№ 4506
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110102266 по
описа за 2022 година
Предявен e иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ са осъждане на С. О. Д. да
заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата от 651.17 лева, представляваща регресно суброгационно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди по МПС „***“ с рег. № СВ ***
МХ, от ПТП от 28.10.2019г., настъпило в гр. София, на бул. „***“, срещу метростанция
„Вардар“, в резултат от виновното и противоправно поведение на ответника като водач на
лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ, чиято гражданска отговорност в това му качество
била обезпечена по силата на сключен с ищеца договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и който управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, в т. ч. сумата от 25.00 лева- сторени от
ищеца разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.01.2022г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 28.10.2019г. ответникът С. О. Д., управлявайки лек автомобил
„***“ с рег. № СА *** РХ по бул. „***“ в гр. София, не съобразил избраната от него скорост
на движение с пътната обстановка и срещу метростанция „Вардар“ ударил отзад спрелия
пред него лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МХ, при което му причинил увреждания, за
които собственикът на автомобила бил обезщетен от застрахователя по застраховка „Каско“
на МПС. Ищецът, от своя страна, като застраховател на гражданската отговорност на
ответника в качеството му на водач на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ възстановил
чрез прихващане и плащане на застрахователя по застраховка „Каско“ на увредения
автомобил платеното от последния застрахователно обезщетение. С оглед на това и
доколкото към момента на ПТП ответникът управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма, ищецът претендира последният да му възстанови
заплатеното обезщетение с одобрен размер от 626.17 лева, ликвидационни разноски в
размер на 25.00 лева, законна лихва, както и разноските за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който предявените срещу ответника искове се оспорват като недопустими
1
поради липса на процесуална легитимация в лицето на С. О. Д., евентуално- като
неоснователни, като се оспорва наличието на облигационна връзка между собственика на
управлявания от ответника автомобил и ищеца, реалното възстановяване от ищеца на
изплатеното от застрахователя по застраховка „Каско“ на МПС „***“ с рег. № СВ *** МХ
застрахователно обезщетение, както и достигането до ответника на отправената от
ищцовото дружество покана за заплащане на процесното регресно вземане.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
На първо място следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното по
реда на чл. 140 ГПК определение, че противно на поддържаното в отговора на исковата
молба, предявеният с последната иск е процесуално допустим, тъй като същият е насочен
срещу лицето, за което се твърди да е причинило процесните увреждания при управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно, в
случая чрез своите твърдения ищецът надлежно е обосновал пасивната процесуална
легитимация на ответника.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че в
обективната действителност са се осъществили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ищецът е обезпечил
гражданската (деликтната) отговорност на ответника в качеството му на водач на конкретно
МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на
ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на
вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка
между ПТП и вредата; 5/ соченото за делинквент лице да е управлявало МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; 6/ заплащане на
застрахователно обезщетение от ищцовото дружество в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ в полза на правоимащото лице, респ. в полза на
неговия застраховател.
По делото е представена и приобщена като писмено доказателство възпроизведена на
хартиен носител справка от електронния регистър, воден от Информационния център на
Гаранционния фонд, съгласно която гражданската отговорност на водачите на лек автомобил
„***“ с рег. № СА *** РХ, за който се твърди да е управляван от соченото за делинквент
лице, към датата на ПТП е била обезпечена от ищеца по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед на това, доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 12 КЗ данните от Информационния център – до
доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука"
на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на
рама (шаси) на моторното превозно средство, и при липсата на проведено от ответника
обратно доказване за оборване на презумптивната доказателствена сила на данните,
съдържащи се в Информационния център на Гаранционния фонд, следва да се приеме, че,
противно на поддържаното в отговора на исковата молба, в случая е доказано
съществуването към релевантния за спора момент на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на управляваното от ответника
МПС.
Нещо повече, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на
съдебно- счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира
2
за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи, в случая по процесното застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ застраховащият е изпълнил задължението си да
заплати две от вноските на застрахователната премия, а застрахователят- да заплати
застрахователно обезщетение, като възстанови в полза на застрахователя по застраховка
„Каско“ на сочения за увреден лек автомобил изплатеното от последния обезщетение за
възстановяване на вредите от процесния пътен инцидент. С оглед на това, доколкото всяка
от страните по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ с поведението си е
демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката по смисъла на нормата на
чл. 293, ал. 3 ТЗ, следва да се приеме, че евентуалната липса на форма на сделката е
преодоляна, поради което ищецът, а още по- малко трето за застрахователния договор лице,
не би могъл да се позовава на нищожността й.
В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните за правоприлагащите
органи разяснения, съдържащи се в т. 2а от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, според които липса на съгласие по смисъла на чл. 26,
ал. 2, пр. 2 ЗЗД като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис от някоя
от страните, поради което и правните последици на тази вид недействителност няма да
настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица като
несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. ,1 КЗ
/респ. чл. 184, ал 1 КЗ /отм./, може да обективира и липсата на съгласие за неговото
сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на
чл. 343, ал. 2 КЗ /респ. чл. 183, ал. 2 КЗ – отм. / дават основание да се приеме, че в сочената
хипотеза ще е приложимо правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ.
Така, при съвкупната преценка на приобщената доказателствена съвкупност
настоящият съдебен състав намира за установено, че към датата на ПТП ищецът е бил
обезпечил гражданската (деликтната) отговорност на водачите на лек автомобил „***“ с рег.
№ СА *** РХ.
От името на ответника не са наведени доводи и възражения, касаещи осъществяването
в обективната действителност на юридическите факти, включени във фактическия състав,
пораждащ деликтната му отговорност по смисъла на нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно
че със свое конкретно виновно противоправно поведение по управление на лек автомобил
„***“ с рег. № СА *** РХ е станал причина за ПТП на сочените в исковата молба дата и
място, с което е причинил увреждания по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МХ.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези обстоятелства с
правно значение се установяват въз основа на надлежно приобщената и неоспорена
доказателствена съвкупност, данните в която по посочените въпроси са в идентичен смисъл.
Така, от съставения след ПТП протокол за ПТП № 1770370 от 28.10.2019г., заявление от
водача на лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МХ до застрахователя по застраховка
„Каско“ на последния за настъпило застрахователно събитие, както и от съставените във
връзка с ПТП документи, приложени по административнонаказателната преписка по случая,
в т. ч. акт за установяване на административно нарушение на ответника, наказателно
постановление срещу последния, декларации на всеки от водачите, участвали в ПТП, както
и скици към тях, се установява, че на 28.10.2019г., в гр. София, движейки се по бул. „***“,
срещу метростанция „Вардар“, в посока от ул. „Петър Дертлиев“ към бул. „Вардар“, лек
автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ, управляван от ответника, ударил спрелия пред него на
светофарната уредба лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МХ, като съгласно изричните и
неоспорени от името на ответника отбелязвания в посочените документи към този момент
последният е бил с концентрация на алкохол в кръвта, установена от органите на реда с
техническо средство, над 0.5 промила.
3
Следователно, като не е съобразил поведението си по управление на МПС в
процесното време и място с пътната обстановка, вкл. наличието на спрял пред него друг лек
автомобил, водачът на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, в частност нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, като са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението, с което е станал единствена причина за настъпване
на процесния пътен инцидент.
Между страните не е спорно възникването в причинна връзка с този инцидент на
уврежданията по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МХ, за обезвредата на които
застрахователят по застраховка „Каско“ на този автомобил е изплатил в полза на
правоимащото лице сумата от 652.77 лева, като видът и степента на същите се установяват
от приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните опис- протокол от
29.10.2019г. на застрахователя по застраховка „Каско“, доклад по щета на последния, както и
от описа на вредите, приложен по образуваната пред ищеца застрахователна преписка по
повод регресната претенция на застрахователя на увреденото МПС.
Във връзка с довода от името на ответника в тази насока следва да се изясни, че
ирелевантно за ангажиране на гражданската (деликтната) отговорност на ответника за
вредите от процесния пътен инцидент е дали съставеното срещу него във връзка със случая
наказателно постановление е влязло в сила, тъй като ангажирането на гражданската
отговорност на водача е независимо от ангажирането на административнонаказателната
такава, като основанията за това подлежат на самостоятелно установяване в хода на
процеса- така, както това бе сторено в случая.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на приобщената доказателствена
съвкупност- разменена между застрахователите писмена кореспонденция, съдържаща
изявление за прихващане на насрещни задължения по образувани при всеки от тях
застрахователни преписки, вкл. образуваната във връзка с процесния пътен инцидент, както
и платежно нареждане от 11.12.2019г. за извършено от ищеца в полза на „ЗД Евроинс“ АД
плащане на сумата от 10 576.06 лева за погасяване на задълженията му към последното след
извършеното прихващане, както и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза,
съгласно което посочената сума е заплатена от банкова сметка на ищеца по банкова сметка
на „ЗД Евроинс“ АД, се установява и погасяването от страна на ищеца като застраховател на
гражданската отговорност на ответника на регресното му задължение към застрахователя,
застраховал увреденото имущество, възлизащо на одобрената от ищеца сума от 626.17 лева.
С оглед на така изложеното и доколкото в случая не се спори, че възстановителната
стойност на МПС по смисъла на нормата на чл. 400, ал. 2 КЗ, разбирана като стойността,
необходима за привеждане на автомобила в състояние като отпреди пътния инцидент,
възлиза поне на посочената сума от 626.17 лева, следва да се приеме за доказано, че обемът
на отговорността на делинквента, респ. на застрахователя на гражданската му отговорност
се равнява на същата.
При тези мотиви, обосноваващи възникването в правната сфера на ответника на
задължение за репариране на вредите от процесния пътен инцидент, а с това- и гаранционно-
обезпечителната отговорност на застраховалото деликтната му отговорност дружество, за
което се установи, че е погасило задължението си с източник тази отговорност в полза на
правоимащото лице, и при липсата на спор, че в случая ответникът е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила- минимално установения като допустим
4
праг съобразно нормите на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 174, ал. 1 ЗДвП, което обстоятелство
безпротиворечиво се установява и от протокола за ПТП и от останалите приложени по
административнонаказателната преписка документи, съдът намира за установено, че в
имуществения комплекс на ответника е възникнало регресно задължение съобразно нормата
на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ да възстанови в полза на ищеца заплатеното от последния
застрахователно обезщетение от 626.17 лева, както и сторените за определянето му
разноски, за които не се спори, че възлизат именно на претендираната сума от 25.00 лева.
С исковата молба ищецът е представил отправена до ответника регресна покана за
възстановяване от последния на изплатената от застрахователя сума за отстраняване на
вредите от процесния пътен инцидент, като от данните по делото не би могъл да бъде
формиран положителен извод, че същата е надлежно връчена на делинквента преди
образуване на настоящото производство. Последното, обаче, няма отношение към
възникването в патримониума на застрахователя на регресното вземане, доколкото същото
се поражда с плащането на застрахователното правоотношение в полза на съответното
правоимащо лице- арг. чл. 500, ал. 1 КЗ.
Същевременно, отправянето на покана до делинквента е необходимо за поставяне на
последния в забава за възстановяване на платеното от застрахователя на гражданската му
отговорност обезщетение- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая според настоящия
съдебен състав от данните по делото се установява, че най- раният момент, от който
ответникът следва да се счита поставен в забава, е получаването на 27.11.2023г. на преписи
от исковата молба и приложенията към нея, в т. ч. на регресната покана, от назначения от
съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Поради това и доколкото в тази
покана се съдържа срок за доброволно изпълнение- 5 работни дни, от деня, следващ
изтичането на същите, следва да се счита, че делинквентът е допуснал неточно в темпорално
отношение изпълнение на процесното парично задължение.
При тези мотиви предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ следва да
бъде изцяло уважен, а като законна последица от това върху установената като дължима
сума следва да бъде присъдена законната лихва от датата, на която по изложените
съображения съдът прие, че е настъпила забавата на ответника- 05.12.2023г., до
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1280.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство за заплатени
държавна такса, депозити за възнаграждения на вещото лице и особения представител, както
и адвокатски хонорар, за който по делото се установява, че е реално заплатен, и чийто общ
размер съдът не намира за прекомерен, а за справедлив и обоснован по смисъла на нормата
на чл. 36, ал. 2 ЗА при съобразяване на материалния интерес по делото, извършената от
адвоката работа, вкл. заявените доказателствени искания за установяване на претенцията на
страната, като следва да се отбележи, че претендираният хонорар е в минимален размер
съобразно приложимите към момента на уговарянето му редакции на Наредба № 1 от
09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, които, макар да не са обвързващи за
съда съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения, съдържащи се в
решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22, биха могли да служат като ориентир при
преценката за справедливост и обоснованост на възнаграждението на адвоката.
В полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е
заявявана претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ С. О. Д., ЕГН **********,
да заплати на „***“ АД, ЕИК **, сумата от 651.17 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди по МПС „***“ с
рег. № СВ *** МХ, от ПТП от 28.10.2019г., настъпило в гр. София, на бул. „***“, срещу
метростанция „Вардар“, в резултат от виновното и противоправно поведение на ответника
като водач на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ, чиято гражданска отговорност в това
му качество била обезпечена по силата на сключен с ищеца договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и който управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, в т. ч. сумата от 25.00
лева- сторени от ищеца разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.12.2023г. до окончателно изплащане на задължението, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 1280.00 лева- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6