Р Е Ш Е Н И Е
№ 1550 16.07.2018г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдия Петрова
гражданско дело № 3082 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по повод исковата молба на „ГБС – Бургас”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ул. „Дамяница” № 3 – 5, представлявано от Светослав И. Любомиров и Михаил
Димитров И. против „Международна фондация Св.Св. Кирил и Методий”, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Васил Априлов”
№ 3, ЕФН **********, рег. с решение по ф.д. № 510/1990г. по описа на СГС,
представлявана от Димо Николов Платиканов, съдебен адрес:***, оф.3, с която се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 215.77 лева
(дванадесет хиляди двеста и петнадесет лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР, съгласно
договор за строителство ГБСБ-И № 7/09.03.2010г., сключен
между страните, за които СМР е издадена фактура № 510/06.08.2010г. въз основа
на съставени протоколи № 4 и № 5 от 2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.08.2015г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените по делото
съдебно-деловодни разноски. Ангажират се доказателства. В съдебно заседание
исковата претенция се поддържа.
В
исковата молба се излагат твърдения, че страните са обвързани по валидно
облигационно правоотношение по договор за строителство ГБСБ-И 7/09.03.2010г.,
по който ищецът като изпълнител е извършил СМР дейности за обект – Изграждане
инфраструктура и оформяне на околното пространство на „Дом за даровити, млади
хора” в местността Аркутино, които дейности са изпълнени по приложения № 1 до №
5 към договора. С оглед окончателно приключване на разчетите на страните за
изпълнените СМР по договора, от страна на „ГБС - Бургас” АД е била издадена
фактура № 510/06.08.2010г. на стойност 48 084,72 лева с ДДС за извършените
работи по протоколи № 4 и № 5 от 2010г. На 26.08.2010г. ответната фондация -
възложител заплатила на ищеца сумата от
20 000 лева и останал неразплатен остатък от дължимото на изпълнителя възнаграждение
в размер на 28 084,72 лева. По силата на споразумение от 17.12.2010г. МФ „Св.
Св. Кирил и Методий”, на основание чл. 102 от ЗЗД, заместила „ГБС - Бургас” АД в задълженията му
към трето лице - „Бургасцвет 90 - Танев” ЕООД - гр.
Бургас до размера от 15 868,95 лева, като се е задължила да ги заплати на
посоченото дружество - кредитор на ищеца. По този начин, след извършеното
заместване в дълг задължението на ответника по фактура № 510/06.08.2010г. било
редуцирано на сумата от 12 215,77 лева, която се твърди, че не е заплатена и до
настоящия момент. Ищецът сочи, че е изпълнил задължението си по договора, а
ответникът не е заплатил цената.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника. Счита
производството за недопустимо. Счита, че задължението е погасено по давност. Не
се оспорва наличието на договор за строителство, сключен между страните, но се
твърди, че не са били извършени СМР от изпълнителя на обекта, поради което
ответникът не подписал констативен акт - образец 19 за извършени СМР. Именно
поради неизпълнението на задълженията по договора от страна на изпълнителя,
ответникът сключил договор с „МЕЖДУНАРОДЕН ДЕТСКИ ЦЕНТЪР АРКУТИНО“ ЕООД, ЕИК
********* за извършване на текущи спешни СМР в обекта, с оглед запазване на
целостта му. За извършените ремонти от „МЕЖДУНАРОДЕН ДЕТСКИ ЦЕНТЪР АРКУТИНО“
ЕООД били издадени фактури № 44/02.12.2011г. и № 45/02.12.2011г. на обща
стойност 9750 лева, които ответникът заплатил. Ответникът прихванал сумата по
заплатените фактури за спешни ремонти, заедно с дължимата законна лихва върху нея,
с остатъка от задължението, което ищецът претендира в настоящото производство.
В отговора се сочи, че ако това материалноправно
прихващане от страна на ответника бъде оспорено от ищеца в производството, се
прави процесуално възражение за прихващане на заплатените суми по фактури № 44/02.12.2011г.
и № 45/02.12.2011г., заедно с лихвата за забава, до размера на исковата
претенция в настоящото производство. Оспорват се представените от ищеца
Протоколи №4 от 07.2010г. и №5 от 07.2010г. за извършени СМР, както и фактура
№510/06.08.2010г. и справка за вземанията на „ГБС – Бургас“ АД към МФ „Св. Св.
Кирил и Методий“, тъй като същите не са подписани и приети от ответника и
счита, че като такива нямат доказателствена стойност.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 266, ал.1, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
По делото са представени договор
за строителство ГБСБ-И № 7/09.03.2010г., ведно с приложенията към него № 1, №2, №3, №4, и №5, фактура № 510/06.08.2010г., протокол №
4/2010г. за извършени СМР, протокол № 5/2010г. за извършени СМР, споразумение
от 17.12.2010г., протокол за прихващане на вземания и задължения и справка
вземанията на „ГБС - Бургас” АД към МФ „Св. Св. Кирил и Методий”.
Не е спорно по делото, че на
09.03.2010г. между страните е сключен договор за строителство. Договорът носи
подпис на представител на ищеца и на ответника и от същия се установява, че страните са се намирали в
договорни отношения през процесния период, породени
от договор за строителство
между ищцовото дружество, като изпълнител и ответника като възложител. Сключеното
между страните съглашение разкрива белезите на договор за изработка и исковата
претенция се основава на притезанието на изпълнителя да получи възнаграждение
за работата си. Ищецът признава, че е получил плащане отчасти на цената, като
остатъкът от сумата, възлизащ на 12 215.77 лева, е предмет на настоящото
производство.
За изясняване на делото от
фактическа страна са назначени и изслушани съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа
експертиза. От приетото по делото и неоспорено заключение на извършената
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че задължението по процесната фактура № **********/06.08.2010г. е осчетоводено
в счетоводството на ответника, като по сметка 401 /доставчици, аналитична
партида 122/ „ГБС-Бургас“ АД, към месец 08.2010г., по получена фактура №
**********/06.08.2010г., има следните записвания: крайно салдо Кредит - 28
084,72 лева - явяваща се задължение към доставчика. Процесната
фактура фигурира в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС за месец
08.2010г., както следва: в „Дневник за покупките” - под пореден № 21 - 48
084,72 лева; общо получени покупки по фактури
- 76 699,76 лева; в „Справка -декларация по ЗДДС“ в клетка 30 - 76 699,76 лева.
Начисленият ДДС в размер на 8 014,12 лева е осчетоводен по сметка 453/1/
„Начислен данък по покупките” за месец 08.2010г., като е възникнало правото на
приспадане на пълен данъчен кредит от републиканския бюджет. В счетоводството
на ответника не са осчетоводени споразумение от 17.12.2010г. и протокол за
прихващане. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че от счетоводството на
ответника на експертизата е била предоставена информация за неизплатените суми
по фактурата, според която неизплатените
суми са в размер на 28 084,72 лева. Претендираната от ищеца частично
неизплатена сума по фактура № 510/06.08.2010г. се води на отчет като неплатена
в счетоводството на ответника.
От назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът изцяло кредитира,
като изхождаща от лице с нужните специални познания, основана на наличните документи
и огледа на място се установява, че претендираните
СМР са изпълнени като допълнителни и са актувани след изтичане на срока по
договор за строителство от 09.03.2010г. Съгласно чл.10
на договор за строителство №7/09.03.2010г. всички допълнително възложени работи
се ценообразуват предварително и се извършват след
писмена договорка между двете страни. В случая същите не са възложени с писмен
договор между страните. Към протокол обр. 19 № 4 и № 5
не са представени схеми и уточняващи помещения, в които са извършени СМР. Част
от СМР са скрити видове и не е възможно да се установи изпълнението им като
количество поради липса на проекти. Описаните видовете СМР за портал, охрана,
площадки, оформяне около асансьора, скритите ВиК и Ел.
инсталации и връзки са извършени, тъй като сградата е въведена в експлоатация.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че СМР-тата
по протокол № 4 и 5 са изпълнени на обекта. Част от СМР-тата
са вкопани и това е причината, по която не може да се провери количеството и
качеството им, но от завършеното СМР може да се направи извод, че са монтирани
на обекта. Окончателното му заключение е, че това което е по протоколи № 4 и 5
е изпълнено на място, в обекта. Вещото лице допълва, че друга фирма също е
правила и други дейности по обекта, но те са били за покрива, които не се
включват в тези СМР-та по протоколи № 4 и 5. Съдът кредитира и възприема
заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като същото е обективно и
обосновано.
Съгласно
разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, поръчващият следва да заплати възнаграждение на
изпълнителя. Дължимостта на възнаграждението се свързва с приемането на
работата – чл. 266, ал.1, вр.
чл. 264, ал.1 ЗЗД. От момента, в който поръчващият е
приел работата, той дължи престиране на насрещното благо – уговореното
възнаграждение. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, цената за извършената и
приета от възложителя работа се заплаща от възложителя на изпълнителя в
5-дневен срок от подписване на констативния протокол и издаване на данъчната
фактура. В настоящия случай, относно момента на приемане на работата ищецът е
ангажирал писмени доказателства - съставената фактура за изработеното. Фактурата
е датирана, същата е осчетоводена от ответника, от което следва да се заключи,
че работата е надлежно приета и на датата на издаването й ответникът е дължал
изпълнение на собственото си задължение да плати възнаграждение. Съдът намира,
че по правоотношенията, възникнали от процесния договор
за изработка, ищцовото дружество е изпълнило задълженията си и в тежест на
ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение в пълен размер. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданско - процесуалното ни право, ответната
страна следваше да ангажира доказателства за погасяване изцяло от нейна страна
на вменяваното й задължение по съглашението. Такива не бяха ангажирани, доколкото
представените доказателства не водят до извода за извършено плащане по процесната фактура, следователно претенцията за неиздължена цена
се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 12 215.77 лева, в
какъвто размер възнаграждението не е погасено.
С оглед
основателността на претенцията следва да бъде разгледано възражението за
давност. Безспорно е обстоятелството, че по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо. Неоснователно
ответникът поддържа становището, че за вземанията на ищеца по процесния договор е настъпила погасителна давност.
Доколкото изискуемостта на цялото задължение е настъпила на 06.08.2010г., към
момента на подаване на исковата молба не е изтекъл 5-годишен срок. Ето защо и възражението
за настъпила погасителна давност е неоснователно и искът следва да бъде изцяло
уважен.
Предвид
констатациите на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоснователно се явява и направеното възражение за прихващане със
сумата от 9750 лева за извършени ремонтни дейности от „МЕЖДУНАРОДЕН ДЕТСКИ
ЦЕНТЪР АРКУТИНО“ ЕООД, за които са издадени фактури № 44/02.12.2011г. и №
45/02.12.2011г., поради неизпълнението на задълженията по договора за
строителство от 09.03.2010г. от страна на изпълнителя „ГБС – Бургас” АД.
Следва да се присъди и
законната лихва за забава върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Предвид изхода от спора и направеното искане от ищцовата страна за присъждането на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 898.64 лева, от които 488,64 лева – платената държавна такса и 410 лева – депозит за експертизи.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Международна фондация Св.Св. Кирил и Методий”, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул.
„Васил Априлов” № 3, ЕФН **********, рег. с решение по ф.д. № 510/1990г. по
описа на СГС, представлявана от Димо Николов Платиканов, съдебен адрес:***,
оф.3, да заплати на „ГБС – Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Дамяница” № 3 – 5, представлявано от Светослав И. Любомиров и Михаил Димитров И.,
сумата от 12 215.77 лева (дванадесет
хиляди двеста и петнадесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща
остатък от неплатено възнаграждение за изпълнени СМР, съгласно договор за
строителство ГБСБ-И № 7/09.03.2010г., сключен между страните, за които СМР е
издадена фактура № 510/06.08.2010г. въз основа на съставени протоколи № 4 и № 5
от 2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 03.08.2015г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 898.64 лева (осемстотин
деветдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща направените в
производството съдебно - деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на „Международна фондация Св.Св. Кирил и Методий”, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Оборище, ул. „Васил Априлов” № 3,
ЕФН **********, рег. с решение по ф.д. № 510/1990г. по описа на СГС,
представлявана от Димо Николов Платиканов против „ГБС
– Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. „Дамяница” № 3 – 5, представлявано от Светослав И. Любомиров
и Михаил Димитров И. за сумата от 9750 лева за извършени ремонтни дейности от
„МЕЖДУНАРОДЕН ДЕТСКИ ЦЕНТЪР АРКУТИНО“ ЕООД, за които са издадени фактури №
44/02.12.2011г. и № 45/02.12.2011г., възложени поради неизпълнението на задълженията по договора
за строителство от 09.03.2010г. от страна на изпълнителя „ГБС – Бургас” АД.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ С.Петрова
Вярно с оригинала:
И.Г.