№ 10511
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110158874 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 411
от Кодекса на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ,,Дженерали Застраховане“ АД, с
ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Д. Х.,
срещу ЗК ,,Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата
от 375.86 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца на трето лице /в размер на 360.86 лева - платени на
собственика на увредения автомобил ,,Ренхад“ ООД и 15 лева ликвидационни
разноски/ по щета № ********* въз основа на валидна застраховка „Каско“,
сключена между ищеца и дружеството ,,Ренхад“ ООД - полица №
0312230185020491 с валидност от 24.06.2023 г. до 23.06.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 43872/2024 г. на
СРС – 18.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.12.2023 г., в гр. София, при
движение в дясна пътна лента по бул. Константин Стоилов, при ,,Т“ образно
кръстовище с ул. Козлудуй, лек автомобил ,,Мицубиши“, модел ,,Аутлендър“,
с рег. № Е **** ВР е предприел маневра десен завой. Движещият се в
съседната лява лента лек автомобил марка ,,Мерцедес“, модел ,,МЛ“, с рег. №
СВ **** РР, управляван от Л. П., обаче също предприел маневра десен завой,
в резултат на което е реализирал удар в страничната част на л.а. ,,Мицубиши“,
модел ,,Аутлендър“, с рег. № Е **** ВР. Вследствие на настъпилото ПТП са
причинени имуществени вреди на последния.
1
Твърди се, че водачът на лек автомобил марка ,,Мерцедес“, модел ,,МЛ“,
с рег. № СВ **** РР е бил застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с валидно
застрахователно покритие към датата на настъпване на процесното ПТП.
Посочва се, че от своя страна за увредения автомобил марка
,,Мицубиши“, модел ,,Аутлендър“, с рег. № Е **** ВР, собственост на
,,Ренхад“ ООД, е сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско” с ,,Дженерали Затраховане“ АД, по полица №
0312230185020491 и период на застрахователното покритие от 24.06.2023 г. до
23.06.2024 г.
Твърди се, че във връзка с процесното ПТП при ищецовото дружество е
образувана щета № ********* за възстановяване на уврежданията по
застрахования лек автомобил марка ,,Мицубиши“, модел ,,Аутлендър“, с рег.
№ Е **** ВР, в хода на която бил извършен опис протокол. Констатираните
повреди на стойност 360.86 лева били изплатени от ищеца в полза на
собственика на увредения автомобил - ,,Ренхад“ ООД, с платежно нареждане
№ 201В1О02334801АZ/14.12.2023 г.
Доколкото ищцовото дружество счита, че след изплащане на
обезщетението по застраховката „Каско“ встъпва в правата на увреденото
лице срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка
,,Гражданска отговорност“, то ответникът дължи заплащане на определеното
обезщетение. Твърди се, че на последния е била изпратена регресна покана за
възстановяване на сумата от общо 375.86 лева / 360.86 лева изплатено
обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски/, но плащане от ответното
дружество не е последвало.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: полица № 0312230185020491, валидна
от 24.06.2023 г. до 23.06.2024 г. за застраховка ,,Каско“, двустранен
констативен протокол от 11.12.2023 г., искане за оценка на вреди и анкетна
карта, опис протокол на вредите по МПС, свидетелство за регистрация на л.а.
,,Мицубиши“, модел ,,Аутлендър“, с рег. № Е **** ВР, опис-заключение по
щета № ********* , ликвидационен акт № 1127156/13.12.2023 г., платежно
нареждане № 201В1О02334801АZ/14.12.2023 г., регресна покана с изх. №
*********/08.05.2024 г. и писмо от ответника с вх. № 310В010859/14.05.2024
г., както и снимков материал.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявения иск изцяло по
основание и размер.
Оспорва се твърденият механизъм на настъпване на ПТП, както и
изключителната вина на водача на МПС марка ,,Мерцедес“, модел ,,МЛ“, с рег.
№ СВ **** РР за настъпване на същото. В тази връзка се поддържа, че водачът
на лек автомобил марка ,,Мицубиши“, модел ,,Аутлендър“, с рег. № Е **** ВР
също носи вина за настъпване на процесното ПТП, доколкото също е нарушил
ЗДвП и е допринесъл за настъпване на ПТП.
Оспорва се представеният с исковата молба двустранен констативен
2
протокол за ПТП по отношение на съдържанието му и подписалите го лица,
тъй като счита същия за подправен.
В условията на евентуалност, в случай че съдът признае иска за
основателен, същият се оспорва по размер, като се поддържа, че е прекомерно
завишен.
По делото са разпитани свидетели: Д. В. Х. /водач на л.а. марка
,,Мицубиши“, модел ,,Аутлендър“ – разпитан по делегация/ и Л. П. П. / водач
на л.а. марка ,,Мерцедес“, модел ,,МЛ“/. Изслушана е съдебно автотехническа
експертиза /САТЕ/ с вх. № 153797/02.05.2025 г.
В проведеното на 20.05.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изпраща представител, който изразява
становище за отхвърляне на претенциите. Излага подробни доводи, с които
оспорва механизма на ПТП.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземането, което е предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 24802/07.08.2024 г. по
ч.гр.д. № 43872/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 0312230185020491/20.06.2023 г.
„Каско“ / се установява, че относно л.а. марка ,,Мицубиши“, модел
,,Аутлендър“ с рег. № Е **** ВР, собственост на „Ренхад“ ООД, е налице
имуществена застраховка „автокаско“ при ищцовото дружество със срок на
действие от 24.06.2023 г. – 23.06.2024 г. – за сумата от 9900 лева при премия от
552.87 лева, платима на четири равни вноски. По делото не се спори, че
премиините вноски са плащани редовно, поради което и застрахователното
покритие е било валидно.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от своя
страна л.а. марка ,,Мерцедес“, модел ,,МЛ“, с рег. № СВ **** РР собственост
на Л. П. П. имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество с период на валидност от
23.06.2023 г. – 22.06.2024 г.
Страните не спорят и че на 11.12.2023 г. около 14.50 часа, двата
автомобила се намирали в гр. София, в района на кръстовището между ул.
Козлодуй и бул. Константин Стоилов, когато между тях настъпило ПТП.
Съгласно представения по делото двустранен констативен протокол за
ПТП /ДКП/ от 11.12.2023 г. ПТП настъпило около 14.50 часа като за л.а. марка
„Мицубиши“ ударът бил в предна лява част, а за л.а. марка ,,Мерцедес“ в
задна дясна част. Вписана е забележка, че водачът на л.а. „Мицубиши“ не е
3
виновен за инцидента, независимо, че същият е обозначен като водач на
превозно средство „А“. Към протокола няма схема на ПТП.
Така обаче се съдържа в анкетна карта по щета № ********* – като
съгласно същата двата автомобила са се движили успоредно по бул.
Константин Стоилов – когато и при едновременна маневра „завой наляво“ към
ул. Константин Стоилов и от страна на двамата водачи между тях настъпва
удар.
В показанията си свидетелят Л. П. П. /водач на л.а. „Мерцедес“/
разказва, че помни да е участвал в ПТП в края на 2023 г., което настъпило в
следобедните часове в гр. София, в близост до Сточна гара в посока към
гробищния парк. Разказва, че той и другият водач се засекли, при което колата
на свидетеля била ударена отзад. Уточнява, че автомобилът, който управлявал
бил „Мерцедец“, модел „МЛ“ като ударът за неговата кола бил в задна
броня. Твърди, че след удара и двата автомобила били в движение и водачите
съставили двустранен протокол за ПТП – като данните били написани от
другия водач. В тази връзка и свидетелят поддържа, че спорен него – не той, а
водачът на другия автомобил бил виновен за ПТП. При предявяване на
протокола разпознава своя подпис за водач на превозно средство „Б“.
Свидетелят уточнява, че неговият автомобил имал застраховка „Каско“ и
застраховка „Г.О.“ при ответното дружество „Лев инс“ АД, но след ПТП не
бил посетил застрахователя и автомобилът му и към момента не бил
поправен.
Относно самото ПТП свидетелят разказва, че в района нямало светофар,
нито пътен знак, който да указва посоката на движение. В тази връзка и
свидетелят първо се движел в лявата пътна лента, а след това се престроил
в дясната такава. Доколкото това станало в близост до кръстовището обаче
свидетелят намалил скоростта си и точно на кръстовището бил ударен от
другия автомобил. Поддържа, че схемата на ПТП в анкетната карта към
преписката по щета няма как да е достоверна, доколкото ударът за неговия
автомобил бил отзад.
Свидетелят разказва и че ударът бил в кръстовището с ул. Козлодуй,
където пътят правел извивка и излизало трамвайно трасе. Свидетелят намалил
скоростта си, защото предприел маневра „завой на дясно“ – в момента, в който
вече бил в дясната лента. Според свидетеля другият автомобил бил зад него,
когато настъпил ударът. Уточнява, че за неговия автомобил марка „Мерцедес“
ударът бил на средата на колата му или по скоро вдясно като другата кола
била клекнала под неговата. Поддържа, че се е престроил от лява в дясна
лента преди кръстовишето и намалил заради маневрата десен завой, но бил
ударен отзад. За другия автомобил ударът бил в предна лява част.
В показанията си свидетелят Д. В. Х. /водач на л.а. „Мицубиши“/
твърди, че на 11.12.2023 г. участвал в ПТП като управлявал л.а. „Мицубиши“.
Същото настъпило в гр. София – след обяд при суха пътна настилка и ясно
време, когато свидетелят се движел по ул. Констатин Стоилов посока ул.
Каменоделска. Другият автомобил се движел успоредно на него в съседната
пътна лента и съгласно обозначението на същата на кръстовишето следвало да
4
завие наляво по ул. Козлодуй. В тази връзка свидетелят уточнява, че по бул.
Константин Стоилов имало две пътни лентни – едната за завой наляво и
другата за завой надясно – съответно обозначени с хоризонтална маркировка –
като двата автомибила се движели успоредно. В последния момент обаче
другият автомобил вместо да завие на ляво извършил маневра „завой
надясно“, траекториите на автомобилите се пресекли и така другият водач
реализирал удар в бронята на автомобила на свидетеля. Последният уточнява,
че преди удара и двамата се движили с приблизително еднаква скорост –
около 20/30 км/ч. като имали видимост един към друг. Поддържа, че тъй като
другият автомобил се отклонил вместо вдясно /както очаквал свидетелят и
съобразно маркировката/ вляво непосредствено в зоната на кръстовището
свидетелят не успял да реагира.
На следващо място свидетелят разказва, че ударът за неговия автомобил
бил в предна лява броня. Според свидетеля другият водач не се признавал за
виновен, а очаквал от свидетеля да го „види“ и да предотврати ПТП.
Независимо от това съставили ДКП, с който свидетелят се обърнал към своя
застраховател по застраховка „Каско“.
В ДКП свидетелят разпознава своя подпис за водач на превозно средство
„А“ – както и своя почерка в забележка „не съм виновен“.
При преценка на показанията на свидетелите съдът констатира, че
между същите досежно механизма на настъпване на ПТП е налице известно
противоречие относно вината на настъпване на същото и точното
разположение на двете МПС непосредствено преди удара. В тази връзка, а и
предвид обсъденото по-долу заключение по САТЕ, съдът намира, че следва да
даде вяра преимуществено на показанията на св. Д. Х..
В тази връзка съдът съобразява, че и според двамата свидетели същите
са се движели успоредно по бул. Константин Стоилов посока ул. Козлодуй.
Видно от сателитните снимки, приложени от в.л. към САТЕ платното за
движение в участъка се състои от две ленти. Както посочва св. Д. Х. и
противно на твърденията на св. Л. П. в района действително е налице
хоризонтална маркировка – като от лява лента е налице възможност за завой
само на ляво по ул. Козлодуй /път без предимство/, а от дясна лента е налице
възможност за завой само на дясно /където продължава пътят с предимство/.
И двата случая обаче по ул. Козлодуй има по едно платно за движение в
посока / като в ляво има и трамвайни линии/. Ето защо съдът счита, че
показанията на св. Д. Х. са по-правдоподобни – т.е. че ударът е настъпил,
доколкото непосредствено преди кръстовището св. Л. П. е опитал да се
престрои и да предприеме завой надясно като е минал пред автомобила на св.
Д. Х. от лявата страна – вероятно с намерение да използва и част от участъка
на платното предназначен за трамвайните линии. Въпреки това обаче
траекториите на двата автомобила са се пресекли и е настъпило ПТП. Тук
следва да се отбележи и че дори св. Л. П. да е предприел маневра
„престрояване“ в съседна пътна лента – то го е сторил в близост до
кръстовището и е бил длъжен да осигури безопасно извършване на същата –
при липса на автомобил вдясно от него респ. достатъчно дистанция от
намиращ се в дясната лента автомобил – което предвид настъпили удар св. Л.
5
П. не е сторил.
Тук следва да се отбележи, че именно на такъв механизъм отговарят и
щетите по двете МПС – в предня лява част за л.а. „Мицубиши“ и в задна дясна
част за л.а. „Мерцедес“. Ако ПТП се беше осъществило по механизма твърдян
от св. Л. П., то уврежданията и по двата автомобила щяха да са разположени
централно – отпред за л.а. „Мицубиши“ съответно отзад за л.а. „Мерцедес“.
Само за пълнота следва да се отбележи и че схемата от анкетната карта
също не е коректна, доколкото обозначава МПС все още в момента на
успоредното движение на същите, а не в момента на удара.
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. марка „Мицубиши“
по делото липсва спор, че в ищцовото дружество била образувана щета №
********* /12.12.2023 г.
Видно от протокол за оглед и анкетна карта при автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Аутлендър“ са увредени: предна броня, протектор
предна броня /ролбар/, калник преден ляв и фар ляв. За отстраняване на
посочените щети се е наложил лек ремонт, боядисване и полиране.
Посочените операции като труд и материали са оценени на стойност 360.86
лева. Посочената сума е заплатена на собственика на увредения автомобил
„Ренхад“ ООД с платежно нареждане от 14.12.2023 г.
Предвид плащането дружеството „Дженерали застраховане“ АД се е
обърнало към ответното дружество като застраховател на виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
тази връзка и ищецът отправил регресна покана до ответника за заплащане на
сумата от 375.86 лева – формирана от стойността на щетите и сумата от 15
лева ликвидационни разноски. От ответното дружество не последвало
плащане.
На последно място по делото е изготвена съдебно автотехническа
експертиза.
Видно от заключението по същата на 11.12.2023 г. около 14.50 часа в гр.
София, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ“, с рег.№ СВ **** РР се
движел в лява пътна лента по ул. Константин Стоилов и на кръстовището с ул.
Козлодуй водачът предприел маневра завой надясно. В същото време и посока
водачът на л.а. „Мицубиши“, модел „Аутлендър“ с рег. № Е****ВР съшо
предприема маневра завой надясно по ул. Козлодуй, вследствие на което
траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар.
Видно от сателитни изображения към САТЕ по ул. Константин Стоилов
са налице две платна за движение и хоризонтална маркировка преди
кръстовището с ул. Козлодуй – като от лява лента на ул. К. Стоилов е означена
възможност за завой само наляво към ул. Козлодуй, а от дясна лента –
съответно възможност за завой само надясно по ул. Козлодуй.
В тази връзка според САТЕ от техническа гледна точка причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Мерцедес“,
който при маневра за десен завой е навлязъл в лентата на движещия се отдясно
л.а. „Мицубиши“ и е реализирал ПТП с него.
6
В резултат от ПТП лек автомобил „Мицубиши“ претърпял щети: предна
броня, протектор предна броня /ролбар/, калник преден ляв и фар ляв.
Предвид възприетия механизъм на ПТП посочените щети се намират в пряка
и причинно - следствена връзка с настъпилото на 11.12.2023 г. произшествие в
гр. София и с изложеното от пострадалия водач в анкентна карта.
В тази връзка според експертизата стойността за възстановяване по
средни пазарни цени възлизала на 795,24 лева. Тази стойност била същата и
ако се ползват алтернативни части /доколкото в случая реално е извършено
само боядисване и полиране – като части за подмяна не са предвидени/.
Обичайните ликвидационни разноски са между 15 лева и 25 лева. Към датата
на ПТП увреденият автомобил бил в експоатация от 15 години.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че са налице точни зони на
увреждане по двете МПС – удар на предна лява част в задна дясна част.
Поради това и ударът не е могъл да настъпи по начина, изнесен от св. Л. П.
пред съда. Уточнява, че е възможно л.а. Мерцедес да се е намирал в дясната
пътна лента, но да е навлязъл в лявата част на кръстовището т.е. да не е
следвал троекторията на завоя и да се е знесъл по-вляво и лекият автомобил
„Мицубиши“ тогава да го е ударил. В тази връзка и в.л. обръща внимание на
разнопосочността в свидетелските показания. Ако се възприеме изложеното
от водача на л.а. Мерцедес обаче, това би означавало л.а. „Мицубиши“ да се е
намирал на тротоара, за което няма данни.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Оспорванията, наведени от процесуалния представител на ответника са
относими към механизма на ПТП и в частност към противоречието в
свидетелските показания на двамата водачи. Това противоречие и
становището си по същото обаче съдът е обсъдил по-горе.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към
ответника за заплатено на трето лице обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“, за което е издадена заповед № 24802/07.08.2024 г. по ч.гр.д. №
43872/2024 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
7
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже: 1) наличие на
валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното
събитие – по застраховка „Каско“ между него и увреденото лице; 2) наличие
на валидно сключен застрахователен договор към момента на
застрахователното събитие – по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ответното дружество и причинителя на вредата; 3)
настъпване на самото застрахователно събитие и механизма на същото; 4)
уведомяване на застрахователя по „Каско“ за настъпването на събитието в
срок; 5) установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 6)
заплащане на обезщетение в същия размер на увреденото лице и 7) наличие на
твърдените предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на
виновния водач спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ – а именно, че ПТП е
настъпило по изключителна вина на водача, застрахован при ответника. При
установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи
твърдените от него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права
спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.а. марка
„Мицубиши“ е имал имуществена застраховка „Каско“ при ищеца – към
датата на ПТП. Липсва спор и че л.а. „Мерцедес“ е имал задължителна
застраховка „Г.О. на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата
на ПТП. На следващо място по делото липсва спор и относно датата на
застрахователното събитие – а именно 11.12.2023 г., както и относно мястото
на настъпване на същото – в гр. София, в зоната на кръстовището на ул.
Константин Стоилов и ул. Козлодуй – при едновременно предприемане на
маневра завой надясно от ул. К. Стоилов към ул. Козлодуй и от двата
автомобила, при което траекториите им се пресичат и настъпва удар.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че ПТП е
с леки материални щети – като и двата автомобила са били в движение в
момента на ПТП съответно са можели да се предвижват на собствен ход и
след ПТП.
Поради това и съгласно експертизата и доказателствата по делото между
двата автомобила настъпило съприкосновение, което причинило ниски по
интензитет щети на л.а. марка „Мицубиши“. Претенцията за възстановяването
им е подадена своевременно, поради което и при ищеца е образувана щета. От
САТЕ и писмените доказателства по щетата се установяват вида на щетите по
л.а. марка „Мицубиши“ – предна броня, протектор предна броня /ролбар/,
калник преден ляв и фар ляв.
Установява се и че същите са оценени на 360.86 лева, която сума
заплатена на водача на увредения автомобил „Ренхад“ ООД с платежно
нареждане от 14.12.2023 г. Според експертизата стойността на възстановяване
на вредите в действителност възлиза на 795,24 лева, в която част САТЕ не е
оспорена от страните. В процесния случай въпросът за влагане на
алтернативни части не стои, доколкото уврежданията са налагали само
боядисване и полиране на л.а. марка „Мицубиши“ без демонтаж, подмяна и
8
монтаж на елементи.
Предвид събраните по делото доказателства и разяснението на в.л. от
о.с.з., както и доводите досежно противоречията в свидетелските показания,
съдът приема за доказан механизма на ПТП.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно вината на
двамата водачи за настъпване на същото.
С оглед доказателствения материал по делото съдът намира, че вина за
настъпване на ПТП има водачът на л.а. Мерцедес. Това е така, доколкото
същият е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, както и че при избиране скоростта на движението да се
съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Предвид горното в настоящия случай водачът на л.а. Мерцедес е
предприел маневра престрояване за завой надясно съответно завой надясно от
пътна лента, с означена хоризонтална маркировка за завой наляво – без да се
увери, че дясната пътна лента е свободна и е реализирал удар в дясната част на
л.а. Мицубиши.
Досежно наведеното възражение на ответника за липса на изключителна
вина на водача на л.а. „Мерцедес“ за настъпване на ПТП настоящият състав
намира, че действително водачът на л.а. „Мицубиши“ също има задълженията
по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – а именно да управлява МПС със скорост,
която му позволява да спре във всеки момент при поява на препятствие. Освен
това в случая и двата автомобила са имали видимост един към друг.
Съдът обаче не приема наличие на съпричиняване, доколкото при
описаните маневри в кръстовище вниманието на водача на МПС марка
„Мицубиши“ е било насочено към безопасно извършване на маневрата „десен
завой“. Доколкото съседната пътна лента е била означена за ляв завой, то и
водачът на л.а. „Мицубиши“ не е очаквал поява на опасност от своя лява
страна. Освен това не се установи водачът на л.а. „Мицубиши“ да е нарушил
радиуса на своя десен завой – като е предприел същия по най-късия път.
От своя страна водачът на л.а. Мерцедес е предприел поредица от
маневри в непосредствена близост и в зоната на самото кръстовище без да се
увери, че може да извърши същите безопасно и без да спази дистанция от
намиращите се в близост до него МПС вкл. без да се увери, че дясната лента
на пътното платно е свободна. Доколкото ПТП е настъпило в кръстовище и
при малка дистанция между двата автомобила, то и водачът на л.а.
„Мицубиши“ не е могъл да избегне същото.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
9
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото не се установи такова нарушение на ЗДвП
от водача на л.а. марка „Мицубиши“, което да е станало непосредствена
причина за ПТП, в която връзка и предвид конкретния механизъм същият не е
съпричинил вредоносния резултат.
Поради това и исковата претенция е основателна до заявения размер от
360.86 лева. Подлежат на присъждане и ликвидационните разноски от 15 лева,
които съдът не намира за прекомерни.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на
заявлението това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 43872/2024 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 505 лева, от които 25 лева държавна такса и 480 лева с ДДС
адвокатско възнаграждение. От ответника обаче е направено възражение за
прекомеронст на последните. Същото предвид фактическата и правна
сложност на делото, обстоятелството, че се касае за множество еднотипни
дела и заявление, попълнено по бланка, съдът намира за основателно. Поради
и следва да бъде намалено до 240 лева с ДДС. В тази връзка и сумата от 265
лева следва да бъде присъдена изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 58874/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 25 лева държавна такса, 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, 350
10
лева възнаграждение за вещо лице и 80 лева за свидетел. По гореизложените
вече съображения и предвид възражението на ответника, възнаграждението за
адвокат следва отново да бъде намалено до 240 лева с ДДС. Видно от
представените по делото платежни документи претендирани разноски са
действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 695 лева предвид изхода на делото.
Предвид изхода на делото разноски на ответната страна не се дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А
ДЪЛЖИ на „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, сумата от общо
375,86 лева /включваща 15 лева ликвидационни разноски/ - главница,
представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца „Дженерали
застраховане“ АД на трето лице /,,Ренхад“ ООД/ застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за възстановяване на
увреждания по застрахован лек автомобил марка ,,Мицубиши“, модел
,,Аутлендър“, с рег. № Е **** ВР по щета № ********* /12.12.2023 г., които
ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД дължи като застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
виновния за настъпване на вредите водач на лек автомобил марка ,,Мерцедес“,
модел ,,МЛ“, с рег. № СВ **** РР при настъпило на 11.12.2023 г. ПТП, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 43872/2024 г.
на СРС – 18.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 43872/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, сумата от общо
265 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 43872/2024 г. на СРС /като
разноските за адвокат са присъдени с вкл. ДДС/ и сумата от 695 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
58874/2024 г. на СРС /като разноските за адвокат са присъдени с вкл. ДДС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 43872 по
описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
11
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12