РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Пазарджик, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20215200100724 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във
връзка с чл.365 от ЗЗД и чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от П. Н. К. с ЕГН **********, с адрес гр.В.,
бул. „С.“ № 300 със съдебен адрес гр.П., ул. „И. В.“ № , ет. адв. Л.К., срещу
С. А. З. с ЕГН **********, с адрес гр.В. ул.“П.Б.“ №, със съдебен адрес гр.П.,
бул.„П.“ № , ет. , офис , адв. И.Й., в която са изложени обстоятелства, че
претенциите на ищцата в настоящето производство били предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №269/2021 г. по описа на
Велинградския районен съд, по силата на което било разпоредено ответникът
да заплати на кредитора си П.К. главница в размер на 153 000 лева, ведно със
законната лихва от 15.03.2021 год. до окончателното изплащане на
претендираната главница, ведно със сторените разноски в заповедното
производство. По това дело било депозирано и възражение за недължимост
по реда на чл. 414 от ГПК, което било съобщено на ищцата на 29.09.2021 г. и
което породило правния интерес от предявяване на настоящия установителен
иск.
Изложени са твърдения, че ищцата била собственик на 50% от капитала
на „ВЕЛИНСОФТ“ ООД, с ЕИК *********, като на 09.06.2015г. ищцата била
1
прехвърлила в собственост на ответника /другият собственик към онзи
момент/, 50% от капитала на това дружество, чрез покупко-продажба, на
притежаваните от нея дружествени дялове на цената и условията уговорени
между страните в подписания предварителен договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 09.08.2012 г. и спогодба от 09.06.2015 година.
Цената на сделката била уговорена чрез препращане към спогодбата от
09.06.2015г. за плащане на продаваемите дружествени дялове, и тя е била 153
000 лв.
Твърди се, че договорът, наречен между страните Спогодба от
09.06.2015 г., от който било породено задължението за плащане на
уговорената цена бил с нотариална заверка на подписите, което давало
правната възможност на кредитора по него да се ползва от възможността да
се снабди със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист - чл. 417, т. 3 от ГПК.По съгласие на страните по
процесната сделка, наречена Спогодба, била уговорена цената да бъде
изплатена на вноски в срок до 16.06.2015 г. сумата от 6 000 лв., и на 49
месечни вноски от по 3 000 лв., платими ежемесечно до 5 число на месеца,
считано от 05.07.2015 г.
Сочи се, че ответникът не бил изпълнил задължението си да плати
цената на закупените от него дружествени дялове.
За сумата от 153 000 лв. главница, ведно със законната лихва от
15.03.2021г. Велинградския районен съд бил издал изпълнителен лист за
парично вземане по чл. 417, т. 3 от ГПК.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение,
с което да приеме за установено, че ответникът С. А. З. с ЕГН **********,
дължи на ищцата П. Н. К. с ЕГН **********, сумата от 153 000 лв. по
договор-спогодба с нотариална заверка на подписите от 09.06.2015 година,
ведно със законна лихва върху претендирната главница, считано от
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК - 15.03.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата главница, които суми били предмет на Заповед №
360180/06.04.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 269/2021 г. по описа на Велинградския
районен, ведно с присъдените разноски в заповедното производство в размер
на 6060 лв.
2
Моли се да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски
в настоящето производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С. А. З., в
който се моли да се отхвърли предявения от ищцата иск за заплащане на
сумата от 153 000 лв. по спогодба от 09.06.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 15.03.2021 г.
Сочи се, че при преглед на представената спогодба било видно, че е
постигнато споразумение за плащане на сумата по нея на равни месечни
вноски, считано от 05.07.2015г. - от 1 до 5 число.
Сочи се още, че съгласно § 5 от спогодбата, при неплащане, на която и
да е сума по нея, цялата дължима сума ставала предсрочно и автоматично
изискуема.
Твърди се, че ответникът по банков път бил извършил плащане на 60
000 лв. по спогодбата, като последното плащане било на 04.01.2016
година.Това означавало, че претендираната сума не можела да бъде тази,
посочена в исковата молба, поради извършени плащания.
На следващо място се сочи, че на 06.02.2016г., поради спиране на
плащанията от страна на С. А. З., цялата остатъчна сума по спогодбата била
станала автоматично предсрочно изискуема, била „влязла в падеж“ и
започнала да тече погасителна давност за вземането.
Изложени са съображения, че давността била 5 години и изтичала на
06.02.2021г., поради което възможността да се претендират плащания по
спогодбата към момента на подаване на молбата за издаване на заповед за
изпълнение била погасена.
Моли се предявеният от П. Н. К. иск срещу С. А. З., за заплащане на
сумата от 153 000 лв. по спогодба от 09.06.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 15.03.2021 г., като неоснователен, да бъде отхвърлен изцяло.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на
производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от
ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
3
От приложеното ч.гр.д.№269/21 по описа на Районен съд
гр.Велинград, се установява,че ищецът е подал заявление на 15.03.2021
година и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК №260180/6.04.2021 година, с разпореждане длъжникът С. А. З.,
с ЕГН **********, да заплати на П. Н. К. с ЕГН **********, сумата от
153 000 лева, по договор спогодба от 9.06.2015 година, с нотариална заверка
на подписите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2021
година, до изплащане на вземането, както и сумата от 3060 лева – държавна
такса и 3000 лева – адв.хонорар.
В заповедта е посочено,че вземането произтича от документ по чл.417 т.3 от
ГПК с нот.заверка на подписите.
По делото е депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК, от С. А.
З. с вх.№263115/1.07.2021 година.
С разпореждане от 2.07.2021 година на докладчика съдия Н. Д. е указано на
длъжника З. да представи поканата за доброволно изпълнение, с цел
установяване на коя дата е била връчена заповедта.
Междувременно заповедният съд е издирвал адреса на длъжника и е
поставял уведомления на постоянният му адрес.
Едва с молба вх.№263595/9.09.2021 година е представено копие на
известие от което е видно, че ответника е уведомен чрез неговата майка,
която е получила поканата за доброволно изпълнение на 1.06.2022 година.
Установява се, от представеното придружително писмо с вх.
№263644/17.09.2022г. от ЧСИ Г. З. с рег. №888 и район на действие ОС
гр.Пазарджик, че поканата за доброволно изпълнение, както и издадената
заповед за незабавно изпълнение, ведно с изп.лист до длъжника З. е връчена
редовно на 1.06.2021 година. В този смисъл е спазен едномесечният срок по
чл.414 ал.2 от ГПК от длъжника /в редакцията на ДВ бр.100 от 2019г./.
Заповедният съд е издал разпореждане №260951/16.09.2021 година, с
което е указал на заявителят,че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Това разпореждане е връчено на ищцата К. на 29.09.2021 година.
Исковата молба е депозирана пред Окръжен съд Пазарджик на
22.10.2021 година, поради което предявеният иск се явява допустим.
4
Исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на
заповедното производство по чл.417 и чл.418 от ГПК, а последното има
преюдициален /обуславящ/ характер по отношение на исковото
производство. Именно поради „обусловеността“ на двете производства те
трябва да имат идентично съдържание по предмет, размер на претенцията и
страни. С успешното провеждане на исковото производство заповедта за
изпълнение ще се стабилизира, ще влезе в сила /чл.416 от ГПК/, което
означава, че удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще
бъде заместена от установителната функция на влязлото в сила съдебно
решение, като заповедта за изпълнение ще подлежи на принудително
изпълнение / чл. 404 т. 1 от ГПК / .
Предмет на доказване в исковото производство по чл.422 от ГПК е
установяване съществуването на самото „изпълняемо право“, въз основа
на което е издадена заповедта за изпълнение и което е било предмет на
преценка в заповедното производство. Ето защо в исковото производство
предмета на доказване е обусловен от „основанието“, на което е издадена
заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл. 154 ал.1 от
ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения.Това означава, че кредитора
трябва да установи и докаже основанието, размера и изискуемостта на
вземането си.Той трябва да установи онези факти и обстоятелства , от които
произтича вземането му. Длъжникът трябва да установи и докаже
възраженията си против вземането.
Разгледан по същество предявения иск е частично основателен.
По делото е представена спогодба сключена между страните, на
9.06.2015г., с нотариална заверка на подписите по силата на която ищцата
П.К. в качеството й на продавач от една страна и ответника С.З., в качеството
му на купувач на дружествени дялове, /като страните предварително са
сключили предварителен договор за покупко-продажба на дружествени
дялове/,по силата на който К. следвало в същият ден да прехвърли 25
дружествени дяла от капитала на „ВЕЛИНСОФ“ ООД, с ЕИК *********,
всеки един с номинална стойност от по 100 лева, срещу заплащане на цената
уговорена в предварителния договор. В параграф 1 от спогодбата страните
5
приемат, че към 9.06.2015 година купувачът З. дължи на ищцата К. сумата от
153 000 лева, която представлява неизплатена част от договорената с
предварителния договор цена на дружествени дялове.
Страните са уговорили и начин и срокове на плащане, а именно: до
16.06.2015г. вкл. сумата от 6105 лева и остатъка сумата от 147 000 лева на 49
поредни равни месечни вноски, всяка от които в размер на по 3000 лева,
дължими от 1-во до 5-то число, като е уговорен падеж на първата вноска до
5.07.2015 година.
Страните са уговорили, че при неплащането в срок, на която и да е сума
по тази спогодба, цялото вземане респ. остатъка става предсрочно и
незабавно изискуем съобр. параграф 5.
В параграф 6 страните са се споразумели, че тази спогодба може да
послужи като основание за снабдяване с изпълнителен лист.
По делото са представени счетоводни и банкови документи във връзка с
които е допуснато експертно заключение на СИЕ.
От заключението се установява, че по силата на спогодбата ответника е
извършил три плащания чрез „Юробанк България“ АД на следните дати на
8.08.2015г. – 3096 лева със записано основание по предварителен договор, на
22.12.2015г. е била преведена сумата от 30 000 лева с основание 10 вноски по
спогодба и на 4.01.2016 година, също е преведена сумата от 30 000 лева, със
записано основание вноски по спогодба.
Правната характеристика на спогодбата е уредена в чл.365 от ЗЗД,
според който с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ
спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.С
взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и
правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай
прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.
В случая страните са уговорили реда и начина на плащане на сумата от
153 000 лева, която безспорно се дължи от ответника срещу която сума
ищцата е прехвърлила дружествените си дялове.Уговорката е за заплащане
на 49 равни вноски от по 3000 лева, като първата такава вноска е дължима
считано от месец юни 2015 година, което означава, че крайният срок за
заплащане на последната вноска е м.юли 2019 година.
Безспорно е между страните, че ответника е заплатил на ищцата К.
6
сумата от 60 000 лева, което се установява и от приетата СИЕ.На 22.12.2015г.
са преведени 30 000 лева, 10 вноски респ. за периода от 1.06.2015 година до
м.април 2016 година, а на 4.01.2016 година са преведи отново 30 000 лева т.е
още 10 вноски занапред или от 1 април 2016 година до 30 януари 2017 година
вкл., следващата дължима вноска е следвало да се заплати на от 1до 5-то
число на месец февруари 2017 година.
По отношение на сумата от 3096 лева, тъй като за същата е записано като
основание в преводния банков документ - „по предварителен договор“, съдът
приема, че не е изплатена във връзка със сключеното споразумение, тъй като
страните са имали сключен предварителен договор, а съобразно сключеното
споразумението е уговорена остатъчната сума.
В проведеното открито съдебно заседание на 17.05.2022 година след
приемане на представената СИЕ, ищцата чрез проц. си представител адв.Л.К.,
заявяват, че признават, че са получили сумата от 60 000 лева от
претендираните общо 153 000 лева по спогодбата.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност
направено от ответника.
Възражението е изцяло неоснователно, тъй като в случая се прилага
общата 5-годишна давност, а не кратката 3-годишна, тъй като уговореното
заплащане на задължението по спогодбата представлява единна сума и е
извън обхвата на действието на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и не представлява
периодично плащане.
Предсрочната изискуемост е общ институт, приложим към всички
срочни задължения, който не зависи от това дали спрямо вземането е
приложим 3 или 5 – годишен давностен срок, нито от своя страна е в
състояние да окаже влияние върху този срок. Общата му уредба е в чл. 71 от
ЗЗД.
Съгласно чл.114 от ЗЗД, давността тече от моментът, в който вземането
е станало изискуемо. В конкретният случай приемайки, че става въпрос за
единно задължение, чието изпълнение е разсрочено по определен от страните
план, с ежемесечни вноски, следва извода, че давността започва да тече от
настъпването на изискуемостта на цялото вземане, т.е от 5.07.2019 година,
освен ако страните не са уговорили друго, както е в случая съобразно
параграф 5. Този момент е свързан с изтичането на срока на договора или с
7
упражнено от страната право да уведомят другата страна, поради неплащане
на определена вноска, съобр. параграф 5, съответния остатък става
предсрочно изискуем, без да е необходимо уведомяване.
От приетата СИЕ, се установява, че последното плащане е направено на
4.01.2016г., за сумата от 30 000 лева, но с основание, че се заплащат 10
вноски занапред, респ. съобразно спогодбата имаме налице плащане до месец
януари 2017 година включително и вземането е станало изискуемо, без
изрични действия от страна на страните на 5.02.2017 година, от тогава следва
да се приеме, че остатъка е предсрочно изискеум и съответно започва да тече
погасителна давност.
