Номер 17814.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000242 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирани въззивни жалба от двете страни по спора срещу
Решение № 3/ 02.01.2020 г. по Т.д. № 321/ 2019 г. по описа на ОС - Русе, с което съдът
е осъдил ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД да заплати на С. М. Г. сумата 11 500 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от ПТП на
23.12.2017 г. в гр. Русе, причинени от лек автомобил, управляван от Красимир Тодоров
К., с когото дружеството е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
както и сумата 773.34 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законната лихва върху двете суми, считано от 14.05.2018 г. до окончателното
изплащане и е отхвърлил предявените искове за неимуществени вреди от ПТП за
сумата над 11 500 лв. до претендирания размер 29 500 лв. и за лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от ПТП за периода от 22.05.2018 г. до 13.05.2018
г., като неоснователни.
ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД обжалва решението в частта за присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. до 11 500 лв. и за лихвата
върху него за периода от 14.05.2018 г. до 14.08.2018 г. Излага, че съдът при определяне
на обезщетението е нарушил изискването на чл.52 ЗЗД, като е определил размер, който
значително надвишава справедливия и достатъчен да компенсира претърпените вреди
и неправилно приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия пешеходец, обуславящ намаляване на обезщетението. Твърди, че след
1
постановяване на първоинстанционното решение е платил на ищеца допълнително
5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 881.95 лв. – законна
лихва върху тази главница, считано от 14.05.2018 г. Относно лихвата счита, че такава
е дължима от изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ – на 14.08.2018 г., когато
застрахователят е дължал произнасяне по заявената пред него претенция и съдът
неправилно е приел датата на предявяване на претенцията за начална на забавата.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено с отхвърляне на иска на Г. в
тази му част или дължимото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
С. М. Г. обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му
претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 11 500 лв. Счита, че
определеното обезщетение не съответства на критериите за справедливост, защото не
отчита в пълна степен характера и интензивността на причинените му болки и
страдания, както и заключението на вещото лице по медицинската експертиза, че при
него е невъзможно да се достигне до пълно анатомично възстановяване. Моли съдът да
отмени решението на ОС - Русе в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с
което исковата претенция да бъде уважена изцяло, като му се присъдят допълнително
още 18 000 лв. Претендира разноски.
Страните не са подали отговори на насрещните въззивни жалби. В молба от
14.09.2020 г. ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД заема становище за неоснователност
на въззивната жалба на ищеца. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и
претендирано адвокатско възнаграждение. Г. оспорва въззивната жалба на
застрахователя като неоснователна. Признава, че след постановяване на
първоинстанционното решение му е заплатена сумата 6791.70 лв.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и
следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от
ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността и
допустимостта на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите
на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост. Решението е влязло в сила за присъденото обезщетение в размер на
5000 лв. със законната лихва върху него от 14.05.2018 г. до окончателното обжалване и
тази сума е изплатена доброволно от застрахователя на пострадалия.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
2
намира следното:
Първоинстанционният съд е изяснил детайлно и правилно фактическата
обстановка по делото при съобразяване на събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства. Релевантните за спора факти са следните: При ПТП на
23.12.2017 г. в гр. Русе е пострадал ищецът С. М. Г. – тогава на 61 г. Механизмът на
ПТП е подробно изяснен от заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза и свидетелските показания на водача на
автомобила К. К.: При извършване на маневра „завой надясно“ лекият автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № Р 00***, управляван от К. със скорост 34.7 км/ч, загубил
напречна устойчивост, задните му колела занесли, той се отклонил, навлязъл в
крайпътно уширение и ударил метален контейнер за смет на колела, който вследствие
на това се преместил върху тротоара и ударил намиращия се на около метър от него Г..
Причината за произшествието според експерта е избраната от водача скорост на
движение, която била по-висока от критичната при конкретната пътна обстановка –
мокра и хлъзгава настилка на платното. Той имал възможност да избегне занасянето на
автомобила при движение със скорост около 26.26 км/ч, имал и възможност да
възприеме както контейнера, така и пешеходеца. К. в действителност не забелязал
последния, защото бил изцяло ангажиран с овладяването на колата. Пешеходецът се е
движил по тротоара и е имал намерение да пресече пътното платно, но не е бил
предприел действие по пресичане, като времето на движение на автомобила от
момента на загубване на устойчивост до мястото на удара на контейнера е по-малко от
минимално необходимото за реакция на човек, т.е. той не е могъл да избегне
опасността. Не е спорно, че отговорността на водача на процесния лек автомобил е
предмет на валидна за периода 11.12.2017 г. до 10.12.2018 г. застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД. От
медицинската документация и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, приета по делото, се установява, че Г. е приет в болницата със силна болка
в областта на дясното бедро и дясната колянна става, деформация и невъзможност за
движение и след поставена му диагноза „счупване на дясната бедрена кост“ е настанен
за оперативно лечение от 23.12.2017 г. до 08.01.2018 г. От постъпването до 01.01.2018
г. той е поставен на директна скелетна екстензия по спешност, приемал е
обезболяващи, а на 02.01. е опериран с поставяне на метална остеосинтеза –
интрамедуларен пирон, който не се отстранява цял живот. Изписан е на 08.01. с
подобрение, спокойна следоперативна рана и ограничени движения на дясна колянна и
дясна тазобедрена стави. За времето от 15.01. до 29.01.2018 г. в Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина на Г. са проведени три последователни курса
по стационарна рехабилитация. В епикризите е отразено, че се изправя самостоятелно
и кинезиологичният му статус се подобрява – първоначално се придвижва с
3
проходилка и придружител и се нуждае от чужда помощ за ежедневни дейности, после
само с проходилка на неголеми разстояния и нуждата от чужда помощ е само за някои
дейности, увеличава се обемът на движение в дясната тазобедрена става. Според св. С.
Г. – съжителка на пострадалия – едва на третия месец той започнал да се опитва да се
придвижва сам, без проходилка. Вещото лице посочва, че увреждането на ищеца води
до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, като най-силни са
болките непосредствено след счупването, в следоперативния период и в периода на
раздвижване, а болки с по-слаб интензитет могат да бъдат усещани за по-дълъг период,
индивидуален за отделните хора, особено при физически натоварвания и промяна в
атмосферните условия. Вещото лице не е дало заключение относно актуалния здравен
статус на ищеца поради неявяване на последния на преглед и липса на нова
медицинска документация. Посочва, че е възможно пълно функционално
възстановяване, но поради поставената остеосинтеза не може да се постигне пълно
анатомично такова. По показания на съжителката му в съдебно заседание на 17.10.2019
г. се установява, че Г. все още куца и изпитва болка, но бил по-добре и от м. 08.2019 г.
работел – разнасял храна с микробус. След инцидента бил станал много нервен, викал
и крещял без причина.
На 14.05.2018 г. ищецът заявил пред застрахователя претенция за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от застрахования
водач, и на 14.08.2018 г. му било определено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата 10500 лв. и не се спори, че тази сума е изплатена.
Същата фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд и
неговите правни изводи за доказаност на изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от
ищеца вреди се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл.272
ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви.
Основателността на така предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ е
обусловена от установяване осъществяването на фактическия състав на непозволеното
увреждане – чл.45 ЗЗД, а именно: извършено противоправно деяние, вредоносен
резултат – причинени неимуществени и имуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от деянието и вина на извършителя, както и наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между извършителя и ответното застрахователно дружество. По
делото са доказани всички елементи непозволеното увреждане. Вината на водача на
застрахованото МПС за настъпване на ПТП се установява категорично от
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза относно механизма на
ПТП, което заключение съдът кредитира предвид детайлно обосноваване изводите на
4
експерта. Водачът К. е действал противоправно, нарушавайки разпоредбите на ЗДв.П,
като е предприел маневра без да съобрази скоростта си на движение с конкретната
пътна обстановка. Настъпилите за ищеца вреди се намират в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на К.. Отговорноста на виновния
водач е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество и то дължи
покриване отговорността на застрахования деликвент за причинените от него вреди в
границите на определената в договора застрахователна сума.
Спорният въпрос по делото е относно размера на справедливото обезщетение за
репариране на неимуществените вреди на пострадалия Г.. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД при
съобразяване на претърпени от ищеца болки и страдания и цялостните последици за
здравето му и при следване на принципа, че то следва да служи единствено за
репариране на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на
живот на пострадалия. В тази връзка, съобразно указанията, дадени с Постановление
№ 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по
сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните фактори:
- вида и характера на уврежданията и начинът на получаването им: Причинената
на ищеца по много нелеп начин травма – счупване на дясната бедрена кост е довела до
трайно затрудняване на движението на долния му крайник за период от три – четири
месеца. Няма констатирани усложнения от травмата.
- проведено лечение и прогноза за възстановяване: Ищецът е лежал обездвижен
в болница 15 дни, 11 дни от които е бил поставен на директна скелетна екстензия с
натоварване 7 кг. Проведено му е медикаментозно лечение, първоначално и с прием на
обезболяващи лекарства, една оперативна интервенция с поставяне на метална
остеосинтеза, 21-дневна терапия и рехабилитация с физиотерапия. Видно от
медицинската документация и показанията на съжителката му кинезиологичният му
статус постепенно се е подобрявал, като първоначално е имал нужда от помощни
средства за придвижване, от чужда помощ за обслужване, но на третия месец е
започнал да се движи самостоятелно. Поставеният му имплант не подлежи на смяна
или премахване, т.е. на ищеца не предстои нова оперативна интервенция, свързана с
допълнителни болки и страдания и лечение. Прогнозата за възстановяването му е
оптимистична – вещото лице е посочило, че поради трайно поставената остеосинтеза
не може да се постигне пълно анатомично възстановяване, но за пострадалия не
анатомичното, а функционално възстановяване на крайника е същественото с оглед
възможността му да води нормален живот и според експерта такова възстановяване на
крайника в пълна степен е възможно. Факт е, че след м.02.2018 г. и през 2019 г. липсва
5
медицинска документация, която да установява, че той продължава да има проблеми с
десния крайник, а актуалното му състояние не е установено поради неявяване за
преглед пред назначения от съда експерт. От друга страна следва да се отчете, че при
такава травма според вещото лице е нормално да има болки със слаб интензитет при
физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.
- продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания:
Ищецът е търпял най-силни болки непосредствено след инцидента в рамките на
няколко дни, поради което е приемал обезболяващи. Търпял е и болки със значителен
интензитет в следоперативния период и периода на раздвижване, т.е. около месец след
извършената му операция. Болки с по-слаб интензитет той е търпял и продължава да
търпи според съжителката му към м.10.2019 г., което както бе посочено по-горе е
обичайно при подобни травми. Извън физическите болки е засегнат и психическия
статус на ищеца, който вследствие на преживяното и състоянието си, обусловено от
него, е станал раздразнителен и нервен.
- възрастта на ищеца към датата на ПТП: Възрастта безспорно се отразява на
способността на организма за възстановяване, като в случая ищецът е бил на 61 години
към датата на увреждането и видно е, че възстановяването му е протекло по-бавно от
обичайното за такива травматични увреждания.
- препятстването на нормалния живот на пострадалия: По делото не са събрани
доказателства за влошаване на качеството на живот на ищеца извън обичайния период
на лечение и в аспекти, различни от нормално присъщите при подобна травма –
невъзможност за самостоятелно придвижване и свързаните с това неудобства и
социални ограничения, необходимост от чужда помощ и грижи за ежедневните нужди,
невъзможност да полага труд.
- икономическите условия в страната към датата на увреждането: Като ориентир
за икономическите условия се използва предвидения лимит на застрахователно
покритие по чл.492 КЗ /в този смисъл Решение № 215/ 03.02.2017 г. по т.д. №
2908/2015 г., І т.о. ВКС, Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о. на
ВКС, Решение № 95 от 24.10.2012 г. т.д. № 916/2011 г., І т.о. на ВКС и др./ Въведените
лимити на застрахователната отговорност не представляват законоустановен
справедлив размер на обезщетението за конкретно застрахователно събитие, а както бе
посочено те са единствено ориентир за икономическите условия, отчитани като фактор
при преценката за справедлив размер на обезщетението за действително претърпените
вреди. От 2012 г. лимитът по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ възлиза на 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице.
Средната брутна работна заплата в страната която по данни на НСИ за началото на
2018 г. е около 1077 лв.
6
При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е 22 000 лв.,
какъвто е и размерът, определен от първоинстанционния съд.
С оглед основателността на претенцията за обезщетение следва да бъде
разгледано направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, от основателността на което зависи окончателният
размер на дължимото обезщетение. Съдебната практика е категорична, че изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва ответникът по безспорен начин да докаже конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неблагоприятните последици. В процесния случай, пострадалият пешеходец няма
никакво отношение към установения механизъм на ПТП и настъпилото от него
увреждане. Той не се е движил по платното за движение, не е предприемал неправилно
пресичане, а се е движел по тротоара, който е пътно съоръжение, изградено именно за
движение по него на пешеходци, и само поради нещастно за него стечение на
обстоятелствата е преминавал в близост до контейнера за смет, засегнат от удара в него
на управлявания от деликвента автомобил. Тъй като липсва съпричиняване,
обезщетението не подлежи на намаляване.
От определения размер следва да бъде приспаднато доброволно изплатеното от
застрахователя обезщетение от 10 500 лв., при което дължимият остатък е 11 500 лв.
От него след постановяване на първоинстанционното решение са изплатени още 5000
лв., но това не влияе върху крайния размер на присъденото обезщетение, защото
решението на ОС – Русе не е обжалвано за тази сума, а над нейния размер.
По така изложените съображения, предвид съвпадане на формираните от
първоинстанционния съд правни изводи относно справедливия размер на
обезщетението, дължимо на ищеца за причинените му неимуществени вреди, и двете
въззивни жалби срещу постановеното от ОС – Русе решение са неоснователни.
Решението в частта, с която на Г. е присъдено обезщетение от 11 500 лв. и е отхвърлен
искът му за обезщетение над този размер до пълния претендиран такъв – 29 500 лв. е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Относно началния момент на дължимост на законната лихва върху
присъденото обезщетение: Настоящата инстанция намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба на застрахователя досежно определения от
първоинстанционния съд начален момент. На основание чл.429 ал.3 КЗ вр. чл.493 ал.1
т.5 КЗ и чл.429 ал.2 т.2 КЗ застрахователят дължи на увредения лихва не за собствена
забава, а за забава на застрахования деликвент, отговорността на който пряко обуславя
7
отговорността на застрахователя, в рамките на застрахователния лимит, считано от по-
ранната от двете дати на уведомяване за настъпилото застрахователно събитие – от
самия застрахован или от пострадалия Застрахователят носи отговорност и за
собствената си забава за определяне и изплащане на обезщетение на основание чл.497
ал.1 КЗ от по-ранната от двете дати – изтичането на срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства, изискани съгласно чл.106 ал.3 КЗ или
изтичането на определения в чл.496 ал.1 КЗ максимален срок от 3-месеца за
окончателно произнасяне по претенцията на увреденото лице. Отнесено към казуса
това означава, че за периода от 14.05.2018 г. до 14.08.2018 г. застрахователят дължи
лихва за забава на деликвента, а от 15.08.2018 г. до окончателното изплащане на
обезщетението дължи лихва за собствената си забава. С оглед изложеното,
постановеното от ОС – Русе решение относно началния момент на дължимост на
лихвата върху обезщетението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено и в тази му част.
По разноските: При този изход на въззивното производство на никоя от
страните не следва да бъдат присъждани разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/ 02.01.2020 г. по Т.д. № 321/ 2019 г. по описа на
ОС – Русе в обжалваните му части.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8