№ 1286
гр. Варна, 04.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакир***
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Слав***
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501354 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Д. Ч., ЕГН **********, срещу
Решение №609/24.02.2023г. по гр. д. №944/2022г. на ВРС, 19-ти състав, което
са измеН.и постановените с Решение №2902/15.06.2013г. по гр.д.
№11574/2012г. на ВРС мерки относно упражняването на родителските права
относно детето Д. С.*** Ч.а, както следва:
- упражняването на родителските права по отношение детето Д. С.***
Ч.а, ЕГН**********, е предоставено на майката и ищец по делото И. С. П.,
ЕГН**********, при която е определено и местоживеенето на детето;
- определен е следният режим на лични контакти на бащата С. Д. Ч.,
ЕГН**********, с детето Д. С.*** Ч.а, ЕГН**********: всяка първа и трета
седмица от месеца, от 10.00часа в събота до 17.00часа в неделя, с преспиване;
30дни през лятото, когато майката, не е в платен годишен отпуск; всяка
нечетна година по време на Великденските празници с преспиване, както и
Коледните празници считано от 9,00ч. на 24-ти декември до 18,00ч. на 25-ти
декември, отново с преспиване;
- осъден е бащата С. Д. Ч., ЕГН**********, да плаща издръжка на
детето Д. С.*** Ч.а, ЕГН**********, чрез майката и закоН. представител И.
С. П., ЕГН********** в размер на 350.00лв. на месец, с падеж с падеж 1-во
число на месеца, считано от иск***та молба - 27.01.2022г. до настъпване на
законна причина за нейното измеН.ие или прекратяване, ведно със законната
1
лихва за всяка закъсняла вноска;
- и като резултат е осъден ответникът за разноски в полза на ищцата и в
полза на Бюджета на съдебната власт.
Подадена е от С. Ч. и частна жалба срещу Определение
№5011/26.04.2023г., постановено по същото дело на ВРС, с което е оставена
без уважение молбата на въззивника-ответник за измеН.ие на решението по
делото в частта за разноските, чрез освобождаване от отговорност за
разноски в полза на ищцата.
Във въззивната жалба, се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила.
Приетото от ВРС, че ако момичето остане при баща си то би имало протестно
поведение, което щяло да влоши положението му,не е достатъчно да
мотивира измеН.ие на титулярството на родителските права. Освен т***
приетото е при игнориране на събраните множество доказателства за липса на
изискуемите по закон предпоставки за такава промяна. Майката И. П.
отсъства от България повече от пет месеца в годината, през които Д. на
практика ще остане без никакъв родителски контрол. Майката освен т*** не
поставя никакви ограничения на дъщеря си, не налага никакви правила и
допуска момичето да употребява забраН.и субстанции, точно която
безконтролна свобода мотивира желанието на Д. да е при майка си. П. освен
т*** няма родителски капацитет, като през последните почти десет години
двете деца са отглеждани основно от баща им. Другото дете – Д. –
продължава да живее с баща си и да е силно привързано към него, но и към
сестра си, поради което ВРС не се е съобразил с мН.ието на експертите, че
раздялата на децата ще им навреди. Необосн***н, с оглед минималните
възможности на ответника, е и размерът на определената издръжка, което не е
обсъдено от ВРС. По същество моли за цялостна отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете, евентуално за
намаляване на размера на издръжката. В о.с.з. лично и чрез процесуалния си
представител поддържа твърденията и искането си до съда.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата не депозира отговор. В
осз. лично и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита
същата за необосн***на, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно,
поради което моли за потвърждаването му.
Частната жалба е обосн***на с твърдения неправилност и нарушения на
процесуалния закон при постановяване на определението, тъй като разноски
по иска за издръжка ответникът би дължал само ако искът е самостоятелен, а
не е част от производство за родителски права. Моли се за отмяна
определението на ВР и за освобождаване от отговорност за разноски в полза
на ищцата.
2
В срока по чл.276, ал. 1 ГПК И. П. депозира отговор, с който счита
жалбата за неосн***телна, тъй като правилно били присъдени от ВРС
разноски по иска за издръжка в рамките на спора за родителски права. Моли
се за потвърждаване на определението.
Контролиращата страна – ДСП-Варна не изразява становище по делото.
