№ 146
гр. Н., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101615 по описа за 2021 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.124 ал.1 от
ГПК, с цена на иска 206,51 лв., предявен от СТ. ЗЛ. ИВ. от гр. Н., чрез пълномощника
адв.М.В. М.- АК П., съд.адрес:гр. П., бул. *** против "4финанс" ЕООД, със седалище и
адрес на управление:гр. София, ул. „Димитър Хаджицоклев“ , №52-54, , представлявано от
З.С.Р. и А.М..
В исковата молба се изнасят следните факти: Ищцата заявява, че е страна по договор
за кредит №*** от *** г., сключен с ответното дружество. По договора получила в кредит в
размер на 1 300 лв., при ГПР от 49,70 %, ГЛП-40,99% и договорна лихва в размер на 43,80
лева. Задължила се да заплати и допълнителна услуга в размер на 206,51 лева. Счита, че не
дължи последната сума за допълнителна услуга. Възможността да се събират суми за
допълнителни услуги намирала правен регламент в нормата на чл. 10а от ЗПК. В чл.10а, ал.2
от същия закон се предвиждала забрана да се изисква плащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С договарянето на сума за
допълнителни услуги се заобикаляло ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК- лимит на ГПР.
Уговорената дължимост на сумата в размер на 206,51 лв. за допълнителни услуги била в
явно противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД. Нарушен бил
принципа на добросъвестност и справедливост. Допълнителната услуга била
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Кредиторът бил длъжен да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на договора. В случая иска бил прехвърлен върху длъжника, а договорената
допълнителна услуга увеличавала размера на задължението и представлявала допълнително
обезщетение за кредитора. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за
1
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, била
нищожна. С тези подробно изложени аргументи ищцата моли съдът да признае за
установено, че ищцата не дължи сумата в размер на 206,51лв., представляваща сума за
допълнителна услуга, договорена в договор за кредит №*** от *** г. прогласи
нищожността на договора за поръчителство, сключен с ответното дружество.
Претендират се разноски.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез И.Д.- ***. В него се
заявява, че редът и условията, при които е сключен конкретния договор за уредени в него и
общите условия към същия. Кредитът бил за период от тридесет дни и с падежна дата
23.03.2020 г., предоставена сума по кредита от 1300 лв. и задължение за връщане на 1550,31
лв. Ищцата оправила искане за отпускане на кредита чрез попълване на формуляр за
кандидатстване на страницата на дружеството www.vivus.bg. Договорът за кредит бил
изпратен на ищцата на посочен от нея имейл адрес. Заявената и отпусната сума по договора
била преведена по сметка на ищцата на каса на „Изи Пей“. Съгласно общите условия към
кредита ищцата разполагала с възможност да заплати такса и да удължи падежната дата със
7, 14 или 30 дни, която възможност ищцата ползвала три пъти. На отсрочената падежна дата
*** г. изпаднала в просрочие. Към датата на отговора не била погасила задължението си.
Конкретно за таксата „Експресно разглеждане“: тя не представлявала действие по
управление на кредита, нито по отпускането му. Дължала се за услуга, предшестваща
сключването на договора. Кредитоискателят ползвал възможност искането му за сключване
на договор за кредит да се разгледа приоритетно и да получи отговор в рамките на 15
минути от отправяне на искането. Ответното дружество ангажирало служители да направят
проверка и оценка на кредитоспособността на подалия искането и в рамките на 15 минути
да отговорят на кредитоискателя. Тази такса, както и тази за удължаване на падежната дата
нямали задължителен характер и зависели от преценката на кредитоискателя. Ползването на
първата услуга гарантирало единствено получаването на отговор в рамките на 15 минутен
срок, но не и отпускането на кредит. Имало и възможност да се кандидатства за кредит и
искането да бъде разгледано в 7 дневен срок и без таза такса. В конкретния случай ищцата
избрала да ползва услугата и следвало да заплати таксата за нея. Затова искът е намерен за
неоснователен и недоказан. Възразява се и срещу искането да се присъди адвокатско
възнаграждение, поради липса на доказателства за платено такова.
В съдебно заседание ищцата не се явява,не изпраща представител.
Ответникът редовно призован,не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото и неоспорен от страните по автентичност и
съдържание Договор за кредит №***/ *** г., сключен между „4финанс“ЕООД и СТ. ЗЛ. ИВ.
и Анекс към него от ***г. е,че ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 1300
лева ,за срок о 30 дни,при договерени : ГПР- 49,7 %, ГЛП-40,99% и договорна лихва в
размер на 43,80 лева. Задължила се да заплати и допълнителна услуга/такса за бързо
2
разглеждане / в размер на 206,51 лева.С анекса е променена крайната падежна дата и за
такава е определена -***г.
В раздел III,чл.4 от Договора страните са предвидили „Такса за бързо разглеждане „
/т4.1,т.4.2,т.4.3 и т.4.4./,според които“Кредиторът предоставя възможност на
кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане
на кредит.Услугата „Бързо разглеждане“ е допълнителна незадължителна услуга,която се
предоставя по искане на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и
предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.За заявката на допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит,кредитополучателят
дължи такса за бързо разглеждане ,която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на
договора за кредит,посочена е в специалните условия на договора и е включена в тарифата
на кредитора.
Съгласно чл.8.1. от Договора,“кредитополучателят има право да се откаже от
Договора за кредит,без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за
това пред кредитора.Това право може да се реализира в срок от 14 дни от сключване на
договора за кредит.В този случай,кредитополучателят дължи на кредитора използваната
главница от Общата дължима сума по кредита,Лихва за предоставяне на кредит и/или
допълнителна сума по кредит,начислена за периода от датата на усвояване на средствата по
Кредита или Допълнителни суми по Кредита ,до датата на връщане на главницата,както и
такси за допълнителни незадължителни услуги,които вече са били извършени изцяло от
кредитора,без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни ,считано от
изпращане на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ.
Към момента на предявяване на иска,срокът на договора е изтекъл и същите са
обвързани от правните последици на договорните клаузи.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Ищцата претендира прогласяване на нищожността на Договор за кредит №***/ *** г.,
сключен между ответника „4финанс“ЕООД и ищцата СТ. ЗЛ. ИВ.,в частта ,в която е
уговорено заплащане на сумата в размер на 206.51лв,представляваща сума за допълнителна
услуга,на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,поради неспазване на чл.22 във вр.с чл.10а и чл.11
ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК.
Съдът намира искът за основателен и доказан ,поради следните съображения:
Сключения договор за потребителски кредит има характер на потребителски кредит по
чл.9 и сл.от ЗПК.,поради което,като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания,уредени в ЗПК.
В процесния договор - раздел III,чл.4, /т4.1,т.4.2,т.4.3 и т.4.4./, страните са предвидили
„Такса за бързо разглеждане „.Тези договорни клаузи са неравноправни по смисъла на чл.
143, ал.2 от ЗЗП, относно претенциите за закупен пакет допълнителни услуги.
Съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлява реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, които да носят
3
допълнителни ползи за кредитополучателя,за да бъде обосновано изискването на
възнаграждение.Завоалирана тази клауза представлява такса по събиране и обслужване на
кредита и по естеството си е такава по управление на кредита.В чл.10а,ал.2 от ЗПК е
установена забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия,свързани с усвояване и управление на кредита.
Ето защо,съдът намира,че сключения между ищеца и ответника договор за кредит се
явява недействителен на основание чл.22 във вр.с чл.10а и чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК.
Тъй като тези пороци рефлектират върху действителността на договора,то искът за
прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД се явява основателен
и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че предявения иск се явява основателен и изцяло
доказан и като такъв следва да се уважи.
Следва да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит №***/ *** г., сключен
между „4финанс“ЕООД и СТ. ЗЛ. ИВ. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- сключен при
неспазване на нормите на чл.22 във вр.с чл.10а и чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 50.00лв. –
заплатена държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител – адв. М.М. от АК- П. е
предоставил безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА-
адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този случай дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде заплатено на адвоката. Същото е в размер на 300.00 лв. и е в
рамките на минималните размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като следва да се заплати от ответната страна./по арг.на чл.7 ал.2 т.3 /
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 във вр.с чл.10а и чл.11 ал.1
т.10 и т.11 от ЗПК нищожността на раздел III,чл.4, /т4.1,т.4.2,т.4.3 и т.4.4./ от Договор за
кредит №***/ *** г., сключен между ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********,с
адрес:гр.Н.,ул.*** и ответника „4финанс“ЕООД ,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54,представлявано от З.С.Р. и А.М. .
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника„4финанс“ЕООД ,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Димитър
Хаджикоцев“№52-54,представлявано от З.С.Р. и А.М. .че ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. НЕ МУ
ДЪЛЖИ СУМАТА в размер на 206.51лв./двеста и шест лева петдесет и една стотинки за
допълнителна услуга /такса за бързо разглеждане/.
ОСЪЖДА ответника„4финанс“ЕООД ,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
4
управление:гр.София,ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54,представлявано от З.С.Р. и А.М. да
заплати на ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,ул.*** направените по
делото разноски в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/- заплатена държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА ответника „4финанс“ЕООД ,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54,представлявано от З.С.Р. и А.М.
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В. М. от Адвокатска колегия –П., съд.адрес: гр. П., бул.***,
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. /триста лева /, за процесуално
представителство на ищцата по делото,на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5