№ 72
гр. Бургас, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20232001000090 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 13 от 17.01.2023 г., постановено по т.д. № 33/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, са обявени за недействителни по отношение
на Държавата, като сключени с цел да се увредят публичните взискатели,
поради това, че даденото значително надвишава полученото, и с оглед факта,
че по тях участва свързано лице с длъжника, сделките, обективирани в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97 от 08.02.2017 г.,
том I, рег. № 1036, дело № 86/2017 г. на нотариус С. А., с които “Мираж - 97”
ЕООД, ЕИК *********, е продало на Ц. С. И., ЕГН **********, и Т. С. И.,
ЕГН **********, следните недвижими имоти: 39,576 кв. м. идеални части от
ПИ с идентификатор № 51500.86.20, находящ се в гр. Несебър; СОС с
идентификатор № 51500.86.20.1.14 и СОС с идентификатор №
51500.86.20.1.15. Присъдени са разноски.
Недоволни от решението са останали ответниците Ц. С. И. и Т. С. И.,
които са го обжалвали с въззивна жалба.
Въззивниците поддържат, че решението е постановено в противоречие
на материалния закон, при нарушение на съществени процесуални правила и
необоснованост на фактическите констатации, които са довели до
незаконосъобразност на правните изводи на съдебния състав. Ищецът не бил
доказал, че Ревизионен акт № Р-22001416004046-091-001 от 06.01.2017 г. на
ТД на НАП – София, на който основава претенцията си, бил влязъл в сила.
Според твърденията, изложени в исковата молба същият бил връчен на
1
хартия на управителя на “Мираж - 97“ ЕООД на 07.02.2017 г. – един ден
преди атакуваната сделка от 08.02.2017 г. или първият ден от
законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Заповедта за възлагане на
ревизия, последващите заповеди за изменение, както и ревизионният доклад
не били връчени валидно на ревизираното лице. Възможността за връчване по
електронен път от страна на НАП била предвидена в ДОПК само за случаите,
при които задълженото лице е обявило електронен адрес в съответната ТД на
НАП, на който да му бъдат изпращани електронни съобщения. По делото
липсвали доказателства, че ответното дружество е декларирало такъв в НАП,
както и че това е именно използваният в процесното ревизионно
производство електронен адрес. Тежестта на доказване на връчването на
административните актове, изготвени в ревизионното производство, била на
органа по приходите, който не е успял да докаже това оспорено от
ответниците обстоятелство.
Намерението за увреждане не само не било доказано от ищеца, но и по
делото имало индикации за добросъвестност на ответните страни.
Подготовката на необходимите документи за нотариално изповядване на
сделката продължавала дълго. Към момента на изповядването на сделката,
съгласно изготвените предходния месец документи, дружеството нямало
публични задължения. Самото връчване на ревизионния акт не бил
достатъчно доказателство за формиране на евентуален умисъл у длъжника за
увреждане на фиска.
В първоинстанционното производство не само не било установено
намерение за увреждане на държавата, но също така и наличието на
обективно увреждане. Било налице друго, достатъчно по стойност
имущество, собственост на дружеството, с което биха могли да бъдат
обезпечени в пълна степен публичните задължения по процесния ревизионен
акт. Видно от представените от самия ищец писмени доказателства за
периода 2016-2017 г. длъжникът имал вземания към свои контрахенти в
размер на над 400 000 лв. по сключени договори за обществена поръчка.
Публичният изпълнител се бил удовлетворявал от други активи на
дружеството, за което свидетелствали наложените и впоследствие отменени
поради плащане запори върху банкови сметки и вземания с Постановление
изх.№ С170022-024-0015693 от 19.06.2017 г. Освен това „Мираж-97" ЕООД
се споразумяло с публичния изпълнител да погасява задълженията си по
процесния ревизионен акт разсрочено, чрез извършване на периодични
плащания. Ищецът дори не твърдял да е извършвал проучване за наличието
на активи, собственост на длъжника.
Между отчуждителната сделка и увреждането на кредитора следва да е
налице причинна връзка и ако въпреки намаляване или обременяване на
имуществото на длъжника, същото било достатъчно за удовлетворяване на
кредиторите, последните нямало основание, нито интерес да искат обявяване
на относителната недействителност на конкретна сделка с имот, с продажбата
на който не се изчерпва цялата имуществена маса на длъжника.
2
Не били събрани доказателства, че длъжникът е знаел, че евентуално с
действията си уврежда хазната, отсъствала и предпоставката даденото по
сделката значително да надхвърля по стойност полученото. Към датата й
процесните недвижими имоти били обект на две ипотеки на обща стойност
над 133 000 лв., учредени през 2007 г. и 2016 г. в полза на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД. Следвало е да бъде изследван размерът на вземанията,
обезпечени с ипотеките, който е от съществено значение, с оглед на това,
дали публичните вземания въобще биха получили удовлетворение при една
принудителна продажба на имотите, или получените суми от осребряването
им биха послужили изцяло за плащане на вземанията към ипотекарния
кредитор. Придобиването на имот с ипотека и погасяването на дълга, който
същата тежест обезпечава, оказва несъмнено влияние върху продажната цена
на всеки обременен имот. Видно от инвентарната книга на „Мираж-97" ЕООД
още към 31.10.2016 г. била налице амортизация на процесното имущество,
довела до намаляване на стойността му до сумата от 25 182,60 лв. Пазарната
цена е следвало да се определи от вещо лице посредством съдебно-
икономическа експертиза, каквато не е поискана от ищеца и не е била
назначена служебно, т.е. не са събрани никакви доказателства, обосноваващи
извод за правнорелевантна значителна неравностойност на престациите по
атакувания договор.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените
искове. Претендират се направените по делото разноски.
С въззивната жалба се представят писмени доказателства и се иска
допускане на съдебно-оценителска експертиза със задача след оглед на
процесните имоти, така както са индивидуализирани в исковата молба и
настоящата жалба, и след съобразяване на учредените върху тях вещни
тежести, както и с оглед начислените амортизации на имуществото, да даде
заключение относно реалната пазарна цена на имотите към датата на
сключване на извършения в нотариална форма договор за покупко-продажба
– 08.02.2017 г.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Националната агенция по приходите, с който тя се оспорва като
неоснователна.
Поддържа се, че процесните задължения били натрупани преди
сделката, сключена на 08.02.2017 г., като дружеството-длъжник имало и
други, установени и изискуеми задължения. Ревизионният акт бил влязъл в
сила, същият не бил обжалван от юридическото лице. Както дружеството,
така и управителят Ц. И. и съпругът й Т. И. имали един и същи електронен
адрес за получаване на съобщения, на същия адрес били връчени и всички
документи в хода на производството. Навсякъде в тях било посочено, че е
активирана електронната препратка към съобщението за електронно връчване
и че тя била активирана от конкретен IP адрес, както бил посочен и имейлът
на юридическото лице, от който бил изтеглен документът.
3
Длъжникът причинил вреда, тъй като цялото длъжниково имущество
служело за общо удовлетворяване на кредитора. Сключената покупко-
продажба била на стойност повече от два пъти и половина под данъчната
оценка на имота към момента на сделката. Процесното удостоверение за
наличие или липса на задължения било актуално към 25.01.2017 г., т.е. преди
връчване на ревизионния акт, но след връчване на заповедта за възлагане и
всички заповеди за нейното изменение, както и след връчване на ревизионния
доклад.
Осъществилият сделката бил управител и едноличен собственик на
капитала на юридическото лице-длъжник, т.е. прехвърлителят и
приобретателят били едно и също лице – свързаност на основание § 1 от
Допълнителните разпоредби на ДОПК.
Не само ищецът, но и ответниците-въззивници също са имали право да
поискат от съда назначаване на експертиза за установяване на конкретни
обстоятелства, които считат за правнорелевантни, да поискат от съда да
издаде удостоверение за наличие на задължения към конкретния момент, но
не са го сторили в съответния срок. Ипотеките върху имота били погасени
изцяло и заличени, но това не освобождавало дружеството от покриване на
публичните си задължения, нито го задължавало да прехвърли на управителя
си имущество, от което може да се удовлетвори държавата, респ. друг
кредитор. Активите извън процесните имоти били с нулева или минимална
балансова стойност още към 31.10.2016 г.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Представят се с отговора писмени доказателства.
Конституираният служебно на осн. чл. 265, ал. 2 ГПК въззивник-
ответник “Мираж - 97” ЕООД не е изразил становище.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 16.05.2023 г. е приета за
разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от главен публичен
изпълнител при НАП – София против “Мираж - 97” ЕООД и против Ц. С. И. и
Т. С. И.. Ищецът поддържал, че ответникът “Мираж - 97” ЕООД имал
непогасени публични задължения, установени с ревизионен акт и
декларирани от него по реда на ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, както и декларирани
задължения за ДОО, здравно осигуряване и УПФ. Общият размер на
задълженията към датата на предявяване на иска бил 106 033,95 лв., от които
35 347,13 лв. по ревизионен акт от 06.01.2017 г. След съставянето и
връчването на длъжника на ревизионния акт била сключена на 08.02.2017 г.
4
сделка, с която дружеството-длъжник продало на ответниците Ц. и Т. И.и
следните свои недвижими имоти: 39,576 кв.м. от ПИ с идентификатор
51500.86.20; СОС с идентификатор 51500.86.20.1.14 и СОС с идентификатор
51500.86.20.1.15 за обща продажна цена в размер на 25 000 лв. при данъчна
оценка на имотите 75 354,10 лв.
