№ 139
гр. С.З., 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900443 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от И. А. М. от гр.С.З. против З. гр.С. с ЕИК
** с цена на предявения иск: 40 000 лева.
В исковата молба е изложено, че ищецът е брат на загиналия при ПТП Й.
А. М.. Сочи се, че пострадалият Й. М. е работил на трудов договор с Д. на
длъжност „сметосъбирач”.
Посочено е, че на 26.02.2020г. специализиран автомобил за
сметосъбиране марка „Мерцедес”, модел 2628, рег.№ **, с водач И. Д. И. и
обслужващ екипаж от четирима сметосъбирачи - Й. А. М., И. А. М., К.С.С. и
Р.Й.К., са били изпратени да извършат събиране на комунално-битови
отпадъци в с.З., общ. С.З.. Непосредствено преди инцидента, ищецът И. М. и
Р.К. са тръгнали преди автомобила да подготвят кофите за обработка. Водачът
на автомобила е предприел маневра на заден ход, за да достигне до кофа с
боклук, въпреки, че Й. М. и К.С. са били качени отзад на стъпенките на
автомобила - сметоизвозвач. При извършване на маневрата водачът е изгубил
контрол върху управлявания автомобил, който се е отклонил встрани от пътя.
В резултат на това е настъпил контакт между задната част на автомобила и
метален стълб от електропреносната мрежа, при който сблъсък тялото на Й.
М. е било премазано и смъртта му е настъпила на мястото на злополуката.
1
Сочи се, че всичко това се е случило пред очите на ищеца, който е видял
бездиханното размазаното тяло на брат си Й..
Изложено е, че по случая е образувано НОХД № 632/2022 г. по описа на
Окръжен съд - С.З., водено срещу И. Д. И. за престъпление по чл. 343а, ал.1, б.
„в, предл. „първо”“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, което е приключило с влязла
в сила Присъда № 42/14.12.2022 г. на С. окръжен съд, НОХД №632/2022 г., с
която водачът на увреждащия автомобил е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. Заявява се, че от същата става ясно, че в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на водача и настъпилите
общественоопасни последици - смъртта на Й. А. М..
Отбелязва се, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъдана наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
Заявява се, че от приложената към настоящата искова молба справка от
информационния център на „Гаранционен фонд“ е видно, че за увреждащия
лек автомобил, има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. №
BG/22/119003154416 /13.11.2019г. със срок на валидност една година, считано
от 13.11.2019 г. до 12.11.2020 г. със З., валидна към датата на настъпилото
застрахователно събитие - 26.02.2020г. Сочи се, че по силата на този договор
за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
На 16.04.2020г. ищецът е предявил писмена застрахователна претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
пред ответното застрахователно дружество за заплащане обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия брат. Сочи се, че
към настоящия момент няма произнасяне от страна на застрахователното
дружество. Намира, че с оглед изложеното, в случая са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на З..
Твърди се, че в резултат на гореописаното престъпление водачът И. Д. е
2
причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и
страдания и психически дискомфорт от преждевременната внезапна и
невъзвратима загуба на своя брат, с когото ищецът се е намирал в особено
близки отношения на взаимна обич, доверие и взаимна привързаност и от
когото е получавал житейска подкрепа и опора.
Твърди се, че между ищеца и неговия голям брат е била изградена
трайна, дълбока и много силно емоционална връзка. Смъртта на Й. е
причинила на ищеца продължителни болки и страдания с висок интензитет.
Посочено е, че ищецът и неговия брат Й. са родени в град С.З., където са
прекарали своето детство и са живели в една къща и домакинство повече от
38 години. Починалият е бил най-голямото дете, най-големият от трима братя,
а ищецът- най-малкия, с 8 години по- малък от него. Това не е бил първият
трагичен случай в семейството. И. и Й. са имали още един брат - А., починал
едва на 9 години.
Сочи се, че още от ранна детска възраст Й. се е грижел изключително
отговорно за своя най-малък брат, тъй като е бил жив спомена от ранната
загуба на брат им А.. Двамата продължително време са прекарвали сами, тъй
като майка им е била много болнава и често е била в болница под лекарско
наблюдение, а баща им е ходил на работа. Й. е бил постоянно до ищеца, пазил
го е, защитавал го е, ежедневно е полагал всички необходими грижи за него, за
да не усеща липсата на родителите им.
Рано-рано братята загубили и своя баща - А. А. М., загинал при трагичен
инцидент много млад - на 45 години. Когато е останал без родител, ищецъкт е
бил едва на 16г., непълнолетен, незрял младеж, имал е нужда от бащина
закрила и опора, още повече, че майка му била непрекъснато болна и досега
страда от тежка форма на диабет, сърдечно-съдови заболявания и други
придружаващи здравословни проблеми, които не и позволявали да работи и
сама да се грижи за себе си и децата си.
Сочи се, че поради ударите на съдбата ролята на баща за ищеца и глава
на семейството поел най-големия им брат - Й., който е бил на 24 години. Към
този момент той единствен е работил и получавал доходи, грижел се е за
семейството, осигурявал е прехрана, помагал е на своя най- малък брат и му
указвал така необходимата житейска подкрепа за тази деликатна възраст. И.
изцяло разчитал на Й., доверявал му се е, съветвал се е с него, слушал го и
3
почитал не само като негов най-голям брат, а и като негов баща. По този
начин между ищеца и неговия най-голям брат се е създала особено дълбока
емоционална връзка на взаимна обич и подкрепа, която е продължила до
смъртта на Й.. Твърди се, че без съмнение тази емоционална връзка по
интензитет е надхвърляла обичайната между двама братя. За това са
допринесли както описаните житейски трагедии в семейството, така и факта,
че Й. не създал собствено семейство и не е имал деца.
Наведени са твърдения, че и на зряла възраст ищецът е разчитал на Й. и
е поддържал изключително близки отношения с него. Й. е помогнал да ищеца
да започне работа в Община С.З., а в последствие в Д., където са продължили
да работят заедно с Й. до смъртта му. Били са заедно на работа на
сметосъбиращия камион, когато е станал инцидента. Ищецът сочи, че никога
няма да забрави ужасяващата гледка на премазаният си брат, който е издъхнал
пред очите му. Това е станало причина след инцидента да напусне работа
защото не е можел да преодолее преживяното.
Й. с помощта на братята си И. и Б. е построил общия им дом и го е
поддържал в добър за живеене вид. В него тримата братя и майка им заедно са
празнували всички юбилеи и семейни празници, били са много сплотено
семейство и много единни. Голямо уважение и респект И. е изпитвал към Й.,
който до смъртта му, му е помагал, подкрепял и защитавал и винаги е имал
закрилническо, родителско отношение към него.
Сочи се, че дори и след като създава собствено семейство, И. със
съпругата си и децата си продължава да живее заедно с брат си Й. и майка им
в един общ двор и в едно домакинство/ с общи електромер и водомер/, а
пострадалият Й. е бил до смъртта си глава на цялото семейство. Всички свои
доходи са били общи и основно Й. е разпределял средствата за семейството и
решавал как и за какво да се разходват - за храна, за ток, за дърва, вода,
лекарства, приготвяне на зимнина и др.
Починалият Й. с изключителна обич, голяма всеотдайност и внимание
се отнасял към своите племенници, тъй като е нямал собствени деца. Й. се е
грижел за тях от много малки като роден баща - осигурявал им храна, дрехи,
обувки и всичко необходимо, водил ги на лекар, купувал е предписаните
лекарства и медикаменти, хранил ги, обличал ги и ги е разхождал.
Ищецът твърди, че винаги е бил силно привързан към брат си Й. и
4
връзката между тях никога не е прекъсвана. Особената близост между ищеца
и неговия най-голям брат е продължила до момента на смъртта на Й.. Именно
поради силната и дълбока емоционална връзка, която е съществувала между
тях, ищецът много тежко е приел смъртта на брат си. Загубата на Й. е била
неочаквана, внезапна, случила пред очите на ищеца и като такава е причинила
неописуема мъка, душевни болки и страдания на същия, които продължават и
до днес. Той е загубил своя най-голям брат, който е играл ролята и на баща,
бил е негов най-добър приятел и близък човек, негова опора и подкрепа. Боли
го, че вече няма с кого да споделя както радостните, така и трудните моменти.
Посочва се, че много често се разстройва, когато си спомни за Й., както и
когато види негова вещ. Всичко в дома му, му напомня за починалия му брат,
причинява му болка и тъга. Напуска работа, защото пред очите му е
инцидента с брат му Й.. Не може спокойно да спи, сънува кошмари.
Съществувала е изключително тясно поддържана емоционална връзка между
ищеца и брат му Й. при взаимно разбирателство и подкрепа помежду им. За
ищеца загубата на неговия брат е била внезапна и неочаквана, а като такава и
съпроводена с изживяване различно от посрещане на смърт на близък човек,
след негово продължително боледуване. Внезапната смърт на Й. е причинила
неописумема мъка, душевни болки и страдания на ищеца, които продължават
и до днес.
За ищеца е налице-най тежкият житейски резултат - загуба на близък
човек, с когото е имал трайна емоционална връзка на взаимна обич и доверие.
Сочи се, че ищецът е лишен от възможността да бъде подкрепян подпомаган
морално, финансово и по всякакъв друг начин от пострадалия Й. М.. И. М.
претърпява тежка криза, жИ.та му се променя, болезнено и мъчително
изживява тежката загуба на своя най-голям брат. Преживява силен
емоционален стрес от внезапната му и неочаквана смърт, много е подтиснат и
разстроен, изпитва силна тъга и болка. Психическият му дискомфорт се
отразява в отношенията с близки и приятели, загубил социалната си
адаптация за дълъг период.
Ищецът попада в кръга лица, които са правоимащи, съгласно ТР от
21.06.2018г по т.д.№1/2016г на ОС на НГТК на ВКС. Той е претърпял и търпи
болки и страдания вследствие смъртта на пострадалото лице - негов брат, тъй
като е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
5
причиняваща на ищеца продължителни болки и страдания с изключително
висок интензитет, които е справедлИ. да бъдат обезщетени.
Сочи се, че описаните по - горе неимуществени вреди са в резултат на
виновното поведение на водача на увреждащия автомобил И. Н. И., а за
причинените от него вреди следва да отговаря ответното дружество З., гр. С..
Излагат се доводи съгласно чл. 226 от КЗ.
Моли, да се постанови решение, с което да се приеме, че предявеният
иск е основателен и доказан по размер и да се осъди ответното дружество З.,
да заплати на И. А. М. сума в размер на 40 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Й.
А. М., настъпила при ПТП на 26.02.2020г.
Моли, да се присъди законната лихва върху горепосочената сума от
16.04.2020г., датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното
изплащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът взема следното становище по обстоятелствата, на които се
основава иска:
Оспорва изцяло, по основание и размер, предявения иск за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и моли да се отхвърли същият изцяло,
като и счита, че предявените искове са изцяло неоснователни, включително и
поради обстоятелството, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за вредите които
се твърдят като претърпени от ищеца И. А. М..
Твърди, че приложените към исковата молба писмени доказателства не
обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Счита, че
наличието на формална връзка на родство между починалото лице и
претендиращия обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
на смъртта му не представлява пряко императивно основание за присъждане
на застрахователно обезщетение в полза на преживелия родственик.
6
Твърди се, че вече е обезщетена майката на Й. А. М., Г.А. М.а, ЕГН
**********, чрез адв. С.Т., със сумата от 200 000 лв., с 30 000 лв. е обезщетен
брата Б., с който са живеели в едно домакинство към момента на събитието и
който също е работил към сметосъбирането, защото брат му е представил брат
си за негов баща, когато се е женил и са си делели разходите в домакинството.
Твърди се, че ищецът и Й. М. не са живеели съвместно към момента на
събитие. Ищецът е имал своя спътница в жИ.та и низходящи, брат му е
останал да живее в бащината им къща.
Твърди се, че отношенията между ищецът и загиналия са били обичайни
за двама братя. Сочи се, че искът не е основателен. Според ответника,
наличието на изключително близки отношения с майката, с която са живели
съвместно и с брат му Б., с който са делили един двор, наличието на нормален
личен жИ.т, изключват възможността Й. да е поддържал особено близки
отношения с ищеца И. А. М..
Моли, да се присъдят на ЗК „Лев Инс” АД направените по
производството съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с
механизма на осъществяване на твърдяното пътнотранспортно произшествие.
Заявява, че видно от Присъда № 42/14.12.2022 г. на ОС-С.З. по НОХД №
20225500200632 от 2022 г. водачът е осъден условно, поради ниската
обществена опасност на деянието му и приноса за неблагоприятните
последици от пострадалият Й. М..
Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че застрахователят не дължи
обезщетение на виновния за събитието участник и на неговите наследници, до
колкото наследодателят е причинил произшествието, обезщетението следва да
бъде намалено. Заявява, че никой не може да черпи права от собствените си
нарушения, от това не могат да се облагодетелстват и неговите наследници.
Твърди се, че Й. А. М. е причинил произшествието на 50 %.
Навежда доводи, че Й. А. М. е нарушил правилата за безопасност, като е
останал на степенката на специализирания автомобил за сметосъбиране. Сочи
се, че съгласно чл.40, ал.2, предложение 2, когато при движение на заден ход
7
водачът не е можел да наблюдава терена зад него, Й. М. в качеството на
оператор на машината е бил длъжен да сигнализира за опасност и да направят
това, като слязат от степенките и гласно напътстват водача. Твърди се, че не се
е доказало до колко Й. е грамотен и дали е имал техническата възможност да
разпише Книгата за инструктаж, но устно е инструктиран при постъпване на
работа и периодично след това. Заявява, че е очевидно за всеки гражданин,
който се грижи за собствената си цялост и здраве с грижата на добрия
стопанин, че не трябва да стърчи на степенката на товарния автомобил,
когато, той се движи на заден ход, на тясна улица, ограничено от една страна
със стена на сграда, а от другата страна със стълбове. Посочено е, че още при
постъпване на работа работодателят е разяснил на служителя правилата за
безопасност, но Й. А. М. не ги е спазил, като е останал да се вози, при
положение, че е запознат с опасностите на конкретния пътен участък, на който
не работи за първи път. Отбелязва се, че има разлика да се вози, когато
товарния автомобил се придвижва напред и когато се придвижва назад,
очевидно е, че видимостта за водача е ограничена, опасността за возещите е
огромна, за това на товарния автомобил е била монтирана сигнализация,
когато се движи назад, за да се пазят пешеходци, които се движат зад товарния
автомобил и още повече, операторите на самия автомобил. Твърди, че Й. е бил
длъжен да слезе от специализирания автомобил и да навигира водача за
евентуални препятствия, намиращи се зад него, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
Според ответника, до толкова до колкото увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението следва да се намали съгласно чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД.
Сочи се, че настъпването на вреди не може да се вмени във вина
единствено на водача на автомобила, служителите са длъжни да действат в
екип и да подадат ясен сигнал за наличието на препятствие зад автомобила.
Заявено е, че Й. обективно е допринесъл за вредоносния резултат, като не е
слязъл от степенката, зад товарен автомобил, сметосъбирач, при движение на
заден ход, което е недопустимо. Сметосъбирачът рядко се движи на заден ход,
само при особено трудни за достъп място, на къси разстояния и е категорично
забранено, някой да стои зад товарния автомобил, защото водачът няма
видимост към предмети в непосредствена близост зад камиона. Посочено е, че
като служител от 2016 г. Й. много добре е бил запознат с ограничената
видимост за водача и с очевидната опасност. Твърди се, че Й. не е назначен, за
8
да се вози зад товарния автомобил, а да помага на водача, при изпълняване на
ежедневната работа, като помага на водача, сигнализира за опасност и
обслужва машината в дейността по предназначение. Й. М. не е проявил
грижата на добрия стопанин и на добрия служител.
Оспорва претенцията по основание и размер, като прекомерна и
недължима, предвид обстоятелството, че претенцията за присъждане на
обезщетение за единна и неделима морална категория вреди, се дължи не с
оглед на настъпил летален изход на дадено лице и родствената му връзка с
друго такова, а с оглед близките им взаимоотношения на взаимопомощ и
привързаност, липсата на които да са променили начина на жИ.т на ищеца.
Оспорва твърдението за съществували отношения на общност,
привързаност, обич и доверие между ищецът и починалия Й. А. М., които да
са били прекъснати единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно
произшествие и да са извън обичайните между двама братя, характерни за
българското семейство. Обстоятелството, че Й. не е имал сключен граждански
брак първо не доказва, че винаги е живеел сам и без жена, съответно не се
представят доказателства за семейното положение на ищеца и за броя на
неговите низходящи. Посочва, че на стр. 3 от ИМ, ищецът признава, че е
семеен, има съпруга и деца. Й. е живеел с брат си Б. А. М., с неговата съпруга
и с децата му, но къщата не е предполагала да може още едно семейство да
живее в същата къща, свидетелите не са давали такива свидетелски показания,
че всички братя на Й., заедно със съпругите и децата си са живеели с него и са
зависили от неговата издръжка и покровителство, което обективно не е
възможно. Сочи се, че единствено се доказва, че Й. е живеел с майка си, като е
имал спътница в жИ.та за известно време, с която са се разделили и не са
имали деца.
Посочва, че И. А. М., с ЕГН ********** е с адрес гр. С.З., **, видно от
Акта за смърт, Й. А. М. е от село З., където е настъпил пътния инцидент.
Заявява, че в най-добрия случай ищецът и починалия са имали отношения от
време на време, живеели са извън едно домакинство и дори извън едно
населени място. Твърди се, че не са представени доказателства да са работили
на едно и също място, в едни и същи смени, което подлежи на доказване с
писмени документи.
Оспорва всички направени твърдения за търпени от ищеца
9
неимуществени вреди - болки и страдания и психически състояния, както и
твърденията за тяхната продължителност и интензитет. В тази връзка, оспорва
всички твърдения за душевни болки и страдания, изпитани от ищеца във
връзка със загубата на Й. А. М., ежедневни грижи, опора, финансова и
материална подкрепа, приятел, любов и т.н. Всички тези твърдения изискват
съвместно съжителство, каквото двамата не са споделяли към момента на
ПТП. Отбелязва, че виждане от време на време, не може да се нарече
финансова и материална опора в жИ.та. Това, че са работили на едно и също
място не доказва особена близост, към момента на събитието. Оспорва
твърдението, че Й. се е грижел за двамата си братя, като деца, при живи
родители и възходящи.
Оспорва твърдението, че ищецът се е намирал на мястото на събитието,
в качеството на втори оператор. Посочва, че вторият оператор на
сметосъбирачната машина е разпитан по ТД 88/2020 г., по описа на ОС-С., в
о.с.з. на дата 5.10.2020 г., неговото име е посочено в представения с исковата
молба Констативен протокол. Свидетелят К.С. отговаря, че са инструктирани
да внимават и да се пазят, особено при движение на машината на заден ход.
Към момента на инцидента свидетелят К. бил на лява степенка, а Й. на дясна.
Свидетелят слязъл от степенката, отстранил една кофа и пак се качил.
Свидетелят К., докато стоял на степенката видял от неговата страна стена на
15-20 см., извикал на шофьора, който завил с машината на дясно. Свидетеля
бил отдалечен от стената, намираща се в задна лява страна на сметосъбирача,
но задна дясна част се ударила в стълб, Й. извикал и паднал. Свидетелят не е
видял стълба и не е предупредил водача. Й. не е реагирал по никакъв начин,
нито е слязъл, нито е сигнализирал за наличието на стълб от задна дясна
страна на машината. Свидетелят К.С. е вписан в качеството на свидетел в
представения Констативен протокол. Твърди се, че ищецът И. А. М. не е
вписан в качеството на очевидец.
Поддържа, че исковата сума е в изключително завишен размер, като не
съответства на обективните критерии, определящи понятието „справедлИ.ст”.
Излага аргументи, че съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/ 1968г. на Пленума на ВС, понятието
„справедлИ.ст“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се имат предвид от съда при
10
определяне размера на обезщетението. Наведени са твърдения, че ищецът и
брат му не са живеели на един адрес, не са били заедно на смяна към момента
на събитието.
Заявява се, че претенцията общо за 270 000 лв. /вече получени 230 000
лв. от майката и брата Б. на пострадалия/ обезщетение за претендирани
неимуществени вреди е завишена по размер с оглед минималната работна
заплата за страната, към момента на настъпване на събитието (която е 610 лв.,
съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г.), претендират се 65.6 MP3 за ищеца и общо
442.6 MP3, които покриват доход за период от почти 37 години работа на
починалия, който размер е прекомерен спрямо българската и европейска
практика и законодателство. Сочи се, че ищецът е работил на трудов договор
за минимална работна заплата. Размерът не е съобразен и с платената премия
от 200.54 лв., получена от застрахователя-ответник, покриваща отговорността
на водача. Заявява се, че обезщетението цели да възстанови вредите на
пострадалите, а няма за цел неоснователно обогатяване и реализиране на
печалба.
Изложено е, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по
тьлк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, възможността за обезщетяване на
лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска
само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия
родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
Отбелязва се, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и
доказателствата по делото.
Посочва се, че към датата на събитието ищецът и починалият му брат са
били, ищецът на 38 г., а брат му на 46 г. В тази възраст обичайно на преден
план излизат отношенията с партньора и приятелския кръг, за сметка на
отношенията с биологичните родственици. Ищецът вече е имал свое
семейство и низходящи, което съвсем естествено е станало най-значимият
емоционален център в неговия жИ.т и отношенията с брат му Й. са останали
на заден план. Твърди се, че брат му Й. не е имал финансовата възможност да
издържа първо себе си, да подкрепя майка си и да издържа двамата си братя и
11
техните семейства. Сочи, че видно от представения трудов договор Й. е
работел за 610 лв. на месец, което обстоятелство опровергава възможността да
е помагал финансово на брат си И., на брат си Б. и на техните семейства.
Поради изложеното счита, че ищецът И. А. М. не е материално правно
легитимиран да търси обезщетение от смъртта на Й. А. М..
Заявява, че недължимостта на главния иск води до неоснователност на
претенцията за лихва, като акцесорен иск. Счита този иск за изцяло
неоснователен. Твърди, че застрахователят не е дал повод за завеждане на
дело, ищецът не е представил доказателства, установяващи претенцията по
основание и размер. Оспорва претенцията за лихва от дата на уведомяване, без
достатъчно данни за основателността на претенцията и без банкова сметка на
пострадалия. Моли, законна лихва да бъде начислена след дата на
установяване на вземането по основание. Твърди, че застрахователят е
уведомен на дата 16.04.2020 г., без приложени данни за банкова сметка.
Заявява, че съгласно чл. 494, ал. 1, т. 10 от КЗ, застрахователят по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите не
заплаща обезщетение за лихви и съдебни разноски. Сочи, че към датата на
уведомяване на застрахователя за конкретно събитие на дата 08.11.2023 г.
вредите нямат характера на ликвидно и изискуемо задължение, тъй като не са
установени по основание и размер, поради което счита, че не следва да се
дължи лихва от посочената дата. Заявява, че съгласно чл. 496, ал. 1 от Кодекса
за застраховането застрахователя изпада в забава 3 месеца, след като бъде
уведомен и му бъдат представени всички необходими документи,
включително банкова сметка на пострадалото лице, което не се е случило към
настоящия момент.
Посочва, че представената искова молба не съдържа банкова сметка на
името на ищеца, каквото е изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Отбелязва, че
застрахователят е в невъзможност да изпълни, а кредиторът е в забава до дата
на представяне на банкова сметка на пострадалия, съгласно чл. 380, ал. 3 от
ГПК, като излага съображения в тази връзка и счита, че ответното дружество
не е изпаднало в забава, за да му се възлага задължение за лихви.
Моли, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, да се прекрати делото и да се
присъдят разноски в полза на ответника, в случай че ищецът не се яви в
първото по делото заседание, не вземе становище по отговора на исковата
12
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Претендира разноски: 540 лв. - юрисконсултско възнаграждение и
направените разноски за събиране на доказателства, депозити за вещи лица и
свидетели, като посочва банкова сметка.
Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени
по делото разноски, тъй като е заявено искане за освобождаване от заплащане
на държавна такса за производството и от разноски. Възразява срещу искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като оспорва и
размера на претендирания адвокатския хонорар.
По делото е постъпила допълнителна искова молба /становище/ от
ищцата, с която изразява и моли да се вземе предвид следното становище:
С оглед липсата на оспорване на наличието на застрахователно
правоотношение от ответната страна, както и изричното признание на това, че
на 16.04.2020 г. е уведомен за настъпилото застр. събитие чрез извънсъдебната
претенция на ищеца, моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да се обявят
тези обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество, като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Намира, че неоснователно се оспорва материалноправната легитимация
на И. М.. Посочва, че кръгът на лицата имащи право на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69
г., като с Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръга на
лицата, имащи право да получат обезщетение за смъртта на близък е
разширен. Заявява, че това може да бъде „всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания. Счита, че като се изхожда от мотивите на
Тълкувателното решение следва да се приеме, че ищеца е от кръга на лицата,
които имат право на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на Й.
А. М., който е негов брат. Отбелязва се, че в мотивите на решението е
посочено, че освен най-близките на пострадалия - неговите низходящи /деца/,
съпруг и възходящите /родители/, особена близка привързаност може да
съществува между починалия и неговите братя и сестри.
13
Заявява се, че в настоящия случай, между ищеца и починалия е била
създадена „трайна и дълбока емоционална връзка“ предвид семейните им
отношения, които са се характеризирали с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, по смисъла на Тълкувателно решение
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Двамата братя са отраснали и са живели
заедно, без да се разделят. Работили са заедно. Дори в деня на смъртта на Й. са
били заедно на работа на сметосъбиращия камион и смъртта на Й. е настъпила
пред очите на ищеца. По- малкият И. се е доверявал и е разчитал на брат си Й.,
който се е грижел за него като баща, тъй като от рано са загубили както по-
малък брат, така и баща си. Й. като най-голям брат в семейството е поел
ролята на баща за двамата си по-малки братя- Б. и И.. Грижили са се един за
друг, връзката между тях е изключително близка. Твърди, че от смъртта на Й.
М. брат му И. търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедлИ. да бъдат обезщетени.
Намира за необосновани и не почиващи на фактите по делото
твърденията на ответника, че ищецът и починалият Й. не са живеели в
съвместно към момента на инцидента.
Сочи се, че за установяване на гореизложеното, е направено
доказателствено искане - разпит на свидетели, което поддържа.
Счита за неоснователно оспорването от страна на ответника механизма
на осъществяване на ПТП. Сочи се, че същият е установен с влязлата в сила
Присъда № 42/14.12.2022 г. на С. окръжен съд по НОХД №632/2022 г. В тази
връзка се сочи, че предвид разпоредбата на чл.300 ГПК, по делото е доказано
извършеното деяние, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
Намира, че твърдението на ответника, че съдът е осъдил водача условно,
поради ниската обществена опасност на деянието му и приноса за
неблагоприятните последици от пострадалия Й. М. е невярно, а и
подвеждащо. Счита, че то не почива на никакви доказателства, тъй като
никъде в мотивите на съда няма подобни съображения.
Счита, че са неоснователни възраженията на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Й. М..
Оспорва твърдението, че пострадалият е съпричинил произшествието с
действията си, което да обосновава съпричиняване в размер на 50%.
14
Оспорва твърденията, че пострадалият е нарушил каквито и да е
правила за безопасност на труда, за които е бил инструктиран, които да са в
причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва твърденията, че пострадалият е бил инструктиран със
задължителните инструктажи по ЗБУТ.
Оспорва твърденията, че пострадалият е нарушил чл.40 ал.2 от ЗДвП.
Сочи се, че тази норма съдържа задължение за водача на автомобила, а не на
други участници в движението. Отбелязва се, че в мотивите на приложената
по делото Присъда е посочено, че е налице грубо нарушение на чл.40 ал.2
ЗДвП от подсъдимия-водача на автомобила и затова е крайно неуместно
произтичащите от нея задължения да се вменяват във вина на пострадалия.
От друга страна, оспорва като неоснователни горните възражения на
ответника и поради следните съображения:
Заявява, че видно от представения по делото отговор, ответника
признава, че по повод смъртта на Й. М. вече са изплатени обезщетения на
майка му Г. М.а и на брат му Б. М.. Сочи се, че за да се стигне до изплащане на
тези обезщетения, претенциите са били предявени по съдебен ред.
Посочва се, че по т.д.№ 88/2020г. по описа на ОС С.З., по което ищец е
била майката на пострадалия Й. - Г. М.а е присъдено обезщетение в размер на
200 000 лв. - неимуществени вреди вследствие смъртта на синът и Й. М.. Със
сила на присъдено нещо спрямо ответното застрахователно дружество е
установено че :
- изключителна вина за настъпилото ПТП носи водачът на
специализирания автомобил, който е САМОКАТАСТРОФИРАЛ, както и, че
- не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия Й..
Сочи се, че по гр.д.№ 3018/2021г по описа на PC С.З. и по гр.д.№
1571/2023 на PC С.З., по които ищец е бил другия брат на пострадалия Й. - Б.
М. е присъдено обезщетение общо в размер на 30 000 лв. - неимуществени
вреди вследствие смъртта на брат му Й. М.. Със сила на присъдено нещо
спрямо ответното застрахователно дружество е установено че:
- изключителна вина за настъпилото ПТП носи водачът на
специализирания автомобил, който е самокатастрофирал, както и че
15
- не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия Й..
Сочи се, че тъй като ищците по цитираните дела са съответно майка и
брат, както на пострадалия Й., така и на ищеца по настоящото дело - И. М. и
техните права почиват на общ факт /описания деликт какъвто представлява
процесното ПТП / този общ факт не може да бъде установен различно спрямо
ответната страна, която е една и съща както по цитираните три дела, така и по
настоящото дело. Заявено е, че в практиката на ВКС последователно се
приема, че за да се зачете силата на присъдено нещо по влязло в сила решение,
следва да е налице идентичност между въпроса, който стои за разрешаване
пред съда и този, който вече е разрешен с влязлото в сила решение.
Ето защо се счита, че възраженията за съпричиняване по чл.51, ал.2 от
ЗЗД са неоснователни и недоказани.
Посочено е, че в отговора на исковата молба напълно неоснователно се
оспорват и моралните болки и страдания на ищеца поради преждевременната
загуба на неговия брат вследствие процесното ПТП.
Оспорва твърдението на ответника, че двамата братя - И. М. и
пострадалия Й. М. не са живеели заедно и дори били в различни населени
места, като неоснователни и непочиващи на никакви доказателства и факти
по делото.
Оспорва твърденето, че двамата братя - И. М. и пострадалия Й. М. не са
работили в деня на инцидента заедно.
Отбелязва се, че за доказване на причинените неимуществени вреди на
ищеца, с исковата молба са представени доказателства и са направени
съответните доказателствени искания - разпит на двама свидетели.
Твърди се, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа за
справедлИ.ст, с оглед причинените неимуществени вреди на ищеца от
претърпяната загуба на неговия брат следствие процесното ПТП, а от друга
страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за
2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за
забава, се посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. Счита се, че най - късният момент, от който
16
възниква задължение за лихви 16.04.2020 г., за която дата са представени
доказателства, че с молба № 16/16.04.2020г. е постъпило уведомление до
застрахователя, с което е предявена претенция от пострадалия, което
обстоятелство не се оспорва от ответника. Отбелязва се, че именно тази дата
16.04.2020г. е посочена в исковата молба .
В допълнение на възраженията на ответника за непредставяне на
документи от ищеца по заведената пред него извънсъдебна претенция, се
посочва, че към претенцията си ищецът е представил всички документи, с
които разполага, вкл. и Констативен протокол за ПТП като съгл. чл. 496, ал.3,
т.1 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенцията за обезщетение, но въпреки това същият и
към настоящия момент не е определил обезщетение и съответно не е изплатил
такова. Отделно от това се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от
КЗ, на застрахователя му се дава право да получи необходимата информация,
съхранявана от органите на МВР, разследващите органи, другите държавни
органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата, които
имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата за установяване
на застрахователното събитие и причините от него, както и да получава
заверени преписи от документи. Заявено е, че ако за произнасяне на ответника
са му били нужни още документи, то той е имал правото и възможността да се
снабди с тях и при желание да се произнесе по предявената претенция, като
определи справедлИ. обезщетение, което очевидно не е сторил.
Заявява, че не е вярно, че в извънсъдебното производство ищецът не е
представил банкова сметка. Напротив, представена е такава с предявяване на
претенцията, но поради факта, че ищеца вече не се представлява от адв.Т.,
чиято банкова сметка е посочена към онзи момент, в о.с.з. ще представи нова
банкова сметка.
Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителна искова
молба, с който изразява следното становище по допълнителната исков молба:
Изцяло поддържа отговора на исковата молба, ведно с направените
оспорвания и възражения и доказателствени искания.
Не възразява да бъде отделено за безспорно, наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество и уведомяване на
застрахователя на 16.04.2020 г.
17
Намира, че ищецът И. М. все още не е доказал, че е от кръга лица, които
имат право на обезщетение и че има активна материалноправна легитимация
да предяви иск, като излага доводи в тази връзка.
Посочва, че ищецът И. А. М. с ЕГН **********, живущ в гр. С.З., **
няма данни кога за последно е видял Й. А. М., ЕГН **********, който е
живеел в местността Зайчова поляна, починал и работел в с. З., при трудова
злополука. Твърди, че това, че двамата са братя не означава, че връзката им се
характеризира с особена близост и взаимна зависимост. Сочи, че ищецът не
твърди връзка по-сериозно от тази, която е обичайна за между двама братя.
Според ответника, обичайно е братя да се събират семейно на традиционните
семейни празници. Всеки от братята е имал свой личен жИ.т, това че Й. не е
успял да създаде семейство, с деца не го определя като самотник, напротив, Й.
е живеел самостоятелно и личният му жИ.т не е бил самотен. Цитира и
коментира съдебна практика, като развива съображения.
Отбелязва, че това, че баща им е починал на 45 г., когато Й. е бил на 24
г., а И. е бил на 16 г., не е основание, да се счита че ищецът е бил без бащина
подкрепа, когато е бил непълнолетен и малолетен, ищецът е имал още един
по-голям брат Б. М., с когото също е споделял един дом. Твърди, че
практически не е възможно всички братя да разчитат на подкрепа от Й., който
не е имал фактическата възможност да се грижи самостоятелно за себе си и за
майка им, с която е живеел в едно домакинство. Поддържа всички възражения
в тази връзка.
Поддържа всички възражения за принос от Й. М., станали причина за
настъпилия за него летален изход, поради не положена грижа на добрия
стопанин към своята безопасност, в качеството му на оператор на
сметосъбирачна машина, който протИ.правно е стоял на степенката на
машината, при нейното движение на заден ход.
Поддържа възраженията за принос от Й. М. по време на движение на
обслужваната от него машина, вместо да слезе и да навигира водача е стоял
без да реагира на задна степенна, което е станало причина за неговата смърт и
настъпването на трудова дисциплина. Напълно поддържа възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от
страна на увредения летално.
Напълно поддържа възраженията, че претенцията е завишена по размер.
18
Поддържа, че съдът на основание чл. 52 от ЗЗД определя размера на
обезщетението по справедлИ.ст, като прецени личностните характеристики на
починалия и значението му за жИ.та на ищеца; здравословно му състояние,
причинно-следствена връзка със събитието; причинени морални страдания; до
колко съществува зависимост между ищецът и починалия. Сочи, че всеки един
от тях е имал свой жИ.т.
Твърди, че обезщетение не може да бъде присъдено над сумата от 5000
лв. за вреди претърпени от брат, съгласно параграф 96, във вр. с чл. 493, ал. 4
от КЗ.
Заявява, че претенцията за лихви е погА.а с 3 годишна давност, чл. 111
от ЗЗД.
Отбелязва, че недължимостта на главния иск води до неоснователност
на претенцията за лихва, която е акцесорна. Ответникът не е присъствал на
непозволеното увреждане. Твърди, че ответникът изпада в забава, след като
бъде уведомен и се представят всички необходими документи, включително
банкова сметка на ищеца. Посочва, че законът определя 3 години, в които
ищецът може да претендира лихви, след което това задължение се погасява по
давност. Сочи, че протИ.речат на закона и на морали случай, в които
претенциите за лихви превишават главницата по краен паричен еквивалент.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Ищецът И. А. М. е брат на загиналия при ПТП Й. А. М., видно от Акт за
смърт № 2/26.02.2020 г. на Община С.З. и Удостоверение за родствени връзки
№ 068/23.07.2024 г. на Община С.З..
Наличието на застрахователна полица з.п. № BG/22/119003154416
/13.11.2019г. със срок на валидност една година, считано от 13.11.2019 г. до
12.11.2020 г. със З..
С влязла в сила присъда е признат И. Д. И., гр. С.З., за виновен в това че
на 26.02.2020 г. - около 07.30 ч. западно от ** в с. З., община С.З., област С.З.,
при управление на моторно превозно средство - специализиран автомобил
(сметосъбирателен) марка Мерцедес 2628 с регистрационен номер **,
собственост на дружество Г. гр. С. е нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движението по пътищата, в резултат на което по
19
непредпазлИ.ст е причинил смъртта на Й. А. М. работник - сметосъбирач към
дружество Г. гр. С..
По делото са събрани гласни доказателства:
Относно механизма на ПТП е разпитан свидетеля И. Д. И., който
установява, че на 26.02.2020г. се случило ПТП. С Автомобил за боклук,
автомобил за почистване на смет в село З.. Било около седем и нещо сутринта,
сухо, сумрачно. По принцип тези автомобили имат оборудване за
сигнализация при заден ход, но този автомобил нямал. Обезопасително е
направено. Твърди, че по принцип всяка сутрин началниците инструктират
работниците. Всеки месец се разписват за инструктаж. Ако има нещо вдигат
ръка или се обаждат. Там където била кофата било асфалтирано, на малка част.
Твърди, че Камионът е по – широк, имало стена и един железен стълб и заради
този стена минал малко на дясно и на ляво. Гледал в дясното огледало, Й. не
дал сигнал. Не го прегазил. При даване назад горната част на камиона закача
леко стълба, обаче стъпенката не била ударена. Той седял на стъпенката като
давал назад, спрял и като отишъл отзад той бил на земята. Машината била
минала един метър от стълба. Закачила горната част. Тялото на Й. било зад
камиона на около метър и нещо от него. Бил на стъпенката, защото не го
виждал на огледалото. Бил работил преди при свидетеля. Напуснал и след
известно време пак се върнал. Гледал огледалото от лявата страна, защото
стената е там. После, като погледнал от дясната страна, веднага след това
станал удара. Обадил се на И. веднага след инцидента. Той го видял паднал
там. На самия удар не е присъствал. Първо се обадили на линейката, на
началничката, на полицията, той се разплакал. По принцип работниците стоят
на стъпенката. Твърди, че свил пълен волан, камиона завил, но задницата
съвсем малко закачила в горния край. Не е ударена стъпенката, където е стоял
човека. Отзад автомобила е широк в долната част, стъпенката е 30 на 40 см.
Горе, където закачил има една греда, където са сложени габаритите и
осветлението на камиона. Самият камион е широк 2,50 или 2,80 метра. Пътят,
където е асфалтирано, е по- тясно и задните губи влезли в тревата. Десните
задни гуми влезли в тревната площ и и затова не можал камиона да завие.
Пътят бил наклонен на дясно.
Свидетелят С.Д. М.а, установява, че била на 16г., когато отишла в
семейството на И. А. М. и Б. А. М.. Твърди, че са трима братя. Били четирима,
но единият е починал. Трима братя са и една сестра. До края на жИ.та си,
докато почине никога не изоставил братята си и никога не изоставил и майка
си. Години наред той гледал децата, той отговарял за всичко, никога не ги
делил. Твърди, че живее на З.** с майка й, с баща й, с баба й. Й. живеел на З..
В момента живеят на З. с малкия й девер И. А. М.. Към момента на смъртта на
Й. живеели на З., на един двор. Сочи, че е жена на Б.. С него имат три деца. Б.
е брат на И.. И. има четири деца. И. е женен за З.Я.Д.. Жената на И. й е етърва.
Към момента на смъртта на Й. живеели на З. – майка му, Й., и зад тях И., тъй
като къщите са редени. Къщите ги строили Б. и Й.. Братята И., Б. и Й. били
много близки. Големия брат не ги изоставял. Големият брат е Й. А. М.. Винаги
ги подкрепял, не ги изоставял, работел. Парите в едно си държали в Й.. Й.
20
държал всичките пари – на И. и на Б.. Той държал техните пари, защото ги
подкрепял. Той вземал храната, той вземал дървата, плащал тока, гледал майка
си, гледал братята си, гледал децата им. Като се разболеели децата ги карал по
болници. Й. починал вече, няма кой да помага, освен Б.. Й. починал на
26.02.2020г. Сега са двама братя и една сестра. От както починал и двамата
братя много плачат. Парите вече всеки по отделно си ги държи. И. А. М. не
може да работи. И., Й. и Б. работили на камионите. И. бил с камиона, с който
станал инцидента. След това той не продължил да работи, защото все пред
очите му стоял брат му. Всяка седмица отиват на гроба му. Жена му само
работи. След загубата на брат си И. още е много зле. Деня преди инцидента
братята се били събрали отвън на двора. Скарали се за малко и то заради жена.
Скарали се Б. и И.. Й. водил приятелки в дома, но за малко, всеки път
различни. Не е имал деца от тях. Не се е грижил за чужди деца.
По делото е назначена САТЕ от заключението на която се установява, че
в северния край на с. З., на ** има пресечка без име, която е без изход. В края
на пресечката е имало съд за смет, който се е обслужвал периодично от
специализиран сметосъбиращ автомобил. Улица ** и пресечката й са без
хоризонтална маркировка, няма знаково стопанство. Ширината на платното на
** е 6,9 м., а ширината на платното на пресечката е 2,5-2,8 м. Платното на
пресечката е със завой/чупка / около 5°, който е на 8,5м. южно от т.О.
Платното представлява гланцирана бетонова настилка. Няма крайпътни
съоръжения които да ограничават видимостта. На 10,9 м. западно от т.О и на
0,65 м. южно от платното, е разположен железен решетъчен стълб боядисан в
сив цвят. При движение на заден ход, водачът на специализирания автомобил
Мерцедес 2628 има възможност да наблюдава пътя зад автомобила
единствено в страничните огледала. Те осигуряват видимост назад и в страни
от автомобила под ъгъл до 15°. Пространството непосредствено зад
автомобила остава извън полезрението за водача, както пряко така и чрез
огледалата за обратно виждане. Движението на заден ход се извършва при
необходимост. По време на такова движение се съблюдават правилата за
безопасност. При движението на заден ход, на процесния автомобил, водачът
няма пряка или непряка видимост към зоната непосредствено зад автомобила.
Поради това се налага водачът да осигури лице което да му сигнализира за
възникнали опасности по време на изпълнение на маневрата. От техническа
гледна точка е необходимо предварително да бъдат уговорени сигналите,
които ще подава лицето - помощник. В материалите по делото няма данни
водачът на автомобила да е осигурил лице което да му сигнализира за
апасности при движението му на заден ход. Такова лице може да бъде
21
работник от екипа обслужващ машината, включително и пострадалия.
Необходимо е лицето да има най-елементарни технически познания. От
техническа гледна точка има пропуски в действията на водача на автомобила.
Поради спецификата в работата на екипа е било необходимо той да уговори
предварително какви сигнали ще му подават работниците, в какво положение
и на какво разстояние от автомобила, трябва да се движат за да бъдат видими
в страничните огледала. Двамата сметосъбирачи са знаели, че автомобилът ще
извърши движение на заден ход за да достигне до кофите. Това движение на
автомобила, е било обичайно, извършвано е и преди деня на инцидента.
