Р Е Ш
Е Н И
Е № 260045
гр. Пловдив, 28.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
Н.ИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№1127 по описа на ПОС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Въззивният
съд е сезиран
с жалба с
вх.№16197/18.06.2020г. депозирана от И.П.П., ЕГН: **********, чрез
процесуалния му представител адв. Т.Г. против Решение №327/08.10.2019г., постановено по
гр.д.№1064/2019г., по описа на Районен съд – Карлово, втори гр.с., в
частта с която е дадено
разрешение на основание чл. 127а, ал.2 от СК на малолетното дете Н.
И.П., ЕГН:********** за неограничен брой пътувания извън пределите на Република
България до Кралство Испания, до всички други държави - членки на Европейския
съюз и до държавите от Балканския полуостров, придружавана от нейната майка Р.Д.П.,
ЕГН: ********** или упълномощено от нея пълнолетно лице, без да е необходимо
съгласието на бащата И.П.П., ЕГН: **********, за срока на
валидност на издадения му паспорт. С
постановеният съдебен акт е допуснато на основание чл. 127а ал.4 от Семейния
кодекс предварително изпълнение на решението.. Излагат се доводи за
недопустимост и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт. Твърди се, че
съдът е разгледал спор неподсъден нему. Съображения са подробно изложени в
жалбата. Иска се обезсилване на решението като недопустимо, евентуално
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Претендират се разноски.
Не е постъпил отговор от въззиваемата страна Р.Д.П., ЕГН:
********** и не е взето становище по жалбата.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страната, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явяват процесуално
допустима, а по същество неоснователна..
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.127а, ал.2 от СК от Р.Д.П.,
ЕГН: **********, в качеството и на майка и законен представител на малолетното
дете Н. И.П., ЕГН:**********, срещу
бащата И.П.П., ЕГН: ********** за
разрешаване малолетното дете Н. П. да пътува многократно м извън пределите на
Република България до Кралство Испания, до всички други държави - членки на
Европейския съюз и до държавите от Балканския полуостров, придружавана от
нейната майка Р.Д.П. или упълномощено от нея пълнолетно лице, за период до
навършване на пълнолетие на детето.
Ответната страна е депозирала отговор, в който заявява,
че иска е недопустим, а по същество
неоснователен, като в тази връзка излага подробни съображения.
За да постанови обжалваното решение, Районният съд е
приел, че компетентен да се произнесе по спора е съдът по настоящия адрес на
детето, който съгласно от данните по
делото е КРС. По същество е приел, че изцяло в интерес на детето е, то да
пътуват в чужбина и това е негово
конституционно право. Посочил е, че е изключително важно за детето, то да се включи колкото е възможно по-скоро в
учебния процес в Основно училище „***“ гр. Молина, Испания, тъй като, видно от
събраните гласни доказателства, съществува реална опасност да пропусне учебната
година. Отчел е, че не следва да се
препятства и възможността малолетната и за в бъдеще да посещава Р. Българи, където са близките и роднините на нейните родители. Относно периодът, за който се иска заместващото съгласие,
до навършване на пълнолетие (18 годишна
възраст) на детето, съдът приел, че същият не е в съответствие с указанията
дадени с Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 год. по Тълкувателно дело № 1 по
описа за 2016 г. на ОСГК на ВКС, доколкото Н. И.П., родена на *** г., към
момента на постановяване на акта е била на шест години и поисканият срок на разрешение
за пътуване в чужбина от дванадесет години се явява неоправдано продължителен. Посочил
е, че предвид на това, че се касае за
малолетно дете, в негов интерес е разрешението за пътуване в чужбина да се
ограничи със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, тъй като след изтичането
му, ако между родителите все още няма съгласие за пътуване без ограничения на
детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а СК и ще
извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на този въпрос
обстоятелства – с оглед интересите на детето, поради което е ограничил срока до
срока на валидност на издадения задграничен пасторт.
При така
изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във
въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия
настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в
обжалваната част – допустимо.
Компетентен да се произнесе по молбата е съдът по
настоящия адрес на детето, като съгласно практиката на ВКС, под настоящ адрес
се възприема мястото, където фактически
пребивава детето към момента на сезиране
на съда. Видно от данните по делото, към момента на депозиране на исковата
молба, детето пребивава в с.В. Л., община К., поради което правилно и
законосъобразно районен съд гр.К. е приел, че е
компетентен да разгледа предявения иск.
По основателността на претенцията:
Пловдивски окръжен съд намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Събраните в първата
инстанция доказателства са обсъдени правилно,
преценени са релевантните за спора
факти и обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо
същата, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт. Независимо от това е необходимо да се добави следното:
Родителят, упражняващ родителските права, може да взема
по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не
е необходимо да бъдат взети от двамата родители. В нормата на чл.127а, ал.1 от СК е
регламентирано, че въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите за
това лични документи, се решават по общо съгласие на родителите, като ал.2 на
същата разпоредба сочи, че когато родителите не постигнат такова съгласие,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Детето
има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие, то не може
да упражнява това право, нито само, нито със съдействието на единия от
родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие между
родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от
време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен
период от време, но до определени държави. При решаване на въпроса за
заместване на съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и най –
важни са интересите на детето. Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите
е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаване на който съдът
прави преценка за целесъобразност.
В конкретният случай се установява, че Н. И.П. е родена на ***
г., в Кралство Испания, като след развода между родителите и, родителските
права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични
контакти с дъщеря му.
Установява се, от представените писмени доказателства с
превод от испански на български език - Удостоверения и Академична справка на Н. П. от
Основно училище „***“ гр. Молина, че детето Н. П. е записана в първи клас за
учебната 2019/2020 г.
Установено е по безспорен начин, че детето е посетило
България, предвид дадено на ищцата
разрешение за пътуване с дъщеря ѝ Н.
до България за периода от 03.06.2019 г. до 14.06.2019 г. от Първоинстанционен и следствен съд №1 на М. Д. А., Испания, но при напускане на пределите не Република
България, на летището били информирани
от ГД „Гранична полиция“, че бащата е
подал сигнал до граничните власти за
липса на съгласие малолетната му
дъщеря Н. да напуска страната. В този
смисъл е представено като доказателство копие
от писмо с изх.№ 10379/17.062019 г. на
МВР – Главна дирекция „ Гранична полиция”, от което е видно, че не се разрешава на детето Н. И.П. да напусне
Р. България на 14.06.2019 г., тъй като на 12.06.2019 г. е постъпил сигнал от бащата, в който изрично
заявява, че не дава съгласието си.
Установява се от събраните гласни доказателства на
свидетелката Д. Д. /сестра на ищцата/, които показания съдът кредитира като обективни
и основани на непосредствени възприятия, че поради липсата на съгласие от
страна на бащата да напусне пределите на Р.България, се е наложило следващите
четири месеца малолетното дете Н. да
остане в дома на свидетелката, докато майка ѝ търсела начини да разреши
проблема. В отсъствието на майка си, детето било изключително напрегнато,
разстроено и притеснено, тъй като никога досега не се било отделяло от нея, а и
трудно контактувала с околните, защото не говорела добре български език. В
резултат на действията на ответника, детето пропуснало много от материала в
училището, в което била записана в Испания през учебната 2019/2020г., въпреки
че свидетелката и помагала доколкото може с подготовката за училище, заедно се
упражнявайки се по учебни помагала и
тетрадки, донесени от майката.
Съгласно §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето при
определяне най-добрия интерес на детето следва да се преценят желанието му и чувствата му, психическите и емоционални
потребности, възрастта, пола, способността на родителя, както и последиците,
които ще настъпят при промяна на обстоятелствата, имащи отношение към него.
Имайки предвид горното и събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че висшият интерес на
детето налага да се съобразят различните му потребности в различна възраст, респективно да се подложат
на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най – благоприятен за него начин. Безспорно
се установи, че в конкретният случай детето е записано в Основно училище „***“ гр. Молина, и в негов интерес е да
продължи образованието си в Испания. Предвид на тези обстоятелства, както и на
обстоятелството , че майката на
детето, на която са предоставени родителските права живее и работи в Испания, то изцяло в интерес на детето Н. е да и бъде разрешен за неограничен брой пътувания
извън пределите на Република България до Кралство Испания, до всички други
държави - членки на Европейския съюз и до държавите от Балканския полуостров,
придружавана от нейната майка Р.Д.П., ЕГН: ********** или упълномощено от нея
пълнолетно лице, без да е необходимо съгласието на бащата И.П.П., ЕГН: **********,
за срока на валидност на издадения му паспорт.
По гореизложените съображения съдът приема, че решението
на Районния съд е правилно в обжалваната част, поради което следва да бъде
потвърдено.
Разноски не жалбоподателят не се дължат с оглед изхода на
спора.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №327/08.10.2019г., постановено по гр.д.№1064/2019г., по описа на
Районен съд – Карлово, втори гр.с.,, в
обжалвана част.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: