РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Пловдив, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно
дело № 20245000600361 по описа за 2024 година
Производство по чл.34 ал.1 вр.чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 135/03.07.2024г., постановено по ЧНД № 590/2024г. по описа
на Окръжен съд гр.Стара Загора е било признато Решение № * от 08.01.2024г.,
влязло в сила на 23.03.2024г., постановено от *, с адрес: *, по отношение на
българския гражданин С. А. А., роден на 10.04.*г., с последен известен адрес:
с.*, общ. *, ул. „*“ № *, Република България, на когото е наложена финансова
санкция в размер на 475 (четиристотин седемдесет и пет) евро, която сума е
равностойна на 929,02 (деветстотин двадесет и девет лева и две стотинки) по
курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 08.01.2024г. за това,
че на 14.04.2023г. в 15:44ч. в * на път А1 на пътен километър 174.291 посока:
държавна граница *, като регистриран собственик на автомобил с
регистрационен номер *, е бил помолен в писмо от * (*) от 8 ноември 2023г.
да съобщи в рамките на две седмици след доставката от запитващия орган, кой
е собственик на моторното превозно средство с регистрационния номер.
Същият не е предоставил тази информация в рамките на необходимия период.
Не е посочено друго лице, което би могло да предостави информацията, като е
нарушил §103, параграф 2 от Закон за моторните превозни средства от 1967г.,
KFG 1967г., Федерален законодателен вестник № 267/1967г., последно
изменен с Федерален законодателен вестник І 19/2019г.
1
Решението е било обжалвано от адв. И. М. като защитник на засегнатото
лице С. А. А. със съображения, че е неправилно и незаконосъобразно поради
това, че лицето няма местоживеене и обичайно местопребиваване в страната
ни, не притежава имущество и не реализира доходи в Р България, както и че
представеното по делото Удостоверение по чл.4 от Закона е непълно и не
отговаря на изискванията на чл.5 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС и на Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 2005г., с оглед на което счита, че са
налице основанията на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС да се откаже признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция, като претендира
отмяна на постановеното решение на окръжния съд.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Производството по делото е било образувано въз основа на постъпило в
Окръжен съд – Стара Загора Удостоверение по чл.4 от Рамково решение №
2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, за признаване и изпълнение на решение за прилагане
на финансова санкция, постановено от *, с адрес: * по отношение на
българския гражданин С. А. А., роден на 10.04.*г., с последен известен адрес:
с. *, ул. „*“ № *, Република България, на когото е наложена финансова
санкция в размер на 475 (четиристотин седемдесет и пет) евро, която сума е
равностойна на 929,02 (деветстотин двадесет и девет лева и две стотинки) по
курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 08.01.2024г. За това,
че на 14.04.2023г. в 15:44ч. в * на път А1 на пътен километър 174.291 посока:
държавна граница *, като регистриран собственик на автомобил с
регистрационен номер *, е бил помолен в писмо от *(*) от 8 ноември 2023г. да
съобщи в рамките на две седмици след доставката от запитващия орган кой е
собственик на моторното превозно средство с регистрационния номер.
Същият не е предоставил тази информация в рамките на необходимия период.
Не е посочено друго лице, което би могло да предостави информацията, с
което е нарушил §103, параграф 2 от Закон за моторните превозни средства от
1967г., KFG 1967г.,Федерален законодателен вестник № 267/1967г., последно
изменен с Федерален законодателен вестник І 19/2019г.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, Република България
е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на
решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. В случая
решението на несъдебния орган-*, с адрес: *, има статута на решение по
смисъла на акта на СЕ.
Изпратеното в Окръжен съд – Стара Загора удостоверение съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието
2
признаване се иска. Касае се за решение на несъдебен орган на решаващата
държава за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС. Деянието, осъществено от засегнатото лице С. А. А. попада
сред изброените в чл.30, ал.2, т.7от ЗПИИАКОРНФС случаи, за които не се
иска двойна наказуемост, поради което е неоснователен доводът на защитата в
съдебно заседание, че деянието на представлявало административно
нарушение по българското право.
Правилно съдът е преценил, че не е налице нито едно от основанията, при
които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за
налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от
ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец, съгласно
Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС. Същото е в писмена
форма, придружено е с превод на български език, с подписа на издалия го
орган е удостоверена верността на съдържанието му и отговаря на
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС.
Липсват данни, че срещу засегнатото лице С. А. А. за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото
решение за налагане на финансова санкция. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за
деяние, подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или
привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република
България или са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция
с решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност, а
именно финансовата санкция е в размер на 475 (четиристотин седемдесет и
пет) евро, която сума е равностойна на 929,02 (деветстотин двадесет и девет
лева и две стотинки) по курса на БНБ към деня на постановяване на
решението – 08.01.2024г.
Решението е постановено срещу пълнолетно съгласно българското
законодателство лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи
на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.
Производството срещу С. А. А. е било писмено, като същият е бил уведомен
за него, съгласно законодателството на издаващата държава, лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и сроковете за обжалване.
Предвид на изложените съображения са били налице всички законови
изисквания за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на
финансова санкция на българския гражданин С. А. А., поради което
решението на Окръжен съд – Стара Загора се явява правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди. С оглед на горното ПАС
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 135/03.07.2024г., постановено по ЧНД №
590/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4