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно осн***ние
чл.59, ал.9 от СК на И. С. П., ЕГН**********, срещу С. Д. Ч.,
ЕГН**********, за измеН.ие на постановените с Решение
№2902/15.06.2013г. по гр.д. №11574/2012г. на ВРС мерки относно
упражняването на родителските права само относно детето Д. С.*** Ч.а,
ЕГН**********, чрез:
- предоставяне родителските права на майката И. С. П.;
- определяне местоживеене на детето при майката на адрес гр. Варна, ,
ул.“Атанас Томов“№3, вх.Г, ет.2;
- определяне на режим на лични отношения на детето с бащата;
- осъждане на бащата за плащане в полза на детето Д. С.*** Ч.а на
издръжка в размер на 350.00лв.,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за измеН.ие или за
прекратяване на същата.
Ищцата твърди, че тя и ответникът са бивши съпрузи, като от брака си
имат две деца, едното от които е Д. С.*** Ч.а. С Решение №2902/15.06.2013г.
по гр.д. №11574/2012г. на ВРС бракът между съпрузите бил прекратен с
развод по вина на двамата съпрузи, като родителските права върху двете деца
били предоставени на бащата, при когото било определено те да живеят, а на
майката бил определен режим на лични отношения с децата и тя била осъдена
да им заплаща издръжка.
Твърди още, че към иск***та молба е налице промяна в обстоятелствата
само относно детето Д.. Те се изразяват в т***, че Д. зачестила с престоя си
при майката и все по – рядко изявявала желание да се прибира в дома на баща
си. От м. декември 2021г. Д. започнала да споделя, че баща й й се кара и да я
заплашва, че ще я вземе с полиция и социални от майката. А освен т***
ответникът проявявал словесна агресия към Д. след употреба на алкохол и
често й казвал, че е неблагодарна към него и към семейството му. Майката
твърди, че към момента дъщеря й е добра ученичка, не закъснява с
прибирането вкъщи и спазва постановения от съда режим на срещи с баща й,
като привързаността й към майката е по-голяма и поради т*** момичето
желае да живее с ищцата.
Поради т*** моли за измеН.ие на предходното произнасяне на съда
относно родителските права, местоживеенето, режима и издръжката, в
интерес на детето. В о.с.з. лично и чрез процесуален представител поддържа
искането и твърденията, на които го осн***ва.
3
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
излага доводи за неосн***телност и недоказаност на исковете. Поддържа, че
винаги е бил отговорен родител, който е балансирал в ролята на баща и майка
за децата. Когато те били малки, майката ги напуснала и не желаела да
общува нито с тях, нито с него. Живеела в чужбина и за този период виждала
децата само няколко пъти. Твърди, че ищцата е инициирала т***
производство само с оглед несъгласието й да заплаща по-висока издръжка за
децата, измеН.а и определена с решение по гр.д. №15297/2019г. на ВРС.
Доказателство за т*** било и образуваното изп. дело при ЧСИ, по което
същата имала задължение в размер на 12489.76лева за незаплатена издръжка
в полза на децата. Ищцата дори била привлечена и към наказателна
отговорност по ДП №2893/2021г. на ВРП за системно неплащане на
издръжка. След този момент тя започнала да манипулира Д., канила я при нея
и й предлагала живот без ограничения и без отговорности. Майката не
осъществявала никакъв контрол, което довело до многократни посещения на
полицията от бащата.
Твърди и че майката иска да раздели децата, които имат силна връзка
помежду им и която в момента тя разрушава. Д. е станала арогантна, не желае
да общува с баща си, дори може би започнала да употребява алкохол и
наркотици. Майка й не й влияе добре, а възпитанието й изисква и налагането
на забрани, за да не излага на риск здравето и развитието на детето. Откакто
Д. живее с майката, успехът й в училище се понижил. Освен т*** И. П. често
отсъства от страната и живее или пътува в чужбина, при което не би могла да
се грижи за дъщеря си.
Моли за отхвърляне на исковете, като в о.с.з. поддържа становището и
искането си до съда.
Контролиращата страна ДСП-Варна не изрязява конкретно становище
по предмета на исковия спор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че страните
са родители на Д. С.*** Ч.а, родена на 19.06.2007г.
Няма спор и е видно от приложените преписи на съдебни актове, че с
решение от 15.06.2013г. по гр.д. №11574/2012г. на ВРС, допълН.о по чл.250
от ГПК на 11.08.2013г., сключеният между И. Ч.а и С. Ч. брак е бил прекратен
упражняването на родителските права върху децата им Д. и Д. Ч.и е било
предоставено на бащата, като майката е била осъдена за издръжка.
Няма спор и е видно от приложените преписи на съдебни актове, че с
решение от 18.06.2020г. по гр. д. №15297/2019г. на ВРС бил увеличен
размерът на присъдената в полза на децата издръжка от 80лв. на 200лв. за
всяко дете, дължими от майката.
4
Няма спор и е служебно известно на настоящия състав, че с Решение от
10.03.2023г. по в.гр.д. №329/2013г. на ВОС, 3-ти състав, е отмеН.о Решение
№3540/17.11.2022г. по гр. д. №12471/2022г. на ВРС и вместо него е
отхвърлена подадената от И. С. П. молба за защита по ЗЗДН на Д. С.*** Ч.а
от бащата С. Д. Ч..
Видно от приетото писмо от ВРП, към 13.10.2021г. срещу И. С. П. е
било образувано ДП за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а именно
неплащане на определена от съд издръжка на дете.
Видно от представените към отговора преписи от материали по изп. д.,
че към 05.04.2022г. срещу И. С. П. е било висящо изп. дело за неплатени
задължения за издръжка към двете й деца с натрупани и неплатени
задължения от 13.12.2021г. до 05.04.2022г.
От приетото свидетелство от ОУ „Захари Стоянов“ е видно, че за 2021г.
Д. Ч.а е имала много добър успех в училище.
От приетата пред ВОС разпечатка от електроН. училищен дневник се
установява, че за учебната 2022-2023г. Д. Ч.а е имала само добър успех в
училище, като същевременно за същата учебна година е регистрирала цели
207 бр. извиН.и отсъствия.
От приетото пред ВРС удостоверение от МВР-Варна се установява, че
от 01.01.2021г. до 28.10.2022г. И. П. е пътувала извън територията на
България общо 9 пъти, средно за около две седмици всеки път.
От приетото пред ВОС удостоверение от МВР-Варна се установява, че
от 25.03.2023г. до 22.08.2022г. И. П. е пътувала извън територията на
България 2 пъти, средно за около десет дни всеки път.
В депозирания социален доклад на ДСП относно родителите и детето са
застъпени констатациите на компетентните длъжностни лица на органа по
закрила, че: С. Ч. и И. П. не поддържат контакт помежду им, а по въпросите,
свързани с децата, общуват чрез тях. Към момента Д. се отглежда при майка и
в дом с добри битови условия, а Д. – при баща му, както през последните
десет години. В дома на бащата също са осигурени много добри условия за
живот за Д. и за Д., като Ч. разчита на подкрепата и на майка му и сестра му.
Към момента Д. е по-привързана към майка си, с която има емоционална
връзка, но комуникацията с бащата е нарушена и те не поддържат връзка.Д.
има много добри взаимоотношения и с брат си Д., но които не са пълноценни
заради живеенето на децата в различни домове към момента.
Заключението по приетата СПсЕ съдът кредитира изцяло като
обективно, ясно и неоспорено, както и като базирано на отделно обследване
на детето и на всеки от родителите. От него се установява, че общото
развитие на Д. към момента съответства на нормата за възрастта й. Момичето
има изградена емоционална връзка и с двамата си родители и с брат си, но на
сегашния етап връзката с бащата е повлияна от конфликт между тях.
Последният произтича от различните стилове на родителстване на майката и
бащата,които номинално имат необходимия родителски капацитет. Бащата Ч.
обаче поставя ясни граници, правила и отговорности, за разлика от майката,
която в желанието си да бъде по-предпочитан родител дава на дъщеря си
5
свобода и като цяло има по-либерален подход, който е по-привлекателен за
момиче в тийнейджърска възраст. Д. е привързана към брат си Д., между тях
има доверие емоционална връзка, която обаче е поставена под въпрос поради
актуалното местоживеене при различни родители. Експетите са категорични,
че раздялата на децата би се отразила на тяхното усещане за сигурност и
подкрепа и не бива да се допуска. Въпреки че двете деца са били отглеждани
основно от бащата повече от 10 години, след изнасянето на Д. при майка й в
момента между нея и баща й е налице начало на родителско отчуждение от
бащата и дори процес на дисквалификация на същия. Извън т*** Д. има
потребност от майка си в живота и би могла по принцип да бъде отглеждана
от нея. В о.с.з. вещите лица поддържат заключението, като повтарят
становището си, че ако Д. остане при майка си, т*** ще бъде „много зле за
отношенията между децата“ и че при бащата методите на възпитение са по-
строги, а при майката са по-либерални, което прави естествено
предпочитанието на майката от Д.. Посочва се обаче и че Д. не иска да се
връща при баща си и ако т*** се наложи ще има протестно поведение от
нейна страна. Единственото полезно разрешение е възстановяване на поне
минималния диалог между родителите.
Показанията на св. М. Н.*** (баба по майчина линия) съдът цени при
условията на чл.172 ГПК, но и като базирани на лични впечатления за част от
обстоятелствата. От тях се изяснява, че свидетелката живее отделно, но в
близост до И. П. и дъщеря й Д.. Помага им винаги при нужда, както и когато
П. отсъства от България или от Варна бабата остава вечер при внучка си. Д. е
споделяла на баба си, че баща й е станал прекалено строг, обиждал я и я
наранявал психически, поставял строги правила и т*** го правело обсебващ и
потискащ,например не позволявал да си сложи изкуствени нокти. Бащата бил
злоупотребявал и с алкохол. Сочи и за акт на домашно насилие от Ч. върху Д.
(но той е отречен със съдебно решение по делото по ЗЗДН – бележка на съда).
Д. и баща й вече почти не се срещат; на последната среща Ч. бил изнервен и
напрегнат и изгонил дъщеря си. Д. и брат й Д. имат много силна връзка,
обичат се и се подкрепят.
Показанията на св. Г. Р.*** съдът цени като обективни и като базирани
на лични впечатления за част от обстоятелствата. От тях се изяснява, че
около месец след преместването на Д. при майка й, Р.*** е имала личен
разговор с момичето за причините за решението му. Д. е разказала на
свидетелката, че се чувства по-добре при майка си, защото няма толк***
лишения, в смисъл „че може да излиза когато си иска, да прави каквото си
иска, докато при баща си има задължения“; при майка й може да излиза без да
има ограничения за чаовете. Д. е разказвала на Р.*** и че в компанията й има
хора, които употребяват наркотици, като самата Д. е пробвала трева и й
храресвало да го прави. Момичето има и приятел, с когото живеят при майка
й. През последните месеци Д. станала по-арогантна от преди. Докато тя
живяла при баща й Ч. е бил грижовен и добър, но изисквал да се ходи на
училище, да се стараят децата в училище и да не се прибират късно. Р.*** не
е ставала свидетел на агресия от Ч. към Д..
Изслушването на участниците в производството и личното впечатление
6
на съда от тях в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на осн. чл.11
от ГПК. В обобщение може да се отбележи, че бащата иска да възстанови
отношенията си с дъщеря му, защото е гледал нея и брат й сам повече от
десет години; бил е като баща и като майка за тях; майката настройва дъщеря
й срещу него, предоставя й живот без ограничения и я поставя в риск, което
го притеснява; момичето вече дори не го поздравява на улицата; недоумява
защо майката разделя децата си; вижда бъдещето си отново общо с двете си
деца, които е отгледал; ако съдът върне дъщеря му при него ще бъде трудно,
но без настройване от майката ще се подобрят отношенията. В обобщение
може да се посочи, че майката не приема обвиН.ията на бащата; твърди че
той само разстройва, тормози и наранява дъщеря си; П. не се опитва да вземе
и сина си, защото той не иска; в момента тя е безработна, но има „достатъчно
спестявания“ да може да се грижи за нея и за Д. и без да работи; вече няма да
пътува в чужбина, ще работи в България, защото иска да живее с дъщеря си;
Д. е много разумна и майка й няма никакви проблеми с нея; ако съдът върне
Д. при баща й тя ще бъде много нещастна.
При непосредственото изслушване пред съда по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДт
детето Д. Ч.а разказва, че живее при майка си, при която се чувства добре,
като майка й вече не пътува в чужбина, а ако се наложи я гледа баба й. Майка
й дава по 20лв. на ден, което счита за абсолютно нормално. С баща си вече не
контактува и не иска да контактува, защото постоянно й поставял забрани,
крещял й, викал и буйствал. Д. е разочар***на от него, тъй като преди е бил
„най-добрият човек на света“, но сега се променил много. Двамата дори не се
поздравяват на улицата. Брат й продължава да живее при баща й и се чувства
добре там, но той бил блокирал сестра си и сега те също не общуват помежду
си.Вече билно много късно за подобряване на отношенията на Д. с баща й и
тя „се отрича“ от него. Няма да разчита на него и занапред, не иска да живее
при него, а за висше образ***ние в чужбина ще разчита на майка си.
Въз осн*** на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Раздялата на родителите и създалите се отношения между тях налагат
родителските права и задължения да бъдат предоставени за упражняване на
единия, при невъзможност за съвместното им споделяне. След което следва
да бъдат определени както местоживеенето на детето, така и подходящия за
него режим на лични контакти с другия му родител. По правило изборът на
родител за непосредствено упражняване на родителските права е
детерминиран от редица конкретни за всеки отделен случай фактори, които
следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип за максимална
защита на интересите на детето (чл.59, ал.4 от СК вр. чл.3, т.3 от ЗЗДет и
КЗПД), при зачитане на заложените в ППВС №1/1974г. критерии, сред които
са: родителските качества и индивидуалните особености на родителите;
битовите условия в домовете им; наличието на подходяща подкрепяща среда
при всеки от тях; възрастта и пола на детето; неговите личностови,
физиологични и емоционални характеристики и потребности; полаганите до
момента грижи за детето; умението на всеки от родителите да поддържа
7
връзка с детето и да отчита личните и възрастовите му особености; личният
пример и умението на родителя да подкрепя и помага; социалното
обкръжение на родителя; поведението и на двамата родители след раздялата
помежду им, във връзка с детето; умението да водят диалог в името на детето
и да не го въвличат в конфликти; да зачитат и съхраняват авторитета на
другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасностите
или вредите,които има вероятност да му бъдат причиН.и и последиците,
които ще настъпят за детето във връзка с титулярството на родителските
права и режима на лични отношения; желанието и намерението на детето и
факторите, от които те са обусловени; и други. Преценката е винаги съвкупна
и конкретна за случая, разглеждана през призмата на най-добрия интерес на
детето, но от обективна гледна точка на база на доказателствата относно
критериите.
Когато тези въпроси вече са разрешени от съд, но се твърди да е
настъпила съществена промяна на водещи и решаващи за тях обстоятелства,
регламентираните им параметри могат да бъдат пълно или частично измеН.и,
като за целта се преценят вида, характера и степента на измеН.ие на данните,
спрямо предходното дело, като заедно с т*** се извърши проверка и как
точно промените се отразяват на детето, доколко актуалното статукво
съответства и гарантира интересите му и какво би било отражението на
актуалните фактори и обстоятелства върху по-доброто бъдеще на детето. От
тази гледна точка за да се допусне промяна на вече установения от съд
титуляр на родителските права е необходимо так*** измеН.ие на някои от
горепосочените фактори, което да бъде съществено положително за самото
дете. Според дадените в т.5 вр. т.2 от ППВС №1/1974г. задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, запазили действието си при
новия СК от 2009г., както и съдебната практиа по приложението на института
(Решение №288 от 15.03.2016г. по гр.д. №2640/2015 на 4-то ГО на ВКС; и
др.), под „измеН.ие на обстоятелствата” се разбират както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и тези, въз осн*** на
които би се подобрило по осезаем начин положението му при новото
разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди и дали и как
точно обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки. А интересите на детето, преценявани
в конкретиката на всеки случай, са винаги първостепенния и решаващ
фактор. Като въпросната съществена промяна в меродавните обстоятелства и
ефекта й върху детето подлежат на пълно и на главно доказване от всеки от
родителите, въвел твърдения тази насока, с които е обосн***л предявения от
него иск по чл.59, ал.9 от СК вр. чл.127, ал.2 от СК.
В настоящия случай при съвкупния анализ на всички събрани писмени,
експертни и гласни доказателства настоящият състав намира, че макар да има
промяна на някои от обстоятелствата при детето, по делото не бяха събрани
достатъчно доказателства, които да обосн***т диаметрално различно
положение спрямо предишното по въпроса за родителя, който обективно ще
бъде най-добре за детето да го отглежда, тежестта за което беше на ищеца по
8
делото. Като начало следва да се посочи, че след решението от 2013г. двете
деца Д. и Д. са били отглеждани основно от баща им, с подкрепата на
неговите близки, а майката не е упражнявала редовно предоставения й РЛО,
защото е работела и живеела през продължителни периоди в чужбина. За тези
около 10 години бащата очевидно се е справил с трудната задача на самотния
родител да възпита и да отгледа децата си по подобаващ начин – няма
никакъв спор по този въпрос и дори Д. го призна двукратно пред настоящия
съд (в предходното производство по ЗЗДН, разглеждано от същия съдебен
състав на ВОС, и в изслушването пред настоящото дело); за същото
свидетелства и пак безспорното подходящо отглеждане от Ч. на другото дете
Д. и към настоящия момент; данни за добрите му родителски качества има и в
СПсЕ.
Действително стана ясно от обясН.ията на страните и от гласните
доказателства, че преди около година Д. е решила да се премести при майка
си и оттогава живее с нея. От СПсЕ и социалния доклад се потвърди, че
преместването е обвързано с подобряване на емоционалната връзка майка-
дъщеря, както и че при майката се задоволяват непосредствените
потребности на момичето в ежедневието. Изясни се също и явното желание
на Д. да остане при майка си занапред. Всичко т*** се оценява от съда
положително, тъй като няма съмН.ие, че всяко дете има нужда от добри
отношения с всеки от родителите му, дори те да са разделени. За
разрешаването на възведения пред съда правен спор обаче на първо място
следва да се разгледат детайлно причините за преместването и актуалното
желание на детето. Твърдението на ищцата те да са обусловени от тормоз, от
агресия и от целенасочено разстройване на детето от баща му останаха
недоказани. Единствено и само в показанията на бабата по майчина линия и
при изслушването на момичето се съръжат такива обвиН.ия, но същите са
декларативни и не са подкрепени с поредица от конкретно сочени и доказани
случаи. Акцентира се на еднократен акт на физическо насилие, който обаче е
отречено да съставлява насилие с влязло в сила решение по в.гр.д.
№329/2013г. на настоящия състав на ВОС. Съдът още тогава констатира, че
се касае за действия на загрижен за детето си родител, макар и не с най-
подходящия подход в ситуацията, но което е донякъде обяснимо на фона на
обща ескалация на отношенията. Обратното – от ясното и обосн***но
заключение на СПсЕ, кореспондиращо с показанията на св.Р.*** и доклада на
ДСП, по делото не се установяват родителски дефицити у отв. Ч.. За същото
свидетелстват косвено и безспорното му ползотворно отглеждане на двете
деца близо десет години и липсата на спор за продължаващото так***
отглеждане на другото дете Д.. В този смисъл полезността отв. Ч. да
оптимизира умението си за диалог с дъщеря си и да уважава възрастовите й
особености е факт, но не определящ родителски дефицит. Всъщност от СПсЕ
се установи друго – влошените сега отношения между Д. и баща й произтичат
от различните стилове на родителстване на майката и на бащата, които макар
да имат номинално необходимия родителски капацитет, предполагат и
различен модел на живот на момичето. Бащата Ч. поставя ясни граници,
правила и отговорности, докато майката П., в желанието си да бъде по-
9
предпочитан родител, дава на дъщеря си свобода и има по-либерален подход.
Последният, съгласно заключението на двете вещи лица, а и чисто житейски,
е разбираемо по-привлекателният за момиче в тийнейджърска възраст.
Според показанията на св. Р.***, доказателствено неопровергани в тази им
част, при личния й разговор с Д. за причините за изнасянето на момичето от
дома на бащата, Д. е разказала, че се чувства по-добре при майка си, защото
няма толк*** лишения, в смисъл „че може да излиза когато си иска, да прави
каквото си иска, докато при баща си има задължения“; при майка й може да
излиза без да има ограничения за часовете; момичето има и интимен приятел,
с когото „живеят при майка й“. Тези показания кореспондират напълно със
заключението по СПсЕ и очертават още по-ясно водещите или поне важна
част от водещите фактори, които са обусловили актуалното статукво и
желание на Д.. А те, се посочи, че са напълно обясними за момиче на 16
години и половина, във възрастта на противопоставянето, незачитането на
авторитети и утвърждаването на личността на детето като единствено важна.
Макар житейски релевантни, тези фактори и потенциалното протестно
поведение при „отнемане“ на предпочитания начин на живот, не са и не могат
да бъдат определящи при решението на съда за родителските права, по
следните причини:
Живот почти без правила и почти без ограничения не съществува, а
мислене в различен смисъл е утопично. Навършилите 16 годишна възраст
деца имат все повече и по-разнообразни права и възможности, на които обаче
кореспондират същите по интензитет задължения и отговорности. Например
за сведение съгласно чл.8, ал.1 от ЗЗДт родителите, които полагат грижи за
дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч. ако
детето не е навършило 14-годишна възраст, респ. след 22.00 ч., ако детето е
навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст, или в
последния случай да осигурят оправомощено от тях пълнолетно дееспособно
лице като придружител на обществени места след 22.00 ч., при неизпълН.ие
на което се носи административна отговорност; и много други. Зат*** по-
привлекателният, съобразно заключението на СПсЕ, избор на живот – с
повече свобода, повече либералност и по-малко ограничения спрямо детето, е
обясним, но не може да бъде поставен в центъра на съдебното решение за
измеН.ие на родителските права. От друга страна протестното поведение е
поначало присъщо на всяко дете дори от най-ранна детска възраст. В първите
години то се проявява при отказ да получи желаното сладко, да гледа детски
филм, да си ляга и т.н; в следващите години се модифицира като проявни
форми за да градира през пубертета. Характерният за последния период на
израстване опортюнизъм, както и по-малко острите му форми през по-
ранните години на децата, никога не са съставлявали достатъчно осн***ние за
отговорния родител да изпълнява желаното от децата безкритично и
безпрекословно. В този смисъл макар да не оценява негативно актуалните
нагласа и желание на детето, съдът не може да ги приеме като осн***ние за
правна промяна в упражняването на родителските права. Ако би било така, то
при последваща промяна в различен смисъл пак би се следвала съдебна,
което разбира се е изключено.
10
Нещо повече – в показанията на св. Р.*** има данни още, че Д. й е
разказвала, че в компанията й има хора, които употребяват наркотици, като
самата Д. е пробвала трева и й храресвало да го прави. Макар да липсват
други доказателства в тази насока, дори само като индиция, се касае за явен и
категорично вреден за детето аспект от ежедневието му, неотграничаването
от който би го поставило в риск. Същевременно от разпечатките от
електронни училищни дневници е видно, че докато за 2021г., когато е живяла
при баща си, Д. е имала много добър успех в училище, то за учебната 2022-
2023г. тя е понижила общия си успех с около една единица, като
същевременно за същата учебна година е регистрирала цели 207 бр. извиН.и
отсъствия, отсъствайки значимо много време от учебния процес, при липсата
на трайно влошено здраве. Макар и вторични, тези данни кореспондират с
мотивирания извод за нуждата от ясни граници, ред и отговорности в
ежедневието на детето.
В допълН.ие следва да се посочи, че пак според СПсЕ след изнасянето
на Д. при майка й в момента между нея и баща й се констатират начало на
родителско отчуждение от бащата и процес на дисквалификация на бащата, а
съдебната практика трайно приема, че дори само допускането от фактически
отглеждащия родител, на отчуждение към другия такъв, е белег за
родителски дефицит, който не следва да се стимулира. За съпоставка – след
10 години при бащата, так*** отчуждение от майката не се твърди за никое
от децата, дори и въпреки изясН.ото от преписите от ДП и от изп. дело
нерегулярно заплащане на издръжката от майката през последните години.
Извън всичко обсъждано, съгласно задължителните за съда разясН.ия в
т.3 от ППВС №1/1974г., с предоставяне упражН.ието на родителските права
на единия родител, всички деца следва да живеят при този родител. Разделяне
на децата е изключение от правилото и е допустимо само при доказани важни
причини, които правят разделянето полезно и за двете деца. Като примери за
такива важни причини се извеждат в съдебната практика: голямата
възраст*** разлика между децата; липсата на формирана връзка между тях;
липсата на общи за тях интереси и привързаност; продължителното разделно
живеене на децата без негативни последици за тях; и други. В настоящия
случай от заключението на съдебните психиатър и психолог се установи, че
Д. е привързана и към брат си Д. и че между тях има емоционална връзка,
която обаче е поставена под въпрос поради актуалното местоживеене при
различни родители. Експетите са категорични, че раздялата на децата би се
отразила на тяхното усещане за сигурност и подкрепа и не бива да се допуска.
А в о.с.з. вещите лица поддържат, че ако Д. остане при майка си, т*** ще
бъде „много зле за отношенията между децата“. Тези категорични експерни
данни са отделно и още едно осн***ние за отричане на несъмН.ата полезност
от предоставянето на родителските права върху Д. на майка й, и след като в
осз. тя не успя да посочи как конкретно ще поддържа и подобри отношенията
с брат си, ако остане при майка си. Тук следва да бъде обърнато внимание и
на обстоятелството, че предявеният от майката иск е за родителските й права
само по отношение на дъщеря й, но не и по отношение на сина й. Реалният
стремеж към родителска реабилитация би следвало да бъде цялостен и да не
11
обуславя разделяне на две деца с чудесни, допреди година, отношения между
тях, нито да стимулира, макар и пасивно так*** разедиН.ие. Доколкото не е
установена обективна причина за последното, изложеното е още един
аргумент в подкрепа на извода за неосн***телност на замоленото измеН.ие на
родителските права в контекста на цялостния интерес на Д. и на отношенията
й с родителите й, но и с брат й, защото макар последният да не страна по
спора, решението на съда ще рефлектира и върху него.
Като резултат от изложените подробни съображения настоящият състав
на ВОС преценява, че по делото не бяха събрани достатъчно доказателства,
които да обосн***т диаметрално различно и същевременно явно и несъмН.о
по-добро и по-полезно за детето, от обективна гледна точка, разрешение по
въпроса за родителя, който следва приемуществено да упражнява родителски
права над детето. В тази връзка следва да се съобрази, че задължението на
съда е даде защита и стабилност на правнорелевантните отношения относно
децата или да ги промени, но само при доказана и очевидна полза, каквато в
случая не беше доказана от ищеца, в чиято процесуална тежест беше т***.
