№ 246
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501212 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивна жалба срещу решение на СГС № 260 247/06.02.23 г.,
постановено по гр.д. 13043/17 г.
С решението си СГС е отхвърлил главния и евентуален иск, предявени от П. С. Ц. срещу М.
А. З. и В. Г. М..
С исковата молба ищецът заявява, че предварителен договор, сключен на 30.12.11. г., от
него като обещател и ответниците като поематели за прехвърляне на 3 бр. имоти в гр. София, ул.
Беловодски път, е нищожен, тъй като противоречи на закона, в частност – на разпоредбата на чл.
152 ЗЗД (сключен е за обезпечаване на друго паралелно правоотношение и способът за
обезпечаване не е измежду визираните от закона). В исковата молба няма довод за естеството на
обезпеченото правоотношение. В условията на евентуалност се иска прогласяване на
предварителния договор за нищожен поради това, че е симулативен. В производството пред САС е
уточнено, че същият отговаря на фигурата на абсолютната симулация, без да има прикрита друга
сделка.
СГС, позовавайки се на събраните по делото гласни доказателства – показания на
свидетелите Г. и А., е счел, че ищецът е бил заемополучател, а ответниците заемодатели по
договори за заем, сключвани в описаните в чл. 2 от предварителния договор моменти (във времето
между 2009 – 2011 г.) за възпроизведените в същия член суми. Тъй като предварителният договор
следхожда договорите за заем, той няма обезпечителна спрямо договорите за заем функция, но
съставлява съгласие, постигнато между страните, за даване вместо изпълнение. Отхвърлен е и
евентуалният иск с довода, че липсва контра летр или друго достоверно доказателство,
свидетелстващо за липса на съгласие между страните да сключат договор с отразеното в него
съдържание. Тъй като са налице елементите от есенциалното съдържание на предварителния
договор, той отговаря на законовата форма за действителност, няма твърдения и доказателства за
друга прикрита сделка, последният не е симулативен.
С въззивната жалба, подадена от ищеца, се твърди, че решението е неправилно. Съдът не
е отчел показанията на св. Г. за това, че след като ищецът е получил заемни пари от ответника В.
М., които не върнал, последният се похвалил, че си е „опекъл документално нещата“. Събраните в
1
производството пред СГС доказателства установяват наличието на заемни правоотношения между
страните с ясни материалноправни качества. Затова не може да приеме, че предварителният
договор е сключен с цел погасяване на задълженията от заемните правоотношения под формата на
даване вместо изпълнение, тъй като ответниците нямат такъв довод и това обстоятелство не е
изрично посочено в договора. Напротив ответниците твърдят, че са обвързани от валидно сключен
предварителен договор. Договорът не е валиден, тъй като ответниците не представят доказателства
за заплащането на продажната цена по начина, описан в договора (разписки за получените суми).
Преповтаря се твърдението от исковата молба, че недвижимият имот (с административен адрес
„***“ път 56) е закупен от ищеца на 29.12.11 г., а ден по-късно – на 30.12.11 г. е сключен
предварителният договор за неговото препродаване. Според въззивника не съответства на
житейската логика едновременното наличие на заемно правоотношение и придобиване на имот,
който ще бъде прехвърлен на заемодателите. Налице е съответствие в твърденията на двамата
разпитани свидетели (удостоверяващи парични взаимоотношения между ищеца и всеки един от
двамата ответници). Тяхното (на свидетелите) знание, че е постигнато споразумение, което урежда
отношенията между страните, съответства на тезата на ищеца, че предварителният договор има
обезпечителна функция. Ищецът се позовава и на свидетелски показания за това, че В. М. се е
занимавал с имотни измами.
Въззивникът счита за неправилно постановеното решение и в частта, с която е отхвърлен
евентуалният иск. Симулативността на договора се доказва именно от вече изложените логически
доводи, че при наличие на заемно правоотношение не може да се желае вместо да се погаси
дългът, да се прехвърлят имоти, при липса на съгласие за даване вместо изпълнение. Очевидно е,
че действителната воля на страните е да обезпечат връщането на заемни суми, без да се цели
ефектът от облигационното правоотношение по предварителния договор.
Съдът не е обсъждал и доводите за това, че представеният предварителен договор не е
цялостно постигнато между страните съгласие, а е съставен документ от 2 различни страници,
извлечени от документи с друго съдържание. Вещите лица по допуснатите две графически
експертизи заявяват, че няма техническо средство за установяване на отпечатването на текста на
всяка от страниците. От това следва, че не е доказано едновременното изписване на текста на
двете страници от предварителния договор, а последното е в подкрепа на липсваща воля за
сключване на предварителен договор.
За първи път с въззивната жалба повереникът на ищеца (въззивник в производството пред
САС) прави изявление за липса на съгласие от страна на ищеца за сключване на предварителния
договор и настоява този довод да се обсъди от съда.
Въззиваемите оспорват въззивната жалба и пледират за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустима въззивна
жалба (подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт). Обжалва се валидно и
допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на постановения
съдебен акт според доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.
В производството пред САС не са сочени нови доказателства и преценката следва да се
извърши на база събраните в първоинстанционното производство доказателства.
Въз основа твърденията на страните, в рамките на предмета на проверка, и според
наличния доказателствен материал, САС прави следните изводи:
Неотносимо е възражението на ищеца, че ответниците не представят разписки за
получените от ищеца частични суми, формиращи в съвкупност продажната цена. Наличието на
подпис на ищеца под имащото установително естество изявление за заплащане на договорената
продажна цена по описания в договора начин е свидетелство за съгласието на обещателя с
верността на възпроизведените в договора дати и размери на отделните плащания.
В исковата молба няма довод за нищожност на предварителния договор поради липса на
съгласие на ищеца и първоинстанционният съд не е следвало да допуска графическа и техническа
експертиза за установяване неавтентичност на почерк и подпис на обещателя по предварителния
договор и за съдържанието на задраскан текст.
Твърдение за нищожност поради липса на съгласие не може да се направи едва пред
въззивния съд в протичащия процес. Предмет на иска е прогласяване нищожността на конкретния
договор според фактическите твърдения в исковата молба, извън хипотезата на инцидентно
2
възражение за нищожност в рамките на доказателствения процес. Съдът дължи изследване според
зададената от ищеца с исковата молба рамка, на база на твърденията му за нищожност, без да
следва служебно да анализира други основания за невалидност на договорно правоотношение,
различни от заявените в обстоятелствената част. С исковата молба ясно се заявява, че
предварителният договор е нищожен поради нарушаване на императивни законови разпоредби с
препратка към разпоредбата на чл. 152 ЗЗД. Т.е. твърди се, че предварителният договор има за цел
не да обезпечи сключването на окончателен договор при същите съществени елементи на
договора, а има обезпечителна функция, като прехвърлянето на имоти на ищеца при
регламентиран конститутивен иск за изпълнение (чл. 19, ал. 3 ЗЗД) има за задача да обезпечи
изпълнението по паралелно правоотношение чрез способ, различен от регламентираните от закона
обезпечителни способи.
В исковата молба има твърдение за нищожност на предварителния договор на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД (противоречие със закона), вр. чл. 152 ЗЗД.
Видно от представеното по делото доказателство – предварителен договор от 30.12.11 г. (с
четивно копие на л. 43) „купувачите купуват описаните в т.1.1 имоти на цена 270 000 лв., получени
както следва: на 04.11.09 г. – 68 000 лв., на 25.11.09 г. – 51 000 лв., на 11.12.09 г. – 62 000 лв., на
21.12.09 г. – 3 000 лв.., на 09.03.10 г. – 29 000 лв., на 09.12.2010 г. – 34 000 лв., на 21.01.11 г. –
23 000 лв.“.
За това, че предхождащи сключването на предварителния договор правоотношения между
ищеца и всеки от ответниците са съществували, свидетелите правят изявление на база логически
изводи от разговори, чути от св. Г. в кафене, а от св. А. – в офис на ответника З.. На л. 126 св. Г.
заявява „знам, че В. е давал пари на П.… Доколкото знам П. не е върнал парите…В. ми каза, че си
е опекъл документално нещата, някакъв документ си е подписвал и ако П. не му върне парите, щял
да му вземе едва ли не всичко“. Според св. А. (л. 126 гръб) „П. Ц. идваше в офиса на М.…
Говореха постоянно за пари – че той (П.) дължал някаква много голяма сума пари…и се
разправяха…Не мога да кажа дали преди прехвърлянето са дадени парите на П.“.
Така дадените показания, анализирани в контекста на житейската логика, следваща от
обстоятелствата, че продажната цена е платена в различни времеви моменти, на неравномерни
вноски и сключването на окончателния договор е значително отдалечено във времето (2014 г.)
спрямо момента на сключване на предварителния договор (2011 г.) - при удостоверена като
заплатена продажна цена, както и направеното от поверениците на ищците признание в осз от
14.02.24 г. пред САС, че страните са имали заемни правоотношения, обосновава извода на
настоящия състав за паралелно протичащи между страните правоотношения, за обезпечаване на
изпълнението по които е бил сключен предварителният договор.
САС не споделя изводите на първостепенния съд за ролята на предварителния договор на
изпълнителен способ, заместващ дължимата в пари престация с друг вид изпълнение при обща
воля на страните за това. Предварителният договор няма вещноправно действие, а само поражда
задължение на страните да сключат в бъдещ момент договор в изискуемата се от закона форма при
договорените условия, покриващи есенциалното съдържание на предстоящия да се сключи
договор. На това основание той не може да се разглежда като начин на различно от договорено
между страните изпълнение.
Евентуалният иск (за нищожност на предварителния договор като абсолютно симулативна
сделка) е недоказан. Симулативна е сделката, имаща съдържание, несъответстващо на волята на
съконтрагентите, насочено към трети спрямо правоотношението лица. Когато има несъответствие
между записаната воля и реалната такава само на една от страните, може да се наведе довод за
договор при липса на съгласие, такъв при грешка, измама, принуда и т.н., но не и за симулация. По
делото са представени като доказателства предявени от ответниците отменителни искове по чл.
135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на договори, сключени от ищеца като
продавач и трети лица като купувачи на имотите, описани в предварителния договор. Качеството
си на кредитори ответниците обосновават с оспорения като нищожен предварителен договор от
30.12.11 г. във воденото пред СГС и САС производство, с обещател П. Ц. и поематели М. З. и В.
М..
Тъй като САС достига до изводи, различни от направените от СГС, решението следва да се
отмени, а предварителният договор от 30.12.11 г., с обещател П. С. Ц. и поематели М. А. З. и В. Г.
М. да се прогласи като нищожен. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени удостоверените
3
като платени за производствата пред СГС и САС разноски в общ размер… лв.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС № 260 247/06.02.23 г., постановено по гр.д. 13043/17 г. по
описа на СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 152 ЗЗД предварителен
договор от 30.12.11 г., с обещател П. С. Ц. и поематели М. А. З. и В. Г. М..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. А. З. и В. Г. М. да заплатят на П. С. Ц.
разноски в размер на …лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4