Тази сделка била недействителна по отношение по отношение на
държавата като сключена между свързани лица (чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК),
тъй като ответницата Ц. И. била управител на дружеството-продавач при
сключването на сделката; като сделка, при която даденото значително
надхвърля по стойност полученото (чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК) с оглед
съпоставката между продажната цена и данъчната оценка на имотите и като
сделка, сключена с намерение да се увредят публичните взискатели (чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК).
Ищецът поискал на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2, 4 и 6 ДОПК сделката между
ответниците да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата.
Ответникът “Мираж - 97” ЕООД не изразил становище по
претенпциите.
Ответникът Ц. и Т. И.и представили отговор на исковата молба.
Възразили, че искът е погасен по давност; че не са знаели за увреждането на
държавата; че заповедта за възлагане на ревизия не била връчена на
дружеството-длъжник редовно; че не били получили ревизионния акт; че не
са имали намерение да увредят държавата, а са целели да осигурят с
препродажба на имота средства за лечение на сина им; че липсва увреждане
на държавата поради възмездния характер на сделката.
С обжалваното решение окръжният съд уважил исковете.
При служебна проверка на осн. чл. 269 ГПК съдът констатира, че
решението е валидно и допустимо.
По същество:
Съгласно чл. 216, ал. 1 ДОПК определени категории сделки могат да
бъдат обявени за недействителни по отношение на държавата, ако са били
сключени след датата на деклариране или на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.
Следователно основна предпоставка за обявяване недействителност на една
сделка по този ред е съществуването на изискуеми публични задължения към
датата на сключване на сделката. Искът по чл. 216, ал. 1 ДОПК е призван да
обезпечи публичните вземания чрез възможност държавата да се
удовлетвори от имущество, с което длъжникът се е разпоредил.
В тази връзка във въззивната инстанция на осн. чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК
ответниците Ц. и Т. И.и са заявили възникването на ново обстоятелство от
значение за делото, а именно: погасяване на публичните задължения, които са
били изискуеми към датата на сключване на сделката – 08.02.2017 г.
5
В тази връзка са приети нови доказателства: разпореждане изх. №
С23001-137-0004101 от 10.05.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
– София и справки за задължения на “Мираж - 97” ЕООД към 28.06.2023 г.,
17.07.2023 г. и 09.08.2023 г. От тези нови писмени доказателства се
установява, че са погасени по давност и отписани всички задължения на
“Мираж - 97” ЕООД до 14.02.2017 г., в т.ч. задълженията по ревизионен акт
№ 220011416004046-091-001 от 06.01.2017 г. в общ размер от 40 273,29 лв.
Към настоящия момент дружеството има публични задължения, установени с
декларации, най-ранната от които е с дата 14.02.2017 г., т.е. след сключване
на процесната сделка на 08.02.2017 г.
На осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе под внимание тези
обстоятелства, които са настъпили след предявяването на иска, тъй като те са
от значение за спорното право. Погасяването по давност на публичните
задължения на длъжника, възникнали преди сключването на процесната
сделка, означава, че към настоящия момент вече не съществува вземане на
държавата, което да бъде обезпечено чрез обявяване на недействителност на
сключената от длъжника сделка и съхраняване на неговото имущество с цел
удовлетворяване на кредитора. Обявяването на сделката за недействителна не
може да доведе до удовлетворяване на вече погасените вземания.
Правата на държавата като кредитор за публични вземания, възникнали
след датата на процесната сделка, могат да се защитават не с иска по чл.
216, ал. 1 ДОПК, а с исковете на осн. чл. 134 и 135 ЗЗД вр. чл. 216, ал. 3
ДОПК, каквито в случая не са предявени.
С оглед новонастъпилите факти и констатацията, че към момента на
приключване на устните състезания във въззивната инстанция не съществуват
публични задължения на длъжника, които да са декларирани или установени
преди сключването на процесната сделка, искът за обявяване на
недействителността на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2, 4 и 6 ДОПК е неоснователен.
Първоинстанционното решение следва да се отмени, след което искът да се
отхвърли.
В полза на въззиваемите ще се присъдят разноски за въззивното
производство в съответствие с представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13 от 17.01.2023 г., постановено по т.д. №
33/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Триадица № 2, ет. 6, стая 38, на
осн. чл. 216, ал. 1, т. 2, 4 и 6 ДОПК за обявяване относителна
6
недействителност на договора за продажба на недвижими имоти сключен
между “Мираж - 97” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Стрелбище, ул. м-р Първан
Тошев № 8-10, като продавач, и Ц. С. И., ЕГН **********, и Т. С. И., ЕГН
**********, двамата от гр. Перник, ул.**********, като купувачи, с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97, том I, рег. №
1036, дело № 86 от 08.02.2017 г. на нотариус С. А., рег. № 208 на НК, с район
на действие Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Триадица № 2, ет. 6, стая 38, да заплати на Ц. С.
И., ЕГН **********, и Т. С. И., ЕГН **********, двамата от гр. Перник,
ул.**********, сумата 2344,50 лв. – разноски, сторени във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7