№. 260000 / 20.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
20.08.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ при закрити врата от 13.08.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора............................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 873 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба по чл.49 ал.1 от Семейния Кодекс.
На основание чл.49 ал.4 от Семейния кодекс и по реда на чл.321 ал.5, във връзка с чл. 330 ал.1 от ГПК производството е преминало към развод по взаимно съгласие.
ИЩЕЦЪТ, С.А.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адв. Н.И.В., вписана в АК София е предявил иск против И.Н.Н., ЕГН xxxxxxxxxx.xxx, за допускане развод и прекратяване сключен граждански брак.
В исковата си молба твърди, че на 24.11.1996 год. сключили граждански брак с И.Н.Н.. От брака си имат две деца: Н. С. А. ЕГН xxxxxxxxxx, която е пълнолетна и Р. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, който е непълнолетен.
През съвместния им живот с И.Н.Н. са имали разногласия, които постепенно се задълбочили и преди две години довели до раздялата им. Той напуснал дома, в който живели. Децата останали при нея.
След раздялата им продължил да полага грижи за децата.
Всички връзки, и духовни, и физически между тях като съпрузи с И.Н.Н. са прекъснати безвъзвратно. Единствените им контакти с нея са във връзка е децата. Бракът им е загубил смисъл, той е само една формалност съществуваща по документи.
Моли съда да постанови решение, с което да се допусне развода и да се прекрати брака им, без да се произнася за вината, да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето им Р. С. А. на него, неговият баща и да се определи местоживеене на детето при него; да се определи режим на лични контакти на майката И.Н.Н. с детето Р.: по местоживеене на детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя с преспиване и 30 дни през лятото, когато детето не е на училище и той не ползва платения си годишен отпуск. Детето може да остава при майка си и в друго време освен посоченото по-горе, но само след като предварително е
договорено това е него. Предвид възрастта на детето, когато пожелаят майка му и детето могат да се срещат в светлата част на деня, като тези срещи да не пречат на учебните му или други негови ангажименти; да се осъди И.Н.Н. да заплаща на детето Р. чрез него, неговият баща и законен представител месечна издръжка в размер на минимално определения законов размер, считано от датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Относно фамилното име на И., предоставя на нея да прецени дали иска да си го запази или да го промени.
Претендира разноските в процеса.
Ответникът, И.Н.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адв. М.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Изразява съгласието си да бъде прекратен бракът им с ищеца, но не поради твърдяните основания, намерили място в обстоятелствената част на исковата молба.
Не отрича, че действително от две години не поддържат контакти като съпрузи и предвид на продължителната фактическа раздяла и отчуждението, настъпило помежду им счита, че действително в брака им е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и същия следва да се прекрати с развод.
Намира, че вина за разстройството в отношенията им е на ищеца, но не държи съдът да се произнася по въпроса за вината.
Неоснователна е претенцията на ищеца за предоставяне родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете Р. Няма каквато и да било фактически и правни обстоятелства за подобно искане, като становището на ищеца за промяна на същото в зависимост от желанието на детето е само в подкрепа несериозността на това искане, респ. на други мотиви за същото.
От фактическата им раздяла и до днес тя се грижи за отглеждането, възпитанието, обучението, храната, облеклото, издръжката и пр. всичко необходимо за детето Р. Преценката на всички правно значими обстоятелства по смисъла на чл.59,ал.4 от СК, които ще установи при разглеждане на делото, водят до единствения възможен извод за определяне местоживееното на детето при нея и съответно предоставянето на родителските права.
Моли съда да определи местоживеенето на детето Р. при нея, на посочения по-горе адрес, като и се предоставят и упражняването на родителските права по отношение на това дете.
Не е ограничавала контактите на детето с неговия баща, Р. е почти на шестнадесет години, поради което моли да се определи стандартен режим на лични контакти.
Тъй като от фактическата им раздяла до днес, ищецът не е заплащал издръжка за детето Р., то моли да бъде осъден същия да заплаща такава в размер на сумата от 300 лв., считано една година назад, със законните последици.
Моли да се предостави на нея ползването на семейното им жилище, собственост на родителите и, находящо се на посочения по-горе адрес, със законните последици.
Желае да възстанови предбрачното си фамилно име П.
В проведено съдебно заседание при закрити врата съпрузите постигнаха споразумение, и след преценката на съдържанието му, съдът с определение премина към развод по взаимно съгласие.
Молителите твърдят, че бракът им е изпразнен от съдържание, изчезнала е всякаква обич и взаимност, поради което и намират, че е настъпило дълбоко е непоправимо разстройство.
Бракът им не може да бъде заздравен, поради което и постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод.
Подписали са и прилагат споразумение по смисъла на чл.51 ал.1 от СК, с което са уредили последиците от прекратяването на брака.
Молят съда да постанови решение, с което допусне развод и прекрати брака им по взаимно съгласие, като се утвърди писменото им споразумение.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и представено становище на Дирекция „Социално подпомагане” Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на молителите, представените писмени доказателства и установени обстоятелства, приема следното:
Молбата е допустима и основателна.
Двамата молители са съпрузи, сключили граждански брак, единствено признат за официален такъв за страната, на 24.11.1996 г., за което е издаден АКТ за граждански брак № 0293 от 24.11.1996 г. на Община Монтана. При сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име и на съпруга си, Н..
От брака има родени две деца. Дъщеря, Н. С. А. ЕГН xxxxxxxxxx, която е пълнолетна и син - Р. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, който е непълнолетен.
Установено е също така, че в молителите е налице сериозно и непоколебимо желание да се прекрати брака им.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, сериозното и непоколебимо решение относно прекратяването на брака, без да се издирват и преценяват мотивите за прекратяването му, е налице.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от изложените обяснения на двамата молители, дадени непосредствено пред съда. Молителите са категорични, че решението им да се прекрати брака е сериозно и непоколебимо, добре обмислено и преценено, известни са им последиците от прекратяването на брака с допускането на развод и постигнатото между тях споразумение по предвидения в чл.51 от СК ред не противоречи на закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът на С.А.Н. и И.Н.Н. следва да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, поради което да се допусне развод, без да е необходимо да се издирват мотивите за неговото прекратяване по повод настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението и обичта, което и обуславя извода, че следва да бъде уважена тяхната молба.
Постигнато е споразумение, с което са изпълнени законовите изисквания. Съдът счита, че следва да бъде утвърдено постигнатото между молителите споразумение, тъй като с него се уреждат всички последици от прекратяването на брака. В най-голяма степен е защитен и интереса на ненавършилото пълнолетие дете.
Предвид горното и на основание чл.50 от Семейния Кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между С.А.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.Н.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 24.11.1996 г. в град Монтана, с Акт № 0293 от 24.11.1996 г. на Община Монтана, при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, при условията на чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което:
ОТНОСНО местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения на децата и издръжката им:
Н. С. А. ЕГН xxxxxxxxxx, е навършила пълнолетна и по отношение на нея не се определят такива.
Предоставя упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете Р. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година, на майката И.Н.Н..
Определя местоживеенето на Р. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година, на адрес: xxx. 38А, съвместно със своята майка.
Бащата С.А.Н. има право на лични контакти с детето Р. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и да го взема при себе си за един месец всяка година през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време, по взаимно съгласие на родителите.
Бащата С.А.Н. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ПРИЕМА и СЕ ЗАДЪЛЖАВА да заплаща месечна издръжка за непълнолетното си дете Р. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година, със съгласието на неговата майка И.Н.Н., по 180.00 лв., считано от 20.08.2020 година, заедно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:
Двамата съпрузи са категорични, че няма да си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Молителите – съпрузи заявяват, че след прекратяване на брака им, семейното жилище, находящо се в град Монтана, ул.Жеравица № 38А, собственост на родителите на съпругата, се предоставя за ползване от И.Н.Н., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА
След прекратяването на брака, И.Н.Н., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ще носи предбрачното си фамилното име – П.
ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за договорения размер на месечната издръжка за ненавършилото пълнолетие дете от 129.60 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: