Решение по дело №919/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20207260700919
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 86/12.03.2021г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор..………………….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 919 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „Лео експрес“ ЕООД  - със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“В. П.“ №..,  представлявано от управителя Д. Н. Д., подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-506-0073389/04.09.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради издаването й в  нарушение на закона и необоснованост. Не било изпълнено от административния орган задължението да обоснове конкретната ПАМ с вида и характера на нарушението. Изложените мотиви били преобладаващо бланкетни и необосновани, не били отчетени и анализирани редица обстоятелства от значение за отговорността на дружеството, както и нуждата от налагане на ПАМ. Целената превенция и твърдяната опасност, че за фиска ще настъпят труднопоправими вреди, поради отклонение от данъчно облагане, не били обосновани с конкретни факти. В случая била издадена товарителница за извършената доставка , с което се опровергавал извода за укриване на доходи, съотв. за създадена цялостна организация за това. В заповедта не се сочело, че е съставен АУАН и по кой текст е квалифицирано нарушението. Според приетия за нарушен чл.25 ал.2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, при разносна търговия  фискалната касова бележка се издавала от лицето по чл.3 от наредбата  /в случая това бил служителят в офиса на дружеството, където се намирало фискалното устройство/, предавала се на разносвача, а той от своя страна я предавал на купувача при плащането. Самият нормативен документ определял като  възможен субект на нарушението и физическо лице съгласно чл.185 ал.1 от ЗДДС. Действията му, макар да се извършвали от името на дружеството, били лични , поради което следвало да отговаря лично, а не да се ангажира отговорността на дружеството. Не било отчетено, че нарушението било първо за дружеството, което от дълги години осъществявало дейност в цялата страна и имало множество офиси. Последното обстоятелство сочело, че организация за отклоняване от данъчно облагане не е създадена. Не бил взет предвид  и явно незначителния размер на стойността на куриерската услуга. Единствените конкретни фактически обстоятелства, изложени от административния орган се отнасяли до местоположението на офиса на дружеството и работното му време, но те били неотносими към характера и тежестта на приетото за извършено нарушение.

В жалбата се сочи също, че запечатването на офис на национален куриер пряко би засегнало  интересите на многобройни клиенти, каквато не била целта на закона. В тази връзка се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК. 

По изложените съображения се иска от съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и необоснована.

Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, в писмен вид и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност и законосъобразност на заповедта, с която е наложена ПАМ. Моли да бъдат присъдени разноски съгласно представен списък. В случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с аргумент ниска фактическа и правна сложност на делото. Прилага писмени бележки.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП), сер.АА №0073388, на 03.09.2020 г., в 10.30 ч., във връзка с извършена контролна покупка от електронен магазин, служители на ГДФК, Дирекция ОД , отдел Оперативни дейности – Пловдив при ЦУ на НАП, са извършили проверка на мястото на доставката на поръчаната стока – гр.Х., ул.“О. П.“ №... Проверката е била извършена в присъствието на Д. Г.Д. - куриер, извършващ куриерска услуга – доставка от Лео експрес. При отваряне на стоката в присъствието на куриера било констатирано, че в пакета няма фискална касова бележка /ФКБ/ за извършената доставка.  Било извършено плащане в брой от проверяващия инспектор по приходите Д. Д. на стойност 20.08 лв по товарителница №51461443. Плащането било прието от лицето, но не била издадена ФКБ за куриерската услуга на стойност 5.08 лв. В протокола е направена констатация, че не се издават фискални бонове. Посочено е, че следва да се извърши проверка в офиса на „Лео експрес“ в гр.Х., бул. „И.“ №... Протоколът е подписан от съставилите го лица . Присъствалото лице Д. Г. Д. е отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с имена и подпис на свидетел. При проверката като доказателство е събрана товарителница №51461443/01.09.2020г.

 Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) в обект, сер.АА №0073389, на 03.09.2020 г., в 11.30 ч., служители на ГДФК, Дирекция ОД , отдел Оперативни дейности – Пловдив при ЦУ на НАП, са извършили проверка в офис, находящ се в гр.Х., на ул. „И.“ №.., стопанисван от на „Лео експрес“ ЕООД  - Д.,  представлявано от Д. Н. Д.. В протокола е вписано, че офисът е с площ около 300 кв.м.;  в обекта е обособено едно работно място, с едно ФУ, което е в работен режим и е в изправност; констатираната наличност на парични средства е в размер 12 479.20 лв, а по данни от ФУ – 5.08 лв.  като разликата се дължи на наложени платежи, които са изтеглени от банката и такива от предходен ден. Посочено е работното време на обекта, заетите лица в момента на проверката, начинът на заетост. На видно място в обекта се поставило съобщение, в което било отразено, че органите по приходите установили нарушение по ЗДДС, което е предпоставка за ПАМ – запечатване на обект. Посочено е, че нарушението е установено с ПИП №0073388/03.09.2020г. Предписано е Д. Д. да се яви в ТД на НАП , ул. „О. П.“ №.., на 09.09.2020г., в 08.30 ч., като представи график на служителите на офис Хасково за м.септември.

Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице П. И. А. - контрольор  поща. Не са вписани възражения.

При проверката са събрани: 3 бр. Декларации от лица, работещи по  трудово/гражданско правоотношение, Дневен отчет №0006746/03.09.2020г., Куриерски лист за разнос, опис на парични средства в касата, Лицензия и Удостоверение от КРС.

Съставен е АУАН №F568963 от 09.09.2020г. , в който е прието, че „Лео експрес“ ЕООД  - Д. е извършило нарушение на чл.25 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2016г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС. 

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-506-0073389/04.09.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.25, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006г.), във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „Лео експрес“ ЕООД  - Д., представлявано от Д. Н. Д., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – офис, находящ се в гр.Х., бул.“И..“ №.., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

Видно от представената разписка, заповедта е връчена срещу подпис на Д. Н. Д., представлява дружеството, на 18.09.2020г. Жалбата срещу нея е подадена на 01.10.2020 г. , директно пред Административен съд - Хасково.

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Предвид изложеното, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Не се констатират допуснати съществени нарушения на формата на акта и административнопроизводствените правила при издаването му. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на издателя. Посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ.

От фактическа страна в заповедта е посочено, че на 03.08.2020г.  в 10.30 ч. е извършена контролна покупка на услуга за доставка на адрес гр.Х., ул.“О. П.“ №.. , във връзка с която е последвала оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – офис, находящ се в гр.Х., бул.“И.“ №.., стопанисван от „Лео експрес“ ЕООД.  При проверката се констатирало, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г., е извършило нарушение на същата като не е спазило изискванията й , и при осъществяване на разносна търговия не издава фискална касова бележки и не предава същата на разносвача, който от своя страна да я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. Посочено е, че контролната покупка на услуга на стойност 5,08 лв била  платена в брой от проверяващата Д. Д. за доставка на стока, поръчана чрез електронен магазин, доставена от „Лео експрес“ ЕООД чрез куриера Д. Г. Д. като при отваряне на пратката не бил открит ФКБ за извършената доставка. Куриерът не представил касов бон за извършената услуга като доказателство за извършването й е товарителница №51461443 от „Лео експрес“ ЕООД , в която били посочени адрес, стоката, предмет на транспортиране, име на получател. В проверения търговски обект – офис на „Лео експрес“ ЕООД било констатирано наличие на ФУ Датекс DP-150 с ИН на ФУ DТ778018 и ИН на ФП 02778018, но от същото или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ не бил издаван касов бон за контролната покупка на стоката. От констатацията следвало, че „Лео експрес“ ЕООД не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. Така бил изпълнен съставът на чл.25, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

От правна страна заповедта се основава на разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

Съдът счита, че в случая са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

В чл. 186, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани основанията за прилагане на ПАМ. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст правила за поведение.

Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.

В съответствие със законовата регламентация на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Идентично задължение се съдържа и в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В случая не е спорно, че оспорващото дружество е лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., което е задължено да регистрира и отчита извършваните от него куриерски услуги чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ. Безспорно е също, че от задълженото лице не е бил издаден ФКБ за извършената на 03.09.2020г. в 10.30ч. куриерска услуга в размер на 5,08 лв. Последното се потвърждава от съставения ПИП №0073388/03.09.2020г., видно от който при получаването на горната сума от куриера, последният не е предал вече издадена касова бележка за извършената услуга, както и от представения дневен отчет от 03.09.2020г,11:33ч., според който сумата от 5.08 лв само е отчетена като оборот – служебен бон, без да е издадена ФКБ.

Така установеното сочи на неизпълнено от дружеството задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС , вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., респ. на извършено административно нарушение, наказуемо по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.  Според настоящия състав неправилно от административния орган е прието, че е нарушен чл.25 ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г. , но последното подлежи на преценка в  друг вид производство без да има отношение към законосъобразността на оспорената заповед. При безспорно установеното неспазване на реда и начина на издаване на документ за продажба, издаден по съответния ред за доставка/продажба е осъществена хипотезата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и правилно при условията на обвързана компетентност е приложена ПАМ.

Независимо от горното, съдът счита,  определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него е незаконосъобразно определен.

В тази насока в заповедта са изложени обширни съображения но те представляват общи изявления, без да се основават на конкретни факти и обстоятелства. Единствените конкретни такива се отнасят до местоположението и площта на обекта, работното му време и характера на осъществяваната дейност, но те не са достатъчни да обосноват определената продължителност на ПАМ от 14 дни.

Не става ясно как е направен извода за „създадена организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство“ при положение, че не се твърди дружеството да е извършвало други нарушения в обекта за предходен период и от същия вид, или други системни неспазвания на данъчното законодателство, относно реда и начина на регистриране и отчитане на приходите от продажби. В този смисъл няма как да се приеме за обоснован довода, че поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина. Не е взето предвид, че за доставката на конкретната пратка е издадена товарителница, което изключва възможността за неотразяване на реално извършени продажби, както и за неотчитане на приходи. При издадена товарителница не може да се приеме, че приходната администрация е препятствана да установи фактически реализирания от търговеца оборот.   

Посочените  в заповедта цели на ПАМ " да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти“ са общо формулирани и абстрактни. Освен това по никакъв начин не е отразено в заповедта каква точно промяна в организацията на дейността в конкретния обект има предвид административният орган, за да обоснове необходимостта от 14 - дневен срок за осъществяването й. 

Що се отнася до изложеното, че ако не бъде приложена ПАМ, биха настъпили значителни или труднопоправими вреди за фиска, следва да се посочи,че подобен мотив е относим към преценката дали следва да се допусне предварително изпълнение на заповедта, каквото в случая не е разпоредено.

Бланкетното посочване за съобразяване срока на ПАМ със значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение не изпълнява изискването за обосновка на определената продължителност на същата.

При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели.

Предвид горното съдът счита, че в случая при определяне срока на ПАМ не е бил съобразен напълно принципът на съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК. Административният акт е издаден без да се извърши адекватна преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси. Запечатването на обекта за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел.

По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК и следва да се отмени.

При този изход на делото, на ответника не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-506-0073389/04.09.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                Съдия: