№ 4532
гр. Варна, 04.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100102273 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. П. Т., ЕГН ********** от гр. София, ул.
***********, с която се предявяват обективно и кумулативно съединени искове за
осъждане на ответника да заплати сумата от 46984,46 лева – главница и 4915,49 лева
мораторна лихва. В исковата молба се прави искане за освобождаване на ищеца от
дължимите по делото държавна такса и разноски.
Ищецът с декларация за семейно и имотно състояние декларира, че месечния
доход, който реализира възлиза на 780 лева от пенсия, не се намира в брак, притежава
недвижим имот – жилище в гр. София, не притежава МПС, не притежава влогове, не
реализира разходи по лечение на заболяване с постоянен характер. С оглед
установяване на обстоятелствата досежно имущественото състояние на ищцата е
представена справка по партида водена при Служба по вписваният, от която се
установяват наличните вписвания за притежавани от страната имоти, както и такива
досежно които същата се е разпоредила. Видно от съдържанието на представената
справка на 01.11.2023г. ищцата се е разпоредила с притежаваните от нея идеални
части от 5 бр. недвижими имоти намиращи се в землището на община Болярово, област
Ямбол. От служебно изисканата справка СДВР – отдела „Пътна Полиция“ се
установява, че по партида на ищцата няма вписани и регистрирани моторни превозни
средства.
Съгласно чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да прецени няколко обстоятелства,
изчерпателно изброени в т.1-6, както и да съобрази евентуално други извън тези, и въз
основа на тях да направи цялостна преценка за основателността на искането.
За да бъде основателно искането следва да бъде установено, че страната не
реализира доход в достатъчен размер, както и че не притежава имущество, от което да
бъде направен извод за тежко материално състояние, което възпрепятства
възможността от заплащане на дължима по делото държавна такса и разноски в
производството. Критерият за освобождаване на страна по делото от дължима
1
държавна такса и разноски е социален, като не следва да бъде лишавана страна от
достъп до правосъдие поради липса на финансови средства.
От анализа на събраните по делото данни съдът намира, че в случая не се
установява да са налице предпоставките за освобождаване на ищцата от дължимите в
производството държавна такса и разноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че
непосредствено преди сезиране на съда с настоящата искова молба – 13.11.2023г.,
ищцата е реализирана разпореждане със съответната й идеална част от собствените и
недвижими имоти намиращи се в община Болярово, област Ямбол. Видно от справката
по партида на ищцата същата на 01.11.2023г. е осъществила продажба на съответните
си идеални части от земи в землището на посочената област с обща площ над 20000
кв.м. По делото да няма данни за стойността на средствата, които са реализирани от
посочената разпоредителна сделка, но следва да бъде прието, че от притежавано
имущество, което е отчуждила ищцата е реализирала паричен доход доколкото
сделката е възмездна. За нуждите на настоящото производство съдът, като взима
данните за цените на земеделската земя, които са предоставени от НСИ (официална
интернет страница на НСИ, раздел Селско и горско стопанство, подразделя – Пазар на
земеделска земя) за изминалата 2022г., приема от същите, че цената на земята в
процесната община /Болярово/ възлиза средно на 531 лева за дка., поради което и
общата стойност на разпоредителната сделка осъществена на 01.11.2023г. възлиза на
10620 лева. Доколкото няма данни за квотите, при които са притежавани имотите при
реализиране на разпоредителната сделка, то съдът приема, че същите са равни, с оглед
на което припадащата се част на ищцата съдът определя на 1/3 ид. части, която част
възлиза в парична стойност на 3540 лева. Следва да бъде посочено, че липсват
актуални и официални данни за цените на имотите през настоящата 2023г., през която
е осъществена възмездната разпоредителна сделка, но следва да се отчита и
повишената стойност на същите спрямо предходната календарна година, за която са
предоставени официални данни от НСИ.
Наред с това следва да бъде посочено, че същата притежава имот намиращ се в
гр. София, няма данни за реализиране на разходи с постоянен характер, които да са
обосновани от лечение на заболяване.
С оглед изложеното, като бъде взето в предвид, че ищцата непосредствено преди
сезиране на съда с исковата молба се е разпоредила със своя недвижима собственост,
притежава друга такава на територията на гр. София, реализира доход от пенсия в
размер на 780 лева, липсват данни за разходи за лечение за заболяване имащо
постоянен характер,поради което не може да бъде направен извода, че е налице
социалния критерий, който да обоснове исканото освобождаване от дължима по делото
държавна такса в размер на 2035,98 лева и разноски в производството.
По изложените съображения, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Н. П. Т., ЕГН ********** от гр.
София, ул. *********** за освобождаване от дължима по гр. дело № 2273/2023г.
държавна такса и разноски, на осн. чл. 83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд-
Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3