Р Е Ш Е Н И Е
№260463/30.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 30.09.2020г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на първи
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№20446/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба подадена от „В.“ ЕООД се твърди, че ищцовото
дружество, чрез управителя
си сключва на 19.10.2018г. с ответника Ал.К. трудов договор, по силата
на който последният е назначен и е приел да изпълнява длъжността „шофьор
лекотоварен автомобил". На същата дата Ал. К. е постъпил на работа. В
трудовият договор страните изрично са уговорили, че той е срочен, както и че се
прекратява с тримесечно писмено предизвестие, за всяка от страните. На
28.05.2019г., работникът не се явява на работното си място, не уведомява
работодателя, че е възпрепятстван, не е представил болничен лист. Не е била
депозирана и молба за отпуск-платен или неплатен. Това му поведение продължава
до 31.05.2019г., когато по реда и на основание чл.193 от КТ от работника са
изискани обяснения. Такива не са дадени пред работодателя. На 25.06.2019г.,
управителят на ищцовото дружество издава Заповед №109,
с която на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ налага на лицето наказание
„дисциплинарно уволнение". Със Заповед №110/25.06.2019г. трудовото
правоотношение е прекратено. Твърди, че доколкото наложеното наказание е
резултат от поведението на работника, за ищцовото
дружество възниква правен интерес да предяви иск с правно основание чл.221,
ал.1, т.В от КТ срещу него. При дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение-каквото се явява процесното.
Моли
да се постанови решение, с което да се осъди
ответника А.И.К. да заплати на ищцовото дружество „В."ЕООД
сума в размер на 1839лв., представляващи обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, в размер на 3 месечни възнаграждения, на основание чл.221, ал.1,
т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба, до окончателното й изплащане и претендира
разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в
който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Не
оспорва, че на 19.10.2018г. е бил сключен трудов договор между страните
по делото, като К. постъпва на работа на 22.10.2018г., видно от трудовия
договор, а не на същия ден на сключването му, както се твърди в исковата молба.
Съгласно договорът, същия е за неопределено време, а не както се твърди в
исковата молба, че е срочен. Ответникът не оспорва, че в трудовия договор
страните са уговорили, че се прекратява с три месечно предизвестие, за всяка от
страните. Възразява против твърденията в исковата молба, че на 28.05.2019г., не
се е явил на работното си място. Същият твърди, че на 25.02.2019г. е подал
писмено уведомление до работодателя си за прекратяване на трудовия му договор с
него, считано от 27.05.2019г, когато последно се е явил на работа. Това
уведомление - предизвестие ответника твърди, че е предал за завеждане на
служителките Р. и И. в офиса на фирмата, находящ
се в гр.Варна, бул.Сливница 206. Твърди, че не разполага с копие на същото, но
колегите му могат да потвърдят гореизложеното, тъй като са видял и
предизвестието му и знаят, че същото е подадено. Счита, че трудовият му договор
е прекратен от 28.05.2019г. на основание подадено от него предизвестие за
прекратяване на същия. Твърди, че е бил
и преди това служител на тази фирма през 2017/2018г., когато е напуснал по
същия начин с тримесечно предизвестие, но твърди, че тогава е нямал никакъв
проблем и са му били заплатени всички дължими суми от работодателя. Оспорва
всички изложени твърдения в исковата молба относно това, че на основание чл.193
от КТ от него са искани обяснения. Твърди, че не е получавал никакви документи,
а едва сега с получаването на исковата молба се е запознал със съдържанието на
писмо с изх.№290/31.05.2019г., което твърди, че никога не е виждал преди това.
Оспорва Заповед № 109/25.06.2019г., с която на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ му се налага наказание «дисциплинарно уволнение» и Заповед №110/25.06.2019г.
издадена на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, с която трудовото правоотношение
е прекратено, поради неявяването му на работа в течение на два последователни
дни, а също и, че дължи на работодателя си обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на неспазено
предизвестие, тъй като счита същите за неправилни, незаконосъобразни и
необосновани поради изложените по-горе. Твърди, че същите никога не са му били
връчвани. Твърди, че ищцовото
дружество не му е заплатило обезщетение по чл.224 от КТ - неползван платен
годишен отпуск за 2019г. - 8 работни дни в размер на 273,81лв., както и
полагащото му се трудово възнаграждение за месец май 2019г., според него в
размер на 547,62лв. Счита, че с поведението си не е дал основание за ищцовото дружество да възникне правен интерес с правно
основание чл.221, ал.1, т.В от КТ, а именно, че дължи обезщетение на
работодателя си в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок на
предизвестието.
Предявява насрещен иск, като твърди, че на
19.10.2018г. е бил сключен трудов договор за неопределено време между страните,
като К. постъпва на работа на 22.10.2018г. В трудовия договор страните са уговорили,
че се прекратява с три месечно предизвестие, за всяка от страните. На
25.02.2019г., К. подава писмено уведомление до работодателя си за прекратяване
на трудовия му договор с него, считано от 27.05.2019г, когато последно се явя и
на работа. Това уведомление - предизвестие той предава на служителките Р. и И. в офис находящ се в гр.Варна, бул.Сливница 206. Не разполага с
препис на същото, но колегите му могат да потвърдят гореизложеното, тъй като са
видели и знаят за това. Счита, че трудовият договор между страните е прекратен
от 28.05.2019г. на основание подадено от К. предизвестие за прекратяване на
същия до работодателя му, а не защото на 28.05.2019г., не се е явил на
работното си място и са издадени Заповед №109/25.06.2019г., с която на
основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ му се налага наказание «дисциплинарно
уволнение» и Заповед №110/25.06.2019г. издадена на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ, с която трудовото правоотношение е прекратено, поради неявяването му на
работа в течение на два последователни дни, тъй като счита същите за
неправилни, незаконосъобразни и необосновани поради изложените по-горе
твърдения. Твърди, че същите никога не са му били връчвани. Твърди, че ищцовото дружество не му е заплатило обезщетение по чл.224
от КТ - неползван платен годишен отпуск за 2019г. - 8 работни дни в размер на
273,81лв., както и полагащото му се трудово възнаграждение за месец май 2019г.,
според него в размер на 547,62лв.
Моли
да се постанови решение, с което да се признае, че трудовото провоотношение между страните по делото е прекратено на
28.05.2019г. поради подадено писмено предизвестие от работника А.И.К., ЕГН **********
до работодателя „В."ЕООД, ЕИК **, на 25.02.2019г. и да задължи „В."ЕООД, ЕЖ ** на основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ да поправи
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по
делото, вписано в трудовата книжка на А.И.К., ЕГН**********, както и да се осъди „В."ЕООД, ЕИК** да заплати на А.И.К. ЕГН**********, въз основа на
сключен между страните трудов договор от 19.10.2018г., полагащото му се трудово
възнаграждение за месец май 2019г. в размер на 547,62лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата 37,53лв.
представляваща общия размер на обезщетението за забавено плащане на трудово
възнаграждение за период от 26.06.2019г. до 27.02.2020г. равняваща се на
законната лихва, а също и обезщетение по чл.224 от КТ - неползван платен
годишен отпуск за 2019г. - 8 работни дни в размер на 273,81лв., ведно със
законната лихва от предявяване на иска и претендира разноски.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.221, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.4
от КТ и чл.224 от КТ.
Представения
по делото в копие трудов договор от 19.10.2018г. доказва и без това безспорния
между страните факт на съществувало трудово-правно отношения между тях
възникнало на 22.10.2018г. по силата на което ответника е заел при ищцовото ТД длъжността шофьор лекотоварен автомобил, с
месторабота гр.Варна, осемчасов работен ден и основно месечно възнаграждение от
613лв., като договорът е безсрочен и при прекратяване е уговорено тримесечно
предизвестие.
Работодателят
е представил и копие от свое писмо с изх.№290/31.05.2019г. адресирано до
ответника с което се поканва последния да се яви на 6.06.2019г. в 15ч. в
търговски обект на дружеството с адрес гр.Варна, ул.“Сливница“ 206 за даване на
писмени обяснения относно неявяването му на работа за времето от 28.05.2019г.
до 31.05.2019г. писмото не съдържа отразяване, че е било изпратено и получено
от адресата си. Ищеца за доказване на твърденията си е представил и копия от
заповеди №109/25.06.2019г. и №110/25.06.2019г., като с първата се налага
дисциплинарно наказание уволнение на ответника поради неявяването му на работа
в два последователни дни с изложени конкретни мотиви, че отсъствието на
работника е продължило от 28.05.2019г. до 24.06.2019г., като върху тази заповед
липсва отразяване да е била връчена на ответника, а втората заповед съдържа
изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на ответника с ищеца
считано от 25.06.2019г., за заплащане на 273.81лв. обезщетение за неползвани 8
работни дни платен годишен отпуск за 2019г. на осн.
чл.224 от КТ и изявление за дължимост от работника на
работодателя на обезщетение по реда на чл.221., ал.2 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на неспазеното предизвестие без да са посочени
конкретен срок и сума. Тази заповед също не съдържа подпис на ответника
удостоверяващ, че му е била връчена.
На
първо място за преценка на който и да било от предявените главен и насрещни
искове е нужно да се формира становище относно това прекратено ли е законно трудовото
правоотношение на ответника, като настоящия състав намира, че това не е станало
по предвидения от закона формален ред, а именно чрез изискване на обяснения по
реда на чл.193 от КТ. Както е посочено и по-горе представеното писмо на ищеца
до ответника канещо го да даде обяснения не съдържа в себе си отбелязване, че е
получено от работника или поне че е бил правен опит за връчване при условията
на отказ да се получи документа от адресата му. Посочения порок на процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание е въздигнат от законодателя в чл.193,
ал.2 от КТ в съществен и явяващ се самостоятелно основание за отмяна на
наложеното наказание без да се изисква изследване по същество на въпроса имало
ли е извършено нарушение, представлява ли това такова по смисъла на КТ и
наложеното наказание съответства ли на същото.
Воден
от горното съдът приема, че наложеното на ответника със заповед
№109/25.06.2019г. дисциплинарно наказание уволнение следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Що
се отнася до втората заповед №110/25.06.2019г., то същата следва да бъде
отменена, тъй като е издадена за прекратяване на едно вече прекратено и то от
издателя и орган. Това е така защото с налагането на дисциплинарното наказание
уволнение трудовото правоотношение се прекратява, тъй като това е същността на
наказанието. Издаването на последваща заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, а настоящата е такава видно от номера
й, е безпредметно.
При
това положение предявеният от ищеца иск за осъждане на ответника да му заплати
на осн. чл.221, ал.1 от КТ за сумата от 1 839лв.
сбор от тримесечното възнаграждение на К. поради неспазен срок на
предизвестието следва да бъде отхвърлен.
По
насрещния иск на ответника по чл.344, ал.1, т.4 от КТ съставът намира, че същият
е неоснователен, тъй като К. не е доказал твърдението си, че е подал до
работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение.
Твърдението на работника, че е депозирал предизвестие, но същото не е било
заведено от служителите на работодателя при получаването му, в тежест на
работника е да иска завеждане на молбата му и получаване на номер или друг
удостоверяващ получаването и акт. При настоящия случай това не е сторено, а
исканите от К. свидетели не доказват в показанията си, че той действително е
подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение. Следва да се има
предвид, че нито един от двамата свидетели един от които съпругата на К. не е
посочил, че е присъствал точно на предаването на описания от тях документ.
Двамата свидетели са единодушни, че документ представляващ молба-предизвестие
за напускане на работа е съществувал и е бил носен от ответника, но те нямат
преки възприятия от предаването на тази молба в деловодството на работодателя.
Предвид
изложеното по-горе съдът приема, че предявеният от ответника насрещен иск за
промяна на основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение записано
в трудовата книжка следва да бъде отхвърлен.
Следва
обаче да се отхвърли и иска обусловен от изхода по горния иск, а именно по
чл.224 от КТ за заплащане на сумата от 273.81лв. обезщетение за неползван
платен годишен отпуск от 8 работни дни за 2019г. Това е така защото настоящият
състав приема, че трудовото правоотношение между страните продължава да съществува
и към него не е приложимо тълкуването дадено от Съдът на Европейския съюз.
По
отношение на исковете по чл.128 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ вр.
чл.86 от ЗЗД съдът приема следното:
Ответникът
в посоченото производство следва да докаже единствено наличието на трудово
правоотношение с работодател и размера на дължимото му се по него трудово
възнаграждение, а за работодателя в качеството му на ответника по тази
претенция е задължението да докаже, че е заплатил всяко дължимо се трудово възнаграждение.
При настоящия случай работникът се ползва от представеното от ТД копие от
трудов договор описано по-горе от което се установява, че договореното месечно
трудово възнаграждение е в размер на 613лв., като липсват доказателства същото
за м.май 2019г. да е било заплатено и до колкото работника претендира само
сумата от 547.62лв., която е по-ниска от договореното тази претенция следва да
бъде уважена.
По
отношение на претендираните лихви от 37.53лв. за
времето от 26.06.2019г. до 27.02.2020г. съдът намира, че факта на уважаване на
обуславящия ги иск води до доказаност на претенцията
по основание, а относно размера следва да се извърши служебно изчисление при
което се установява, че размера на дължимата се лихва възлиза на 37.57лв.,
което е повече от търсените 37.53лв. и поради това претенцията следва да бъде
уважена изцяло.
Предвид
частичното уважаване само на някои от претенциите на ответника и пълното
отхвърляне на иска на ищеца, ТД следва да бъде осъдено да заплати на ответника
сумата от 375лв. съответстваща на уважената част от претенциите му.
Ето
защо, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „В.“ ЕООД, ЕИК**
със седалище и адрес на управление ***, съд. адрес ***, ** срещу А.И.К. ЕГН********** ***, ** за заплащане на сумата от
1 839лв. обезщетение за неспазено предизвестие при прекратено трудово
правоотношение възлизащо на тримесечното възнаграждение на ответника, на осн. чл.221, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА
„В.“ ЕООД, ЕИК**
със седалище и адрес на управление ***, съд. адрес ***, ** да
заплати на А.И.К. ЕГН********** ***, ** сумите от 547.62лв. незаплатено възнаграждение за
м.май 2019г. на осн. чл.128 от КТ заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда-11.12.2019г. до
окончателното й изплащане и 37.53лв. лихва за забавено плащане на посоченото
възнаграждение за времето от 26.06.2019г. до 27.02.2020г. на осн. чл.245, ал.2 от КТ вр. чл.86
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.И.К. ЕГН********** ** срещу „В.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление
***, съд. адрес ***, офис 1 искове за поправяне на основанието на прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца с ответника отразено в трудовата му книжка
чрез посочване, че това е станало по искане на работника с депозирано предизвестие,
а не поради наложено дисциплинарно наказание уволнение на осн.
чл.344, ал.1, т.4 от КТ и за заплащане на сумата от 273.81лв. обезщетение за
неползвани 8 работни дни платен годишен отпуск за 2019г. на осн.чл.224
от КТ.
ОСЪЖДА
„В.“ ЕООД, ЕИК**
със седалище и адрес на управление ***, съд. адрес ***, офис 1 да заплати на А.И.К.
ЕГН********** **
сумата от 375лв. на осн. чл.78 от ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяването
РАЙОНЕН СЪДИЯ: