Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 02.08.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 264 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
„З................“ ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. С...., район „Т....“ пл. „П....“ №…..е предявило против О.... И....
иск за заплащане на сумата от 219,44 лева, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на иска.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение по щета № .... по застраховка „К....“, във връзка с настъпило на ....г.
застрахователно събитие при преминаване на лек автомобил през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно на пътя от И.... към В...., на 500 м след отбивката за Ам „Т....“ Сочи се, че ищецът е встъпил на
основание чл. 410 КЗ в правата на увредения срещу причинителя на вредата за
това, което е платил. О.... И.... в качеството си на собственик на общинските
пътища е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество и
носи отговорност за причинените вреди на трети лица. Отправена е покана на
21.12.2017 г. като претендираната сума не е
възстановена.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който
оспорва иска. Твърди, че о....та не е пасивно легитимирана да отговаря по
претенцията на ищеца, тъй като отсечката, на която е възникнало произшествието
не е част от общинската, а от републиканската пътна мрежа, като в този случай
отговорност за стопанисването на пътя има А....„П....“
В първото по делото съдебно заседание по молба на ищеца и във връзка с
отговора на о.... И.... на основание чл. 228, ал. 3 ГПК като евентуален
ответник е конституирана А....„П....“
По предявената срещу евентуалния ответник искова
молба, е постъпил писмен отговор, в който се оспорва иска по основание и
размер. Сочи се, че липсва протокол за ПТП, който да установи настъпилото
произшествие. Навеждат се доводи за това, че не са събрани доказателства за
това, че са спазени общите условия за застраховка „К.... на ищеца, както и че
сключената между ищеца и увреденото лице застраховка не покрива допълнителен
риск „гуми“. Твърди се, че не е бил осъществен фактическият състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, както и че участъкът от пътя, на който е
настъпило произшествието не е част от републиканската пътна мрежа, стопанисвана
от ответника.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
От
представената по делото преписка по щета № .... по застраховка „К....“,
включваща заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, декларация за
настъпване на застрахователно събитие, застрахователна полица, общи условия за
застраховка „К....“, снимков материал, опис на претенция, опис заключение по
претенция, доклад по щета и преводно нареждане, се установява, че „ЗАД Б....“
АД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „П....“, рег.
№ С...., собственост на Л.... Г....П....от гр. С...., е изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 219,44 лв.
В цитираната декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „К.... Стандарт“ управлявалият лекия
автомобил Г.П. е заявил, че на .....2017г. е възникнало ПТП на път И....-В....
/на 500 м след отбивката от магистралата/, при което
автомобилът е попаднал в дупка на пътя и се е изкривила предна лява джанта,
скъсала се е предна лява гума и се е деформирала задна лява гума.
В представеното писмо изх. № .....2017г. на Областно
пътно управление С.... към А....„П....“ е посочено, че пътят И....-В.... на …..
м след отбивката от АМ „Т....“ е общински и не попада
в компетентността на Областното пътно управление.
На .....2017 г., видно от представената обратна
разписка, на О.... И.... е била връчена регресна
покана по щета № .... за заплащане на сумата от 219,44 лева.
Съгласно представеното приложение № 1 към Споразумителен протокол за
съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в
чертите на гр. И...., участъкът от
републиканската пътна мрежа, попадащ в територията на гр. И.... включва 3450 км
първокласен път I-8, представляващ околовръстния
път на гр. И.... и 600 м от третокласен път 822, като част от ул. „Г…..“.
От представеното Решение № 236 от 13.04.2007 г. на
Министерския съвет се установява, че пътят с. В.... – гр. И.... е част от
републикански път I-8.
От показанията на св. Г.П., който е бил водач на
увредения лек автомобил, се установява, че през лятото на 2017 г. в тъмната
част от денонощието се е движел по автомагистрала „Т....“ в посока гр. С.....
Времето било дъждовно и имало задръстване във връзка с настъпило ПТП, поради
което решил да отбие от магистралата и да продължи по първокласния път.
Напуснал магистралата на отбивката за гр. И.... и се
насочил към с. В...., като на около 500 м след разклона имало поредица от
дупки. Движението било интензивно както посоката, в която се движел П., така и
в насрещната лента. Водачът управлявал автомобила с около 40 км/ ч, като избегнал
една от дупките, но автомобилът попаднал в друга дупка с дълбочина от около 20
см с остри ръбове. Предната лява гума се скъсала, а задната лява гума се
издула. Св. П. заявява, че той е попълнил декларацията за настъпило ПТП при
брокер на „Б....“, като вероятно заявлението до застрахователя е попълнено
именно от брокера.
От заключението на изготвената автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се
установява, че механизмът на настъпилото
на ....г. е свързан с ограничена видимост на водача на лекия автомобил „П....“
и попадането и преминаването на левите гуми през неравност в асфалтовото
покритие на платното за движение – дупка. Според вещото лице посочените от
водача и описани от застрахователя вреди напълно съответстват на механизма на
настъпване на ПТП и са в причинно следствена връзка с него, тяхната стойност,
определена по средни пазарни цени възлиза на 219,44 лева.
