АНД № 1548/2019
год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против обв. С.Ю.С., ЕГН ********** за престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, а именно затова, че на 22.03.2019 г., на път ІІ-37,
обл. Пазарджик, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Нисан”, с поставени регистрационни табели с номера ***, което не е
регистрирано по надлежния ред съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл. 2 и чл.12 от
Наредба І-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Производството пред първата инстанция е по реда на
Глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение и пледира
за постановяването на осъдителен съдебен акт, с който да бъде наложено
административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК, като преди това деецът
бъде освободен от наказателна отговорност.
Обвиняемият се явява лично в съдебно
заседание и с упълномощен защитник. Декларира, че се счита за виновен по предявеното му обвинение и
дава обяснения във връзка със същото.
Защитникът на обвиняемият пледира за постановяването
на оправдателен съдебен акт, като излага съображения че деянието е
малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата обв. С.С. бил собственик на
л.а. „Нисан Патфайндър”, на който извършил т. нар. временна регистрация пред
сектор „ПП” при ОД МВР-Пазарджик, откъдето за автомобила били издадени транзитни
табели с регистрационен номер ***, както и Разрешение за временно движение. То
било със срок на валидност от 15.02.2019г. до 17.03.2019 година, след
изтичането на който, по силата на чл.27 ал.5 от Наредба І-45 от 24.03.2000г. на МВР,
транзитните табели не можело да се използват, но пък ал.4 от същата разпоредба
допускала, по искане на собственикът на МПС да бъдат издадени нови такива.
На
22.03.2019г свидетелите Т.Г.и А.Г.– мл. автоконтрольори в РУ Велинград, участвА.в
специализирана полицейска операция, провеждана на територията на гр. Пазарджик.
В съответствие с възложените им задачи осъществявА.контрол по безопасност на
движението на път ІІ-37,
в участъка между селата Драгор и Ивайло. Около 13.00 часа при обход на с.
Драгор обл. Пазарджик, двамата забелязали, че по главната улица на селото се
движил л. а. „Нисан Патфайндър” с временен регистрационен номер ***. Водачът му
спрял за кратко пред една жилищна сграда без да слиза от превозното средство, а
след известно време потеглил към изхода на селото в посока към гр. Пазарджик.
Това му поведение се сторило съмнително на полицейските служители, които решили
да извършат проверка за редовността на документите му и тези на автомобила. ПоследвА.автомобила
на пътя между селата Драгор и Ивайло, като с подаден звуков и светлинен сигнал го
спрели. Установиил, че водач е обв.С., който в момента на проверката не носел и
не представил СУМПС и контролен талон към него. Представил само талон за
временна регистрация на управляваното от него МПС, след което полицейските
служители установили, че срокът за ползване на регистрационните табели е
изтекъл на 17.03.2019 година. Извършена била и справка в ИИС на МВР, от която
станало ясно, че обвиняемият бил правоспособен водач на МПС.
За
констатираното от полицаите нарушение по чл.140 от ЗДП те съставили АУАН против
обв. С., който след като се запознал със съдържанието му го подписал без
възражение. В последствие този акт, заедно с материалите по администартивната
преписка били изпратени в РП за преценка дА.не е извършено престъпление по
чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
По повод на
всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от приложената и приета като писмено
доказателство по делото справка за нарушител/водач, издадена от Сектор „Пътна
полиция” при ОД-МВР Пазарджик /лист 12 от ДП/, обв.С. е правоспособен водач на
МПС, като до настоящия момент е наказван със 7 отделни НП и 8 фиша за нарушения
по ЗДвП.
Видно
от приложеното и прието като писмено доказателство по делото Разрешение за
временно движение, то е било издадено на обв.С. за л.а. „Нисан Патфайндър”, като
въз основа на него са били издадени и транзитни табели с регистрационен номер ***.
Разрешението е било със срок на валидност от 15.02.2019г. до 17.03.2019 година.
Видно
от приложената и приета като писмено доказателство по делото справка за
съдимост, обв.С. не е осъждан.
Видно
от приложената и приета като писмено доказателство по делото характеристична
справка, обв.С. е положително охарактеризиран по местоживеене.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе изцяло въз основа на обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите Г.и Градев, както и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът дава изцяло вяра на горепосочените
гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви, хронологично точни, взаимно
допълващи и съответстват на останалия, събран по делото писмен доказателствен
материал.
При така възприетата фактическа обстановка и след
извършеният анализ на доказателствата настоящият съдебен състав прие, че по
делото безспорно е установено, че подсъдимият е осъществил всички белези на
състава на престъплението по чл.345 ал.2
във в вр. с ал.1 от НК, т.е. неговото поведение осъществява формално
признаците на това престъпление, но конкретното инкриминирано деяние е
малозначително, доколкото неговата обществена опасност е явно незначителна по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
В процесния случай съвкупната оценка на всички
релевантни доказателства и установените с тях факти, включени в предмета на
доказване, сочи на очевидни данни за явна незначителност на конкретната степен
на обществена опасност на деянието, предпоставяща приложението на чл.9 ал.2, предл. 2-ро от НК, респ. -
оправдаването на обвиняемия С. на посоченото основание.
Тук веднага следва да се
подчертае, че при малозначителност на деянието се касае до твърде несъществени
отклонения от типичното отрицателно въздействие, което конкретното престъпление
оказва върху съществуващата система от обществени отношения. При тази хипотеза
конкретното поведение по същество не е това, което е имал предвид законодателя
при създаване на съответната норма от НК. Казано с други думи, когато е
забранявал даден вид прояви, законодателят не е имал предвид точно такова
деяние, каквото е осъществено от подсъдимия.
Конкретиката на настоящия
казус изисква да бъде обсъден и въпросът за съотношението на съставите на
административно нарушение по чл. 175, ал.
3 ЗДвП и на престъплението по чл. 345, ал.
2 НК. Не може да не направи впечатление, че е налице пълно
съвпадение в обективните признаци, включени в съставите на административното
нарушение и престъплението по цитираните текстове от ЗДвП и НК. Според
актуалната разпоредба на чл. 175, ал.
3 ЗДвП – наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В текста на чл. 345, ал.
2 НК се регламентира състава на престъпление по транспорта, съгласно
който наказанието по ал. 1 /лишаване от свобода до една година или глоба от 500
до 1000 лева/ се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. Видно е, че съставите на
административното нарушение в първата форма на изпълнителното деяние и на
престъплението са изцяло идентични. В тази връзка се поставя въпросът за
разграничаване в конкретния случай на приложното поле на
административнонаказателната и наказателната отговорност за управление на
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По
същество сме изправени пред криминализиране на едно общественоопасно деяние /чл. 345, ал.
2 НК/, което е било административно нарушение, но и след
криминализацията продължава да съществува като такова – чл. 175, ал.
3 от ЗДвП. Законодателят, въпреки изискванията на чл.28, ал.2
Закона за нормативните актове не е изложил конкретни мотиви защо
приема, че управлението на моторно превозно средство без надлежна регистрация е
с повишена обществена опасност, респ. не е синхронизирал наказателния закон със
специалния закон за
движения по пътищата и не е отменил/изменил идентичната с престъпния
състав норма на административно нарушение. При това положение съдебната
практика е категорична, че във всеки конкретен случай трябва да се изследва
степента на обществената опасност на деянието /напр. завишени по размер
общественоопасни последици, характерни елементи за начина, мястото и времето на
извършване на деянието, които са от естество да доведат в общия случай до
завишаване на обществената опасност и укоримост на деянието/ и на тази база да
се преценява дА.е налице административно нарушение или се касае за извършено
престъпление.
Именно степента на
обществената опасност на деянието е разграничителният фактор дА.едно деяние да
се възприеме като престъпление или като административно нарушение, което съдът
следва да прецени съгласно разпоредбата на чл. 301, ал.
4 НПК /обн.ДВ 63/2017 г./. В случая обществената опасност на
деянието не е висока – нарушени са правила за движението по пътищата по чл. 140,
ал.1, предл.1 ЗДвП, но не са настъпили вредни последици от този
факт. Отделно от това се касае за деяние с инцидентен характер и за управление
в съвсем кратък срок след изтичането на срока на временната регистрация, а
именно на пет дни след това. Деецът е човек с чисто съдебно минало и позитивни
характеристични данни. Задължително е да
се отчете и това, че управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред е забранено от закона, както е забранено и управлението без регистрационни
табели, като целта на разпоредбата /предвид формалния характер на деянието/ е
да се предотврати възможността на конкретен водач да се укрие при евентуално
настъпване на ПТП с негово участие, доколкото именно регистрацията на МПС и регистрационната табела служи за
индивидуализация на същото, респ. тя служи и за идентификация на собственика
му. В конкретния казус, макар и с изтекъл срок на разрешението за временно
движение, т.е. на временната транзитна регистрация, процесното МПС е било с
редовно издадени транзитни табели, които във всички случаи са позволявА.то,
респ. неговият собственик и/или водач да бъдат идентифицирани.
С оглед на всичко казано до тук съдът намира,
че защитаваните обществени отношения не са били застрашени в изискуемата
съгласно НК степен, обосноваваща ангажирането на наказателната отговорност на
обвиняемия дори и по реда на чл. 78а НК.
По изложените съображения съдът призна обв.С. за
невиновен и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл.9 ал.2 от НК го оправда по
обвинението за извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а
именно затова, че на 22.03.2019г., на път II-37, в обл.Пазарджик, е управлявал
МПС – лек автомобил марка „Нисан“ с поставени регистрационни табели с номера ***,
което не е било регистрирано по надлежния ред съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП и
чл.2 и чл.12 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС.
След като оправда подсъдимия поради явната
незначителност на обществена опасност на деянието, обуславяща невъзможността
същото да се квалифицира като престъпление по НК, съдът намери, че деянието на С.
съставлява административно нарушение по ЗДП. Това е така, защото не е спорно,
че на инкриминираната дата той е управлявал горепосоченото МПС, което не е
имало валидна регистрация по надлежния ред в страната ни, с което е нарушил императивната разпоредба на
чл.140 ал.1, предл.1 от ЗДП, която сочи, че: „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани…”. За това нарушение се предвижда санкция по чл.175 ал.3
от ЗДП, където е посочено, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
С оглед на всичко казано до тук и на основание чл.305
ал. 6 във връзка с чл. 301 ал. 4 от НПК, както и на основание чл.175 ал.3 от ЗДвП за извършеното от
обвиняемия административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно за това,
че на 22.03.2019г. на път II-37, в
обл.Пазарджик, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Нисан“ с поставени
регистрационни табели с номера ***, което не е било регистрирано по надлежния
ред, съдът му наложи административно наказание глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Пазарджик, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца.
При определяне на размера на глобата и лишаването от
правоуправление съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието,
оказаното съдействие на полицейските органи, доколкото той не е опитал да
осуетява проверката, която му е извършена на инкриминираната дата, фактът, че
все пак автомобилът е имал временна регистрация, изтекла пет дни преди
нарушението, както и че е имал транзитни регистрационни табели, позволяващи
неговата идентификация.
С оглед на всичко това съдът намери, че целите на
административното наказание по чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати при налагане
на горепосочените две административни наказания в техния минимален размер.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: