№ 145
гр. Шумен , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500201 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.419, вр. чл.274 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба рег. № 264264 от 30.03.2021 г., депозирана от
Х. Ш. АХМ., ЕГН **********, с адрес: с. Д....., чрез адв. Г.И. от АК – Добрич срещу
разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 260263 от 26.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение издадена по ч. гр. д. № 556/2021 г. на Районен съд – Ш...
на основание чл.417, т.10 от ГПК.
Жалбоподателят сочи, че атакуваната заповед за изпълнение и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист му били връчени на 17.03.2021 г. по изп.д. № 20218760400145/2021 г. на
ЧСИ Д.З.. В законния срок обжалва разпореждането на ШРС по гр.д. № 556/2021 г., с което
е уважена молбата на заявителя за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист,
като прави следните възражения: При устните им договорки с Ж. ИВ. Д. и продавачите на
недвижимия имот, закупен от него с н.а. № 160, т. І, рег. № 3383, д. № 149/2020 г. получил
уверение, че върху поземления имот има сграда с предназначение „ вила „, която притежава
всички изискуеми по закон строителни книжа. След сделката установил, че сградата е
изцяло незаконна и не съществува по КК и КР на гр. Ш..., а също така не е описана в
нотариалния акт, който сключили на 31.08.2020 г.. Поради горното, през м. февруари
изпратил уведомление, с което уведомил, че на основание чл.193 от ЗЗД продавачите
отговарят за тези съществени недостатъци, които намаляват значително цената на имота, с
оглед на което няма да им заплати сумата от 3 000 лева и на основание чл.195 от ЗЗД ще
задържи вещта, но при намалена цена, от тази за която се били договорили. Съгласно
договорките им, той платил общо 20 000 лева, от които 14 000 лева по банков път и 6 000
лева в брой няколко дни преди сделката, за което имал свидетели. За сумата от 6 000 лева
съставил и разписка, която обаче „ те „ отказали да подпишат. На представения запис на
заповед от 03.08.2020 г. действително положеният подпис е негов, но той не разбрал какво
1
подписва. „ Те „ му дали документа да го подпише, при което той помислил, че е част от
документите за продажбата и затова го подписал. Сега разбрал, че с него се задължава да
заплати сумата от 3 000 лева, която оспорва и твърди, че не дължи тъй като „ те „ са
некоректни продавачи и е бил подведен от „ тях „, което може да докаже чрез свидетели.
Позовавайки се на изложеното, моли съдът да отмени изцяло разпореждането за незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирани в заповед за изпълнение №
260263/26.02.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 556/2021 г. по описа на ШРС и обезсили
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Моли също така, до произнасянето по
частната жалба да бъде спряно изпълнението по изп.д. № 20218760400145/2021 г. на ЧСИ
Д.З..
Ответната страна по жалбата, заявителя – Ж. ИВ. Д. е депозирала отговор, в който изразява
становище за неоснователност на същата и моли съда да я отхвърли. Заявява, че
представената по делото ценна книга отговаря на изискванията на чл.418, ал.2, изр.1 от
ГПК, а изложените в жалбата доводи и възражения са неверни и неотносими към
настоящото производство.
Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено
следното:
Производството по ч.гр.д. № 556/2021 г. по описа на ШРС е образувано по заявление на Ж.
ИВ. Д., ЕГН **********, от гр. Ш..., ул. .... за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК срещу Х. Ш. АХМ., ЕГН
**********, от с. Д..... за сумата 3 000 лева - главница по запис на заповед, издаден на
03.08.2020 г., с падеж 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда (25.02.2021 г.) до окончателно изплащане на
вземането, както и за направените разноски в размер на 60 лева – държавна такса и 160 лева
– адвокатско възнаграждение. Със заявлението са представени запис на заповед от
03.08.2020 г., документ за внесена държавна такса и договор за правна защита и съдействие.
С разпореждане № 260822 от 26.02.2021 г. по ч.гр.д. № 556/2021 г. на ШРС заявлението е
уважено изцяло, като са издадени заповед за незабавно изпълнение № 260263/26.02.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.10 от ГПК и
изпълнителен лист от 26.02.2021 г.. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.
№ 20218760400145 на ЧСИ Д.З., поканата за доброволно изпълнение по което е връчена на
длъжника на 17.03.2021 г., ведно с преписи от подлежащите на изпълнение актове. На
30.03.2021 г. същият е депозирал възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, с оглед на което, с
разпореждане № 261047 от 30.03.2021 г. заповедният съд е констатирал, че принудителното
изпълнение по горепосоченото изпълнително дело е спряно по закон считано от 30.03.2021
г., на основание чл.420, ал.1, вр. чл.417, т.10 от ГПК и е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си. На 11.05.2021 г. кредиторът е предявил иск за
установяване съществуването на оспорените от длъжника вземания, за което е представил
доказателства по гражданското дело.
2
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:
Съгласно чл. 418, ал.2 и ал.3 от ГПК, по заявление по реда на чл.417 от ГПК заповедният
съд дължи формална преценка за съществуване правото на принудително изпълнение, като
следва да провери дали представеният от заявителя документ е сред предвидените в закона,
дали същият е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу сочения за длъжник.
Съгласно изричната разпоредба на чл.419, ал.2 от ГПК, обжалването на разпореждането за
незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от акта по чл.417
от ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение.
В случая, процесната заповед за изпълнение е издадена въз основа на представен от
заявителя документ, озаглавен „ запис на заповед „, издаден на 03.08.2020 г., в гр. Ш... от Х.
Ш. АХМ., ЕГН **********, съгласно който се е задължил безусловно да заплати на Ж. ИВ.
Д., ЕГН **********, на нейна заповед сумата от 3 000 лева, представляващи връщане на
сума, предадена му в заем, с падеж 31.01.2021 г., без протест и без предявяване. Документът
е подписан от издателя на лицевата му страна и е с нотариална заверка на подписа рег. №
3385/03.08.2020 г. на нотариус рег. № 222. Същият отговаря на изискванията за форма и
съдържа предвидените от закона задължителни реквизити на менителничен ефект по чл.535
и сл. от ТЗ, поради което следва да се приеме, че попада в категорията актове по чл.417, т.10
от ГПК, въз основа на които е допустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение.
В жалбата си, жалбоподателят – длъжник по заповедта за незабавно изпълнение не оспорва
редовността на визирания документ, като възраженията му касаят наличие на каузално
правоотношение между страните във връзка с което е бил издаден записът на заповед и, по
което заявителят се явявал неизправна страна, без твърденията му да са подкрепени с
доказателства. Според съдържанието на ценната книга, жалбоподателят е поел неотменимо
и безусловно задължение да заплати на заявителя по заповедното производство, на
31.01.2021 г. сумата от 3 000.00 лева, представляваща връщане на предоставен заем.
Падежът на обективираното в записа на заповед парично вземане е настъпил преди датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и не се спори от длъжника, че не е платено.
Като съобрази горното, тълкуването по т. 4д и т. 4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обстоятелството, че заявлението по чл.417, т.10 от ГПК
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдът приема, че са налице законовите
предпоставки за издаване заповед за изпълнение срещу жалбоподателя за посочените в него
суми, както и за постановяване на предварителното й изпълнение, с оглед на което
3
обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.
Що се отнася до възраженията в жалбата, съгласно изричната разпоредба на чл.419, ал.2 от
ГПК, те не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство, поради което
не следва да се коментират. Същите биха могли да бъдат заявени, съответно доказани и
зачетени от съда в исковото производство по чл.422 от ГПК, имащо за предмет установяване
съществуването на оспореното вземане, за което е постановено предварително изпълнение.
С оглед обстоятелството, че принудителното изпълнение по изп.д. № 20218760400145 на
ЧСИ Д.З. е спряно по закон на 30.03.2012 г. и неоснователността на настоящата жалба,
молбата на жалбоподателя за спиране на изпълнителното дело е изцяло неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260822 от 26.02.2021 г. по ч.гр.д. № 556/2021 г. по описа
на Районен съд - Ш..., с което е уважена молбата на заявителя за незабавно изпълнение на
заповед № 260263/26.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,
издадена по същото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на длъжника Х. Ш. АХМ., ЕГН ********** за спиране
на производството по изп.д. № 20218760400145 на ЧСИ Д.З., с район на действие ШОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4