Решение по дело №1322/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1084
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Димитринка Костадинова-Младенова
Дело: 20221100501322
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1084
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20221100501322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20216943 от 29.11.2021г., постановено по гр. дело № 1490/2020год. по
описа на СРС, ГО, 68 състав, e осъдил ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК **** да заплати на Р. ЦВ. Й.
сумите от 1000 лв., представляваща 4/6 ид. части от непогасен остатък от дължимото на
основание чл. 432 КЗ застрахователно обезщетение по щета № 52-9-256/09.05.2019г. по
застраховка „Гражданска отговорност“ с обект автомобил „Ауди 980“ с рег. № **** за
претърпените от него имуществени вреди в резултат от осъщественото на 07.05.2019г. в гр.
София пътно-транспортно произшествие, при което е бил увреден съсобствения на ищеца
лек автомобил „Ауди 6“ с рег. № **** и 63.05 лв. , представляващи 4/6 ид. части мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за периода от 01.06.2019г. до 12.01.2020г.,
заедно със законната лихва върху главницата от 13.01.2020г. до окончателното изплащане на
сумите, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., представляваща
направените от ищеца разноски по настоящото дело. С посоченото решение e осъдил ЗАД
„Б.В.И.Г.“ ЕИК **** да заплати на ЦВ. Р. ЦВ. сумите от 250 лв., представляваща 1/6 ид.
части от непогасен остатък от дължимото на основание чл. 432 КЗ застрахователно
обезщетение по щета № 52-9-256/09.05.2019г. по застраховка „Гражданска отговорност“ с
обект автомобил „Ауди 980“ с рег. № **** за претърпените от него имуществени вреди в
резултат от осъщественото на 07.05.2019г. в гр. София пътно-транспортно произшествие,
при което е бил увреден съсобствения на ищеца лек автомобил „Ауди 6“ с рег. № **** и
15.76 лв., представляващи 1/6 ид. части мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата за периода от 01.06.2019г. до 12.01.2020г., заедно със законната лихва върху
главницата от 13.01.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., представляваща направените от ищеца разноски по
настоящото дело. С Решението e осъдил ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК **** да заплати на Б. Р. ЦВ.
сумите от 250 лв., представляваща 1/6 ид. части от непогасен остатък от дължимото на
1
основание чл. 432 КЗ застрахователно обезщетение по щета № 52-9-256/09.05.2019г. по
застраховка „Гражданска отговорност“ с обект автомобил „Ауди 980“ с рег. № **** за
претърпените от него имуществени вреди в резултат от осъщественото на 07.05.2019г. в гр.
София пътно-транспортно произшествие, при което е бил увреден съсобствения на ищеца
лек автомобил „Ауди 6“ с рег. № **** и 15.76 лв., представляващи 1/6 ид. части мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за периода от 01.06.2019г. до 12.01.2020г.,
заедно със законната лихва върху главницата от 13.01.2020г. до окончателното изплащане на
сумите, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., представляваща
направените от ищеца разноски по настоящото дело.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ действащ
чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Г. с оплаквания, че същото е
неправилно, необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон.
Въззивникът твърди, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е завишено
по размер. Твърди, че от изслушаното заключение на назначената по делото Съдебно-
автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните, е установена действителната
стойност на вредите на лекия автомобил, собственост на ищците и средствата, необходими
за неговия ремонт. Съгласно цитираното заключение тези средства възлизат на 1512.86 лв.
Твърди, че неправилно съдът е възприел посочената в заключението на вещото лице
стойност на застрахователното обезщетение в размер на 3 366.11 лв. въз основа на средни
пазарни цени за ремонт с оригинални части, в това число и цената за ремонт в официалния
сервиз на марката „Ауди“. Сочи, че тази цена не съответства на понятието среднопазарна
стойност. Според въззивника действително претърпените вреди към деня на
застрахователното събитие следва да бъдат по действителната стойност на вредатата, като в
същото време не следва да надвишават и действителната стойност на увреденото
имущество. По изложените съображения счита, че действителната стойност на вредите в
настоящия случая е съизмерима със средните пазарни цени, които според вещото лице са в
размер на 1515.86 лв. Моли съда да отмени решение в обжалваната част и да намали
полагащото се на ищците обезщетение съобразно притежаваните от тях идеални части.
Претендира разноски за двете инстанции.
Ответниците по въззивната жалба ЦВ. Р. ЦВ. и Р. ЦВ. Й., действащи чрез адв. Б.Ц. са
депозирали в срок отговор, в който оспорват същата като неоснователна. Изразяват
становище, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и постановено след
обсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Поддържат, че при определяне
на размера на обезщетението за имуществени вреди съдът е взел предвид всички релевантни
факти и обстоятелства-стойността на увредения автомобил, стойността на оригиналните
части, цената на ремонтните услуги. Предвид изложеното намират определеното от съда
обезщетение за справедливо и съобразено с всички материали по делото. Въззиваемите
изразяват становище, че присъждане на посочения от въззивника размер на обезщетение за
имуществени вреди би бил несправедлив, необоснован и несъобразен с реално претърпените
щети от собствениците на пострадалия автомобил. Молят съда да потвърди решението в
обжалваната част. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил и отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Б. Р. ЦВ., действащ чрез процесуалния си представител адв. Ж.В. от САК. В
него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при
отчитане на всички релевантни за предмета наделото обстоятелства. Моли се за
потвърждаване на решението като правилно и за оставяне на въззивната жалба без
уважение. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД.
КЗ и чл. 86 ЗЗД.
2
Ищците – Р. ЦВ. Й., ЦВ. Р. ЦВ. и Б. Р. ЦВ. твърдят, че са съсобственци на лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, в следните идеални части - 4/6 ид. ч. за първия ищец и
по 1/6 ид. част за останалите двама. Твърдят, че на 07.05.2019г. в гр. София автомобилът им
бил увреден при пътно-транспортно произшествие, при което бил ударен в задната част от
друг лек автомобил, марка „Ауди 80“ с рег. № ****, чийто водач бил виновен за
произшествието. За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол № 720344 от
07.05.2019г. от служител на СДВР, който не е представен по делото. Автомобилът,
причинил увреждането бил застрахован при ответното дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“ със
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/03/119000531213. Ответното дружество е
заплатило по образуваната щета № 52-9-256/19 от 09.05.2019г. само сумата от 714.23 лв.
Тримата ищци претендират заплащане до пълния размер на застрахователното обезщетение
за увреждането на съсобствения им автомобил, който определят на допълнителната сума от
1500 лв.
Ответното дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“ оспорва предявените искове. Твърди, че с
плащането на сумите в общ размер на 714.23 лв. и погасил задължението си към всеки от
тримата ищци като съсобственици на увредения автомобил. Излага доводи, че
претендираният допълнителен размер на застрахователно обезщетение в размер на 1500 лв.
е недоказан и не съответства на уврежданията на автомобилът, пострадал при процесното
ПТП.
По делото е установено, че на 09.05.2019г. ищецът Ц.Ц. е представил пред ответното
дружество заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, където е заведена
преписка № 52-9-256/09.05.2019г. В момента на подаване на заявлението е извършен оглед
от служител на ответното дружество, за което е съставен Опис на претенцията № 52-9-
256/19/09.05.2019г. и е регистрирана щета № 4710191902523. Въз основа на съставения опис
е извършена калкулация и е определено обезщетение за посочената щета в размер на 574,35
лв. Същото е изплатено на тримата съсобственици съобразно притежаваните от тях идеални
части. Плащането е извършено на 23.05.2019г.
На 03.06.2019г. по искане на ищците е извършен допълнителен оглед на увредения
автомобил от служител на ответното дружество. Огледът е извършен след разглобяване на
автомобила, при което са констатирани увреждания, за които е съставен „Опис на
претенцията“. Извършена е нова калкулация съгласно допълнителния опис, при която
сумата за възстановяване на щетите по увредения автомобил възлиза на обща стойност
714.23 лв. След приспадане на вече платената сума от 574.35 лв. разликата от 139.88 лв. е
изплатена на ищците съобразно притежаваните от тях идеални части.
С допълнителна молба до ответното дружество от 07.08.2019г. ищецът Ц.Ц. е поискал
преразглеждане на размера на изплатеното застрахователно обезщетение. С писмо изх. №
1199/УККЗПОЕ/29.08.2019г. ответното дружество е потвърдило вече определения и
изплатен размер на обезщетението.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло като компетентна и обективно изготвена, се установява механизмът
на настъпилото ПТП. На 07.05.2019г. лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № **** се движи по
бул. „Европа“ в гр. София и на разклона за гр. Банкя, водачът му реализира ПТП със
спрения пред него автомобил. Удареният автомобил вследствие на удара се измества напред
и удря намиращият се пред него лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, собственост на
ищците. Според вещото лице сравнението на щетите в представения по делото опис на
застрахователя и отразените в заявлението за щета видими увреждания води до извода, че
щетите по лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № **** се намират в пряка и причинно -
следствена връзка с настъпилото на 07.05.2019г. пътно-транспортно произшествие в гр.
София. Заключението на вещото лице е, че сумата, необходима за възстановяване на
увреденият автомобил, собственост на ищците, изчислена на база на средни пазарни цени с
оригинални части към дата на настъпилото ПТП, е 3366.11 лв. Вещото лице е определило и
сумата, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена по цени на
алтернативни доставчици и доверени сервизи към датата на ПТП, която възлиза на 1512.86
3
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество то е неправилно в обжалваната му част по следните съображения.
Правната норма, регламентирана в чл. 432 ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Страните не спорят относно наличието на предпоставките на чл. 432 ал. 1 КЗ. Спорен е
въпросът за размера на дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди по
увредения лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, собственост на ищците.
Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който
въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху
обстоятелството какъв е размерът на причинените имуществени вреди при настъпване на
процесното застрахователно събитие, породено от виновното противоправно поведение на
делинквента, чиято гражданска отговорност е била обезпечена през релевантния период от
застрахователното дружество-въззивник.
За установяване размера на подлежащите на репариране имуществени вреди в
първоинстанционното производство е назначена автотехническа експертиза, чието
заключение следва да бъде кредитирано като пълно и обективно. От заключението на
същата се установява механизма, вредите и причинно-следствената връзка между тях във
връзка с процесното ПТП. Вещото лице е определило стойността необходима за
възстановяване на вредите върху лек автомобил „Ауди А6” с ДКН **** /за труд и
материали/ в три варианта. Според първия вариант са определени средни пазарни цени с с
използване на доставчици както и на оригинални, така и на алтернативни детайли към
датата на ПТП, и тази стойност е 2149.03 лв. Според втория вариант на заключението
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база на
средни пазарни цени, с оригинални части към датата на ПТП, е 3366.11 лв. Според третия
вариант стойността за въстановяване на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, изчислена
по цени на алтернативни доставчици и доверени сервизи, към датата на ПТП е 1512.86 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Според разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 за отправяне към застрахователя на писмена
застрахователна претенция. С посочената норма е признато право в полза на увреденото
лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.
4
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът
на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали
причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според
споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от
24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010г. по т.д. №
652/2009г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г., ІІ ТО на ВКС/ при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението също
така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400,
ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от
КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната
стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът/застрахователят на неговата отговорност следва да заплати обезщетение,
което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт. Ето защо съдът
приема, че дължимото обезщетение трябва да съответства на това, което увреденият следва
да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние по средни пазарни
цени за нови части и за труд, т.е. да се приведе увреденото МПС в предишното му
техническо състояние, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума,
необходима за постигането на тази цел. Установените в КЗ правила за определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение гарантират да бъде реализирана в пълен обем
обезвредата на пострадалия, по начин да се избегне обедняване /намаляване/ на
патримониума на увреденото лице в резултат на настъпилия застрахователен лиск. Това
означава, че размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната/възстановителната стойност на увреденото имущество,
определена по средната му пазарна стойност.
Действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни цени. В
настоящия случай не се твърди и не са представени доказателства от страна на ищците за
реално извършен ремонт и осъществени разходи за отстраняване на щетите от настъпилото
ПТП. В този случай застрахователното обезщетение следва да се определи по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
действителната стойност на вредата, изчислена съобразно пазарни цени на алтернативни
доставчици възлиза на 1512.86лв. След приспадане на платеното от ответното дружество
обезщетение на ищците в размер на 714.23 лв. се получава разлика от 798.63 лв., до която
стойност исковата претенция се явява основателна. По изложените съображения исковите
претенции на тримата ищци се явяват основателни до следния размер, съобразно квотите
им в съсобствеността – за Р. ЦВ. Й. – 4/6 от непогасения остатък, равняващо се на 532.42
лв.; ЦВ. Р. ЦВ. и Б. Р. ЦВ. - по 1/6 ид. част, равняваща се на 133.11 лв.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалванато решение по
иска по чл. 86 от ЗЗД. С оглед намаляване на размера на застрахователното обезщетение,
което се дължи на всеки един от ищците то следва да бъде намален и размера на
присъдената законна лихва от датата на увреждането на автомобила за дължимата за всеки
един от тях сума.
5
По тези съображения се налага извод, че въззивната жалба е основателна, а
първоинстанционното решение е неправилно в частта, в която са уважени исковите
претенции за разликата над посочените суми като главница и законна лихва от датата на
увреждането. В полза на ищеците следва да се присъди и дължимата законна лихва върху
уважената част от исковата претенция считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, съобразена с размера на отхъвърлената част от главницата за
всеки един от ищците.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззивника следва да
се присъдят сторените по делото разноски, които възлизат на сумата от общо 150 лв. за
държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 300 лв. Общата сума за
съдебни разноски следва да бъде разделена на въззвамите страни с оглед квотите, които
притежават в увреденото имущество.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на предявените искове
настоящото решение е окончателно.

Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20216943 от 29.11.2021г., постановено по гр. дело №
1490/2020год. по описа на СРС, ГО, 68 състав, в частта, в която са уважени предявените от:
- Р. ЦВ. Й., ЕГН ********** срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 0**** иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над сумата от 532.42 лева до уважения размер от
1000 лева, , представляваща 4/6 ид. части от непогасен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по щета № 52-9-256/19.05.2019г. по застраховка „Гражданска отговорност“ с
обект автомобил „Ауди 80“ с рег. № **** за претърпени от него имуществени вреди в
резултат на осъществено на 07.05.2019г. в гр. София пътно-транспорно произшествие, при
което бил увреден съсобствения на ищеца лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****; както и
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 33.41 лв. до уважения размер
от 63.05 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 12.01.2020г,.
както и за разликата над 365 лв. до присъдените 500 лв. разноски в първоинстанционното
производство.
- ЦВ. Р. ЦВ., ЕГН ********** срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 0**** иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над сумата от 133.11 лева до уважения размер от
250 лева, представляваща 1/6 ид. части от непогасен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по щета № 52-9-256/19.05.2019г. по застраховка „Гражданска отговорност“ с
обект автомобил „Ауди 80“ с рег. № **** за претърпени от него имуществени вреди в
резултат на осъществено на 07.05.2019г. в гр. София пътно-транспорно произшествие, при
което бил увреден съсобствения на ищеца лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****; както и
иска за с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 8.37 лв. до уважения размер
от 15.76 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 12.01.2020г.,
както и за разликата над 130 лв. до присъдените 250 лв. разноски в първоинстанционното
производство;
- Б. Р. ЦВ., ЕГН ********** срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 0**** иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над сумата от 133.11 лева до уважения размер от
250 лева, представляваща 1/6 ид. части от непогасен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по щета № 52-9-256/19.05.2019г. по застраховка „Гражданска отговорност“ с
обект автомобил „Ауди 80“ с рег. № **** за претърпени от него имуществени вреди в
резултат на осъществено на 07.05.2019г. в гр. София пътно-транспорно произшествие, при
което бил увреден съсобствения на ищеца лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****; както и
6
заиска с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за разликата над 8.37 лв. до уважения размер от
15.76 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 12.01.2020г., както и
за разликата над 130 лв. до присъдените 250 лв. разноски в първоинстанционното
производство;
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. ЦВ. Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 0****, със седалище
и адрес на управление гр. София, пл. **** за разликата над сумата от 532.42 лева до
уважения размер от 1000 лева, представляваща 4/6 ид. части от непогасен остатък от
дължимо застрахователно обезщетение по щета № 52-9-256/19.05.2019г. по застраховка
„Гражданска отговорност“ с обект автомобил „Ауди 80“ с рег. № **** за претърпени от него
имуществени вреди в резултат на осъществено на 07.05.2019г. в гр. София пътно-
транспорно произшествие, при което бил увреден съсобствения на ищеца лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. № ****; както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
33.41 лв. до уважения размер от 63.05 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.06.2019г. до 12.01.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЦВ. Р. ЦВ., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к.
**** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 0****, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. **** за разликата над сумата от 133.11 лева
до уважения размер от 250 лева, представляваща 1/6 ид. части от непогасен остатък от
дължимо застрахователно обезщетение по щета № 52-9-256/19.05.2019г. по застраховка
„Гражданска отговорност“ с обект автомобил „Ауди 80“ с рег. № **** за претърпени от него
имуществени вреди в резултат на осъществено на 07.05.2019г. в гр. София пътно-
транспорно произшествие, при което бил увреден съсобствения на ищеца лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. № ****; както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
8.37 лв. до уважения размер от 15.76 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.06.2019г. до 12.01.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. Р. ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 0****, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. **** за разликата над сумата от 133.11 лева
до уважения размер от 250 лева, представляваща 1/6 ид. части от непогасен остатък от
дължимо застрахователно обезщетение по щета № 52-9-256/19.05.2019г. по застраховка
„Гражданска отговорност“ с обект автомобил „Ауди 80“ с рег. № **** за претърпени от него
имуществени вреди в резултат на осъществено на 07.05.2019г. в гр. София пътно-
транспорно произшествие, при което бил увреден съсобствения на ищеца лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. № ****; както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
8.37 лв. до уважения размер от 15.76 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.06.2019г. до 12.01.2020г.
ОСЪЖДА Р. ЦВ. Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. **** да заплати на
ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 0****, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. **** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. разноски за въззивно производство.
ОСЪЖДА ЦВ. Р. ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. **** да заплати на
ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 0****, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. **** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 75 лв. разноски за въззивно производство.
ОСЪЖДА Б. Р. ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. **** да заплати на
ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 0****, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. **** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 75 лв. разноски за въззивно производство
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8