Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 08.06.2021
г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия
Александрова
като разгледа докладваното от съдия
Кипров
адм.дело № 603 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 2 от Закона за храните
/ЗХ/.
Образувано е по жалба на „М. “ ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. ***, чрез адв.П.М., против Заповед № 209/19.03.2021
г. на Директора на ОДБХ-Варна, с която на основание чл. 27, ал. 1, т. 8 от
Закона за храните е заличен от регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ „М. “ ООД –
обект за обществено хранене – бюфет с адрес гр. Варна, бул. “Х.С.“ №1, стопанисван
от „М. “ ООД, поради спиране дейността на обекта за повече от един месец. Жалбоподателят
оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че не е налице съответствие между
фактическите констатации отразени в Констативния протокол от 10.03.2021 г. и
цитираните правни основания по чл.29, ал.1 от ЗХ. Навежда доводи, че в констативния протокол от
10.03.2021 г. липсват констатации за нарушения на ЗХ, като дори напротив, посочено
е , че се спазва изцяло разрешения асортимент по ЗХ, всички представени
документи са изрядни. В този смисъл, твърди се от жалбоподателя , че протоколът не може да бъде основание за
издаване на оспорената заповед, а присъединеното от друго административно производство писмо на ТД на НАП- Варна от 28.01.2021 г. ,
според което фискалното устройство в обекта не е отчело показания, не може да бъде презумпция за липса на
дейност. Изложени са доводи, че дружеството не е спирало дейност, поради което
не са налице предпоставки за подаване на такова уведомление до компетентния
орган по ЗХ - според жалбоподателя, липсата на договор за наем не означавала , че дружеството не е извършвало
търговска дейност. Посочва се още, че оспорената заповед е издадена в нарушение
на принципа за съразмерност – чл.6, ал.5 от АПК, както и че не съответства на целта на закона. Иска се
от съда да отмени оспорената заповед с присъждане на съдебните разноски по делото. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от адвокат М., включително с депозираната от нея писмена защита с.д. 8762/11.06.2021 год.
Ответникът - директорът на ОДБХ – Варна, чрез упълномощения
юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава с присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Изложени са аргументи, че съгласно
писмо от 28.01.2021 г. на ТД на НАП- Варна и констативен протокол от 10.03.2021
г., дружеството не е извършвало търговска дейност в обекта от 14.09.2020 г. до
07.03.2021 г. включително , като подробни такива са развити и в представената
писмена защита с.д. 8780/11.06.2021 год.. В условията на евентуалност се
претендира минимално заплащане на разноските на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Видно от констативен протокол № 05199
от 10.03.2021 г., извършена е проверка
от инспектори на ОДБХ Варна в обект –
кафе сладкарница, находящ се в гр. *, ул. “Х.С.“
№1. Посочено е, че проверката е във
връзка със заявление от 20.01.2021 г. и писмо от 25.01.2021 г. Представен е бил
касов бон от фискално устройство, от който инспекторите са установили, че
фирмата, която извършва към момента дейност е „М. “ ООД. При извършена справка в Търговски
регистър инспекторите са установили, че „М. “ ООД е със статус действаща и се
представлява от двамата си управители. На инспекторите са били представени
търговски документи от производители и търговци на храни, които са издадени на
получател „М. “ ООД. Отразено е от проверяващите инспектори в протокола, че обектът
се поддържа в добро общо техническо и хигиенно състояние по отношение на
материалната база и технологично оборудване. Проверените храни са в срок на
реализация, съхранени при подходящи температурни условия. Като констатации извън
темата на проверката е установено, че се спазва разрешения асортимент по ЗХ, като
заключението на проверяващите е, че до момента на проверката не е било входирано в ОДБХ-Варна копие от
документ за въвеждане в експлоатация на обекта съгласно чл.177, ал.3 от ЗУТ.
При последваща проверка на 19.03.2021
г. с цел връчването на заповед №209/19.03.2021 г. е констатирано, че обектът работи с фирма „М. “
ООД , като е представен касов бон от 19.03.2021 год.
За този обект е бил сключен договор от
09.08.2017 г. с наемодател МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД и наемател „М. “ ООД , според който за временно и възмездно
ползване се отдава под наем находяща се
на втория етаж от петнадесететажна сграда на МБАЛ „Света Марина“
ЕАД сладкарница с площ от 98.28 кв.м. Уговорен е срок на договора за три години, считано от датата на подписване
на приемо-предавателния протокол, като е предвидено, че наемателят няма право
да пренаема вещта или отделни нейни части. На основание този договор е
извършена в ОДБХ-Варна регистрация на „М. “ ООД, за която е издадено
удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни №
17188/12.10.2017 год. След изтичане
на срока е сключен нов договор от 07.08.2020 г. с наемодател УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД и
наемател „П. “ ЕООД, с който за временно
и възмездно ползване се отдава под наем същата сладкарница. Срокът на договора е определен на 3 години, като отново е включена клауза, че наемателят няма
право да пренаема вещта или отделни нейни части. Въз основа на този договор е
съставен протокол от 10.09.2020 г.,
според който комисия от експерти на
наемодателя са предали на „П. “ ЕООД наетия обект с ключовете за него. Протокол
със същото съдържание е съставен и на дата 25.09.2020 год. На 28.09.2020 г.
управителят на „П. “ ЕООД подава на основание чл.26, ал.14 вр. с ал.17 от
ЗХ уведомление до ОДБХ- Варна за промяна във вписани обстоятелства по чл.28,
т.1 от ЗХ. Към заявлението е приложена декларация по реда на чл.26, ал.17
от ЗХ , с която „М. “ ООД декларирала ,
че дейността на обекта се прехвърля от праводателя „М. “ ООД на правоприемника
„П. “ ООД без прекъсване и без промяна. По повод на това заявление е издадена от
директора на ОДБХ-Варна заповед №661/10.11.2020 г. , с която е отказана напълно регистрацията на
обект за търговия на дребно с храни – бюфет, на бул. “Х.С.“ №1, стопанисван от
„П. “ ООД. Като мотиви за отказа е посочено, че не били представени писмени доказателства за
промяна датата на предаване на наетата вещ, съгласно чл.3, ал.2 от представения
договор за наем.
На 20.01.2021 г. е подадено ново заявление
от „П. “ ООД за регистрация на същият обект, в което е посочено, че дейността
ще започне на 03.02.2021 г. Във връзка с това заявление е изпратено от директора на ОДБХ-Варна
запитване до ТД на НАП- Варна, по което е получен отговор от 26.01.2021 г.,
приет с вх. № КХ-68/28.01.2021 год. Посочено е, че след проверка на данните от
фискалното устройство , „М. “ ООД е
осъществявало търговска дейност в обекта за периода поне от 01.09.2020 г. до
14.09.2020 г. , а „П. “ ООД е
осъществявало търговска дейност за периода поне от 14.09.2020 г. до 11.12.2020 г. Позовавайки
се на този отговор , на писмо на изпълн. директор на УМБАЛ „Св. Марина“
ЕАД-Варна с вх. № КХ-249/16.03.2021 г. и
на констативен протокол № 05199/10.03.2021 г. , директорът на ОДБХ-Варна издава
заповед № 209/19.03.2021 г. , която е връчена на управителя на „М. “ ООД на
19.03.2021 год. Жалбата срещу заповедта
е приета в АС-Варна на 23.03.2021 год.
При така установените обстоятелства,
съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в 14-дневния
срок по чл.149, ал.1 от АПК от активно
легитимирана страна срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за
храните, в 7-дневен срок от спиране на дейността на обект регистриран по реда на чл. 26, бизнес
операторът подава уведомление до компетентния орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 или
т. 2, в което посочва периода на спиране.
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 8 от ЗХ, компетентният орган по чл. 23, ал. 2,
т. 1 или т. 2 издава заповед за заличаване на регистрацията при констатирано от
контролен орган спиране за повече от един месец на дейността на обекта, считано
от деня на констатиране, без уведомяване по чл. 29.
Компетентният орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 за
регистрацията на обекти за дистрибуция на храни е директорът на ОДБХ по местонахождение на
обекта, който в случая се намира в гр. Варна,
поради което компетентен да заличи
регистрацията на обект на осн. чл. 27, ал. 1, т. 8 т ЗХ е директорът на ОДБХ – Варна.
В този смисъл, заповедта представлява валиден адм. акт като издадена от материално и териториално компетентния адм.
орган.
Същевременно, съдът намира, че заповедта представлява
незаконосъобразен адм. акт като издадена в противоречие с материалния закон и при несъответствие
с целта на закона.
Посоченият в оспорената заповед мотив
за заличаване от регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ на „М. “ ООД, поради нарушаване
на разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗХ, не
съответства на действителните факти. Нормата
изисква подаване на уведомление в
7-дневен срок от спиране на дейността в регистриран по реда на чл. 26 обект , в което се посочва периода на спиране. Прието е от
органа, че такова уведомление не е подавано и че дейността била спряна през периода от
14.09.2020 г. до 8.03.2021 г. , т.е. за повече от един месец. Действително
установените по делото факти не съответстват на понятието за спиране на дейността по смисъла на чл.29, ал.1
от ЗХ, а изцяло покриват фактическият състав на уредената в чл.26, ал.17 от ЗХ
хипотеза – на 28.09.2020 г. , т.е. преди изтичането на едномесечния срок считано от приетата от адм.
орган негова начална дата 14.09.2020 г. , „М. “ ООД и „ П. “
ООД са отправили до компетентния орган искане за промяна на вписаните
обстоятелства, поради универсално правоприемство между тях. Така направеното и
възприето от адм. орган волеизявление
прекъсва от датата 28.09.2020 г. едномесечния срок по чл.27, ал.1, т.8 от ЗХ , тъй като спирането на дейността е наложено
от изчакването на решението на адм. орган, а не по
присъщите за нормата по чл.29, ал.1 от
ЗХ причини. Друго фактическо и правно развитие
на положението е било обективно невъзможно за жалбоподателя, тъй като към тази
дата срокът на договора с него е бил изтекъл, а започване на дейност от новия наемател „П. “
ООД е била невъзможна, именно поради липсата на регистрацията за правоприемство. Нормата на чл.26, ал.17 от ЗХ урежда универсалното правоприемство без прекъсване и
промяна в дейността на обекта, т.е. ако то не бе отказано както е в случая с постановената заповед №
661/10.11.2020 г. , а бе разрешено, то дейността
в процесния обект не би се считала за прекъсната. В този смисъл, пряката
причина за обратния ефект от липсата на дейност в обекта от страна на „ М. “
ООД изхожда от процедурата по адм. акт, с който е отказана регистрацията на „ П. “ ООД, а не от обективно проявена от „М. “ ООД воля за
спиране на дейността на обекта по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗХ. Смесвайки така
посочените две хипотези и превратно тълкувайки фактите от едната като присъщи
за другата, адм. орган прилага нормата на чл.27, ал.1,т.8 от ЗХ в несъответствие
с целта на закона - основание по чл.146,
т.5 от АПК за отмяна на оспорената заповед.
Проявеното от адм. орган превратно упражняване на власт има своето
измерение и в допуснатото от него противоречие
с правилното приложение на материалния закон
– приложената с обжалваната заповед разпоредба на чл.27,ал.1,т.8 от ЗХ предполага спиране на дейността на обекта за повече от един
месец, считано от деня на констатиране от страна на контролния орган, противно
на което органът приема спиране дейността на обекта считано от 14.09.2020 г. –
видно е, че констатациите на контролния орган са от 10.03.2021 г. по цитираният
в заповедта протокол № 05199, за който правилно е посочено в жалбата, че не съдържа констатации за нарушение по чл.29, ал.1 от ЗХ, а коментара относно датите на другите
констатации по писмата от ТД на НАП- Варна
и изпълн. директор на УМБАЛ „Св.Марина“
ЕАД-Варна е излишен , тъй като техните автори не са контролни органи по ЗХ. По тези причини, заповедта подлежи
на отмяна и на основание чл.146, т.4 от АПК.
При този изход от делото, основателна съгласно чл.143,
ал.1 от АПК се явява претенцията на
жалбоподателя за възстановяване от страна на ответника на сторените от него
разноски по делото. С приложеният на л.45
от делото списък на разноските, жалбоподателя претендира разноски в размер на 700
лв. , от които 50 лв. държавна такса и 650 лв. адвокатско възнаграждение. Доказани
са платените от жалбоподателя държавни
такси в размер на 50 лв. , както и
платеното в брой в размер на 650 лв.
адвокатско възнаграждение – договор за правна защита и съдействие от 01.04.2021
г. на л.47. Последното е определено над минималния размер по чл.8, ал.3 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при което възражението на ответника за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно и същото
следва да бъде намалено на 500 лв. Съобразно тези обстоятелства ЮЛ на
ответника дължи на жалбоподателя сумата от 550 лв. за разноски по делото.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „М. “ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. *** Заповед № 209/19.03.2021 г. на Директора на
ОДБХ-Варна, с която на основание чл. 27, ал. 1, т. 8 от Закона за храните е
заличен от регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ „ М. “ ООД - обект за обществено хранене –
бюфет с адрес гр. **, стопанисван от „М.
“ ООД.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните- Варна да заплати на „М. “ ООД, ЕИК ********* с горепосочените седалище и
адрес на управление за разноски по делото сума в размер на 550 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :