РЕШЕНИЕ
№ 19880
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110162765 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване дължимостта на следните суми:
-За В. Л. П. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 678,20 лв. за периода м. 05.19г.- м. 04.21г., ведно със законна лихва
за периода от 31.05.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 17.05.2022 г. в размер на 73,81 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 37,51 лв. за периода м.
05.19г.- м. 04.21г., ведно със законна лихва за периода от 31.05.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до
17.05.2022 г. в размер на 7,20 лв.
-За Г. Л. К. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 678,19 лв. за периода м. 05.19г.- м. 04.21г., ведно със законна лихва
за периода от 31.05.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 17.05.2022 г. в размер на 73,81 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 37,51 лв. за периода м.
05.19г.- м. 04.21г., ведно със законна лихва за периода от 31.05.2022г. до
1
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до
17.05.2022 г. в размер на 7,20 лв.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение,
както и такса за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава.
Ответникът В. П. оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия,
оспорва наличието на писмен договор, който да го обвързва .Развива доводи и
съображения, че Общите условия, на които се позовава ищецът нямат
самостоятелно съществуване , а за да влязат в сила, трябва да бъдат приети
посредством писмен договор, който да бъде подписан от страните – така,
както повелява правото на ЕС. Поддържа, че ОУ са неравноправна клауза,
които подлежат на самостоятелна проверка от съда служебно.Оспорва обема
на доставената топлинна енергия. Оспорва да е изпаднал в забава.
Претендира разноски за адвокат.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответниците, по силата на което действително е
доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, която за исковия период се равнява на претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
2
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
В настоящото производство ищецът е претендирал заплащането на
доставената топлинна енергия до процесния имот от двамата ответници в
условията на разделна отговорност, при квоти по ½ част.
По делото е приет нот. акт № **, том II, дело № **/19**г. /л. 17 от
делото/, от който се установява, че aп.83 /в исковата молба е допусната
техническа грешка досежно номера на апартамента/, находящ се в гр. АДРЕС
е собственост на Л. П. К.. Последният е починал на 18.07.2014г. като е
оставил за наследници В. Л. П.-син и Г. Л. К.-дъщеря. Правото на собственост
върху горепосочения имот, упражнявано от Л. П. К., се потвърждава и от нот.
акт за учредяване на договорна ипотека /л. 19-21 от делото/. Видно от
Удостоверение от ГИС-София, стар адрес-ж.к. АДРЕС, вх. А, Б, В и Г е
идентичен с ж.к. АДРЕС, вх. А, Б, В и Г. От изложеното следва, че
ответниците се явяват собственици на процесния имот по силата на
наследствено правоприемство.
От събраните писмени доказателства /протокол от ОС на ЕС,
изравнителни сметки/, се установява, че процесният имот се намира в сграда,
която е присъединена към топлофикационната мрежа, а самият имот е
топлоснабден. Съдът не споделя възражението на ответника, че не е в
правомощието на ОСЕС вземането на решение за присъединяване към
топлопреносната мрежа. Видно от разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10, б. „л“ от
3
ЗУЕС именно ОСЕС може да вземе такова решение.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР, ответниците като собственици на процесния имот се
явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот и като
такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и
дължат заплащане на цената на доставените услуги.
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани
(чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл възраженията на ответниците за неприложимост на ОУ, доколкото
липсва писмен документ за приемането им, са неоснователни.
От страна на ответника е релевирано възражение, че количеството
доставена топлинна енергия е изчислено въз основа на методика по Наредба
№ 16-334 за топлоснабдяването, разпоредби от която са отменени.
Действително, с решение по адм. дело № 13721/2017г. на ВАС, оспорено пред
5-членен състав на ВАС, са отменени като нищожни и незаконосъобразни
част от разпоредбите на горепосочената наредба. С Решение по адм. дело №
14350/2019г. от 26.06.2020г. на ВАС решението по адм. дело 13721/2017г. е
отменено в частта, в която са обявени за нищожни част от разпоредбите на
подзаконовия нормативен акт, като 5-членния състав отменя същите като
незаконосъобразни. С Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването (2020 г.) горепосочената наредба е отменена. От това
следва, че за процесния период са действали и двете наредби /като отмяната
на разпоредбите от наредбата няма обратно действие, доколкото липсва
обявяването им за нищожни/ и не е допуснато нарушение да се изчислява въз
основа на тях количеството топлинна енергия. Изисляването въз основа на
горепосочените наредби, ведно с методиката към тях, се потвърждава и от
становището на „Нелбо“ АД, приложено по делото. Предвид изложеното,
съдът намира, че не е допуснато нарушение от страна на ищеца, досежно
приложението на наредбите. За съда няма основание да счита, че
4
количеството доставена топлинна енергия е изчислено въз основа на загубили
действие разпоредби. С оглед на това и доколкото не се оспорва самото
количество и доставянето на топлинна енергия до имота, съдът намира, че
същото възлиза на претендираната стойност от 1356,39 лв., от която всеки от
ответниците по ½ част. В подкрепа на това са и приложените фактури и
изравнителни сметки.
Следва да се отбележи още и че с оглед приложените протоколи за
метрологична проверка и свидетелства за проверка /л. 115-122 от делото/, не
се установява и неизправност на уредите за измерване. Действително, част от
проверките са правени след исковия период, но това не изключва изправност
на уредите в исковия такъв. За съда няма основание да приеме, че същите не
са били изправни и отговарящи на изискванията.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказана продажбата
(доставката) от страна на ищцовото дружество на топлинна енергия до имота
на ответника на претендираната стойност за процесния период.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, респ. Наредба № Е-РД-04-1 от 12
март 2020 г. за топлоснабдяването (2020 г.) и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „ФИРМА“ ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на
договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с последното, договор
между ищцовото дружество и „ФИРМА“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение. Претенцията следва да бъде уважена в пълен размер от
75,02 лв., от която всеки от ответниците дължи половината.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
5
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на
падежа.
За отчетния период м.05.2019г.-м.04.2020г. и м.05.2020г.-м.04.2021г. са
издадени 2 бр. общи фактура по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2020г. Срокът за
плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от
изтичане на периода, за който се отнася. Срокът за плащане не може да
започне да тече преди установяване на задълженията, което е станало с
издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че предвиденият
срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това
върху дължимата цена за ТЕ за периода м.05.2019г. - м.04.2020г., която
възлиза на 418,33 лева, се дължи обезщетение за забава за периода
16.09.2020г. – 17.05.2022г., което възлиза на 70,76 лева. За отчетен период
м.05.2020г.-м.04.2021г. лихвата за забава възлиза на 57, 10 лв. или общия
размер на лихвата се равнява на сумата от 127,86 лв. Размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва съдът определя на
основание чл.162 ГПК, изчислена чрез общодостъпен интернет калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр.
ПМС № 426/18.12.2014г.
По изложените съображения, искът за заплащане на законна лихва за
забава върху главните вземания за цена на доставената топлоенергия следва
да бъде уважен до размер на сумата от 127,86 лв. за периода 16.09.2020г.-
17.05.2022г. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 147,62 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период,
поради което предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава върху
6
задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 14,40
лв. за периода от 01.07.2019г.-17.05.2022г. се явява неоснователен и следва да
се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат и двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената
част на исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на
81,87 лв. (държавна такса от 31,87 лв. и юрк. възнаграждение 50 лв.), от които
по съразмерност му се дължат 80,11 лв.
В заповедното производство ответникът Г. Л. К. е доказала разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а на ответника В. Л. П. е
оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1 ЗАдв., видно от
представения договор. При оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице
някое от основанията по чл. 78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2
от ЗА възнаграждението се определя от съда. Твърденията за осъществяване
на безплатна правна помощ на основание сключен договор за правна защита и
съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред
съда, е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение,
съобразно съдебната практика. Настоящият съдебен състав споделя
установената съдебна практика, според която за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК дължимото адвокатско възнаграждение не се определя по
правилата на чл. 7 от Наредба № 1/2004г., доколкото не е налице същинско
процесуално представителство, а попада в хипотезата на §1 от ДР
„непредвидени по тази наредба случаи“, при които възнаграждението се
определя по аналогия. Най-близко до възражението по чл. 414 ГПК, което е
по образец и не изисква излагането на каквито и да било аргументи, е
хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата – подаване на друга молба, за което е
предвидено възнаграждение от 50 лв. /приложима редакция към датата на
сключване на договора-преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./. Съдът счита,
че този размер за попълване и подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което
е бланково и не налага навеждане на доводи за недължимост, е адекватен на
7
оказаната услуга. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адв. Д. на
основание чл. 38 ЗАдв. за осъществената безплатна правна защита. По
съразмерност му се дължи сумата от 1,07 лв. Предвид гореизложените
мотиви, възнаграждение в размер на 50 лв. се дължи и за процесуалното
представителство на Г. Л. К. в заповедното производство, с оглед наведеното
възражение за прекомерност от страна на ищеца или по съразмерност сумата
от 1,07 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75,39
лв. за държавна такса и юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл.
78, ал. 8 ГПК определя на 100 лв. От общия размер на разноските – 175,39 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете, следва да му се присъдят 171,63
лв.
Безплатна правна защита е оказана на ответника Г. Л. К. в исковото
производство, което е видно от приложения договор /такъв за В. П. не е
приложен/. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за № 1/09.07.2004 г. /приложима
редакция към датата на сключване на договора-след изм. ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г./ или 400 лв. Съразмерно се дължи сумата от 8,58 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, срещу В. Л. П., ЕГН: **********, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 28763/2022г. на СРС, 69 състав, а именно:
678,20 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.
05.19г.- м. 04.21г., ведно със законна лихва за периода от 31.05.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
17.05.2022 г. в размер на 63,93 лв., цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 37,51 лв. за периода м. 05.19г.- м. 04.21г., ведно
със законна лихва за периода от 31.05.2022г. до изплащане на вземането, като
8
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 63,93 лв. до пълния предявен от 73,81
лв., както и иска за мораторна лихва върху цената за дялово разпределение в
размер на 7,20 лв. за периода 01.07.2019г.-17.05.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, срещу Г. Л. К., ЕГН: **********, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 28763/2022г. на СРС, 69 състав, а именно:
678,20 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.
05.19г.- м. 04.21г., ведно със законна лихва за периода от 31.05.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
17.05.2022 г. в размер на 63,93 лв., цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 37,51 лв. за периода м. 05.19г.- м. 04.21г., ведно
със законна лихва за периода от 31.05.2022г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 63,93 лв. до пълния предявен от 73,81
лв., както и иска за мораторна лихва върху цената за дялово разпределение в
размер на 7,20 лв. за периода 01.07.2019г.-17.05.2022г.
ОСЪЖДА В. Л. П., ЕГН: ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 40,05 лв.-разноски в заповедното производство и
сумата от 85,81 лв.-разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Г. Л. К.,ЕГН:********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 40,05 лв.-разноски в заповедното производство и сумата
от 85,81 лв.-разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Г. Л. К.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. АДРЕС, сумата от 1,07 лв. – разноски в
заповедното производство, представляващи адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Д.
9
от ВрАК със служебен адрес: гр. ФИРМА, сумата от 1,07 лв. – разноски в
заповедното производство, представляващи адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна защита и сумата от 8,58 лв. – разноски за исковото
производство, представляващи адв. възнаграждение за оказана безплатна
правна защита.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД – „ФИРМА” ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10