Сметосъбирачите са били наясно с транспортната схема и сусловията
конкретно по улицата на която е настъпил инцидента. Ширината на улицата,
наличието на огради и електрически стълб са били известни на всички от
екипа включително и на двамата сметосъбирачи които са останали на
платформите/стъпенките в задната част на автомобила. Посрадалият е имал
възможност да слезе от платформата най-малко в два момента. В момента в
който водачът е позиционирал автомобила на ** пред безименната пресечка.
За кратко автомобилът е бил в покой, докато водачът превключи на задна
скорост. Това е първия момент в който пострадалият е имал възможност да
слезе безопасно от платформата. Втория момент е когато водачът е спрял
защото му е пречел кош за смет. Тогава другият работник е слязъл от лявата
платформа, преместил е коша, след което отново се е качил на лявата
платформа. Следователно в този момент, пострадалият е имал повече от
двойно по-голямо време от необходимото, за да слезе от дясната платформа.
Пострадалият е имал техническа възможност да прецени, че движението на
автомобила е по неправилна траектория и да прецени, че продължаването на
това движение е застрашаващо неговата сигурност. Дали обаче е имал
минималните познания за да прецени правилно и навреме ситуацията, не е
възможно да се установи с технически средства. Със сигурност е известно, че
не са били уговорени сигналите и начина на подаването им между
работниците и водача на автомобила. Остава възможността при конкретна
опасност работниците да изйикат много силно обичаен вик означаващ
опасност. Преди и по време на удара, Й. М. се е намирал на дясната
платформа/стъпенка/ в задната част на специализирания автомобил Мерцедес-
2628. Пострадалият е имал техническа възможност да предотврати
произшествието като не се качва на платформата след като е знаел, че
22
автомобилът ще се движи на заден ход, по тесен път. След като се е качил е
следвало да наблюдава движението и още в началото когато автомобилът е
започнал да излиза от бетоновата настилка с десните колела на заден и среден
мост, е можел да скочи от платформата, косо, в страни и назад, с лице
обърнато по посока на движение на автомобила и готовност да направи 2-3
бързи крачки.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП
– 26.02.2020 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Видно от
23
приложеното НОХД № 632/2022 г., на ОС С.З. с влязла в сила присъда е
признат И. Д. И., за виновен в това че на 26.02.2020 г., при управление на
моторно превозно средство - специализиран автомобил (сметосъбирателен) е
нарушил правилата за движение, в резултат на което по непредпазлИ.ст е
причинил смъртта на Й. А. М..
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от
пострадалия вреди, което обстоятелство се установява от влязлата в сила
присъда.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедлИ.ст и действително
претърпените от ищецът неимуществени вреди от настъпилото ПТП.
За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, както и
указанията, дадени в ТР № 1/2016 г. С него е разширен кръга на лицата, имащи
право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото.
В конкретния случай искът е предявен от ищеца, който е брат на
пострадалия и който твърди особено близки отношения с последния. От
показанията на свидетелката С. М.а не се установява, че между ищецът и брат
му - починалият при процесното ПТП Й. М. да е съществувала такава
изключителна връзка помежду им, която да излиза извън рамките на
общоприетата за братя. Не се доказа ищецът да е зависил от грижите на брат
24
си. От показанията се установява, че ищецът има още двама братя и една
сестра. Построили къщи, които са редени /една до друга/. Действително
разпитаната свидетелка установява, че ищецът и брат му си помагали
взаимно, което е характерно за много семейства и което обаче не сочи на висок
интензитет на моралните болки и страдания, надхвърлящи обичайните в
подобна ситуация. Ищеца е имал свое семейство, жена и четири деца. Не се
установява между ищецът и брат му да е била налице изключителна връзка
надхвърляща обичайна такава. Нормално е ищеца и брат му да са прекарвали
известно време заедно, тъй като имат общ двор и предвид общото им занятие
на сметосъбирачи, но това обстоятелство говори за едни нормални отношения
между братя.
Действително, при такъв инцидент като настоящия със смъртен изход се
оказва негативно въздействие върху наследниците на починалия, свързано с
болки и страдания от загубата на близък, от погребението и неговата липса,
накърняване на физически и нравствени ценности.
Свидетелските показания, че ищецът плачел и ходил на гробищата, не
доказва твърденията за изключителна близост. Това е нормална реакция при
почти всяка загуба на близък роднина, но това обстоятелство не е категорията
на тези, които да разкриват изключително дълбока връзка между братя.
От показанията на разпитаната по - горе свидетелка която установява, че
ищецът имали много добри отношения с починалия брат, не може да се
направи извода за по - особена близост в отношенията им, а едни нормални
взаимоотношения между такива роднини. Факта, че са си помагали и
работили заедно съвсем не разкрива отношенията, които са изключителни по
смисъла на ТР на ВКС. Налице е връзка която е нормално присъща за подобни
родственици. Ищецът и брат му са подържали нормални отношения и
контакти помежду си. Споделя ли са моменти от ежедневието си, което обаче е
характерно за много семейства. Не на последно място ищецът и брат му са
живели в различни домакинства. Починалият е живеел отделно със свои
приятелки, а ищецът по никакъв начин не е зависел от неговите грижи.
По изложените съображения съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че отношенията между починалия
и ищецът са се характеризирали с особена изключителна връзка, надхвърляща
обичайната такава, която да е прекъсната с неговата смърт. Изключителни
обстоятелства биха били налице ако по някакви житейски причини
тези родственици биха заместили най-близките такива. Не се установиха
толкова сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, които
да сочат на основателност на предявените искове, поради което същите следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид горните правни изводи съдът намира, че не следва да обсъжда
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
25
резултат от страна на пострадалия.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът
следва да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на
1360 лв., /800 депозити за вещи лица, 540 лв. юрисконсултско възнаграждение
и 20 лв. депозит за свидетел/, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Тъй като се претендира юрисконсултско възнаграждение, направеното
възражение на проц. представител на ищецът за прекомерност на адв.
възнаграждение на ответника е неоснователно.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. М., ЕГН **********, от гр.С.З., **,
чрез адв. П. К., против З. Л., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., **, иск с правно основание чл. 432 от КЗ, в размер на по 40 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата
на неговия брат Й. М., починал в резултат на ПТП от 26.02.2020 г., ведно
със законната лихва за забава от 16.04.2020 г. до окончателното й изплащане,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН **********, от гр.С.З., **, чрез адв. П. К., да
заплати на З. Л., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., **,
сумата 1360 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
26