Независимо от горното, в изпълН.ие и на задължението на съда, когато
е подходящо, да предприема дори служебно постъпки за обезпечаване на най-
добрия интерес на детето, настоящият състав намира за оправдано да измени
предходното съдебно поризнасяне, в частта му за редовния месечен режим на
лични контакти между майката и детето. Обсъдените по-горе измеН.и към
момента обстоятелства, макар прецеН.и за недостатъчни за пълната промяна
на титулярството на родителските права, несъмН.о обуслават по-пълноценно
и продължитено общуване между Д. и майка й. В тази връзка се отчитат, и то
с положителен знак, значително подобрените отношения и връзка между тях,
времето на фактическо живеене при майката, несъмН.ата за съда потребност
от редовно общуване между майка и дъщеря, особено на възрастта на Д.,
както и желанието на детето в тази насока. Поради т*** е обосн***но
увеличаването на режима чрез предоставяне на една почти пълна седмица от
послед***телни дни с преспиване при майката, при условието майката да
бъде в България и при дъщеря си през този период.
На последно място настоящият състав намира за нужно за пореден път
ясно и отчетливо да обърне внимание и на двамата родители, и на момичето,
че следва да преосмислят поведението си един към друг, с цел запазването на
нормално общуване на детето с всеки от родителите. Т*** е и препоръката на
вещите лица, че единственото полезно разрешение е възстановяването на
поне минималния диалог между родителите, респ. между тях и детето.
Разбира се т*** е дълъг процес, но ако се положат усилия резултатите ще се
проявят.
В заключение по изложените съображения настоящият въззивен състав
намира предявените искове за неосн***телни и недоказани. Несъвпадането на
правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
обуславя цялостната отмяна на обжалваното решение и постановяване
решение за отхвърляне на предявените искове, при служебно увеличаване на
РЛО на майката в интерес на детето, съобразно мотивираното.
12
По частната жалба по чл.248 от ГПК: С оглед обусловеността на акта на
ВРС по чл.248 от ГПК от отмяната на решението по делото, определението
ще следва също да бъде отмеН.о. Само за яснота следва да бъде посочено, че
дори и при решаване на спора в позлза на ищеца, цялото производство има
характер на спорна съдебна администрация и разпределението на разноските
по него се осъществява изцяло по правилата за него, а не отделно относно
издръжката, тъй като и администрирането й е служебно задължение на съда в
този случай. Друго би било само ако иск за издръжка е предявен в отделно и
самостоятелно производство, без въпросите по чл. 59 от СК и чл.127 от СК.
По разноските: С оглед характера на производството и при отчитане на
служебното частично измеН.ие на РЛО в полза на ищцата, разноски не следва
да се присъждат в конкретния случай.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №609/24.02.2023г. по гр. д. №944/2022г. на
ВРС, 19-ти състав, включително и за разноските,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на И. С. П., ЕГН**********, срещу С. Д.
Ч., ЕГН**********, за измеН.ие на постановените с Решение
№2902/15.06.2013г. по гр.д. №11574/2012г. на ВРС мерки относно
упражняването на родителските права относно детето Д. С.*** Ч.а,
ЕГН**********, чрез:
- предоставяне родителските права на майката И. С. П.;
- определяне местоживеене на детето при майката на адрес гр. Варна, ,
ул.“Атанас Томов“№3, вх.Г, ет.2;
- определяне на режим на лични отношения на детето с бащата;
- осъждане на бащата за плащане в полза на детето Д. С.*** Ч.а на
издръжка в размер на 350.00лв.,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за измеН.ие или за
прекратяване на същата,
на правно осн***ние чл.59, ал.9 от ГПК.
ИЗМЕНЯ служебно определения с Решение №2902/15.06.2013г. по
гр.д. №11574/2012г. на ВРС, само редовен месечен режим на лични
отношения на майката И. С. П., ЕГН********** с детето Д. С.*** Ч.а,
ЕГН**********, като вместо него ОПРЕДЕЛЯ следният такъв:
- всяка първа пълна седмица от месеца, от 18.00 часа в понеделник, но
не по-рано от приключване на учебните занятия за деня, до 18.00 часа в
събота, с преспиване при майката, но при условие че майката през този период
е на територията Република България;
13
- всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18.00 часа в петък, но не
по-рано от приключване на учебните занятия за деня, до 18.00 часа в неделя,
с преспиване при майката,
като в останалата част предходно определеният режим не се променя.
ОТМЕНЯ Определение №5011/26.04.2023г. по гр. д. №944/2022г. на
ВРС, 19-ти състав, с оглед отмяната на решението по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касациоН. съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14