От правна
страна
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите
от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване,
са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие -
покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно
обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване причинителя на
вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се
установи, че е съществувал застрахователен договор между увреденото лице и
ищеца, като на ....г. е възниквало застрахователно събитие.
Неоснователно е възражението, че
вредите не са причинени от покрит риск, доколкото от
застрахователната полица се установява, че увреденото МПС е било
застраховано по застраховка "П…К....", а от общите условия за
сключване на застрахователни договори на ищцовото
дружество се установява, че клаузата "П….К...." задължава
застрахователя да покрива щети, причинени от ПТП, какъвто е и настоящия случай,
независимо от увредените елементи на автомобила. Затова и съдът приема за
установено, че застрахованото МПС е претърпяло пътно-транспортно произшествие
при пропадане в дупка, което е довело до вреди по автомобила му, подлежащи на
обезщетяване по застрахователната полица.
Установява се и, че застрахователят е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 219,44 лева, т.е. са налице
основанията за встъпване в правата за застрахования.
Неоснователно е и възражението,
свързано с липсата на протокол за ПТП. От общите условия за сключване
застрахователни договори се установява, че при настъпване на застрахователно
събитие, се подава заявление за щета, към което се прилагат документи, които
доказват събитието, ако има такива, т.е. е допустимо изплащането на
застрахователно обезщетение и при липсата на представен протокол за ПТП. Регресната
отговорност се обуславя от доказване на събитието, довело до вредите, като
законът не обуслява това доказване с наличието на
протокол за ПТП. Нещо повече - при ПТП с
имуществени вреди и един участник, той няма задължение да уведомява контролните
органи, нито те са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят
съответен протокол. Освен това, съобразно
чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния
център към Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР-"Пътна
полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго МПС. Съдът намира за уместно да отбележи, че протоколът за
ПТП не се ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ
документ по чл. 179, ал. 1 ГПК относно механизма на ПТП и причинно-следствената
му връзка с настъпилите вреди, доколкото в тази си част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице, което го
съставя, относно обстоятелства, които е възприел лично, а само доказва какви
изявления за механизма на ПТП е направил пред него участника в пътния инцидент.
Затова и независимо че за настъпилото събитие няма представен протокол за ПТП,
обстоятелствата за механизма на увреждането и причинната му връзка с вредите
могат да бъдат установени с други доказателствени средства.
В случая от показанията на св. Г.П. и
изслушаната автотехническа експертиза, се установи,
че застрахователното събитие е настъпило при попадане на управлявания от
свидетеля лек автомобил в необезопасена дупка на пътя, т.е. е установен
механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Съгласно § 1, т. 37
от ДР на ЗДвП,
"препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното
платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава
непосредствена опасност за движението.
Спорно в производството е кой е бил
стопанинът на пътя, така че да бъде ангажирана отговорността му по чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а съобразно чл. 30, ал. 1 от
Законът за пътищата А....„П....“ осъществява дейностите
по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило в
участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и отговорността за
неговото поддържане е на евентуалният ответник – А....„П....“. Това е така,
защото от показанията на св. П. се установи, че ПТП е настъпило на пътя от гр.
И.... за с. В.... на около 500 метра
след отбивката от автомагистрала „Т....“. Очевидно е,
че свидетеля е възприел като отбивка от
автомагистралата именно кръстовището между продължението на пътния възел И....
и първокласния път I-8. В случая мястото на настъпването на
произшествието е в достатъчна индивидуализирано, така че са се приеме, че то е
настъпило на първокласен път I-8, а не в района на пътния възел на
автомагистрала „Т....“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е
настъпило застрахователното събитие, е
именно А....„П....“. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят нито е
ремонтиран и поддържан, нито е сигнализиран за препятствията по него, от които
са причинени вредите по автомобила. Затова и според настоящия състав това
противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на
евентуалния ответник в качеството му на възложител на работата при условията на
чл. 49
ЗЗД.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите
по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на автотехничцеската експертиза към момента на настъпването им съвпада с
реално изплатеното застрахователно обезщетение.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че така
предявеният от „ЗАД Б....“ АД е неоснователен по отношение на о.... И...., но
следва да бъде уважен по отношение на евентуалния ответник А....„П....“.
По разноските
При този изход на спора, ответникът А....„П....“ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
в производството в размер на 610,00 лева, включващи 50,00 лева заплатена
държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице, както и 360,00 лева адвокатско
възнаграждение. Внесеният депозит за разноски за разпит на свидетеля подлежи на
връщане на ищеца, доколкото възнаграждение на свидетеля не е изплатено, поради
което и сумата не следва да бъде възлагана в тежест на ответника.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „З................“ АД ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. С...., район „Т....“ пл. „П....“ № … против О.... И.... иск за
заплащане на сумата от 219,44 лв. /двеста и деветнадесет лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ ...., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.
ОСЪЖДА А...."П....", ЕИК .... седалище и адрес на управление гр.
С...., пл. „М....“ № ….. ДА ЗАПЛАТИ на З................“
АД ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. С...., район „Т....“ пл.
„П....“ № 5 на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ
сумата от 219,44 лв. /двеста и деветнадесет лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ ...., ведно със законната лихва от 07.03.2018 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 610,00 лв.
/шестстотин и десет лева/, разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)