Решение по дело №1/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, образувано по жалба, подадена

ОТ: Д. Е. К. - [ЕГН],

с постоянен адрес: [населено място], обл.Перник, [жк], ет.4, ап.10,

ЧРЕЗ: адв. И. М. - ПАК, адрес на кантората: [населено място], [улица], ет.2, офис 3

СРЕЩУ: Заповед рег.№ 313з-3334/ 07.12.2023г. на ВП Директора на ОДМВР-Перник - старши комисар М. М.

С ИСКАНЕ: Отмени Заповед рег.№ 313з-3334/ 07.12.2023г. на ВПД Директор на ОДМВР-Перник - старши комисар М. М., като незаконосъобразна и необоснована, в едно с произтичащите от това законни последици.

Към жалбата се представят писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като при издаването и били допуснати съществени нарушения на административните правила, а същата била и в противоречие с материално- правните разпоредби. Сочи, че дисциплинарно наказващия орган не бил извършил в конкретния случай съвкупен анализ на всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Смята, че наложеното наказанието не съответствало и на целта на закона. Бланкетното посочване в оспорваната заповед не можело да предполага какви точно нарушения му се вменяват от органа и в каква относимост са към изпълнението/неизпълнението на заповедите на министъра на вътрешните работи и длъжностната характеристика. От посоченият цитат в заповедта „служебни задължения" не следвал извод за неизпълнение на конкретни задължения, установени в хода на проверката.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалният си представител, подържа подадената жалба и моли да бъде отменена обжалваната заповед, като неправилна и незаконосъобразна, при подробно изложени съображения в жалбата и представени писмени бележки.

Претендира за присъждане на сторените разноски съгласно представения списък по чл. 143 от АПК в размер на 760.00 лв., от които 10 лв. – заплатена държавна такса и 750.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответника – ВПД Директор О. М. - Перник, редовно призован, не се явява не изпраща процесуален представител, при подробно изложени съображения по съществото на спора моли да се постанови решение, с което да се отхвърли, като неоснователно оспорването от жалбоподателя. Началника на групата не бил пряк ръководител и не можел да дава разпореждания на служителите от съответната група. Издадената заповед била правилна и законосъобразна

Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между жалбоподателят и Министерство на вътрешните работи е съществувало валидно служебно правоотношение. И към момента на издаване на обжалваната заповед и към настоящият момент жалбоподателя Д. Е. К., заема длъжността младши експерт - командир на отделение от ОДПКПД към Сектор ПП при ОДП на МВР Перник.

Във връзка с докладна записка peг. № 1158р - 6430/15.08.2023 г. от главен инспектор С. С. Г. - началник сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР - Перник била извършвана проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), разпоредена на 15.08.2023 г. със заповед № 313з-1952/15.08.2023 г., изм. със заповед № 313з-2633/04.10.2023 г. по описа на ОДМВР - Перник Заповедта на ВПД Директор на О. М. – Перник.

В хода на извършената проверка било установено, че на 12.08.2023 г., по време на платения годишен отпуск на главен инспектор С. Г. в 22.36ч. на личния му мобилен телефон се е обадил инспектор С. П. - полицейски инспектор в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР - Перник, за да го уведоми, че е извикал по личния си телефон автопатрул от сектор ПП в дома си, за да го обучи как да работи с техническо средство „Дръг тест 5000“, тъй като не знаел как да работи с него. АП 151 на сектор ПП, които били на смяна по график в състав младши експерт Д. К. и младши автоконтрольор Д. Ч. отнесли техническото средство в дома на П. в [населено място], [улица], и в лятната кухня на дома му демонстрирали как се извършва проверка. На 13.08.2023 г. около 10.00 ч. главен инспектор С. Г. уведомил за инцидента началника на група ОДПКПД - старши инспектор К. К., и му казал да запознае ръководството на сектор ПП и отдел ОП със случая. На 15.08.2023г. в изходящата поща главен инспектор Г. намерил докладна записка от младши експерт Д. К. с peг. № 1158р-6324/ 14.08.2023 г., в която К. докладва за извършена проверка с техническо средство „Дръг тест 5000“ с № ARNJ 0006 и описва същия случай. Сочи, че инспектор С. П. лично е отворил теста и, без да бъда наслюнчен тампона, е поставил касетата в машината, като в 22:15 часа пробата с номер 362 се оказала положителна за наличие на канабис. Тестовата касета не е отчетена от полицейския наряд по надлежния ред, като инспектор С. П. отказал да я предаде и същата се намирала при него. Същата е предадена с протокол за доброволно предаване peг. № 1158р - 6456/ 15.08.2023 г. по описа на сектор ПП при ОДМВР - Перник.

Тестовата касета е изследвана в „Националния институт по криминалистика“ - МВР за наличие на биологичен материал, но такъв не е установен по нея. Същевременно чрез ГДНП - МВР е изпратено запитване до „Дрегер България“ ЕООД, които са посочили, че тестване без да бъде взета проба от слюнка е недопустимо, тъй като това може да доведе до „непредвидими резултати“.

По отношение действията на младши експерт Д. Е. К. - командир на отделение в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР - Перник е констатирано отклонение от вменените му задължения, съгласно Инструкция № 8121з - 749/ 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а именно: чл. 80, ал. 1: „Основна задача на служителя, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение, е да следи спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и опазването на обществения д“, вр. с чл. 39, ал. 1, т. I: „Пътния контрол се осъществява чрез наблюдение на движението;“, вр. с ал. 4: „Контролът на пътното движение представлява ...визуален или с помощта на технически средства контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС“.

След като били събрани и оценени всички доказателства по случая, тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вина и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, дисциплинарното производство приключило с издаването на оспорената Заповед №313з-3334/07.12.2023г., с която на основание член 204, точка 3, член 197, алинея 1, точка 2, член 194, алинея 2, точка 1, предл. второ от ЗМВР. „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,... ”, във връзка с член 80, алинея 1, вр. с член 39, алинея 1, точка 1, вр. с алинея 4 на Инструкция № 8121з - 749/ 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, член 199, алинея 1, точка 3, предл. първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед), е наложено дисциплинарно наказание „ПИСМЕНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ”, за срок от три месеца на младши експерт Д. Е. К. - командир на отделение в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР - Перник, считано от датата на връчване на заповедта.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.12.2023 в 11.10 ч.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 то ЗМВР във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянният адрес на посочения в акта адресат.

Оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретният случай това е Директорът на ОД на МВР - Перник - чл. 204, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 1, т.2 от ЗМВР. Следователно лицето надлежно упълномощено да изпълнява по заместване функциите на Директор на ОД на МВР - Перник е компетентно да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР е определено кога дисциплинарното нарушение се смята за открито - когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган чл. 196, ал. 2 ЗМВР.

Касателно настоящият случай, двумесечният срок от откриване на нарушението за дисциплинарно наказващия орган по чл. 204, ал. 1 от ЗМВР е започнал да тече от 09.10.2023г.

С оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното производство е следвало да приключи в рамките на два месеца от откриването на нарушението - на 09.10.2023 г., тъй като справката е съдържала констатации за извършено нарушение на служебната дисциплина в конкретно посочени времеви интервали от дежурствата на поименно посочени служител. С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса следва да се приеме, че именно на 09.10.2023 г. материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР и на тази дата е установено нарушението и нарушителя, а оспорената заповед е издадена на 07.12.2023 г., т. е. при спазване на предвидените, в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, законоустановени срокове.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оплакването в жалбата, че оспорената заповед е издадена след изтичане на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно.

При задълбочен анализ на всички доказателства по делото настоящият съдебен състав намира, че двете обобщени справки, изготвени от дисциплинарно разследващият орган отразяват действителната фактическа обстановка, а възприетото от фактическа страна в оспорената заповед съставлява необосновани фактически изводи и предположения.

За да наложи дисциплинарно наказание „порицание“ обжалваната заповед дисциплинарно наказващия оран е приел, че младши експерт Д. Е. К. - командир на отделение в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР - Перник е извършил вмененото му нарушение, като в [населено място], по време на изпълнение на служебните си задължения нощна смяна за времето от 20:00 часа на 12.08.2023 г. до 08:00 часа на 13.08.2023 г. в наряд като АП 151, съвместно с младши инспектор Д. И. Ч. - младши автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР - Перник, за времето от 22.11 ч. до 22.27 ч. на 12.08.2023 г. се е отклонил от изпълнението на вменените му задължения по контрол на пътното движение съобразно изискванията на член 80, алинея 1: „Основна задача на служителя, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение, е да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и опазването на обществения ред.“, вр. с член 39, алинея I, точка 1: „Контролът на пътното движение се осъществява чрез: 1. наблюдение на движението;“, вр. с алинея 4: “Контролът на пътното движение представлява подвижен (линеен) и/или стационарен визуален или с помощта на технически средства контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС“ от Инструкция № 8123з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, като деянието му представлява „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“ по смисъла на член 194, алинея 2, точка I, предложение второ от ЗМВР чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед).

Съгласно посочената разпоредба за да наруши регламентираните в отклонение от изпълнението на вменените му задължения по контрол на пътното движение съобразно изискванията на член 80, алинея 1 във вр с Инструкция № 8123з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение е необходимо конкретното длъжностно лице да не е изпълнило задълженията си за извършване на подвижен (линеен) и/или стационарен визуален или с помощта на технически средства контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС“. Конкретното деяние, чрез което е осъществено това дисциплинарното нарушение което органът не е посочил в заповедта, но несъмнено се касае за бездействие. А бездействие се установява като се посочи какви са били неизпълнените от дисциплинарно наказаното лице служебни задължения, т. е. трябва да докаже, че в случая не е извършил контрол върху участниците в движението и на техническото състояние на ППС, както и какви проверка е следвало да извърши К..

Страните не спорят, че на 12.08.2023г. през интервала от време 22.11- 22.27ч. мл. експерт К. и Ч. са се отзовали на обаждане на инспектор Н. и са отишли до домът му за да му обяснят как се работи с техническо средство „Драгтест 500“ са били. Но нито заповедта, нито в доказателствата приложение към преписка се установяват какви конкретни действия е бил длъжен да извърши жалбоподателя и поради неизпълнението им е нарушил служебните си задължения или в какво се изразява отклонението му от служебните му задължения. Посочването на нарушените изискванията на член 80, алинея 1: „Основна задача на служителя, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение, е да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и опазването на обществения ред.“, вр. с член 39, алинея I, точка 1: „Контролът на пътното движение се осъществява чрез: 1. наблюдение на движението;“, вр. с алинея 4: “Контролът на пътното движение представлява подвижен (линеен) и/или стационарен визуален или с помощта на технически средства контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС“ от Инструкция № 8123з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, като деянието му представлява „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“ по смисъла на член 194, алинея 2, точка I, предложение второ от ЗМВР чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед) формално представляват фактически основания за осъществяване на дисциплинарното нарушение, но обективно не дават информация за конкретната форма на неизвършеното от жалбоподателя - служебно задължение, чрез което е осъществено дисциплинарното нарушение. Подробни фактически обстоятелства, свързани с тези задължения, не се съдържат и в приложените в административната преписка справка и докладна записка. В същата е отразено, че основана задача на жалбоподателя К. е да осъществява дейност по контрол на пътното движение по чл. 80, ал. 1 от Инструкцията, като нито едно от тези задължения по пътен контрол не може да бъде предприето от двамата служители поведение – да посетят частен адрес където живее инспектор П., като осъществят дейност извън задълженията си, което пак не отразява конкретно действие или бездействие освен посещаване на частен дом, което по своята същност не е нарушение.

Не посочването на дължимите и неизвършени действия е нарушение на изискването на чл. 210, ал. 1, ЗМВР, съгласно който в заповедта следва да се посочат обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсата на диспозитив на дисциплинарното обвинение, който да съдържа всички елементи от фактическа страна на състава на нарушението засяга правото на държавния служител да се защити ефективно срещу това обвинение. В случая е било задължително уточняването на дължимите, но неизвършени действия и конкретния срок за извършването им. / В този смисъл и Решение № 9334 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10784/2016 г., V о. /

Допуснатото нарушение е съществено, тъй като обуславя неспазване и на изискванията по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, която предвижда при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Тази разпоредба е императивна, т.е. заповедта трябва да съдържа всички изброени елементи кумулативно. В оспорената заповед липсват доводи относно определянето на дисциплинарното наказание по вид и размер, съобразно тежестта на нарушението, последиците от неговото извършване, наличието на вина и нейната форма, като наказващият орган не е обсъдил данните относно цялостното поведение на служителя по време на службата – изисквания по чл.206, ал. 2 от ЗМВР при налагане на дисциплинарно наказание. В заповедта само бланкетното е посочено, че при издаването й са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Доколкото обаче липсват обсъдени факти и направени изводи по същество, не може да се обоснове извод за съобразяване с предписанието на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Това представлява съществено процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед, довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице в дисциплинарното производство, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото основание чл. 143, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК право на разноски има жалбоподателя. Същия претендира и доказва разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 лв. и заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв., които следва да бъдат възложена в тежест на ответника.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Е. К. - [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл.Перник, [жк], ет.4, ап.10, Заповед рег.№ 313з-3334/ 07.12.2023г. на ВПД Директор на ОДМВР-Перник - старши комисар М. М. на основание член 204, точка 3, член 197, алинея 1, точка 2, член 194, алинея 2, точка 1, предл. второ от ЗМВР. „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,... ”, във връзка с член 80, алинея 1, вр. с член 39, алинея 1, точка 1, вр. с алинея 4 на Инструкция № 8121з - 749/ 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, член 199, алинея 1, точка 3, предл. първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед), на младши експерт Д. Е. К. - командир на отделение в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР - Перник, считано от датата на връчване на заповедта е наложено дисциплинарно наказание „ПИСМЕНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ”, за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи Д. З. на Д. Е. К., [ЕГН], с адрес: [населено място] [улица] вх. А ет.2. ап.4, сторените по делото разноски в размер на 760.00 лв. / седемстотин и шестдесет лева/

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл. 211 от ЗМВР.

СЪДИЯ:/п/