№ 1043
гр. Пловдив, 14.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Живко Ст. Желев
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Търговско дело №
20225300900444 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД против А. И., с
която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответницата да заплати
суми дължими по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти
и докторанти по реда на ЗКСД. Претендират се сумите: 114 446,19 лв. главница;
6698,28 лв. договорна лихва, начислена за периода 28.10.2021г. – 28.07.2022г.; 251,18
лв. лихвена надбавка за забава, начислена периода 28.10.2021г. – 28.07.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно плащане.
По делото е постъпил отговор от упълномощен от ищцата представител – адв.
Ш., в който се прави възражение за международна компетентност /лист 112/. От името
на ищцата се поддържа, че тя има качеството на потребител по сключения договор,
като спрямо нея важат специалните правила, които осигуряват допълнителна закрила.
Изтъква се, че ответницата не пребивава на адрес в България. Предвид това се излага
довод, че искът следва да се заведе по нейния постоянен адрес или
местопребиваване.
Съдът намира възражението на ответницата за основателно поради следното:
Ищецът по делото е юридическо лице с регистрация в Република България.
Ответницата, съобразно представеното по делото копие на международен паспорт /лист
26/, е физическо лице, което е гражданин на Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия. Налице е следователно частноправно отношение с международен
елемент, което съобразно чл. 3, ал.1 КМЧП, се урежда от кодекса, само доколкото няма
разпоредби установени в международен договор или в друг международен акт в сила за
Република България. Това се отнася и относно правилата за определяне на
компетентността на съда.
1
Тъй като от 01.01.2021г. е преустановено действието на законодателството на
ЕС по отношение на Великобритания, Регламент /ЕС/ №1215/2012г. относно
компетентността не намира приложение. Приложима е Брюкселската конвенция от
27.09.1968г. относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения в
областта на гражданското и търговското право, по която Република България и
Великобритания са страни.
В чл.13 на тази конвенция е давено определение на понятието „потребител“,
съобразно което това е лице което е сключило договор с цел, която може да се смята за
попадаща извън неговата професионална дейност, когато става дума за договор за
продажба на стоки на изплащане чрез вноски; или договор за заем, който подлежи на
изплащане на части или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране
на продажбата на стоки. В случая предявеното с иска вземане произтича от договор за
кредит платим на вноски, който е сключен от ответницата извън нейната
професионална дейност, поради което тя е потребител, по смисъла на цитираната
разпоредба.
Съгласно чл.14, ал.2 от Брюкселската конвенция от 1968г., другата страна по
договора / в случая ищецът кредитодател/ може да заведе дело срещу потребител само
в съдилищата на договарящата държава по местожителството на потребителя.
Установява се от представената по делото справка от Дирекция „Миграция“ към
ОДМВР – Пловдив, че ответницата А. И. е родена на ****. в ****, като е гражданин на
Великобритания. Същата е получила статут на постоянно пребиваваща в Р България с
настоящ адрес **** / лист 61/. При извършените от съда опити относно връчване на
книжа по настоящия адрес на ответницата се установи, че тя не пребивава на него, тъй
е била наемател и го е напуснала /лист 66/. В справката на Дирекция „Миграция“ е
посочено, че чуждата гражданска И. е напуснала територията на Република България
на 02.03.2021г. и към момента на издаване на справката – 15.09.2022г. няма данни за
нейното завръщане.
Съгласно чл.48, ал.7 КМЧП обичайно местопребиваване на физическо лице е
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от
личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с
това място или от намерението му да създаде такива връзки.
С оглед установеното по делото обстоятелство, че ищцата не пребивава на
настоящия си адрес в България, като е напуснала територията на страната на
02.03.2021г., тоест повече от година преди датата на подаване на исковата молба
/01.08.2022г./, следва извод, че тя няма обичайно местопребиваване /местожителство/ в
Република България.
2
Ето защо съдът намира, че не е международно компетентен, поради което
производството по делото следва да се прекрати.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 444/2022г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, поради липса на международна компетентност.
Определението, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването
пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3