 400, ал.3 КЗ/чл. 203, ал. 3 КЗ
5
отм./, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата съдебна
практика на ВКС по чл. 290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/.
Съобразявайки задължителната за съдилищата съдебна практика, съдът
приема, че размерът на застрахователното обезщетение за настъпилото в
процесния случай застрахователно събитие, възлиза на сумата от 463,39 лв.,
представляваща стойността, необходима за възстановяване на имуществото
от същия вид и качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/. По делото бе безспорно
установено, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 164,66
лева, т.е. за пълно обезщетяване на вредата на ищеца му се следва сумата от
298,73 лева. Доколкото ищецът претендира заплащане на сумата от 215 лева,
то съдът приема, че искът е доказан и по размер.
При постановяване на решението съдът отчете още, че при
изчисляването на размера на застрахователното обезщетение не следва да се
прилага коефициент на овехтяване, тъй като в тази насока е трайно
установената практика на ВКС, съобразно която коефициентът на овехтяване
е инкорпориран в самата застрахователна стойност и поради тази причина не
може да бъде налаган повторно. Съобразно цитираната по -горе практика,
както и практиката в същия смисъл, установена в Решение № 52 от
08.07.2010г. на ВКС по т.дело № 652/2009г., първо т.о. и Решение № 79 от
02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, първо т.о. е преодоляно
разбирането, че обезщетението се изчислява по способи, които водят до
нарушаване на принципа, заложен в чл.386, ал.2 КЗ /чл. 208, ал.3 от КЗ
(отм.)/. Методиката пряко противоречи на императивната правна норма на чл.
386, ал.2 от КЗ, тъй като приложението й води до изчисляване на
обезщетение, недостатъчно за покриване на пазарните разходи за поправяне
на вещта. Методиката трябва за отразява конюктурата на пазара, защото не тя
определя пазара, а пазарът трябва да определи методиката, за да може
застрахователните обезщетения, изчислени по методиката да отразяват
действителния размер на вредата, както изисква закона. Като поставя начинът
на изчисляване на обезщетението в зависимост не от действително
причинената вреда, а от възрастта на автомобила с клаузите от ОУ,
застрахователят едностранно въвежда неравноправни клаузи в ущърб на
потребителя на застрахователната услуга. По отношение на увредения детайл
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи съобразно
6
необходимите средства за възстановяването му. При определяне стойността
на средствата, необходими за отстраняване на процесните увреждания съдът
кредитира заключението на вещото лица по проведената САТЕ, предвид, че
същото е изведено въз основа на сведения от множество източници и
извършени сравнения.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по чл. 405,
ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 215 лева,
представляващ дължимо застрахователно обезщетение, определено по
действителната стойност на вредата към момента на настъпването й, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 02.10.2023г.
до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата
страна, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
съобразно представените писмени доказателства за реализирането им и
списък по чл.80 от ГПК. Общият размер на извършените разходи от ищеца е
158лв., от които 53,00лв. - държавна такса, 105,00лв. - депозит за вещо лице за
изготвяне на САТЕ. В полза на адв.Р. следва да бъде присъдено адв.
възнаграждение в размер на 400лв., при усл. на чл.38, ал.1, т.3, вр.чл.38, арл.2
от Закона за адвокатурата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:********* гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков" № 68, ДА ЗАПЛАТИ НА А. П. А. ЕГН **********
с адрес ****, ж.к.“ Дружаб- ****, сумата от 215 лв. /двеста и петнадесет
лева/- представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на врата
предна дясна на лек автомобил „ БМВ“ с peг. №В **** ТС, причинено в
резултата на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор
с полица № 0312220340009019 по застраховка „КАСКО НА МПС“ и
образувана застрахователна щета №*********, ведно със законната лихва
7
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
02.10.2023г., до окончателно изплащане на задължението, на осн.чл.386, ал.2
КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:********* гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков" № 68, ДА ЗАПЛАТИ НА А. П. А. ЕГН **********
с адрес ****, ж.к.“ Дружба- ****, сумата от 158,00лв. /сто петдесет и осем
лева/ съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:********* гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков" № 68, ДА ЗАПЛАТИ НА адв.Р. В. Р.
ЕГН:********** от АК- Варна, адрес на кантора ****, ****, сумата от 400лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.1, т.3, вр.чл.38,
арл.2 от Закона за адвокатурата
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8