Заявлението по реда на чл.417 от ГПК е подадено пред Районен съд
гр.Велинград с п.кл. от 12.03.2021 година, респ. тогава е прекъсната
давността, която е щяла да изтече на 5.02.2022 година.
В този смисъл предявеният иск като частично основателен, следва да се
уважи за размера от 93 000 лева, като се приеме за установено, че С. А. З.
дължи на П. Н. К., по спогодба с нот.заверка на подписите от 9.06.2015
година, сумата от 93 000 лева, считано от депозиране на заявлението по
чл.417 от ГПК - 15.03.2021г. до окончателното изплащане на дължимата
главница, като за разликата над 93 000 лева до претендираният размер от
153 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и с оглед
изхода на спора ще следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените
разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от иска, като
пак съобразно цитираното ТР, съдът дължи произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Съобрзано издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК №260180/6.04.2021 година по ч.гр.д.№269/21 по описа на
Районен съд гр.Велинград, са присъдени разноски в размер на 6060
лева.Съобразно уважената част от иска в размер на 93 000 лева, установено в
настоящото производство на ищцата К. се полагат разноски в размер на
3683.52 лева.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат разноски и в
настоящото производство, които съобразно представеният списък по чл.80 от
ГПК, са в размер на 7940 лева от които 3050 лева внесена държавна такса, 300
8
лева депозит за вещо лице и 4590 лева заплатен адв.хонорар.
Съобразно уважената част от иска на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 4826.27 лева, които ответника С.З., следва да бъде
осъден да ги заплати.
На ответника З., също се полагат разноски съобразно отхвърлената част
от иска.В производството от проц.му представител е представен списък по
чл.80 от ГПК за направени разноски в размер на 4800 лева за заплатен
адв.хонорар.Съобразно отхвърлената част от иска на ответника С.З., следва
да бъдат заплатени разноски в размер на 1882.35 лева от ищцата К..
Воден от горното Пазарджишкият Окръжен съд,
РЕШИ:
Пo иска на П. Н. К. с ЕГН **********, с адрес гр.В., бул. „С.“ № със
съдебен адрес гр.П., ул. „И. В.“ № , ет. , адв. Л.К., срещу С. А. З. с ЕГН
**********, с адрес гр.В.ул.“П. Б.“ №, със съдебен адрес гр.П., бул.„П.“ № ,
ет. , офис , адв. И.Й.,ПРИЕМА за установено по отношение на ответникът
С. А. З. с ЕГН **********, че дължи на П. Н. К. с ЕГН **********, сумата
93 000 лева, /неиздължен остатък съобразно нотариално заверена спогодба от
9.06.2015 година от нотариус М. К./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.03.2021 година до окончателното изплащане на
вземането, във връзка с което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК №260180/6.04.2021 година по ч.гр.д.
№269/21 по описа на Районен съд гр.Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 93 000 лева до претендирания размер от 153 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. А. З. с ЕГН **********, с адрес гр.В. ул.“П. Б.“ №, със
съдебен адрес гр.П., бул.„П.“ № , ет. , офис , адв. И.Й., да заплати на П. Н. К.
с ЕГН **********, с адрес гр.В., бул. „С.“ № със съдебен адрес гр.П., ул. „И.
В.“ № , ет. , адв. Л.К.
разноски по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
№260180/6.04.2021 година по ч.гр.д.№269/21 по описа на Районен съд
гр.Велинград, в размер на 3683.52 лева.
9
ОСЪЖДА С. А. З. с ЕГН **********, с адрес гр.В. ул.“П. Б.“ №, със
съдебен адрес гр.П., бул.„П.“ № , ет. , офис , адв. И.Й., да заплати на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на П. Н. К. с ЕГН **********, с адрес гр.В.,
бул. „С.“ № със съдебен адрес гр.П., ул. „И. В.“ № , ет. , адв. Л.К. , разноски
направени в настоящото производство съобразно уважената част от иска в
размер на 4826.27 лева.
ОСЪЖДА П. Н. К. с ЕГН **********, с адрес гр.В., бул. „С.“ № със
съдебен адрес гр.П., ул. „И.В.“ № , ет. , адв. Л.К., да заплати на С. А. З. с
ЕГН **********, с адрес гр.В. ул.“П. Б.“ №, със съдебен адрес гр.П., бул.„П.“
№ , ет. , офис , адв. И.Й., разноски направени в настоящото производство
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1882.35 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10