Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на шести
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3100 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128 против О.М.И. с ЕГН **********
и В.Н.И. с ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 116,34лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2017г. до 31.03.2017г.
и лихва за забава върху главницата в размер на 2,93 лв. за периода от 03.05.2017г.
до 02.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д.№6168/2017г. на ПлРС до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди
се, че ответниците, като собственици на топлоснабден имот, находящ се в ***, са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката и че за процесния период не са погасили своите
задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен номер 2082, като начислената за този период сума за ползвана топлинна
енергия възлизала в размер на 116,34лв. (според уточняваща молба от
14.05.2018г.). Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в
която се намира имота – „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат
се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия
дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж,
ответниците дължали и лихва за забава, изчислявана в размер на 2,93 лв. за периода от 03.05.2017г. до 02.08.2017г. (според уточняваща
молба от 14.05.2018г.).
Излага
се, че горните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и в
производството по ч.гр.д.№6168/2018г. по описа на ПлРС била издадена заповед за
изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания от
заповедния съд за предявяване на иск за установяване вземанията на кредитора.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответниците за сумата от 116,34лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2017г. до
31.03.2017г. и лихва за забава върху
главницата в размер на 2,93 лв. за периода от 03.05.2017г. до 02.08.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. №5805/2017г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците,
чрез назначения им особен представител адв.Н. са депозирали писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват исковите претенции. Навеждат се
доводи, че в съответствие с разпоредбата на чл.44 от ОУ, ищеца следвало да спре
топлоподаването поради незаплащане на дължимите суми повече от 4 месеца.
С
определение от 12.11.2018г. е
конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Холидей и Райзен” ЕООД-гр.Варна. Същото не е ангажирало
становище по исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Исковете са предявени по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.
Установява
се от приложения препис на нот.акт за покупко-продажба от 16.08.2007г. на
нотариус с рег.№016 на НК, че ответниците О.И. и В.И. са придобили
собствеността върху процесния имот в ***, чрез договор за покупко-продажба от
16.08.2007г.
Установява
се и от приложената молба-декларация от 20.09.2007г, изходяща от ответника О.И.,
че е уведомил ищцовото дружество за придобития имот и е поискал откриване на
партида на името на купувачите. Такава е
била открита под №2082.
От
приложения препис на Постановление за възлагане на недвижим имот от
29.03.2017г. на ЧСИ *** по изп.д.№20158150401641, влязло в законна сила на
18.05.2017г., се установява, че процесния имот е бил изнесен на публична продан
и възложен на трето за настоящия спор лице.
Видно е от представените от
третото лице-помагач отчетни карнети и
подробни месечни справки и приложеното в заповедното производство извлечение от
счетоводна сметка, че през периода от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. е била
начислена сума за консумирана топлоенергия в размер на 116,34лв. При
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1
от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите
месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване
на законната лихва за периода на забава, Топлофикация-Плевен е начислила върху
дължимата главница и лихва за забавено плащане, възлизаща в размер на 2,93лв.
за периода от 03.05.2017г. до 02.08.2017г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид
безспорно установения факт, че ответниците О.И. и В.И. са собственици на
процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№2082,
съдът приема, че ответниците имат
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. В случая е налице и заявено
искане за откриване на партида и декларирано съгласие с общите условия на
топлопреносното предприятие.
Поради горното,
съдът счита, че ответниците дължат на ищеца заплащане на цената на доставената
топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.03.2017г. до 31.03.2017г.,
изчислявана в размер на 116,34лв.
Неоснователно
е възражението на ответниците, чрез особения им представител, че били налице
основанията по чл.44 от ОУ за спиране на топлоподаването, поради неплащане на
дължимите суми за повече от два месеца. В случая се твърди забавено плащане на
стойността на доставена топлинна енергия само за един месец – м.март 2017г., поради
което е неприложима цитираната норма от ОУ, а и тя дава единствено право на
топлопреносното предприятие да спре топлоснабдяването, като не му вменява
такова задължение.
Предвид
на това, че главницата за доставена топлинна енергия през процесния период не е
била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, потребителите дължат и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва се
изчислява в размер на 2,93лв. за периода от 03.05.2017г. до 02.08.2017г.
Поради
изложеното съдът счита, че предявените искове са изцяло основателни и доказани
и като такива следва да бъдат уважени.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от
съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във
вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. Ищецът е направил
в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 75лв., за
възнаграждение на особен представител в размер на 200лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП или общо 375лв. Направените от ищеца
разноски са изцяло дължими от ответниците по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че О.М.И. с ЕГН ********** и В.*** И. с ЕГН **********,*** ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 116,34лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. и сумата от 2,93лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
03.05.2017 г. до 02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.08.2017г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №4097 за
изпълнение на парично задължение от 21.08.2017г. по ч.гр.д.№6168/2017г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
О.М.И. с ЕГН ********** и В.*** И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 375лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено
при участието на „Холидей и Райзен ” ЕООД-гр.Варна, като трето лице –
помагач на ищеца „Топлофикация-Плевен” ЕАД.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: