О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 20.03.2019
год.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ……………………………………..…………………като
разгледа докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 147 по описа за
2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена
е частна жалба вх. № 1720/ 07.02.2019 година „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ПК 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Т.Я.К.,
чрез процесуален представител:юрк. Д.В.А., съдебен адрес за получаване на книжа: гр.
София, ПК 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3,
срещу Разпореждане № 192/18.01.2019
г., постановено от Районен съд - Ловеч по ЧГД № 74/2019 г., с
което е отхвърлено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно претендираното вземане
за такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 222,72 лева.
Посочва,
че атакуваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага
следните съображения: Целта на производството по чл. 410 от ГПК е бързина и в
него не се проверява дали вземането съществува. Според разпоредбата на чл. 410
от ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и
да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3
и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Считат, че заявлението е съобразено с изискванията за
неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127,
ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК, като следва да се отбележи, че в закона
липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението
да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Съдът дължи проверка
на формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл.
410 ГПК, а споровете по обективираните в него
материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, следва да се решат по исков ред, при
положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК.
Изтъква, че таксите и комисионните за допълнителни услуги
включват „Такса за оценка на досие и „Такса за услугата „Кредит у дома".
Същността на процесната сума за услугата „Кредит у
дома" е в съответствие с предвиденото от законодателя в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а именно: „Кредиторът може да събира от потребителя
такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит." Подписвайки договора,
кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата
„Кредит у дома" е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово
желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си
кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у
дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в
дома на кредитополучателя.
Кредиторът има право да начислява и събира от длъжника и
предвидените в договора такси. Трябва обаче да се държи сметка за естеството на
конкретното вземане - то е именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от
кредитора дейност или услуга, която се дължи отделно от главницата, възнаградителната и мораторната
лихви по договора. Дължимостта на таксата е свързана
с извършването на плащанията по договора и е обусловена от това дали кредиторът
е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата,
за която се дължи тя. В заявлението е посочено, че по договора за кредит са
извършвани плащания в размер на 146 лева. При положение, че длъжникът е
заплащал дължимите месечни вноски, то очевидно е, че и услугата по тяхното
събиране от дома на последния е била извършвана. Според чл.143, т.14 вр.чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправна и следователно нищожна
ще е и тази клауза в потребителския договор, която налага на потребителя да
изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни
своите - хипотеза, която в настоящия случай не е налице.
Счита, че следва да се има предвид и разпоредбата на чл.
145, ал. 1 ЗЗП, в която е предвидено, че неравноправната клауза в договор,
сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора
или на друг договор, от който той зависи. С оглед обстоятелството, че
заповедното производство е факултативно, едностепенно и строго формално и към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е налице изискването за
представяне на доказателства, то всички обстоятелства, свързани със сключването
на договора и останалите клаузи на договора, следва да бъдат изяснени в един
бъдещ исков състезателен процес, какъвто би възникнал при постъпило от страна
на длъжника възражение.
Позовава се на практиката на ВКС и СЕС (Решение № 23 от
07.07.2016г. по т.д. 3686/2014 г. на ВКС, първо Т.О., Решения С-243/2008 г. на
СЕС, Решение № С-397/2011 г. на СЕС, Решение № С-472/2011 г. на СЕС) според
която съществува възможност служебно да констатира наличието на неравноправна
договорна клауза, като решението на ВКС третира случаите на осъдителни искове
по исково производство със състезателно начало каквито безспорно не са исковете
в настоящото производство. Нещо повече, според решението на ВКС, когато съдът е
констатирал служебно неравноправния характер на договорна клауза, следва да
уведоми за това страните по спора и да им даде възможност да обсъдят този
въпрос при условията на състезателност по предвидения от националните
процесуални разпоредби ред. Такъв ред в заповедното производство не е
предвиден, тъй като същото не е със състезателен характер. Сходна е и практиката
в останалите цитирани решения на СЕС, тъй като в основата на всички посочени
решения е Директива 9381 З/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Изтъква,
че преценката на съда в производството по
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се ограничава единствено до
изложените от заявителя факти. Тя се простира до там, доколкото въз основа на
тези факти може да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане,
основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес
- ИСКОВИЯТ. В този смисъл заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка,
като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка
в настоящото производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В съответствие с горе написаното е и
Определение от 29.09.2017 г. по ЧГД № 11715/2017г. по описа на СГС.
В този смисъл моли да бъде отменено
разпореждането на първоинстанционния съд, като бъде издадена Заповед за
изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на
изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - София заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.С.И., ЕГН
**********,***, за вземане в размер на 263.44 лева главница по договор за
потребителски кредит № 2869922/ 27.12.2016 година с „Провидент
Файнешъл България” ООД, 32.54 лева - договорна лихва за периода 05.01.2017 година
до 22.02.2018 година, 222.72 лева такси и комисионни; 32.54 лева мораторна
лихва за периода 23.02.2018 година до 11.01.2019 година, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане. Посочено е, че
вземането произтича от договор за потребителски кредит № 2847835/ 233.07.2016
година с „Провидент Файнешъл
България” ООД за сумата от 400 лева за срок от 60 седмици, цедирано
на 01.07.2017 година на „Изи Асет
Мениджмънд” АД. На 01.08.2018 година е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 година и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, с което вземането е прехвърлено в полза на
агенцията. Твърди се, че длъжникът е уведомен с писмо с обратна разписка на 09.08.2018
година от стария кредитор. Посочва, че дължимата главница е в размер на 236.44
лева. Съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва,
която е начислена в размер на 31.69 лева за периода 05.01.2017 година – датата
на първата вноска, до 22.02.2018 година – датата на последната вноска. С
подписване на договора клиентът се съгласил да му бъдат начислени такси и
комисионни за допълнителни услуги – такса за оценка на кредитното досие и такса
„Кредит у дома”. Посочено е, че съгласно
договора се начислява и обезщетение за забава върху непогасената главница,
който се начислява за всеки ден забава, като за периода от 23.02.2018 година до
11.01.2019 година е в размер на 32.54 лева, ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Признава се, че длъжникът е
извършил плащане по договора в размер на 322.24 лева, като след приспадането им
остава да дължи общо на сумата 550.39 лева, както и съдебно деловодни разноски
в размер на 25 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство
в размер на 200 лв.
Първоинстанционият съд е отхвърлил
заявлението по чл.410 от ГПК, в частта относно искането да бъде издадена
заповед за изпълнени и за сумата от 222.72 лева – претендираното
вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги, като се е
мотивирал, че в тази част заявлението противоречи на закона – чл. 143, ал.1 от ЗПК.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде
уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи
на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният
съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК. Претендираните такси
и комисионни за допълнителни услуги в размер на 222.72 лева са в
противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския
кредит, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването
видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Освен това в противоречие с чл.
16 от ЗПК е уговорена такса за оценка на досие, тъй като същата следва да е за
сметка на кредитора.
Такса „Кредит у
дома”, която се начислява за допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на
заеманата сума в брой по неговото местоживеене, противоречи на посоченото в т.
12 на заявлението, а именно че сумата по кредита е преведена по банков път. В
този смисъл същата е начислена и се дължи от длъжника, независимо дали
кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата в брой по
неговото местоживеене, което води до необосновано оскъпяване на кредита,
неизпълнение на задължението на кредитора да предоставя на кредитоискателя
пълна информация относно условията по кредита. Това от своя страна поставя
потребителя в неравноправна позиция спрямо кредитора и не
отговаря на изискванията за добросъвестност и противоречи на добрите нрави.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на
противоречие на искането със закона и добрите нрави и при констатиране на
такова отказва издаване на заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че атакуваното разпореждане на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 192/18.01.2019 г.,
постановено от Районен съд - Ловеч по ЧГД № 74/2019 г., с което е
отхвърлено подаденото от „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1527, ул. „Панайот Волов"
№ 29, етаж 3, представлявано от Т.Я.К., чрез процесуален
представител:юрк. Д.В.А.,
съдебен адрес за получаване на книжа: гр.
София, ПК 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж
3, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
срещу Д.С.И., ЕГН **********,***, в
частта относно претендираното вземане за такси и комисионни за допълнителни
услуги в размер на 222,72 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.