Решение по дело №770/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 153
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20212100500770
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Бургас , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500770 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалбата (вх.№ 03183/19.02.2021 г. по описа на
ЧСИ Ив.Божилова) на „СИСП-ИН“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София,
Общ.Столична, р-н Триадица, бул.“Витоша“ № 198, ЕИК *********, против действията на
ЧСИ Ивелина Божилова по изп.дело № 20108000400158, изразяващи се в: насочване на
изпълнението по отношение на собствен на жалбоподателя недвижим имот,
представляващ СКЛАДОВА БАЗА „СРЕДЕЦ“, състояща се от административна,
производствени и други нежилищни сгради, съставляваща УПИ ХІV-501.87 в гр.Средец,
Бургаска обл., както и против изготвяне на постановление за възлагане, за което от
обстоятелствената част на жалбата става ясно, че е от 22.07.2015 г. и с него имотът е
възложен на купувача „Дикс 94“ ЕООД. Изложени са съображения, че имотът, предмет на
публичната продан и на обжалваното постановление за възлагане, е собственост на
жалбоподателя, след като с влязлото в сила решение № 282 от 19.07.2016 г. по т.д.330/2015
г. по описа на БОС, извършената по реда на чл.37, ал.1 от ЗОЗ продажба на имота от „АДМ
ЕНД КО“ ЕООД, в чиято полза жалбоподателят е бил учредил особен залог върху
процесния имот, на „НОКС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е била прогласена за нищожна.
Твърди се, че жалбата е допустима, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен
за извършените от ЧСИ действия, и по отношение на него срокът за обжалване не е изтекъл.
Изложени са следните съображения на жалбоподателя за незаконосъобразност на
1
обжалваните действия на ЧСИ:
По отношение на първото обжалвано действие на ЧСИ - насочване на
изпълнението по отношение на собствен на жалбоподателя недвижим имот, се твърди, че
жалбата е допустима и поради това, че съгласно чл.435, ал.4 от ГПК, трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител когато изпълнението е насочено върху вещи,
които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се
намират във владение на това лице. В тази връзка се твърди, че при налагане на възбраната
върху процесния недвижим имот, същият е бил във владение на „СИСП-ИН“ ЕООД, поради
което съгласно разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК, ЧСИ е следвало да връчи на
дружеството постановлението за възлагане с оглед реализиране правото му на жалба, в
качеството ни на трето лице. По същество се твърди, че обжалваното действие е
незаконосъобразно, тъй като ЧСИ Ив.Божилова е насочила изпълнението към собствения на
жалбоподателя недвижим имот и е извършила публичната продан без да уведоми
жалбоподателя като собственик на имота.
По отношение на действието изготвяне на постановление за възлагане от
22.07.2015 г., с което имотът е възложен на купувача „Дикс 94“ ЕООД се твърди, че
действието е незаконосъобразно, тъй като: публичната продан е порочно разгласена от ЧСИ,
като до жалбоподателя-собственик на имота, не е достигало уведомление за нейното
насрочване; поради липсата на умедомяване на жалбоподателя за насрочената продан, той
не е могъл да упражни правата си по чл.485, ал.2 от ГПК, а именно да оспори заключението
на вещото лице, с което е определена стойността на собствения ни недвижим имот;
определената начална цена на публичната продан, съотв.цената, на която е продаден имотът,
е изключително занижена; купувачът по публичната продан - „Дикс 94“ ЕООД, е закупил
имота от несобственик и не може валидно да придобие права по публичната продан;
купувачът по публичната продан „Дикс 94“ ЕООД е предложил по-ниска от обявената цена
на имота, тъй като обявената начална цена на имота е 1 000 000 лв, като в нея не се включва
ДДС, а в наддавателното предложение на „Дикс 94“ЕООД е предложена цена в размер на 1
000 000 лв, и след като не е посочено, че тази сума е без ДДС, то следователно цената е с
включено ДДС; поради това, че след като с влязло в сила Решение № 63/18.07.2019 г. по
в.т.д.117/2019 г. на Апелативен съд-гр.Бургас е прогласена нищожността на учредената с
Нотариален акт №*** на РС-Средец договорна ипотека върху складова база „Средец“, в
частта, обезпечаваща вземанията на „ОББ“ АД по договор за банков кредит № 117 от
15.05.2007 г., „СИСП - ИН“ ЕООД не е длъжник по изпълнителното производство, а трето
лице, дало своя вещ в обезпечение на чуждо задължение и не следва да търпи принудително
изпълнение върху собствения си недвижим имот.
Изложени са подробни съображения относно собствеността на имота, предмет на
обжалваната публична продан.
Заявено е искане за отмяна на обжалваните действия като незаконосъобразни.
2
Направено е искане за прилагане към настоящото дело на т.д.382/2015 г.,
т.д.330/2015 г. и гр.д.1524/2015 г., всички по описа на БОС, по което искане настоящият
състав се е произнесъл, като го е оставил без уважение по съображения, че за нуждите на
настоящото производство е достатъчно съдът да се запознае с постановените по трите дела
съдебни актове, за което не е необходимо прилагането на целите дела.
Против подадената жалба са постъпили възражения от взискателя по
изпълнителното дело – „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК *********, и от
ТД „Държавен резерв“ гр.Бургас за присъединения взискател – ДА „Държавен резерв и
военновременни запаси“ гр.София.
Взискателят „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД оспорва подадената
жалба като недопустима и неоснователна.
Твърди се, че жалбата е недопустима на няколко самостоятелни основания: На
първо място се твърди, че жалбата е просрочена, тъй като в качеството си на лице,
придобило имот с ипотека, “СИСП-ИН“ ЕООД е получил покана за доброволно изпълнение
на 06.04.2010 г. и е бил уведомен както за наложената на 08.04.2010 г. възбрана върху
имота, вписана по партидата на жалбоподателя, така и за извършения на 18.05.2010 г. опис
на имота. Твърди се, че от този момент за жалбоподателя е започнал да тече срокът за
обжалване на действията на ЧСИ Божилова по насочване на принудително изпълнение по
отношение на процесния имот. Твърди се още, че дори да се приеме, че през 2010 г. “СИСП-
ИН“ ЕООД не е било надлежно уведомено за насочване на принудителното изпълнение по
изп.д. № 158/2010 г. по отношение на процесния имот, с Постановление от 04.07.2016 г. на
ЧСИ Божилова, дружеството е конституирано като присъединен взискател по делото, като
дори на 30.08.2016 г. е депозирало молба за разглеждане на делото, а на 14.09.2016 г. - молба
за връчване на Постановлението за възлагане, т.е.през 2016 г. жалбоподателят несъмнено е
узнал за действията на ЧСИ по принудително изпълнение върху имота. Независимо от
горното се твърди, че жалбата против насочването на принудителното изпълнение към
процесния имот, е недопустима, и като подадена от лице без процесуална легитимация. В
тази връзка се твърди, че “СИСП-ИН“ ЕООД не е трето лице по смисъла на чл.435, ал.4
ГПК, тъй като има качеството на ипотекарен длъжник, доколкото е придобило имот,
обременен с ипотека, следователно, в качеството си на длъжник по изпълнението
ипотекарният длъжник не притежава право на жалба в хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК. Сочи
се още, че по делото липсват доказателства и в деня на налагане на възбраната - 08.04.2010
г., имотът да е бил във владение на жалбоподателя. По отношение на обжалването на
постановлението за възлагане се твърди, че жалбата в тази си част е недопустима, тъй като
Постановлението за възлагане не може да бъде обжалвано от трето лице по смисъла и по
реда на чл.435, ал.4 ГПК. Сочи се, че Постановлението за възлагане може да се обжалва само
от определен кръг лица - страните по изпълнението и наддавалите в обявената публична
продан на вещта, предмет на принудителното изпълнение за удовлетворяване на
изпълняемото право. На следващо място се твърди, че Постановлението за възлагане е
3
влязло в сила, поради което не подлежи на обжалване по реда на чл.435 ГПК.
По същество се твърди, че жалбата е и неоснователна. Твърди се, че са
неоснователни оплакванията, че ЧСИ е следвало да уведоми “СИСП-ИН“ ЕООД за
насрочената за периода 17.06.2015 г. - 17.07.2015 г. публична продан, както и да му връчи
изготвеното Постановление за възлагане от 22.07.2015 г., с оглед реализиране на правата му
по чл.435, ал.4 ГПК. Твърди се, че публичната продан на процесния имот е насрочена преди
датата на подаване (29.06.2015 г.) и вписване на исковата молба (15.07.2015 г.) на „ОББ“ АД
за прогласяване на нищожност на сключения по реда на ЗОЗ договор за покупко - продажба
на имота от 13.12.2014 г., респ.много преди вписване на решението (16.11.2016 г.), с което
този иск е уважен, т.е. към датата на провеждане на проданта, както и към датата на
изготвяне на Постановлението за възлагане - 22.07.2015 г., за всички трети лица, каквото е и
съдебния изпълнител, “СИСП- ИН“ ЕООД не е собственик на ипотекирания недвижим
имот, представляващ „Складова база Средец“, и не е трето лице по смисъла на чл. 429, ал. 3
ГПК, поради което ЧСИ Божилова не е имала задължение да уведомява жалбоподателя за
насрочването на публична продан по отношение на имота, нито да му връчва издаденото
постановление за възлагане. Доколкото жалбоподателят твърди, че към настоящия момент е
единствен собственик на процесния имот, то същият има качеството на длъжник в
изпълнителното производство и като такъв може да обжалва постановлението за възлагане
само в изрично посочените лимитативни случаи в разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК. Това
предполага да се посочат и изследват само нарушения, пряко свързани с процеса на
наддаването, а не нарушения, свързани с целия процес на публичната продан и въобще
надлежното учредяване и протичане на изпълнителното производство, поради което
разгласяването на публичната продан не е основание обжалване на постановлението за
възлагане, както и определянето на началната цена на имота при публична продан. Сочи се,
че към момента на провеждане на публичната продан (2015 г.), чл. 485 ГПК не е давал
възможност да се оспори оценката на вещото лице, каквито са твърденията на
жалбоподателя. Независимо от изложеното се твърди, че са неоснователни твърденията на
жалбоподателя, че цената на имота на проведената през 2015 г. продан е занижена
Оспорва се като неоснователно и твърдението в жалбата, че Постановлението за
възлагане за процесния имот от 22.07.2015 г. не е влязло в сила, понеже на 27.07.2015 г. по
изпълнителното дело е представена обезпечителна заповед, с която е наложена
обезпечителна мярка Спиране на изпълнението по отношение на процесния недвижим имот.
Твърди се, че тъкмо обратното - постановлението за възлагане е било обект на съдебен
контрол, влязло е в сила на 03.10.2016 г. и е вписано в СВ Средец по партидата на “СИСП-
ИН“ ЕООД на 20.10.2016 г. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че спирането
на изпълнението спира и течението на срока за обжалване на постановлението за възлагане,
се твърди, че то е неоснователно, тъй като целта на спирането е да се преустанови
възможността съдебният изпълнител да постигне осъществяване на изпълнителни способи,
поради което спират всички действия и срокове свързани с реализирането им, но не спират
сроковете за обжалване на актове, с които се приключва даден изпълнителен способ, тъй
като действията по обжалването му стоят извън изпълнението. На следващо място се
твърди, че са неоснователни и недоказани твърденията на жалбоподателя, че
Постановлението за възлагане е незаконосъобразно, тъй като купувачът от публичната
продан е закупил имота от несобственик. Твърди се, че ако “СИСП-ИН“ ЕООД претендира
самостоятелни права върху процесния имот, то той следва да ги установи по съответния
исков ред, тъй като въпросът за собствеността на имота не е предмет на разглеждане в
производството по чл.435 ГПК. Отделно от това се твърди, че съгласно чл.496, ал.2, изр.2
ГПК, правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат
противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на
взискателите, а в случая “СИСП-ИН“ ЕООД е придобил процесния имот, след като същият е
4
бил ипотекиран в полза на „ОББ“ АД на 15.05.2007 г. и по аргумент от чл.173 ЗЗД,
ипотечното право е противопоставимо на всеки следващ приобретател на имота, без
значение дали на деривативно или на оригинерно основание. По отношение на
възраженията, че купувачът от публичната продан е предложил цена, по ниска от обявената
се твърди, че съгласно възприетото в съдебната практика, ненадлежното наддаване би било
налице в хипотезите, в които е нарушена предвидената в чл.489 и чл.490 ГПК процедура
относно конкретното наддавателно предложение - когато липсват реквизити на
наддавателното предложение, не е внесен задатък, пороци относно регистриране на
наддавателното предложение в канцеларията на съответния районен съд, при неспазване на
срока за провеждане на публичната продан или участието на лица, без право да наддават,
каквито твърдения липсват в жалбата. Сочи се, че ДДС не е елемент от определената
начална цена по публичната продан, с която цена е съобразено наддавателното предложение,
поради което не може да се приеме, че предложената цена е по-ниска от обявената, още
повече, че видно от самото постановление за възлагане, купувачът е платил и дължимия
ДДС за имота. На последно място се оспорват и твърденията, че “СИСП-ИН“ ЕООД не
следва да търпи принудително изпълнение върху собствения си недвижим имот, поради
прогласената нищожност на учредената върху процесния имот договорна ипотека, в частта
обезпечаваща вземанията на „ОББ“ АД по договор за кредит № 117 от 15.05.2007 г., тъй
като цитираната в жалбата ипотека, вписана в СВ Средец на 02.07.2007 г., учредена за
обезпечаване вземанията на банката по договор за кредит № 118 от 15.07.2007г. е
действителна, както и поради обстоятелството, че “СИСП-ИН“ ЕООД не е доказало, че е
собственик на процесния имот.
Претендира се оставане на жалбата без разглеждане като недопустима,
евентуално – оставянето й без уважение, като неоснователна.
Присъединеният взискател ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.
София, чрез ТД „Държавен резерв” гр. Бургас, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба. Оспорват се твърденията в жалбата, че имотът е изнесен на публична
продан на занижена начална цена. Твърди се, че процесният имот е изнасян дванадесет пъти
на публична продан и предвид факта, че не са се явили купувачи и проданта е обявявана за
нестанала. На следващо място се твърди, че цената е съобразена с функционалното
състояние на недвижимите имоти, възбранени по изпълнителното дело, степента на годност,
възможността на използването, както и търсенето и предлагането на свободния пазар на
подобни имоти в сходни райони, отчитането на променените икономически условия в
страната, намалената покупателна способност и занижен оборот на гражданско - правни
сделки. Оспорва се и твърдението, че „ДИКС 94“ ЕООД е закупил имота от несобственик -
„НОКС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, като се твърди, че е налице влязло в сила Постановление за
възлагане на недвижим имот от 22.07.2015 г., вписано в Службата по вписванията на
20.10.2016 г.; възлагането на имота не е било обжалвано, следователно, според чл.496, ал.3
от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде
оспорена единствено и само по исков ред и то само по посочените две основания:
нарушаване на разпоредбата на чл.490 от ГПК и невнасяне на цената. Сочи се, че в случая
нито една от тези две хипотези не е налице. Претендира се отхвърляне на на жалбата като
неоснователна.
ЧСИ Ив.Божилова е представила мотиви, в които подробно е описала
извършените по изп.дело действия от страните и от нея, и е изразила становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата.
По отношение на недопустимостта се сочи, че жалбата е недопустима поради
липса на процесуална легитимация от страна на жалбоподателя, както и поради това, че е
5
просрочена.
Твърди се, че в изпълнителното дело жалбоподателят “СИСП-ИН” ЕООД се
легитимира, както като присъединен взискател с оглед присъединяването му по
изпълнителното дело с Постановление от 04.07.2016 г., въз основа на Удостоверение с изх.
№ 38015/22.06.2016 г. на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803, с район на действие БОС, така и
като трето задължено лице ипотекарен длъжник, преобретател на недвижим имот, предмет
на принудително действие, представляващ: „Складова база” - Средец, върху който има
учредени: Договорна ипотека, вписана под Акт № 13, том 1, дв.вх.рег. № 1171/14.07.2005 г.,
Договорна ипотека, вписана под Акт № 12, том 1, дв.вх.рег. № 1170/14.07.2005 г.; Договорна
ипотека, вписана под Акт № 20, том 1, дв.вх.рег. № 1615/20.09.2005 г.; Договорна ипотека,
вписана под Акт № 22, том 1, дв.вх.рег. № 1619/31.08.2006 г.; Договорна ипотека, вписана
под №29, том 1, per. №1391/02.07.2007г. в поза на взискателя “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД и Договорна ипотека, вписана под Акт № 5, том 1, дв.вх.рег. №513/28.03.2001г.
в полза на присъединения взискател ДА“ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ
ЗАПАСИ”. Твърди се, че в това си качество “СИСП-ИН” ЕООД може да обжалва само
лимитативно изброените в чл.435 ал.1 и ал.2 ГПК действия на съдебният изпълнител, поради
което подадената на основание чл.435, ал. 4 ГПК жалба е недопустима, тъй като „СИСП-
ИН” ЕООД, няма качеството на „трето лице“ по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК и на
Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС.
По отношение на жалбата против влязлото в сила Постановлението за възлагане
на процесния недвижим имот, се твърди, че в тази си част жалбата е бланкетна, без да се
сочат конкретни процесуални нарушения и да се сочат конкретни доказателства в тази
насока. Твърди се, че в случая никоя от хипотезите на чл.435, ал.3 ГПК не е налице. Твърди
се, че предвид разпоредбите на чл.474, чл.481, чл.489 и чл.492 от ГПК, че под „наддаване“ се
разбира само процедурата по определяне на най-високата предложена цена и определянето
въз основа на нея на купувач на вещта или имота, поради което предварителните действия
по насрочване на проданта и определяне на началната цена, въз основа на която да се
извърши публичната продан не подлежи на контрол по реда на чл.435, ал.3 ГПК, съотв.е
недопустимо жалбата срещу действията на съдебния изпълнител да се основава на
твърдения за нарушение на разпоредбите на чл.483 от ГПК и чл.485, вр.чл.468 от ГПК, както
и на нарушения при уведомяването на жалбоподателя, „порочното разгласяване на
публичната продан“, определената начална цена на имота на публичната продан,
„закупуването от купувача по публичната продан имот от несобственик“, предложената от
купувача цена, качеството си на длъжник по изпълнителното производство, поради
нищожност на ипотеката и т.н., не попадат в кръга на действията, съставляващи наддаване,
респ. - възлагане по най-високата цена.
На следващо място се твърди, че жалбата е недопустима и поради това, че е
просрочена, тъй като е подадена много след изтичане на срока по чл.436, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че жалбоподателят е бил уведомяван редовно за предприетите принудителните
действия по изпълнителното дело, за което до същият са изготвени и връчени: Покана за
доброволно изпълнение изх. № 3791/06.04.2010г., в която е посочено наложеното
обезпечение - възбрана върху процесния имот и за предприетите същински принудителни
действия-опис и оценка; бил е уведомяван за всяка насрочена публична продан на имота; за
смяна на пазач; за присъединяване като взискател (изх.№ 14164/04.07.2016 г.). и т.н.
Относно срока за обжалване на Постановлението за възлагане от 22.07.2015 г. от страна на
“СИСП-ИН” ЕООД се твърди, че същият е бил изтекъл преди подаване на настоящата
жалба, тъй като макар жалбоподателят да не е получил изрично уведомление за възлагане на
имота и изготвяне на постановление за възлагане (тъй като към момента на изготвянето и
връчването на постановлението за възлагане, както и на връчването на преписите от жалбата
6
срещу същото,“СИСП-ИН” ЕООД, не е имал качеството на страна по изп.дело
20108000400158 нито като присъединен взискател, нито като трето задължено лице-
ипотекарен длъжник), същият е пропуснал възможността да подаде жалба от момента на
узнаването. Сочи се, че в законовия срок по чл.436, ал.1 ГПК, срещу Постановлението за
възлагане е постъпила жалба единствено от третото лице придобило имот с ипотека и
възбрана „ДЕФ” ЕООД, по която жалба е постановено влязло в сила решение на БОС. Сочи
се още, че жалбоподателят “СИСП-ИН” ЕООД е узнал за процесното Постановление за
възлагане много преди вписването му в имотният регистър.
По същество се твърди, че жалбата е и неоснователна. Сочи се, че
жалбоподателят е закупил имот - „Складова база”—Средец, ипотекиран в полза на
взискателя “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, за вземанията му по приложените
изпълнителни листи. Твърди се, че като собственик на недвижимия имот, срещу който са
предприемани принудителни действия, жалбоподателят0 “СИСП-ИН” ЕООД е бил
надлежно уведомяван до момента в който трето лице - „НОКС ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД, се е
легитимирало, като собственик, черпейки права въз основа на договор за покупко-продажба
на имота по реда на ЗОЗ. На второ място се счи, че Решение № 282 от 19.07.2016 г. по
т.д.330/2015 г. по описа на БОС, с което е прогласена нищожността на сключения на
13.12.2014 г. договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт,
вписан под акт № *** на СВ-Средец, по силата на който „АДМ ЕНД КО“ ЕООД, в
качеството си на заложен кредитор по Договор за особен залог на търговско предприятие от
05.11.2014 г., като продавач, с правата по чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ, при условията и
предпоставките на чл. 33, ал.. 3 и ал. 4 от 303, продава на „НОКС ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД,
зърнобаза „Средец“, има сила на пресъдено нещо по отношение на“ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, но не и по отношение на другите лица, като присъединения
взискател ДА“ ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ”, за когото
собственик на процесния недвижим имот е бил „НОКС ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД, а след това
„ДЕФ” ЕООД.
Оспорва се твърдението в жалбата, че проведената от 17.06.2015 г. до 17.07.2015
г. публична продан е опорочена, поради порочно разгласяване до жалбоподателя и
неспазване на разпоредбите на чл.487 и сл. от ГПК, както и твърдението, че началната цена
на имота е занижена, като се излагат подробни съображения и отново се изтъква, че
самостоятелно обжалване на оценката не е допустимо. Оспорва се и твърдението на
жалбоподателя, че Постановлението за възлагане от 22.07.2015 г. не е влязло в сила. На
следващо място се сочи, че издадената Обезпечителна заповед № 240 от 24.07.2015 г.
постановена въз основа на Определение № 898/22.07.2015г. по т.д.382/2015 г. по описа на
БОС, с която е допуснато "спиране на изпълнението по изпълнителното дело по изп.дело
№20108000400158 по описа на ЧСИ Ив.Божилова, по отношение на недвижим имот,
представляващ СКЛАДОВА БАЗА СРЕДЕЦ", не би могла да осуети влизането в сила на на
процесното Постановление за възлагане от 22.07.2015 г., тъй като обезпечителната мярка е
насочена към забрана за извършване на изпълнителни действия, но не и забрана да се
съобразят правните последици на влязъл в сила съдебен акт, т.е.наложената обезпечителна
мярка "спиране на изпълнението" не рефлектира върху влизането в сила на
Постановлението за възлагане. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че „ДИКС 94“
ЕООД, обявен за купувач на процесният недвижим имот, е предложил цена по-малка от
посочената в обявлението за насрочена публична продан от 17.06.2015 г. до 17.07.2015 г.
Сочи се, че в подаденото наддавателно предложение, дружество „Дикс 94“ ЕООД е
предложил цена в размер на 1 001 100,00 лв без ДДС, поради което в Протокола за
обявяване на постъпили наддвателни предложения и купувач от 20.07.2015 г. е записано, че
„ДИКС 94“ ЕООД е предложило цена от 1 001 100,00 лв без ДДС, цена по-голяма от
обявената, поради което направеното от участника предложение е валидно и същият е
7
обявен за купувач, предвид и липсата на други участници. В същият протокол е посочена и
сумата за доплащане от купувача в размер на 901 100,00 лв без ДДС и дължим данък
добавена стойност в размер на 200 220,00 лв или обща сума в размер на 1 101 320,00 лв.
Сочи се, че с платежно нареждане от 21.07.2015 г. обявеният за купувач участник е доплатил
предложената от него цена, с оглед на което е изготвено обжалваното Постановление за
възлагане от 22.07.2015 г. Отделно се твърди, че начисляването на ДДС е задължение на
съдебния изпълнител по реда на чл. 131 от ЗДДС, и в съответствие с тази разпоредба, в
обявленията за публичните продани на порцесните недвижими имоти, изрично е посочено,
че началната цена е без ДДС. Твърди се, че когато длъжникът е регистриран по ДДС,
съдебният изпълнител начислява и превежда следващата се сума за ДДС на НАП, като за да
се начислява ДДС върху посочената цена, е необходимо длъжникът, по-точно собственикът
на имота /трето задължено лице - ипотекарен или заложен длъжник/ да е регистрирано по
ЗДДС. Сочи се, че от направените справки за собствениците на процесния имот в хода на
изпълнението, ЧСИ е установил, че “СИСП-ИН” ЕООД и "НОКС ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД -
не са и не са имали регистрация по ДДС, а „ДЕФ” ЕООД - регистрирано по ДДС на
22.12.2000г. и дерегистрирано на 25.03.2010 г., т.е. собственикът на процесния имот, към
момента на доплащането и възлагането няма регистрация по ДДС и начисляване на такова
не се дължи по делото, с оглед на което обявеният купувач законосъобразно е предложил
сумата от 1 001 100,00 лв без ДДС и в законоустановения срок я е внесъл. На последно
място се сочи, че в случая е ирелевантно за влязлото в сила Постановление за възлагане от
22.07.2015 г., постановеното Решение № 63/18.07.2019 г. по в.т.д.117/2019 г. на Апелативен
съд Бургас, с което е отменено Решение № 437/10.01.2019 г. по т.д.382/2019 г. на БОС, в
частта е която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ДЕФ” ЕООД против „ОББ“
АД, “ВАЙЦМАН - БЪЛГАРИЯ” ЕООД и “БМ ТРЕЙДИНГ - 2010” АД, за прогласяване
нищожността на Договорната ипотека, вписана под № 29, том 1, peг.№ 1391/02.07.2007 г.,
учредена за обезпечаване на вземането на банката за задължения на “БМ ТРЕЙДИНГ -
2010” АД, за част от усвоеният кредит в размер на 2 100 000.00 евро, тъй като със същото
решение като е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
нищожност на същата ипотека в частта, обезпечаваща задълженията на “ВАИЦМАН -
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, за които съддъжник е “БМ ТРЕИДИНГ - 2010” АД, от усвоения кредит
в размер на 1 500 000.00 евро, предоставен в режим на кредитна линия по договор за кредит
№ 118 от 15.05.2007г. от общо 2 500 000.00 евро по сделката заедно с лихвите - посочени в
т.2 на нот.акт. Твърди се, че с оглед на така постановените съдебни актове, взискателят
“ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД е обезпечен кредитор за останалата сума по
кредита, въз основа на вписаната Договорна ипотека под акт № 29, том 1, peг.
№1391/02.07.2007 г.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството по изп.дело № 20108000400158 по описа на ЧСИ Ив.Божилова е
образувано по молба на взискателя “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК
********* против солидарните длъжници “ВАЙЦМАН - БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, ул. “Златен рог”
№22, ет.8, ап.20 и “БМ ТРЕИДИНГ-2010” АД /старо наименование “ЗЪРНОБАЗА -
ШАБЛА” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
“Лозенец”, ул. “Димитър Хаджикоцев” № 4, вх.А, ет.1, на основание Изпълнителен лист от
16.03.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 100 от 16.03.2010 г. по
ч.гр.д.156/2010 г. по описа на PC-Каварна, съгласно който солидарните длъжници
8
“ВАЙЦМАН - БЪЛГАРИЯ” ЕООД и “ЗЪРНОБАЗА - ШАБЛА” АД са осъдени да заплатят
на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, сумите от 2 580 353,81 евро – главница и
неплатени договорни лихви за посочен период; законна лихва върху главницата от
2 496 571,98 евро от датата на подаване на заявлението до изплащането й; и разноски – за
заплтена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Видно от изпълнителното дело, вземането на взискателя “ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД против длъжниците по Договор за банков кредит № 117 от
15.05.2007 г. и Договор за банков кредит № 118 от 15.05.2007 г., е било обезпечено с
договорни ипотеки върху собствени на длъжниците недвижими имоти, между които – по
нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 29, том І, рег.№ 1351,
дело № 1168/2007 г. на Съдия по вписванията при РС Средец, и.н.ф., за обезпечаване на част
от кредита по Договор за банков кредит № 117 от 15.05.2007 г. – 2 100 000 евро, както и за
обезпечаване на всички вземания за лихви, неустойки, разноски и др., които произтичат от
този договор, и за обезпечаване на всяка част от кредита, отпуснат съгласно Договор за
банков кредит № 118 от 15.05.2007 г. в размер на 1 500 000 евро, както за обезпечаване на
всички вземания лихви, неустойки, разноски и други, които произтичат от Договор за
бонков кредит № 118 от 15.05.2007 г., кредитополучателят и ипотекарен длъжник
“ВАЙЦМАН - БЪЛГАРИЯ” ЕООД е учредил в полза на кредитора “ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот,
представляващ: УПИ ХІV-87, с площ 21 500 кв.м., попадащ в кв.150 по плана на гр.Средец,
одобрен със заповед № РД-09-166/24.09.1986 г. и Заповед № 27/19.06.1997 г., заедно с
всички построени в него сгради, представляващи Складова база “Средец”, а именно:
административна сграда, едноетажна, масивна, със застроена площ от 98.20 кв.м;
лабораторна, едноетажна, масивна, със застроена площ от 30.40 кв.м; елеваторна кула,
масивна, със застроена площ от 45,50 кв.м; склад № 1, масивен, със застроена площ от 1
425,43 кв.м; склад № 2, масивен, със застроена площ от 1 612,90 кв.м; склад за брашно,
масивен, със застроена площ от 557,70 кв.м; кантарна сграда, масивна, със застроена площ
от 28,14 кв.м; машинна работилница, масивна, със застроена площ от 75.00 кв.м; метален
навес с разтоварище и елеваторна кула 8 000.00; бетонен силоз 5 000.00 тона, 12 броя, със
ЗП 408 кв.м, ведно с бетонова елеваторна кула с площ 108 кв.м; бетонен силоз 4 000.00
тона, със ЗП 270 кв.м с разтоварище към него с площ 77 кв.м; разтоварище; тоалетна,
масивна, със застроена площ от 4.00 кв.м, портиерна с площ 4 кв.м, представляваща
едноетажен павилион, метален, разтоварище за зърно с площ от 77 кв.м, метална
конструкция, с бункер покрит с метална решетка, пневматична система с електромотор,
сграда трафопост 20 kW на 400 волта, с площ 100 кв.м, масивна, едноетажна; битовка с
площ 40 кв.м, масивна, тухлена; складова сграда с площ 90 кв.м; сграда бивш трафопост с
площ 50 кв.м; метален навес-лек тип - склад ГСМ с площ 138 кв.м; подземно
водохранилище с площ 70 кв.м и сграда към него с площ 20 кв.м; масивна тухлена сграда с
площ 50 кв.м.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № ***, „СИСП-ИН”
9
ЕООД, е закупил от „ВАЙЦМАН БЪЛГАРИЯ” ЕООД процесния недвижим имот Складова
база “Средец”, при наличието на учредена и вписана върху него договорна ипотека в полза
на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, за обезпечаване вземанията на банката от
длъжниците „ВАЙЦМАН БЪЛГАРИЯ” ЕООД и „БМ ТРЕЙДИНГ- 2010” АД /с предишно
наименование „ЗЪРНОБАЗА ШАБЛА” АД/ по договор за банков кредит № 117 от
15.05.2007 г. и договор за банков кредит № 118 от 15.05.2007 г.
След придобиване на собствеността на недвижимия имот от страна на „СИСП-
ИН” ЕООД, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД се е снабдила с изпълнителен лист и
е образувала изпълнително дело № 20108000400158/2010 г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова,
като в хода на изпълнителното дело, е наложила възбрана върху процесния имот и е
предприела редица изпълнителни действия, в това число опис и насрочване на няколко
последователни публични продани.
До длъжниците по изп.дело, както и до„СИСП-ИН” ЕООД в качеството му на
трето задължено лице-ипотекарен длъжник, е изпратена Покана за доброволно изпълнение,
като в поканата до „СИСП-ИН” ЕООД (л.593 и 598 от изп.дело) е посочено, че върху
собствения на дружеството имот Складова база “Средец”, е наложена възбрана и са
насрочени опис и оценка на възбранения имот, собственост на трето задължено лице-
ипотекарен длъжник. Процесната Складова база “Средец” е описана на 18.05.2010 г. (л.656-
657).
На 05.11.2014 г. жалбоподателят „СИСП-ИН” ЕООД е учредил особен залог на
търговското си предприятие, в полза на „АДМ ЕНД КО“ЕООД с ЕИК *********, по силата
на сключен договор за особен залог от 05.11.2014 г. вписан на 11.11.2014 г. в Търговския
регистър.
Чрез публична продан по реда на чл.37, ал.1 от ЗОЗ, „АДМ ЕНД КО” ЕООД, в
качеството си на заложен кредитор по договор за особен залог на търговско предприятие от
05.11.2014 г., от свое име и за сметка на залогодателя „СИСП-ИН” ЕООД, е продал на
„НОКС ИНЖИНЕРИНГ” ЕООД процесната Складова база „Средец“, като за извършената
публична продан е съставен нот.акт за покупко - продажба на недвижим имот № *** на
нотариус Веселина Кирилова с район на действие - РС-гр.Средец, вписан под № 560 в НК.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № *** на нотариус
Веселина Кирилова с район на действие - РС-гр.Средец, „НОКС ИНЖИНЕРИНГ” ЕООД е
продавал процесния недвижим имот на „ДЕФ” ЕООД, ЕИК *********.
В периода 2010 – 2012 г. по отношение на процесния недвижим имот – Сладова
база „Средец“, са обявявани няколко публични продажби, всички обявени за нестанали
поради неявяване на купувачи.
Последната публична продан на имота е обявена със срок за подаване на
наддавателните предложения от 17.06.2015 г. до 17.07.2015 г. Публичната продан е обявена
при начална цена 1 000 000 лв без ДДС (л.3167, 3168). На обявената публична продан се е
явил един купувач - „Дикс 94“ ЕООД, ЕИК *********, като е предложило цена за имота в
размер на 1001100 лв (л.3214, 3223-3224), като в наддавателното предложение е добавено, че
предложената цена е „без ДДС“. В Протокола от 20.07.2015 г. за обявяване на наддавателни
предложения, е отразено, че за купувач на имота е обявен „Дикс 94“ ЕООД „за сумата от 1
001 100 лв без ДДС“. С процесното Постановление за възлагане от 22.07.2015 г. (л.3236),
ЧСИ Ив.Божилова е възложила недвижимия имот на обявения за купувач на публичната
продан „Дикс 94“ ЕООД. До страните по изп.дело са изпратени съобщения за изготвеното
Постановление за възлагане. Постановлението за възлагане не е връчено на жалбоподателя
10
„СИСП-ИН” ЕООД.
Междувременно на 29.06.2015 г. взискателят „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД, е предявил иск против „СИСП-ИН” ЕООД, „АДМ ЕНД КО” ЕООД и „НОКС
ИНЖИНЕРИНГ” ЕООД за прогласяване на нищожността на сключения по реда на ЗОЗ
между „АДМ ЕНД КО” ЕООД и „НОКС ИНЖИНЕРИНГ” ЕООД, договор за покупко -
продажба на процесния недвижим имот № *** на нотариус Веселина Кирилова с район на
действие - РС-гр.Средец, като исковата молба е вписана на 15.07.2015 г. - в срока за
подаване на наддавателтните предложения. По исковата молба е образувано т.д.330/2015 г.
по описа на БОС, по което с Решение № 282 от 19.07.2016 г., съдът е прогласил
нищожността на цитираната по-горе покупко - продажба. Решението на БОС е влязло в сила
решение е отбелязано в Имотния регистър на 16.11.2016 г.
На 27.07.2015 г., по изп.дело е представена Обезпечителна заповед № 240 от
24.07.2015 г., издадена по т.д.382/2015 г., с която е наложена обезпечителна мярка „Спиране
на изпълнението по изпълнително дело №20108000400158/2010 г. по описа на ЧСИ Ив.Б. по
отношение на недвижим имот, Складова база - Средец“. Заповедта е издадена по повод
заведният от „ДЕФ“ ЕООД против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, „ВАЙЦМАН
БЪЛГАРИЯ” ЕООД и „БМ ТРЕЙДИНГ-2010” АД /предишно наименование „ЗЪРНОБАЗА
ШАБЛА” АД/ иск за прогласяване на нищожността на вписаната в полза на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД договорна ипотека. След депозиране на обезпечителната заповед
по изпълнителното дело, с Постановление за спиране на изпълнението по чл.432, т.1 ГПК
(л.3267), ЧСИ Б. е спряла изпълнението по изп.дело по отношение на процесната Складова
база „Средец“.
В срока по чл.436, ал.1 ГПК, „ДЕФ“ ЕООД е подал 3 жалби против действия на
ЧСИ Ив.Божилова по изп.дело, в т.ч.против Постановление за възлагане на недвижим имот
от 22.07.2015 г. По жалбите на „ДЕФ“ ЕООД е образувано гр.д.1524/2015 г. по описа на
БОС, по което с Решение № II-21 от 08.06.2016 г. съдът е оставил без уважение жалбата на
„Деф“ ЕООД против Постановлението за възлагане, а останалите две жалби е оставил без
разглеждане като недопустими. В частта, в която съдът е оставил без уважение жалбата на
„Деф“ ЕООД против Постановлението за възлагане, решението е влязло в сила.
С Постановление от 04.07.2016 г. на ЧСИ Ив.Б. (л.3523 и 3524), „СИСП-ИН”
ЕООД е присъединен като взискател по изпълнителното дело на основание Удостоверение,
изх.№ 38055/22.06.2016 г. на ЧСИ Т.Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ, като кредитор на
„ВАЙЦМАН БЪЛГАРИЯ” ЕООД по Изпълнителен лист от 01.12.2014 г., издаден по
т.д.98/2014 г. по описа на ОС – Добрич.
С Решение № 282 от 19.07.2016 г. по т.д.330/2015 г. по описа на БОС, влязло в
сила на 12.09.2016 г., е прогласена нищожността на сключения по реда на ЗОЗ между „АДМ
ЕНД КО” ЕООД и „НОКС ИНЖИНЕРИНГ” ЕООД, договор за покупко - продажба.
С решение № 437/10.01.2019 г. по т.д.382/2015 г. по описа на Бургаски окръжен
съд са отхвърлени искове на „Деф“ ЕООД против „Обединена българска банка“ АД,
„Вайцман България“ ЕООД, и „БМ Трейдинг 2010“ АД в несъстоятелност, за прогласяване
нищожността на учредената с нот.акт № *** на Районен съд-Средец договорна ипотека
върху складова база „Средец“, учредена за обезпечаване на вземането на „Обединена
българска банка“ АД по сключения между нея и „Вайцман България“ ЕООД като
кредитополучател и „БМ Трейдинг 2010“ АД /с предишно наименование „Зърнобаза
Шабла“ АД/ като съкредитополучател, договор за банков кредит № 118 от 15.05.2007 г. и за
обезпечаване на вземането на „Обединена българска банка“ АД по сключения между нея и
11
„БМ Трейдинг 2010“ АД /с предишно наименование „Зърнобаза Шабла“ АД/ като
кредитополучател, договор за банков кредит № 117 от 15.05.2007 г. С влязло в сила Решение
№ 63/18.07.2019 г. по в.т.д.117/2019 г. на Апелативен съд-гр.Бургас /недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 58 от 27.01.2021 г. по т.к.д.789/2020 г., Първо ТО
на ВКС/, е отменено частично решението на БОС – в частта, с която са отхвърлени искове
на „Деф“ ЕООД против „Обединена българска банка“ АД, „Вайцман България“ ЕООД, и
„БМ Трейдинг 2010“ АД в несъстоятелност, за прогласяване нищожността на учредената с
нот.акт № *** на Районен съд-Средец договорна ипотека върху складова база „Средец“,
учредена за обезпечаване на вземането на "ОББ" АД за задълженията на „БМ Трейдинг
2010“ АД за част от усвоения кредит в размер на 2 100 000 евро, предоставен в режим на
кредитна линия по договор за кредит № 15.05.2007 г. от общо 3 000 000 евро по сделката,
заедно с лихвите – посочени по т. 1 на нотариалния акт. Т.е. по подадените от „ДЕФ“ ЕООД
искове с влязло в сила решение е прогласена нищожността на учредената с нот.акт № *** на
РС-Средец договорна ипотека върху складова база „Средец“, само в частта, обезпечаваща
вземанията на „ОББ“ АД по договор за банков кредит № 117 от 15.05.2007 г., но не и за
обезпечаване на вземането на „Обединена българска банка“ АД по Договор за банков
кредит № 118 от 15.05.2007 г. в размер на 1 500 000 евро.
Видно от представените по делото Молба от “СИСП-ИН” ЕООД (л.2124) до ВКС
за отмяна на Решение № ІІ-21 от 08.06.2016 г. по гр.д.1524/2015 г. на БОС и Определение №
228/25.09.2017 г. по т.д.2574/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, молбата на
жалбоподателя “СИСП-ИН” ЕООД за отмяна на Решение № ІІ-21 от 08.06.2016 г. по
гр.д.1524/2015 г. на БОС (с което е оставена без уважение жалбата на „Деф“ ЕООД против
процесното Постановление за възлагане), е била оставена без разглеждане.
Настоящата жалба е подадена от “СИСП-ИН” ЕООД на 19.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигга до следните
правни изводи:
На първо място съдът приема, че към момента на образуване на изпълнителното
дело, на налагане на възбраната върху процесната Складова база „Средец“, на насрочване и
извършване на опис на имота, както и към момента на насрочване и извършване на
процесната публична продан, постановяване на процесното Постановление за възлагане на
Складова база „Средец“ и подаване на настоящата жалба, жалбоподателят “СИСП-ИН”
ЕООД има качеството на трето задължено лице – ипотекарен длъжник. Съдът приема
горното, тъй като към момента на образуване на изпълнителното дело, на налагане на
възбраната върху процесната Складова бака „Средец“, на насрочване и извършване на опис
на имота, жалбоподателят е бил собственик на имота по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нот.акт № ***. Макар процесната публична продан (от 17.06.2015
г. до 17.07.2015 г.) да е проведена към момент, към който като собственик на имота да се е
легитимирало друго лице - „ДЕФ” ЕООД (след учреден на 05.11.2014 г. от „СИСП-ИН”
ЕООД особен залог на търговското си предприятие, в полза на „АДМ ЕНД КО“ЕООД;
продажбата на имота при проведена публична продан по реда на чл.37, ал.1 от ЗОЗ от „АДМ
ЕНД КО” ЕООД, в качеството му на заложен кредитор по договор за особен залог на
търговско предприятие от 05.11.2014 г. на „НОКС ИНЖИНЕРИНГ” ЕООД и продажбата на
имота с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № *** от „НОКС
ИНЖИНЕРИНГ” ЕООД на „ДЕФ” ЕООД), съдът приема, че с оглед постановеното с влязло
в сила Решение № 282 от 19.07.2016 г. по т.д.330/2015 г. по описа на БОС прогласяване
нищожността на сключения по реда на ЗОЗ между „АДМ ЕНД КО” ЕООД и „НОКС
ИНЖИНЕРИНГ” ЕООД, договор за покупко – продажба, и към този момент, собственик на
12
имота е продължил да бъде жалбоподателят „СИСП-ИН” ЕООД, тъй като нищожният
договор не поражда действие.
След 04.07.2016 г. (след конституирането му като присъединен взискател като
кредитор на „ВАЙЦМАН БЪЛГАРИЯ” ЕООД по Изпълнителен лист от 01.12.2014 г.,
издаден по т.д.98/2014 г. по описа на ОС – Добрич), жалбоподателят има качеството и на
присъединен взискател по изп.дело за описаните по-горе свои вземания против длъжника
„ВАЙЦМАН БЪЛГАРИЯ” ЕООД.
На второ място съдът приема, че и към настоящия момент процесният имот е
обременен с договорна ипотека, учредена с нот.акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 29, том І, рег.№ 1351, дело № 1168/2007 г. на Съдия по
вписванията при РС Средец, и.н.ф. В т.3 от посочения по-горе нотариален акт изрично е
посочено, че договорната ипотека върху процесния имот се учредява за обезпечаване на част
от кредита по Договор за банков кредит № 117 от 15.05.2007 г. – 2 100 000 евро, и за
обезпечаване на всяка част от кредита, отпуснат съгласно Договор за банков кредит № 118
от 15.05.2007 г. в размер на 1 500 000 евро. От решение № 437/10.01.2019 г. по т.д.382/2015
г. на БОС и Решение № 63/18.07.2019 г. по в.т.д.117/2019 г. на Апелативен съд-гр.Бургас
/недопуснато до касационно обжалване с Определение № 58 от 27.01.2021 г. по
т.к.д.789/2020 г., Първо ТО на ВКС/, следва да се приеме, че по иск на „Деф“ ЕООД против
„Обединена българска банка“ АД, „Вайцман България“ ЕООД, и „БМ Трейдинг 2010“ АД в
несъстоятелност, е прогласена нищожността на учредената с нот.акт № 29, том І, рег.№
1391, дело 1168 от 02.07.2007 г. на Районен съд-Средец договорна ипотека върху складова
база „Средец“, учредена за обезпечаване на вземането на "ОББ" АД за задълженията на „БМ
Трейдинг 2010“ АД за част от усвоения кредит в размер на 2 100 000 евро, предоставен в
режим на кредитна линия по договор за кредит № 117/15.05.2007 г. от общо 3 000 000 евро
по сделката, заедно с лихвите – посочени в по т.1 на нотариалния акт, а в останалата част –
по отношение на предявения иск за нищожност на същата ипотека, за обезпечаваща
задълженията на „Вайцман България“ ЕООД, за които съдлъжник е и „БМ Трейдинг 2010“
АД, от усвоения кредит в размер на 1 500 000 евро, предоставен в режим на кредитна линия
по договор за кредит № 118/15.05.2007 г. от общо 2 500 000 евро по сделката, заедно с
лихвите – посочени в т. 2 на нотариалния акт, искът е бил отхвърлен с влязло в сила
решение.
В чл.435 лимитативно са изброени действията на съдебния изпълнител, които
могат да се обжалват от страните по изпълнителното дело и от трети лица.
Насочването на изпълнението върху вещи за парично вземане може да бъде
допустим предмет на обжалване в две от хипотезите по чл.435 ГПК: от длъжника - ако
твърди несеквестируемост на обекта на изпълнението (чл.435, ал.2 ГПК), и от трето лице -
ако твърди, че не е длъжник по изпълнението и владее имота (чл.435, ал.4 ГПК). За
допустимостта на жалбата в първата хипотеза е необходимо лицето действително да има
качеството на длъжник по изпълнението. Във втората хипотеза допустимостта на жалбата е
предпоставена само от твърдението на лицето, че не е длъжник и че владее вещта. Дали тези
13
твърдения съответстват на действителността се проверява по повод основателността на
жалбата (в този смисъл Определение № 3526 от 30.10.2017 г. по в.ч.гр.д.5327/2017 г. на
САС).
В конкретния случай жалбоподателят се позовава на втората хипотеза – по
чл.435, ал.4 ГПК, като твърди че не е длъжник по изпълнението и че към момента на
налагане на възбраната е бил във владение на имота, предмет на изпълнението. Последното
се установява от удостоверителните изявления в съставения протокол за опис на
недвижимия имот, по отношение на който е насочено изпълнението (л.657). Допустимостта
на жалбата обаче, е в зависимост и от качеството на жалбоподателя на трето лице по
изпълнението. По правило ипотекарният гарант е длъжник по изпълнението, като това
качество имат всички лица, спрямо които изпълнителният титул има действие (чл.429, ал.2 и
3 ГПК). Трети лица по изпълнението са само тези извън субективните предели на
изпълнителния лист, каквито не са ипотекарните и заложни гаранти в хипотезата на чл.429,
ал.3 ГПК. Следователно, в качеството си на длъжник по изпълнението, ипотекарният гарант
принципно не притежава право на жалба в хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК - такава
притежава само лице, спрямо което изпълнителният лист няма субективно действие. Когато
обаче лицето въобще отрича, че е длъжник по изпълнението, но е третирано от съдебния
изпълнител като такъв, то може да обжалва като трето лице и в хипотезата на чл.435, ал.4
ГПК. Такова отричане е налице винаги, когато жалбоподателят твърди, че не е заложен или
ипотекарен гарант или последващ приобретател на вещта, предмет на обезпечението,
отговарящ за задължението по изпълнителния лист в хипотезата на чл.429, ал.3 ГПК. В тези
случаи верността на твърденията е относима към основателността, а не към допустимостта
на жалбата, тъй като това е основният спорен въпрос по жалбата по чл.435, ал.4 ГПК - ако
жалбоподателят действително не е длъжник по изпълнението, то всяко насочване на
принудителното изпълнение върху негово имущество е незаконно и подлежи на отмяна по
този ред.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че на първо място
жалбоподателят е бил собственик на процесната Складова база „Средец“ във всеки един
момент от изпълнителното дело, и на второ място – че върху процесната Складова база
„Средец“ е налице учредена договорна ипотека за обезпечаване на вземането на взискателя
против длъжниците “ВАЙЦМАН - БЪЛГАРИЯ” ЕООД и “БМ ТРЕИДИНГ - 2010” АД
(старо наименование “ЗЪРНОБАЗА - ШАБЛА” АД). О горното следва, че във всеки един
момент от изпълнителното дело жалбоподателят „СИСП-ИН” ЕООД е имал качеството на
трето задължено лице-ипотекарен длъжник, съотв.по силата на чл.429, ал.3 ГПК, той няма
качеството на трето лице по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК.
По така изложените съображения, съдът намира, че жалбата на „СИСП-ИН”
ЕООД против действията на ЧСИ Ив.Б. по изп.дело № 20108000400158, изразяващи се в
насочване на изпълнението по отношение на собствен на жалбоподателя недвижим имот,
представляващ СКЛАДОВА БАЗА „СРЕДЕЦ“, е неоснователна и следва да бъде оставена
14
без уважение.

По отношение на жалбата против „изготвяне на постановление за възлагане“,
за което от обстоятелствената част на жалбата става ясно, че е от 22.07.2015 г. и с него
имотът е възложен на купувача „Дикс 94“ ЕООД. Независимо от не съвсем коректното
изразяване, съдът приема, че се обжалва Постановлението за възлагане от 22.07.2015 г.
Независимо от това, че по делото се установява, че жалбоподателят е знаел за
обжалваните действия на ЧСИ Ив.Божилова много преди подаване на жалбата, след като по
делото няма представени доказателства за надлежно съобщаване по смисъла на чл.436, ал.1
ГПК на жалбоподателя за тези действия, а не се и твърди по делото, на “СИСП-ИН” ЕООД
да са връчвани съобщения за изготвеното Постановление за възлагане, съдът намира, че
жалбата е подадена в законовия срок по чл.436, ал.1 ГПК.
На първо място следва да се посочи, че ипотекарният длъжник има правата на
длъжник в изпълнителното производство.
От съдържанието на жалбата съдът приема, че жалбоподателят не обжалва никое
от изброените в чл.435, ал.2 ГПК действия на съдебния изпълнител, а жалбата е с основание
чл.435, ал.3 ГПК – обжалва се Постановлението за възлагане - от длъжник, поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена.
Наведените в жалбата оплаквания, че: публичната продан е порочно разгласена
от ЧСИ, като до жалбоподателя-собственик на имота, не е достигало уведомление за
нейното насрочване; поради липсата на умедомяване на жалбоподателя за насрочената
продан, той не е могъл да упражни правата си по чл.485, ал.2 от ГПК, а именно да оспори
заключението на вещото лице, с което е определена стойността на собствения ни недвижим
имот; определената начална цена на публичната продан, съотв.цената, на която е продаден
имотът, е изключително занижена; купувачът по публичната продан - „Дикс 94“ ЕООД, е
закупил имота от несобственик и не може валидно да придобие права по публичната
продан; поради това, че след като с влязло в сила Решение № 63/18.07.2019 г. по
в.т.д.117/2019 г. на Апелативен съд-гр.Бургас е прогласена нищожността на учредената с
Нотариален акт № *** на РС-Средец договорна ипотека върху складова база „Средец“, в
частта, обезпечаваща вземанията на „ОББ“ АД по договор за банков кредит № 117 от
15.05.2007 г., „СИСП - ИН“ ЕООД не е длъжник по изпълнителното производство, а трето
лице, дало своя вещ в обезпечение на чуждо задължение и не следва да търпи принудително
изпълнение върху собствения си недвижим имот, не са предмет на разглеждане в
производството по чл.435 ГПК.
С оглед разрешението, дадено в т.8 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на
имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради
15
което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за
възлагане.
Въпросът за собствеността на продавания имот също не е предмет на
разглеждане в производството по чл.435 ГПК.
По отношение на препятстването на жалбоподателя да „упражни правата си по
чл.485, ал.2 от ГПК“ следва да се посочи, че към момента на изготвяне на оценката на имота
за нуждите на процесната публична продан (2015 г.), чл.485 ГПК не е предвиждал
възможност страните да оспорват експертното заключение и да инициират изготвяне на
повторно заключение.
ВКС приема, че част от наддаването са действията на съда и наддавачите във
връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за
това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния
изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни
предложения с фиксирана стъпка, а обявяването на купувач подлежи на проверка само
доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.
От всички изложени в жалбата оплаквания, водещи, според жалбоподателя, до
незаконосъобразност на Постановлението за възлагане, относими към производството по
чл.435, ал.3 ГПК са само оплакванията за това, че предложената от единствения явил се
наддавач „Дикс 94“ ЕООД цена, е „по-ниска от обявената цена на имота“, доколкото това би
означавало подадено невалидно наддавателно предложение.
Съдът намира това оплакване за неоснователно.
Купувачът по публичната продан „Дикс 94“ ЕООД е предложил цена (1 001 100
лв без ДДС), по-висока от обявената начална цена на имота (1 000 000 лв без ДДС). По
делото не е установено кой и кога е вписал в наддаванетоното предложение на „Дикс 94“
ЕООД текста „без ДДС“, но е факт, че така оформената предложена цена в наддавателното
предложение, е отразена и в Протокола от 20.07.2015 г. за обявяване на наддавателни
предложения - за купувач на имота е обявен „Дикс 94“ ЕООД „за сумата от 1 001 100 лв без
ДДС“. По така изложените съображения съдът намира за неоснователно и недоказано
твърдението на жалбоподателя, че единственият явил се на публичната продан наддавач е
предложил цена, по-ниска от обявената начална цена на имота, съотв.съдът намира, че не е
доказано наддаването на публичната продан да е извършено ненадлежно или имотът да е
възложен не на най-високата предложена цена.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият състав приема, че не е налице
незаконосъобразност на обжалваното Постановление за възлагане, поради постановеното с
Обезпечителната заповед № 240 от 24.07.2015 г., издадена по т.д.382/2015 г., „Спиране на
изпълнението по изпълнително дело №20108000400158/2010 г. по описа на ЧСИ
Ив.Божилова по отношение на недвижим имот, Складова база - Средец“. Заповедта е
издадена след приключване на публичната продан и след издаване на обжалваното
Постановление за възлагане от 22.07.2015 г. В съответствие с постановеното обезпечение и
допуснатата обезпечителна мярка, както се посочи по-горе, с Постановление за спиране на
16
изпълнението по чл.432, т.1 ГПК (л.3267), ЧСИ Б. е спряла изпълнението по изп.дело по
отношение на процесната Складова база „Средец“. Така постановеното спиране, според
настоящия състав, обаче се отнася само до изпълнителните действия по отношение на имота
(каквото е проведената вече към този момент публична продан) и не касае процедурата по
чл.436 и сл ГПК по обжалване на издаденото вече Постановление за възлагане.
При така изложените съображения съдът намира, че жалбата против
Постановлението за възлагане от 22.07.2015 г. също е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата (вх.№ 03183/19.02.2021 г. по описа на ЧСИ
Ив.Божилова) на „СИСП-ИН“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София,
Общ.Столична, р-н Триадица, бул.“Витоша“ № 198, ЕИК *********, против действията на
ЧСИ Ивелина Божилова по изп.дело № 20108000400158, представляващи насочване на
изпълнението по отношение на собствен на „СИСП-ИН“ ЕООД недвижим имот,
представляващ СКЛАДОВА БАЗА „СРЕДЕЦ“, състояща се от административна,
производствени и други нежилищни сгради, съставляваща УПИ ХІV-501.87 в гр.Средец,
Бургаска обл.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата (вх.№ 03183/19.02.2021 г. по описа на ЧСИ
Ив.Божилова) на „СИСП-ИН“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София,
Общ.Столична, р-н Триадица, бул.“Витоша“ № 198, ЕИК *********, против Постановление
за възлагане от 22.07.2015 г. на ЧСИ Ивелина Божилова по изп.дело № 20108000400158 , с
което СКЛАДОВА БАЗА „СРЕДЕЦ“, състояща се от административна, производствени и
други нежилищни сгради, съставляваща УПИ ХІV-501.87 в гр.Средец, Бургаска обл. е
възложена на купувача „Дикс 94“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17