Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 05 декември 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в открито заседание на 13 ноември
2019 год. в състав:
Председател: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Цветелина Димитрова и с участието на
прокурора Стилиян Грозев, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д № 297 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във
вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна
жалба от Б.П.С. против решение № 590 /06.08.2019г. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д № 1234/2019
г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление № 440380/ 04.06.2019г.
на Директор на офис Русе при ТД на НАП-Варна, с което на касатора е наложена
глоба в размер на 500лв. на основание чл.178 ЗДДС за нарушение на чл.107 т.3 ЗДДС. В жалбата се
навеждат касационни оплаквания за неправилност и необоснованост на оспорения
съдебен акт, поради нарушение на материалния
закон. Иска се да се отмени решението на РРС и вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени изцяло издаденото наказателно
постановление.
Касационният ответник ТД на
НАП-Варна чрез процесуалния
представител взема
становище по жалбата, като я счита за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие
за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вменените му нарушения по ЗДДС както от обективна, така и от субективна страна
и не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН.
Решението на РС – Русе е неправилно.
В хода на съдебното
производство районният съд е събрал ангажираните от страните писмени и гласни
доказателства. След обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят към края на 2018 г. е имал регистриран
ЕТ"ТЕРМОДИЗАЙН-Б.П. " с ЕИК 03013559. На 11.03.2019 г. в адм. сграда
на Офис Русе при ТД – НАП - гр. Варна била извършена служебна проверка по повод
подадено заявление за дерегистрация № 2700-1381658 от 02.03.2019г. по повод на
заличаване на търговеца от ТР при АВ от 29.10.2018г.,при която се установило,
че касатора не е спазил 14- дневния срок
за подаване на заявление за дерегистрация по ЗДДС от заличаването на търговеца
от ТР. За констатираното е съставен акт
за установяване на административно нарушение №F476712/13.03.2018 г., а
впоследствие и потвърденото от РРС НП № 440380/04.06.2019 г. При така
установените по делото фактически обстоятелства въззивният съд направил извод
от правна страна, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на физическото лице за нарушението по чл. 178 от ЗДДС, който е следвало
да подаде заявление за дерегистрация поради настъпило основание, разписано в чл. 107, т.3 от ЗДДС.
Касационната
инстанция не споделя изложените в жалбата съображения, че е следвало да бъде
санкциониран ЕТ, а не физическото лице. Безспорно е, че след като в правния мир
ЕТ е вече заличен и не съществува, предвид прогласеното от закона универсално
правоприемство, отговорността за подаване на такова заявление възниква за
физическото лице, упражнявало търговска дейност като едноличен търговец.
Следователно, неизпълнението на това задължение ще влече след себе си санкция
именно за физическото лице.
Независимо от
горното, решението на районен съд е неправилно като краен резултат.
Съгласно
обстоятелствената част на НП, АНО е приел за установено от фактическа страна,
че касатора Б.П., в качеството на собственик на ЕТ, не е спазил 14-дневния срок
за подаване на заявление за дерегистрация по ЗДДС от заличаването на ЕТ "Термодизайн-Б.П."
в търговския регистър на 29.10.2018 г. На основание чл. 107, т.3 от ЗДДС за ЕТ са възникнали обстоятелства за задължителна
дерегистрация по ЗДДС към 29.10.2018 г. и заявлението за дерегистрация по ЗДДС
е следвало да се подаде в срок до 12.11.2018 г. При така установената
фактическа обстановка АНО е приел от правна страна, че с описаното деяние касационният
жалбоподател е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 107, т.3 във вр. с чл. 178 от ЗДДС. Съгласно титулната
и диспозитивна част на НП, то е издадено срещу физическото лице Б.П.. По този
начин АНО всъщност не е определил еднозначно субекта, носител на публичното
задължение, което се твърди, че не е изпълнено. Това обстоятелство води до
двусмислие и относно субекта на административнонаказателната отговорност.
Действително за целите на гражданското и търговско право с регистрирането на
едно физическо лице в Търговския регистър като едноличен търговец, същото не
придобива нова правосубектност, т.е. не възниква нов субект, а само качеството
на търговец, вписан в Търговския регистър, т.е разширява се правосубектността
му. Но за целите на административно-наказателното производство в ЗАНН е
направено разграничение между ФЛ и ЕТ, респ. между отговорността на ФЛ и ЕТ,
като за извършено нарушение от ФЛ се предвижда налагането на административно
наказание глоба, а за извършено нарушение от ЕТ – имуществена санкция. Такова
изрично разграничение между ФЛ и ЕТ се прави и в санкционната норма, на която
се е позовал АНО- чл. 178 от ЗДДС. Т.е. в
административнонаказателното производство следва да е категорично ясно кой е
субекта на нарушението и чия отговорност се ангажира. Касационният съд счита,
че възприетият от АНО подход относно определяне на субекта, носител на
задължението за подаване на заявление за дерегистрация- първо като ФЛ, а
впоследствие като ЕТ, е съществен порок на НП. На следващо място настоящият
състав на съда констатира и друго съществено процесуално нарушение, допуснато при
съставяне на АУАН, респ. впоследствие и
от АНО при издаване на НП. В конкретния случай като нарушена е посочена
законовата разпоредба на чл. 107, т.3 от ЗДДС. Последната обаче
не съдържа публичноправно задължение, вменено в тежест на съответните правни
субекти, а само регламентира едно от основанията за задължителна дерегистрация
по ЗДДС, а именно заличаването на едноличния търговец от търговския регистър.Процедурата
за дерегистрация по инициатива на лицето
е уредена от разпоредбите на чл. 109 от ЗДДС. Съгласно нормата
на чл. 109, ал.1 от ЗДДС в случаите по чл.
107, т.3 и 4 лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от
настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107. Следователно, именно
последната разпоредба е тази, която вменява в тежест на лицето задължението за
подаване на заявление за дерегистрация при настъпване на съответното описано в
акта и НП обстоятелство- основание за дерегистрация съгласно чл. 107, т.3 от ЗДДС в съответния срок.
В случая обаче разпоредбата на чл. 109, ал.1 от ЗДДС не е посочена като
нарушена, което е съществен порок на НП,
тъй като се явява нарушение на императивно разписаните норми за съдържание на
постановлението.
В акта и НП следва
да е налице пълно единство и съответствие между словесното описание на
нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба. Противното, както е
в настоящия случай, води до неяснота относно вмененото на наказаното лице
нарушение и ограничава правото му на защита. Касае се за съществено процесуално
нарушение, което винаги има за последица незаконосъобразност на наказателното
постановление. Като е приел противното РРС е постановил незаконосъобразно и
неправилно решение, което като такова следва да се отмени и вместо него да се
постанови решение, с което да се отмени НП
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 590/06.08.2019г.,
постановено по АНД № 1234/2019г. на Районен съд Русе и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 440380/
04.06.2019г. на Директор на офис Русе при ТД на НАП-Варна, с което на Б.П.С. с
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500лв. на основание чл.178 ЗДДС за
нарушение на чл.107 т.3 ЗДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: