Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Козлодуй, 10.11.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на 19.10.2020година, в
състав:
Районен съдия: Галя Петрешкова-Ставарова
при
участието на секретаря Галина Дикова като разгледа докладваното от съдия Галя
Петрешкова- Ставарова гражданско дело № 635 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по искова молба на И.М.Ц., ЕГН********** ***, чрез пълномощник адв. М.С.,
съдебен адрес ***, сграда на АПК, ет.2, срещу ”А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния си директор
Наско Михов, с правно основание чл.439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, със цена на
иска 3 316.11лв. /три хиляди триста и шестнадесет лева и единадесет стотинки/.
Иска
съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че И.М.Ц.,
ЕГН********** ***, не дължи на ”А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 3 025.66лв. /три хиляди двадесет и пет лева и
шестдесет и шест стотинки/, от които главница в размер на 2296.43лв. /две
хиляди двеста деветдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, за
доставяна топлинна енергия за периода от м.01.2011г. до м.09.2013г., такса за
топлинно счетоводство в размер на 20.00лв. /двадесет лева/, лихва за забава -
обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 709.23лв. /седемстотин и девет лева и
двадесет и три стотинки/, считано от датата на падежа на всяко периодично
вземане за периода от м.01.2011г. до месец 09.2013г, към 08.04.2015г.,
законната лихва от подаване на заявлението на 04.05.2015г. до изплащане на
вземането, ведно с направените в процеса разноски за образуване на делото -
държавна такса в размер на 60.45лв. /шестдесет лева и четиридесет и пет
стотинки/ и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 230.00 лв. /двеста и
тридесет лева/, за които е издаден изпълнителен лист от 12.08.2015г. по
ч.гр.дело № 528/2015г. на PC-Козлодуй и е образувано изпълнително дело №
83/2016г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на
вземанията по давност.
ДА
ОБЕЗСИЛИ издадения на 12.08.2015г. по ч.гр.дело № 528/2015г. на PC - Козлодуй
изпълнителен лист.
ДА
ОСЪДИ „А.К.” ЕАД, ЕИК ********* да заплати направените по делото разноски.
Препис
от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на
ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Моли да бъде отхвърлена
исковата молба като неоснователна и недоказана.
Претендира
присъждане на направените разноски в производството, както и на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК присъждане на полагаемото юрисконсултско възнаграждение,
съгласно действащата Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В
съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител юрисконсулт Бисер
Борисов, който оспорва иска и поддържа доводите изложени в този смисъл.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства - Молба от 17.03.2016г. за образуване на изпълнително дело №
83/2016г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Козлодуй; Изпълнителен
лист от 12.08.2015г. по ч.гр.дело № 528/2015г. на PC - Козлодуй; Молба от
19.03.2018г. по изп. дело № 83/2016г. по описа на СИС при КРС; Молба от
25.04.2018г. по изп. дело № 83/2016г. по описа на СИС при КРС; Молба от
10.10.2019г. по изп. дело № 83/2016г. по описа на СИС при КРС; удостоверение за
актуално състояние на „А.К.” ЕАД, ЕИК *********, регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията; копие от изп. дело № 83/2016г. на държавен
съдебен изпълнител при Районен съд – Козлодуй; копие от ч.гр.дело № 528/2015г.
на Районен съд - Козлодуй.
Съдът приема за установени от фактическа
страна по делото следните обстоятелства.
По
ч.гр.дело № 528/2015г. на PC - Козлодуй в полза на „А.К.” ЕАД на 12.08.2015г. е
издаден изпълнителен лист. Въз основа на него и подадена на 17.03.2016г. молба
от настоящия ответник ”А.К.” ЕАД, ЕИК *********, е образувано изпълнително дело
№ 83 по описа за 2016г. на ДСИ при PC - Козлодуй срещу длъжника И.М.Ц..
С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателя е поискал извършването
на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, земеделски
земи и гори, МПС, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е
посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от взискателя
правомощия съдебния изпълнител е поискал информация от НАП, КАТ, АВ, БНБ и
Община Козлодуй „Дирекция МДТ”, но не са предприемани принудителни действия
Такива
са предприети на 19.03.2018г. когато е подадена молба за извършване на опис на
движимите вещи собственост на длъжника.
Последствие
взискателя е предприемал действия на 25.04.2018г. когато е подал молба с която
е заявил, че поддържа искането за опис на движими вещи и допълнително е посочил
способ за изпълнение - запор на банкови сметки. В резултат на действията на
взискателя, длъжника е направила няколко вноски с които е погасила част от
задължението си. Сумите са внесени на 30.04.2018г., 12.06.2018г. и 15.08.2018г.
След тази дата длъжника не е правил други плащания, а опис на движими вещи не е
извършван.
На
10.10.2019г., взискателя е подал молба с която е заявил, че иска да бъде
извършен опис на движими вещи на длъжника и отново е поискал налагането на
запор на банковите сметки.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът предмет на спора е с
правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 439 от ГПК и е допустим, тъй
като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава
претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.
От
съдържащите се данни в изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника
произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна
енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна
погасителна давност по чл.111, б ”в” от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно
решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на
ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност.
От
отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на взискателя не
е установено с влязло в сила съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден
на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната
давност остава тригодишен.
Доскоро
в съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да
тече тази нова погасителна давност - от последната дата на която е поискано или
е предприето последното валидно изпълнително действие срещу длъжника или от
изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Това противоречие бе
преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно
дело № 2/2013г. на ВКС, прилагането на което е задължително за съдилищата, с
което е дадено подробно тълкуване на поставения въпрос, по който са
съществували противоречия в съдебната практика.
По
силата на т.14 от тълкувателното решение подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не
представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на
чл.116, б. „в“ от ЗЗД.
В
т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че: „не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение
/освен при наличието на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на
връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността,
също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“. Давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
“
Съгласно
разясненията по т.10 на цитираното тълкувателно решение прекъсването на
давността с предявяването на иск и други действия по чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемане на действия по принудително изпълнение
по чл.116, б. „в“ от ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова
давност не започва да тече, докато трае производството, а ако съществуването на
вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането
бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния
акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае
производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в
началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне
отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва е предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
След тези общи разбирания по въпроси от
значение за настоящия спор, конкретно за вземането предмет на настоящия спор.
По
отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск,
започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност не се е
прекъснала с предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК на 04.05.2015г. Видно
от изпълнителния лист, крайната дата на периода на консумация на топлинната
енергия е месец 09.2013г., а падежът на задължението по последната фактура би
следвало да е един месец след тази дата, т.е. месец октомври 2013г. Доколкото в
случая не е посочена дата на заплащане на фактурата, то следва да се приеме, че
най - късната възможна такава е 31.10.201Зг.
Следователно
от 01.11.2013г. е започнала да тече кратката погасителна давност по отношение
на вземането, поради което същата е изтекла на 01.11.2016г. Ако до 01.11.2016г.
бяха извършвани някои от изброените изпълнителни действия в Тълкувателното
решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/201Зг. на ВКС, започналата да
тече от падежа на вземането погасителна давност би била прекъсната. Тъй като
към 01.11.2016г. не са извършвани действия за принудително изпълнение,
давността не е била прекъсната.
С
погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения
за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД. Погасяват се и разноските, направени в
заповедните производства и в изпълнителния процес.
На
следващо място, в случая, според нормата на чл.330, ал.1, б. "д" от ГПК /отм./, възпроизведена в чл.433, ал.1, т.8 от действащия ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е
преклузивен, а прекратяването настъпва по силата на закона. В случая, от
изложеното по-горе се установява, че по изпълнително дело № 83/16г. от страна
на взискателя ”А.К.” ЕАД не са предприемани изпълнителни действия в периода от
17.03.2016г. до 19.03.2018г., т.е. повече от две години. По делото също така
няма данни в този период длъжникът да е правил вноски срещу задължението си, за
което съдия изпълнителя да е бил уведомен от взискателя. При това положение на
18.03.2018г. е настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 83/2016г. Без значение е и обстоятелството,
че ДСИ не е постановил постановление, което за констатира вече настъпило
прекратяване.
Съдът
приема за неотносими към спора молбите на взискателя от 19.03.2018г.,
25.04.2018г. и 10.10.2019г. които е поискано извършване на опис на движими вещи
на длъжника и налагане на запор на банкови сметки, тъй като всички тези действия
за поискани и извършени след настъпилото ех lege прекратяване на изпълнителното
производство още на 18.03.2018г. Същите са без правно значение и са
непротивопоставими на длъжника, и не съставляват годно действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл.116 б."в" от ЗЗД, което да доведе до
прекъсване на давността - в този смисъл е решение на ВКС постановено по чл.290
от ГПК № 223/12.07.11 г., по гр. д. № 124/10 г. на II т.о.
Съдът
намира, че предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумите,
предмет на изпълнителен лист от 12.08.2015г. издаден в полза на ”А.К.” ЕАД по
ч.гр.дело № 528/2015г. на PC - Козлодуй, поради изтекла погасителна давност е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените съдебни разноски, представляващи платено адвокатско
възнаграждение в размер на 850.00 лева по настоящето производство.
На
ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от изложените правни съображения,
Козлодуйският районен съд, четвърти състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че И.М.Ц., ЕГН**********
***, НЕ ДЪЛЖИ на ”А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
вземането по изпълнителен лист издаден на 12.08.2015г. в полза на ”А.К.” ЕАД по
ч.гр.дело № 528/2015г. на PC - Козлодуй, в размер на 3 025.66лв. /три хиляди
двадесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, от които главница в размер на
2296.43лв. /две хиляди двеста деветдесет и шест лева и четиридесет и три
стотинки/, за доставяна топлинна енергия за периода от м.01.2011г. до
м.09.2013г., такса за топлинно счетоводство в размер на 20.00лв. /двадесет
лева/, лихва за забава - обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 709.23лв.
/седемстотин и девет лева и двадесет и три стотинки/, считано от датата на
падежа на всяко периодично вземане за периода от м.01.2011г. до месец 09.2013г,
към 08.04.2015г., законната лихва от подаване на заявлението на 04.05.2015г. до
изплащане на вземането, ведно с направените в процеса разноски за образуване на
делото - държавна такса в размер на 60.45лв. /шестдесет лева и четиридесет и
пет стотинки/ и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 230.00 лв.
/двеста и тридесет лева/, за които е издаден изпълнителен лист от 12.08.2015г.
по ч.гр.дело № 528/2015г. на PC-Козлодуй и е образувано изпълнително дело №
83/2016г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА
„А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, да заплати на И.М.Ц., ЕГН********** ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в процеса в размер на 850.00
лева.
ОБЕЗСИЛВА
изпълнителен лист, издаден на 12.08.2015г. в полза на ”А.К.” ЕАД по ч.гр.дело №
528/2015г. на PC - Козлодуй, за което да се уведоми служебно ДСИ при РС
Козлодуй след влизане на решението в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Да
се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: