Р Е Ш Е Н И Е
№ 260116/ 22.06.2021 година град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на единадесети
май година 2021
в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ :А.Братанова
М.Недева
при секретаря
Е.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 242 по описа на Варненския апелативен съд за 2020г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет.
6, офис № 16, представлявано от управителя си А. С. С. против решение №
1075/28.11.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 737/19г., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „БИО
ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет. 9, представлявано от Д. А. Ф.
следните суми:
- 390
866.94 лв., представляваща остатък по фактура № 64/16.05.2014 г. за
доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000
метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до
окончателното изплащане на задължението;
- 119
003.01 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение
на задължението по фактура № 64/16.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г.
до 09.05.2019 г., върху сумата от 390866.94 лв;
- 426 000.00 лв.
по фактура № 65/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба
от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението;
- 129
699.59 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на
задължението по фактура № 65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до
09.05.2019 г., върху сумата от 426000.00 лв., както и разноски по делото съразмерно с уважената част от иска
и по компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 64 807,53лв.
Изложени са съображения за
неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в
противоречие с процесуалните правила и необоснованост. Основното възражение е
срещу отказа на съда да приеме и разгледа по същество релевираното
в отговора на исковата молба възражение за процесуално прихващане с вземания на
ответника, цедирани му от „АГРО РЕЗЕРВ ТРЕЙД” ООД, по
Договор за покупко-продажба при условията на фючърс №
Ф-1-2016/11.0102016г. за главница по
неусвоен аванс за недоставени количества, ведно със законна лихва, неустойки по
чл.8.1, т. 1 и т.2 от договора и законна лихва от датата на неизпълнението,
както и законна лихва за забава по възстановяване на неусвоен аванс в общ
размер на 973 484,37лв и по Договор за покупко-продажба при
условията на фючърс № Ф-2-2016/11.01.2016г. – дължима
главница ведно със законната лихва, неустойки по чл.8.1, т.1 и т.2 от договора,
както и законна лихва за забава по възстановяване на неусвоен аванс, на обща
стойност 141 465,96лв., вкл. и незаплатен от страна на ищеца
транспорт на пшеница по приложени описи, в общ размер на възражението 1 123 692,52лв.
Иска се от съда да бъде отменено решението в обжалваните му части, да бъде
разгледано възражението за прихващане и
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като погасена чрез компенсация.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение,
като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
С определение № 260014/26.08.2020г.
съдът е приел за разглеждане релевираното от „Агро Резерв“ ООД
в ОИМ възражение за прихващане на вземането на
ищеца към ответника в размер на 1 065 599,49лв със свое
вземане към ищеца в размер на 1 123 692,52лв, до размера на
по-малкото от тях, като вземането на „Агро резерв“
ООД е формирано, както следва :
-
вземане по Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс № Ф-1-
2016/11.01.2016 г., в размер на 439 981,71 лв., представляваща главница
по неусвоен аванс за недоставено количество, ведно със законната лихва за
периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 122 349,15 лв.;
сумата от 155 562 лв., представляваща неустойка, съгласно чл. 8.1., т.
(1) от Договор за покупко-продажба при условията на фючърс
№ Ф-1-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г.
до 28.05.2019 г., в размер на 43 258,34 лв.; сумата от 165 932,80 лв.,
представляваща неустойка, съгласно чл. 8.1., т. (2) от Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс №
Ф-1-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г.
до 28.05.2019 г., в размер на 46 142,23 лв., както и законната лихва за
забава по възстановяване на неусвоен аванс в размер на 61 948,72 лв. за периода
от 31.08.2016 г. до 14.09.2016 г., в размер на 258,14 лв., или обща
стойност на вземането по този договор в размер на 973 484,37 лв.
-
вземане по Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс № Ф-2-
2016/11.01.2016 г., в размер на 9 489,29 лв., представляваща дължима
главница, ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019
г., в размер на 2638,76 лв., сумата в размер на 52 236 лв.,
представляваща неустойка, съгласно чл. 8.1., т. (1) от Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс №
Ф-2-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г.
до 28.05.2019 г., в размер на 14 524,51 лв.; сумата от 48 463,40 лв.,
представляваща неустойка, съгласно чл. 8.1., т. (2) от Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс №
Ф-2-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г.
до 28.052019 г., в размер на 13 467,90 лв., както и законната лихва за
забава по възстановяване на неусвоен аванс в размер на 155 051,28 лв. за
периода от 31.08.2016 г. до 14.09.2016 г., в размер на 646,10 лв., или
обща стойност на вземането по този договор в размер на 141 465,96 лв.
-
вземане по фактура №
00000005370 от 17.08.2016 г., в размер на 2 571,79 лв. и фактура №
10000001933 от 29.08.2016 г., в размер на 6 170, 40 лв., съставляващи
незаплатен от страна на ищеца транспорт на пшеница по приложени описи.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива,
прие за установено следното :
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Био Енерджи
Корект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Дебър“, № 58, ет. 9, представлявано от Д. А. Ф. претендира от ответника „Агро Резерв“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16,
представлявано от А. С. С. заплащане на сумата от 390 866.94 лв.,
представляваща остатък по фактура № 64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени
по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница,
реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до окончателното плащане; сумата
от 119 017.34 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на
задължението по фактура № 64/16.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до
09.05.2019 г., върху сумата от 390 866.94 лв.; сумата от 426 000.00 лв.
по фактура № 65/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за
покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.05.2019г., до окончателното плащане; сумата от 129
715.21 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението
по фактура № 65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г., върху
сумата от 426 000.00 лв.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че между страните по спора са възникнали валидни облигационни отношения по
силата на сключените между тях договори за покупко-продажба на пшеница, реколта
2013г., както следва – договор от 16.05.2014г. за 2 000 МТ +/– 10% фуражна пшеница при цена 367,00лв за тон и
договор от 19.05.2014г. за 1 200 МТ
+/– 10 % пшеница при цена 355,00лв за тон.
Въз основа на чл. 5.2. от договора от 16.05.2014г. е издадена данъчна фактура № 64/16.05.2014г.,
удостоверяваща доставката на 2000 тона пшеница, реколта 2013г., с единична цена
367.00 лева и обща стойност 734 000 лева. Фактурата е подписана само от
представител на ищеца. Ищецът признава частично плащане по фактурата в размер
на 260 000лв, както и прихващане в размер на 83 133,06лв съгласно
тристранен протокол от 30.112015г., като претендира остатък за плащане в размер на 390 866,94лв.
От приемо-предавателен протокол от
27.05.2014г., двустранно подписан от страните, се установява предаването от
ищеца на ответника на договореното количество пшеница, с изрично позоваване на фактура
№64/16.05.2014г.
Въз основа на чл. 5.2. от договора от 19.05.2014г. е издадена данъчна
фактура № 65/19.05.2014г. за доставка на 1200 тона пшеница, реколта 2013г., с
единична цена 355.00 лева и обща стойност 426 000 лева. И тази фактура е
едностранно подписана от ищеца.
ОТ приемо-предавателен протокол от
28.05.2014г., двустранно подписан от страните, се установява предаването от
ищеца на ответника на договореното количество
пшеница, с изрично позоваване на фактура № 65/19.05.2014г.
В тристранен протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2015г.,
подписан от представители на „Агро резерв“ООД, „Ник-сот груп“ЕООД и „Био Енерджи Корект“ЕООД се
съдържа признанието на ответника за задълженията му към ищеца по процесните фактури в размери както следва: по фактура № 64/16.05.2014г.
– 474 000 лева и по фактура № 65/ 19.05.2014г. – 426 000 лева, както и
постигнатото между страните съгласие за намаляване размера на задължението на
ответника към ищеца по фактура № 64/16.05.2014г. със 152 046.35лв, което след
споразумението е редуцирано до размер от 390 866.94 лева.
Горната фактическа установеност налага извода за основателност на
предявената искова претенция. Сключването на договорите за покупко-продажба на
пшеница, както и изпълнението по тях за доставката й в договорения размер се
явяват доказани по делото. Приемо-предавателните
протоколи са неоспорени и двустранно подписани. Отразеното доставено количество
пшеница в двете фактури съответства на това по протоколите. Налице е и
съответствие на договорената цена. Частичното плащане по едната фактура, както
и извършеното прихващане по пристранния протокол явствуват на
признание на ответника за дължимост на продажната
цена. Ответникът не твърди и не доказва
изпълнение на задължението си за плащане на цената по двата договора.
Основателна е и претенцията за присъждане на мораторна
лихва върху дължимите суми.
Поради липса на предвиден в
договора падеж и съгласно чл.303а, ал.3
от ГПК задължението за плащане е станало изискуемо с изтичане на законоустановения 14-дневен срок от деня, следващ деня на
получаване на стоката, удостоверен в приемо-предавателните
протоколи – 27.05.2014г. и 28.05.2014г. В случая претенцията за мораторна лихва е съобразена с три годишната погасителна
давност, поради което се явява основателна до размера от 119 003.01 лева върху
главницата от 390 866.94 лева по фактура № 64/16.05.2014 г. и 129 699.59 лева
върху главницата от 426 000 лева по фактура № 65/19.05.2014 г., за периода
09.05.2016г. – 09.05.2019г.
Налице е изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на
двете инстанции по предявения иск.
Предвид горното, съдът дължи произнасяне по приетите в настоящото
производство възражения за прихващане с вземания на ответника, както следва:
По възражението за прихващане с вземане на ответника по Договор за покупко-продажба при условията на фючърс № Ф-1- 2016/11.01.2016 г. и Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс № Ф-2-
2016/11.01.2016 г. :
Твърдяните вземания са цедирани
на ответника с Договор за цесия от 28.05.2019г. от „Агро
Резерв Трейд“ ООД, като длъжникът е
надлежно уведомен за цесията от цедента по реда на
чл.99 ал.3 ЗЗД на 30.05.2019г. с нотариална покана. На същата дата „Агро Резерв“ ООД е връчило и покана за доброволно
изпълнение на ищеца, по която плащания не са осъществени.
На 29.05.2019г. е осъществена
още една цесия с предмет всички главни и акцесорни
вземания по двата фючъърсни договора, за която
длъжникът също е уведомен от цесионера, с дадените му
за това пълномощия от децента.
По отношение на неусвоения аванс от 439 981,71лв
за недоставено количество пшеница, ведно със сумата от 122 349,15лв, представляваща
мораторна
лихва за периода 31.08.16г./падежа на
задължението за доставка / – 28.05.2019г. /исковата молба е от 10.05.2019г./
съдът намира следното :
По договора при условията на фючърс 1 е заплатен аванс в размер на 750 000лв. От
договорените 3 000т пшеница – бъдеща реколта 2016г. ищецът доставил
925,84т, като за извършената частична доставка е приспаднат аванс в размер на
248 069,57лв. Част от дължимия за възстановяване аванс, съответен на
недоставеното количество стока, в размер на
61 948,72лв е върнат на купувача на 14.09.2016г. В резултат на това
остава неусвоен и невъзстановен аванс в размер на 439 981,71лв. Дължимостта на тази сума
е потвърдена и от заключението на ССчЕ, прието пред
настоящата инстанция.
В първото по делото заседание след приемането на
възражението за прихващане за разглеждане, ищецът представя решение от
27.07.2020г. по ВАД № 91/19г. на Арбитражния съд при БТПП, гр.София, както и
Запис на заповед от 11.01.2016г., с издател Д. А. Ф., в качеството му на
представител на „Био Енерджи
Корект“ ЕООД и поемател „Агро
Резерв Трейд“ ООД за сумата от 975 000лв, който запис на заповед на
13.08.2016г. е джиросан на „Агро
Резерв“ ООД. Твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на
задълженията на продавача по договора от 11.01.2016г. по фючърс
1, в т.8.3 на който е предвидено изричното му издаване, както и неговата
стойност, равняваща се на авансовото плащане, увеличена със стойността на
уговорената неустойка от 30 %. Тъй като авансовото плащане по фючърс 1 е 750 000лв, този размер увеличен с 30 % се
равнява на сумата по записа на заповед – 975 000лв. По арбитражното дело
възражението за прихващане е уважено за 142 000лв. Според ищеца, ако
възражението за прихващане бъде уважено и в настоящото производство, то
ответникът би се обогатил неоснователно с прихванатата вече сума по
арбитражното дело.
Ответникът оспорва наличието на каузалитет между записа на заповед от 11.01.2016г. за
сумата от 975 000лв и фючърс 1, както и относимостта му към настоящото производство, позовавайки се
и на мотивите на арбитражното решение, според които такава връзка липсва. По
отношение на това спорно обстоятелство настоящият състав съобрази следното :
В т.8.3 на договора от 11.01.2016г. – фючърс 1 изрично е предвидено в случай на авансово плащане,
като гаранция за изпълнение на договорните задължения на продавача същият да
издаде в полза на купувача запис на заповед за сума, равняваща се на стойността
на авансовото плащане, увеличена със стойността на уговорената неустойка от 30
%. Авансовото плащане по този договор от 750 000лв, увеличено с 30 % се
равнява на стойността на записа на заповед 975 000лв.
При наличието на изрично уговорена обезпечителна
функция на записа на заповед в договора, издаването му същата дата на сключване
на договора и изцяло съвпадение на сумата по него с посоченото обезпечено
задължение по договора, съдът намира, че
ищецът е доказал твърдения от него каузалитет на
записа на заповед от 11.01.2016г. за
сумата от 975 000лв с договора по фючърс 1.
Поради това обсъждането на всички останали събрани по делото доказателства,
касаещи установяването на тази връзка, съдът намира за ненужно.
С решението от 27.07.2020г. на АС при БТПП,
постановено по ВАД № 91/19г., са отхвърлени предявените от „Био
Енерджи Корект“ ЕООД против „Агро
Резерв“ ООД искове за заплащане на сумата от 248 451,10лв главница и
75 646,58лв законна лихва за
периода от 18.06.2016г. до предявяване на исковата молба поради погасяването им
чрез прихващане с насрещни вземания на ответника, едно от които произтичащо от
същия Запис на заповед от 11.01.2016г. с издател „Био
Енерджи Корект“ ЕООД и поемател
„Агро Резерв“ ООД за сумата от 975 000лв, джиросан на ответника „Агро
Резерв“ ООД на 13.08.2016г., като чрез прихващане с това вземане се погасява
остатъкът от общия размер на предявените искове след първото прихващане,
възлизащо на 142 039,65лв. Т.е. с вземането по посочения запис на заповед
вече е извършено частично прихващане по арбитражното дело. Поставя се въпросът –
в случай, че съдът е приел гаранционния характер на ценната книга по отношение
на задължението за връщане на аванса по фючърс 1,
като мотивите на арбитражния съд за липсата на такъв каузалитет,
неформиращи СПН, не обвързват настоящия състав, и при частично уважаване на
възражението за прихващане с това вземане, обезпечено със записа на заповед от
11.01.2016г. за сумата от 975 000лв, може ли ответникът да претендира
разликата до пълния размер на своето вземане в последващ
процес.Т.е - при произнасяне на съда (с уважаване, съотв.
отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника,
надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено
нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на
размера на иска?
Този въпрос е предмет на образуваното тълк.дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, като към момента
на настоящото произнасяне решение по
делото не е постановено. Налице е противоречива практика на ВКС.
Настоящият състав възприема разрешението, дадено в решение No
229/21.03.2005 г. по т. д. No 494/2004 г. по описа на
ВКС, Второ т.о. и решение No 707/13.07.2011 г. по
гр.д. No 1787/2009 г. по описа на ВКС, трито г.о., че
формираната с влязлото в сила съдебно решение сила на пресъдено
нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства
възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за
прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за
което е постановено и е влязло в сила съдебното решение. Нов процес относно
разликата по същото вземане е недопустим. Ответникът сам се е съгласил по този
начин да упражни своето вземане (когато предявеното с възражение насрещно
вземане е по-голямо от това на ищеца) като защитно средство срещу предявен
срещу него иск с по-малък размер. В същия смисъл са посочени и постановените по
чл. 274, ал. 3 ГПК Определение No 782/30.12.2009 г.
по ч.т.д. No 590/2009 г. на ВКС, Първо ТО, и
Определение No 112/23.02.2015 г. по ч.т.д. No 3685/2014 г. на ВКС, Второ ТО.
При това положение възражението за прихващане за
сумата от 439 981,71лв неусвоен аванс, ведно със законната лихва за
периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 122 349,15 лв не може да бъде разглеждано в настоящия процес. Същото
се оставя без уважение.
По възражението за прихващане с вземането на
ответника за мораторна неустойка :
В чл.8.1 т.1 и
на двата фючърсни договора е уговорена мораторна неустойка в случай, че продавачът не изпълни
задължението си да осигури и предаде на купувача всяко заявено количество стока
в съответния договорен срок или забави предаването му. Установено по делото е,
че по фючърс 1 от договорените 3 000 тона
пшеница – бъдеща реколта 2016г., с краен срок на доставката 30.08.2016г. е
осъществена частична престация от 925,84т., а
останалото количество от 2 074,16т. не е доставено от продавача. По фючърс 2 ищцовото дружество е
следвало да достави на купувача 500 тона рапица – бъдеща реколта 2016г. при
същия краен срок на доставката – 30.08.2016г. И по този договор е осъществена
частична доставка от продавача от 209,8т., като останалото количество от
290,2т. не е доставено.
Налице е частично неизпълнение на задълженията на
продавача и по двата договора. Нито в доктрината, нито в съдебната практика
намира място разбирането на ответника, че за това неизпълнение продавачът
следва да бъде санкциониран с два вида неустойка – мораторна
и компенсаторна. Неустойката може да бъде уговаряна за различни форми на
неизпълнение. Така страните могат да предвидят компенсаторна неустойка за пълно/частично неизпълнение, мораторна
неустойка за забавено изпълнение и неустойка за лошо изпълнение. Ако с оглед точното изпълнение на дадено
задължение са предвидени различни видове неустойка, то те могат да се кумулират само ако се отнасят до форми на неизпълнение,
които не се поглъщат, напр. – за забавено и лошо изпълнение. В случая
отговорността за частично неизпълнение поглъща тази за забавено изпълнение, поради което двата вида неустойки не могат да се кумулират.
Освен това в случая е налице частично
неизпълнение. Липсва забавено изпълнение, поради което мораторна
неустойка не се дължи.
В този смисъл възражението за прихващане с
вземане на ответника за мораторна неустойка от 155 562 лв. по Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс
№ Ф-1-2016/11.01.2016 г., ведно със
законната лихва за периода от
31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер
на 43 258,34 лв., както и за сумата в размер на 52 236 лв.
по Договор за покупко-продажба при
условията на фючърс № Ф-2-2016/11.01.2016 г., ведно
със законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 14
524,51 лв. се явява неоснователно и като такова се оставя без уважение.
По възражението за прихващане с вземането за
неустойка по чл.8.1 т.2 от двата фючърски договора / със
сумата от 165 932,80 лв.,
по Договор за покупко-продажба при условията на
фючърс № Ф-1-2016/11.01.2016 г., ведно
със законната лихва за периода
от 31.08.2016 г. до
28.05.2019 г., в размер на 46
142,23 лв. и за сумата от сумата от 48 463,40 лв. по Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс №
Ф-2-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г.
до 28.052019 г., в размер на 13 467,90 лв./ съдът намира следното :
И в двата фючърсни
договора размерът на неустойката е определен за всеки тон неизпълнение,
равняващ се на разликата между договорената цена по договора и средната пазарна
цена към момента на неизпълнението, но не по-малко от размер на тридесет процента от платената авансово сума
- 750 000лв. по фючърс
1 и 300 000лв по фючърс 2. Според заключението
на ССчЕ, прието пред настоящата инстанция, размерът
на неустойката по фючърс 1, съобразен с посочената от
оценителската експертиза средна пазарна цена на
пшеницата към 31.08.2016г. е 46 523,41лв, а на рапицата по фючърс 2 към същата дата – 32 174,47лв. Размерът на
неустойката, изчислен като 30 % от авансово платената сума за пшеницата е
225 000лв, а за рапицата – 90 000лв.
Така фармулирана
неустойката би могла да бъде дължима в размер на 225 000лв при недоставена
пшеница от 1 тон, съотв. – в размер на 90 000лв
за недоставен 1 тон рапица.
Според т.3 на ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави
съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД. Преценката за нищожност на това основание се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като при тази
преценка съдът изхожда както от нейните функции, така и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. В случая минимално определения размер на
неустойката „не по-малко от 30 % от внесения аванс“ не е съобразен с размера на
неизпълнението. Тя се дължи и при неизпълнение на най-незначителна част от
дължимата престация, поради което съдът намира, че
целта, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Като така неустойката и
по двата фючърсни договора се явява нищожна
поради накърняване на добрите нрави. А тази нищожност съдът може да констатира
и служебно, без някоя от страните да се е позовала на нея.
Предвид на това възражението за прихващане с
вземане за неустойка по чл.8.1 т.2 от двата договора, ведно с мораторната лихва върху неустойката, се явява неоснователно
и като такова се оставя без уважение.
По вземането в размер на 9 489,29 лв., представляваща
дължима главница по фючърс 2, ведно със законната
лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 2638,76 лв.
:
Вземането се състои от две пера :
-сумата от
1 130,59лв, произтичаща от качествени отклонения в доставената стока по
отношение на чужди примеси и масленост и
-сумата от
8 358,70лв, представляваща редукция на цената, дължима съгласно чл.4.2,
б.“б“ от фючърс 2, предвид извършеното авансово
плащане на 10.03.2016г. до срока на доставката – 30.08.2016г. при 1% на месечна
база.
В чл.2.1 ,б.“а“ и б.“в“ от
фючърс 2 страните са уговорили показатели за качество
на доставената стока : масленост –
мин.42%; чужди примеси – база 2 %, максимум 4 %. В случай, че стоката не
отговаря на посочените показатели, на купувача е признато правото на рефакция в съответното за всеки показател съотношение
/параметър : цена/. Ответникът твърди, че доставената му стока е с отклонения в
качествените показатели извън границите на допустимото по договора, а именно :
чужди примеси – 3,02 % и масленост 42,16% . Като доказателства за това се
представят : мейл от 13.09.2016г. от Кремена К. до Д.
Ф. – л.79, Протокол от изпитване от 16.09.2016г. – л.119 и Анализно
свидетелство от 06.09.2016г. – л.120. От съвкупния анализ на тези писмени
доказателства не може да се направи извод, че се касае именно за процесните количества рапица по процесния
договор. В Протокола за изпитване са отразени взети като проба за изследване 2
кг рапица. В Анализното свидетелство извършилият
анализа е посочил договора за фючърс 2, но по
същество това представлява писмено свидетелско показание, което е недопустимо.
Други годни в тази насока доказателства не се сочат, предвид на което съдът
намира вземането за недоказано.
Основателно е възражението
за прихващане със сумата от 8 358,70лв. : В чл.4.2, б.“б“ страните се
уговарят, че при извършване на авансово плащане продажната цена на тон за
съответното количество авансово заплатена рапица се променя, като договорената
в чл.4, т.4.1 цена за тон се намалява, като от нея се приспада стойността на
лихва, изчислена при 1 % месечна база, начислена върху стойността на платения
аванс на тон от датата на авансовото плащане до датата на крайния срок за
изпълнение на договора – 30.08.2016г. Стойността на лихвата, изчислена от
в.лице е именно претендираната сума от
8 358,70лв. На осн.чл.4.2, б.“б“ цената за тон
рапица следва да се намали с 39,8413лв. За общото доставено количество рапица
редукцията от цената е 8 358,70лв.
Сумата следва да бъде прихваната ведно с мораторна лихва върху нейния
размер за периода 31.08.2016г. / фактура № 84 за доставка на 209,800тона рапица
е издадена на „Агро Резерв Трейд“ ООД на 14.08.2016г.,
но мораторната лихва се претендира от 31.08.2016г./
до 28.05.2019г. / подаване на исковата молба/ в размер на 2 324лв.
Претенцията за мораторна лихва
върху върнатите аванси по двата договора за периода 31.08.2016г. – 14.09.2016г.
е неоснователна. Връщане на аванса се дължи след прекратяване на договора, а не
след настъпване на падежа за изпълнение на задължението на продавача да престира, тъй като и след тази дата – 30.08.2016г. той може
да изпълни задължението си, търпейки последиците от забавата си. В този смисъл
следва да бъде посочено, че и след посочения падеж на задължението за доставка
купувачът е отправял покани до продавача за доставка : 1 700мт пшеница –
от 14.10.2016г. – л.94; от 15.10.2016г. – л.95; от 26.09.2016г. – л.96; от
11.10.2016г. – л.106; от 21.09.2016г. – л.108; от 02.09.2016г. – л.115. Връщане
на аванса се дължи след прекратяване на договорите, което е осъществено с
получаване на Поканата за доброволно изпълнение на 30.05.2019г. – л.128. И
двата аванса обаче са върнати още през 2016г., поради което отговорността на
продавача за забавено изпълнение по възстановяването им не може да бъде
ангажирана.
Претенцията за транспортни разходи в размер на
2 571,79лв по фактура 5370/17.08.2016г. и
в размер на 6 170,40лв по фактура 1933/29.08.2016г. се явява
недоказана по основание. Двата фючърсни договора са
сключени с „Агро Резерв Трейд“ ООД, а вземанията по
тях са цедирани на „Агро
Резерв“ ООД през 2019г. Издател и на двете фактури за транспортни разходи е „Агро Резерв „ ООД. При това положение не може да бъде
направен извод, че транспортните услуги са извършени именно във връзка с процесните договори фючърс 1 и фючърс 2.
Предвид горното, присъдената в първата инстанция
сума по двата договора от 16.05.2014г. и 19.05.2014г. в общ размер на 816 866,94лв
следва да бъде намалена със сумата от 8 358,70лв, представляваща
редукция на цената, дължима съгласно чл.4.2, б.“б“ от фючърс
2, предвид извършеното авансово плащане на 10.03.2016г. до срока на доставката
– 30.08.2016г. при 1% на месечна база. Върху оставащата главница от 808 508,24лв
се дължи мораторна лихва от 218 521,75лв
за периода 09.05.2016г. – 09.05.2019г., която на свой ред следва да бъде
намалена с мораторната лихва върху 8 358,70лв от
2 324лв. Т.е. присъдените мораторни
лихви следва да бъдат потвърдени в размер на 216 197,75лв.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция
на страните се дължат разноски, както следва : Ищецът е направил разноски в
размер на 70 233,98лв за двете инстанции, от които 27 410лв адв.възнаграждение, претендирано
и за двете инстанции.
Ответникът е
направил разноски за двете инстанции в общ размер на 88 230,59лв,
от които 66 139,20лв адв.възнаграждение, също претендирано и за двете инстанции. И двете страни са
направили възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
на другата страна, което съдът, с оглед чл.7ал.2 т.6 от Наредба № 1/2004г. за
мин.размери на адв.възнаграждения намира за частично
основателно по отношение на ответника. Минималният размер на адв.хонорар при заявен материален интерес по иска и по възражението за прихващане в общ размер
2 189 292лв е 33 422,92лв. При това положение адв.възнаграждение на адв.А. не
се явява прекомерно. Следва обаче да бъде отчетена високата фактическа и правна
сложност на възражението за прихващане, което освен множеството отделни
претенции налага позоваване и на
множество правни норми, както и на актуална съдебна практика по тълкуването и
прилагането им. Производството по делото във въззивната
му фаза е проведено в три открити съдебни заседания. Процесуалните
представители и на двете страни са се възползвали от всички предоставени им от
закона процесуални форми на защита на своите доверители, като са подавали
отговори на исковата молба, допълнителна искова молба, отговор на
допълнителната искова молба, писмени бележки, писмени уточнения на исканията
си, осъществили са и процесуално
представителство във всички открити съдебни заседания. Предвид всичко това
съдът намира, че размерът на адв.възнагаждение
на процесуалния представител на ответника следва да бъде завишен с ½ от
предвидения минимален такъв, като бъде признат за възстановяване в размер на
50 000лв.
При това положение ищецът е направил разноски за
двете инстанции в общ размер на 70 233,98лв. Съобразно уважената част на
иска и отхвърлената част на възражението за
прихващане му се дължат 68 579,38лв.
Ответникът е направил разноски за двете инстанции
в общ размер на 72 091лв. Съобразно отхвърлената част на иска и уважената
част на възражението за прихващане му се дължат 1 698,35лв. Изчислени по
компенсация, на ищеца се дължат 66 881,03лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1075/28.11.2019г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 737/19г., в частта, с
която „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16,
представлявано от управителя си А. С. С. е осъдено да заплати на „БИО
ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет. 9, представлявано от Д. А. Ф.
остатък по фактура № 64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за
покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението ЗА
ГОРНИЦАТА над 382 508,24лв до присъдените 390 866,94лв,
в частта, с която „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“,
№ 3, ет. 6, офис № 16, представлявано от управителя си А. С. С. е осъдено да
заплати на „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет.
9, представлявано от Д. А. Ф. лихва за забавено изпълнение на задължението
по фактура № 64/16.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г.,
върху сумата от 390866.94 лв. ЗА ГОРНИЦАТА НАД 86 498,16лв до присъдените
119 003,01лв,
както и в частта за разноските, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на „БИО ЕНЕРДЖИ
КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет. 9, представлявано от Д. А. Ф. за осъждане на
ответника „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16,
представлявано от управителя си А. С. С. да заплати остатък по фактура № 64/16.05.2014
г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г.
2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до
окончателното изплащане на задължението ЗА ГОРНИЦАТА НАД 382 508,24лв до
390 866,94лв, като погасена ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 8 358,70лв,
представляваща редукция на цената, дължима съгласно чл.4.2, б.“б“ от Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс №
Ф-2-2016/11.01.2016г., предвид извършеното авансово плащане на 10.03.2016г. до
срока на доставката – 30.08.2016г. при 1% на месечна база.
ОТХВЪРЛЯ иска на „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Дебър“, № 58, ет. 9, представлявано от Д. А. Ф. за осъждане на ответника „АГРО
РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16, представлявано от управителя си А.
С. С. да заплати лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №
64/16.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г., върху сумата
от 390866.94 лв. ЗА ГОРНИЦАТА НАД 86 498,16лв до присъдените
119 003,01лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на „АГРО
РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16, представлявано от управителя си А.
С. С. за следните суми :
вземане по Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс № Ф-1-
2016/11.01.2016 г., в размер на 439 981,71 лв., представляваща главница
по неусвоен аванс за недоставено количество, ведно със законната лихва за
периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 122 349,15 лв.;
сумата от 155 562 лв., представляваща неустойка, съгласно чл. 8.1., т.
(1) от Договор за покупко-продажба при условията на фючърс
№ Ф-1-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г.
до 28.05.2019 г., в размер на 43 258,34 лв.; сумата от 165 932,80 лв.,
представляваща неустойка, съгласно чл. 8.1., т. (2) от Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс №
Ф-1-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г.
до 28.05.2019 г., в размер на 46 142,23 лв., както и законната лихва за
забава по възстановяване на неусвоен аванс в размер на 61 948,72 лв. за периода
от 31.08.2016 г. до 14.09.2016 г., в размер на 258,14 лв., вземане по
Договор за покупко-продажба при условията на фючърс №
Ф-2- 2016/11.01.2016 г., в размер на 1 130,59лв, произтичаща от
качествени отклонения в доставената стока по отношение на чужди примеси и масленост, ведно със законната
лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 314,76 лв.,
сумата в размер на 52 236 лв., представляваща неустойка, съгласно чл.
8.1., т. (1) от Договор за покупко-продажба при условията на фючърс № Ф-2-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва
за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 14 524,51 лв.;
сумата от 48 463,40 лв., представляваща неустойка, съгласно чл. 8.1., т.
(2) от Договор за покупко-продажба при условията на фючърс
№ Ф-2-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г.
до 28.052019 г., в размер на 13 467,90 лв., както и законната лихва за
забава по възстановяване на неусвоен аванс в размер на 155 051,28 лв. за
периода от 31.08.2016 г. до 14.09.2016 г., в размер на 646,10 лв.
-
вземане по фактура №
00000005370 от 17.08.2016 г., в размер на 2 571,79 лв. и фактура №
10000001933 от 29.08.2016 г., в размер на 6 170, 40 лв., съставляващи
незаплатен от страна на ищеца транспорт на пшеница по приложени описи, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА „АГРО
РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16, представлявано от управителя си А.
С. С. да заплати на „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет. 9, представлявано
от Д. А. Ф. сумата от 66 881,03лв. – разноски за водене на делото в
двете инстанции съобразно изхода му, изчислени по компенсация.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: