Определение по дело №398/2020 на Районен съд - Момчилград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер

Година

10.03.2021

Град

Момчилград

Момчилградския районен

съд

състав

На

10.03.

Година

2021

В

закрито

заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

398

по описа за

2020

година.

    Предявен е иск от „******” АД /предишно наименование „******“ АД/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София******, представлявано от П.Д.и Д.Ш.- изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, действащо чрез пълномощника си С.З. - адвокат от САК против Е.Н.А., с ЕГН:**********,***  с правно основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422 във вр.с чл.365, т.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД -  цена на иска: 11 443,13 евро – главница; 3014.36 евро – мораторна лихва; 31.12 евро – имуществени застраховки; 260.95 лева – нотариални такси; законна лихва върху претендираната главница от 28.05.2019 год. до окончателното изплащане на вземането.

Така предявената искова молба е оставена без движение с протоколно определение от 22.12.2020 год.

Постъпила е нова искова молба от ищеца, с която уточнява вземането си към ответника. В обстоятелствената част на същата на втора страница, последен абзац е посочена сума различна от първоначално предявената, като в петитума на новата искова молба, отново са посочени суми различни от първоначалната.

Постъпил е отговор от ответника, в който същият моли съда да прекрати производството по делото с оглед недопустимостта на иска по втората искова молба. Ответника сочи, че е недопустимо съгласно чл.214 от ГПК едновременно да се измени основанието на иска и се измени самото искане – петитум на исковата молба. Това води до промяна на предмета или реално предявяване на нов иск в едно производство. Разбира се следва да се има предвид и разпоредбата на т.17 от ТР № 4 от 2014 год. на ОСГТК на ВКС, в която е посочено, че предмет на делото по иска предявен по чл.422 от ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена Заповедта за изпълнение.

Така в настоящия случай в първоначалната искова молба, като основание беше посочено задължение в обстоятелствената част в един размер, а в поправената искова молба, като основание е посочен друг размер. Същото е направено и с петитума на двете искови молби, но така или иначе едновременното изменение на основанието и на петитума е недопустимо и то води до нов предмет по делото. Евентуалното постановяване по недопустимо изменен иск на решение се явява процесуално недопустимо.

Ето защо съдът намира, че производството по настоящето дело следва да бъде прекратено, тъй като поправената втора искова молба макар и да обхваща предмета на съществуващото и подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение е пречка, която поставя съда в невъзможност да разгледа иск който е изменен както в основанието, така и в искането, което на практика означава нов предмет на делото. Казано по друг начин, при първоначалната искова молба, с посочената заповед за изпълнение в обстоятелствената част в последния абзац, а именно: заповед от 29.05.2019 год. за изпълнение на парично задължение имаме сума от 14 488,61 евро, главница по договор за кредит. Във втората искова молба по същата заповед този размер е посочен от ищеца като 11 443,13 евро. Същото касае и петитума на двете искови молби. Както беше обяснено по-горе едновременното изменение и на основанието в обстоятелствената част и на петитум води до недопустимост и по същество до нов предявен иск.

При това положение съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено с оглед недопустимостта на предявеният изменен иск.

При това положение следва на ответната страна да бъдат присъдени разноските по делото в размер на  2350 лв., адвокатски хонорар.

Водим от изложеното съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 398/2020 год. по описа на РС Момчилград, по което е предявен иск от „******” АД /предишно наименование „******“ АД/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София******, представлявано от П.Д.и Д.Ш.- изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, действащо чрез пълномощника си С.З. - адвокат от САК против Е.Н.А., с ЕГН:**********,***  с правно основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422 във вр.с чл.365, т.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД -  цена на иска: 11 443,13 евро – главница по договора за кредит; 3014.36 евро – мораторна лихва; 260.95 лева – нотариални такси; 31.12 евро – застраховки по договора; както и сумата от 571.96 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата от 1150.77 лв. адвокатско възнаграждение, като НЕДОПУСТИМ.

ОСЪЖДА „******” АД /предишно наименование „******“ АД/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София******, представлявано от П.Д.и Д.Ш.- изпълнителни директори и членове на Управителния съвет да заплати на Е.Н.А., с ЕГН:**********,*** сумата в размер на  2350.00 лв., адвокатски хонорар.

  Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред ОС Кърджали.

 

 

                                        Районен съдия:                                                                      

                                                                /Й.Геров/