Р Е Ш Е Н И Е № 121
Гр. Сливен, 16.09.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа
докладваното от Иглика Жекова КАНД № 110 по описа за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 76 по описа на Районен
съд гр. Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 208/22.06.2020
г., постановено по АНД № 76/2020 г. на Районен съд гр. Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0804-003393/19.12.2019 г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с което на Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения
по чл. 104а, чл. 70 ал. 3, чл. 137а ал. 1 и чл. 190 ал. 3 и на основание чл.
183 ал. 4 т. 6, чл. 185, чл. 183 ал. 4 т. 7 предл.
първо и чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) са наложени
административни наказания „глоба“ в размер общо на 140,00 лв. и е изменено същото наказателно
постановление, като в частта, с която за нарушение по чл. 103 и на основание
чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00 (сто) лева размера на наказанието е намален на 50,00
(петдесет) лева и наложеното от органа лишаване от право да управлява МПС е
намалено от 2 месеца на един месец.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Д.Д.Г.,
който го обжалва в срок, като в жалбата се твърди материална и процесуално незаконосъобразност
на съдебния акт. Изложени са твърдения и доводи от фактическо естество. Моли
съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и потвърденото с него
наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен адв. М. К., който поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Твърди,
че показанията на полицаите – свидетели по акта са субективни, а сигналът не е
подаден своевременно. Моли съда да отмени наказателното постановление в частта
за неспиране на подаден сигнал и говорене по мобилен телефон.
В с.з. ответникът
по касационната жалба не се представлява.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна и
са налице условия решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.
От всички събрани
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 29.11.2019 г.
около 10:30 ч. в гр. Сливен, на бул. „Цар Симеон“, до „Демеа“
полицейски служители били стационирани пред
Хлебозавода и подали сигнал със стоп – палка на син бус без включени светлини,
който намалил, но след това увеличил скоростта. Водачът говорел по телефона си.
Служителите го последвали и подали звуков и светлинен сигнал, а водачът на буса
спрял същия в кв. „Даме Груев“. Установено било, че
водачът е Д.Д.Г., управляващ товарен автомобил Фиат Дукато с рег. № *******, същият управлява без поставен
предпазен колан и има незаплатени глоби в законовия срок. Установеното било
квалифицирано като административни нарушения по чл. 103, чл. 104а, чл. 70 ал.
3, чл. 137а ал. 1 и чл. 190 ал. 3 от Закона за движението по пътищата в
съставен на 29.11.2019 г. Акт за установяване на административно нарушение № АА289348.
Въз основа на съставения акт, на 19.12.2019 г. Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление №
19-0804-003393/19.12.2019 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Сливен, с което на Д.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес *** за нарушения по чл. 103, чл. 104а, чл. 70 ал. 3, чл. 137а ал. 1 и
чл. 190 ал. 3 и на основание чл. 175 ал. 1 т. 4, чл. 183 ал. 4 т. 6, чл. 185,
чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. първо и чл. 185 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) наложил административни наказания „глоба“ в
размер общо на 240,00 лв. и постановил
лишаване от право да управлява за срок от 2 месеца.
Към преписката е
представена и приобщена към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция Справка за нарушител/водач, от която се установява, че срещу Г. има
издадени 13 бр. наказателни постановления, 22 бр. фишове, както и издадена 1 заповед за налагане на принудителна
административна мярка по ЗДвП.
За да отмени наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено
по безспорен начин, че административните нарушения са извършени, както и е
установено по категоричен начин тяхното авторство. Решаващият съд е приел още,
че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че приложеното наказание
по отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП е завишено с оглед фактическата
обстановка и е намалил размера и срока на същото на 50,00 лева глоба и 1 месец
лишаване от правоуправление. С подробни мотиви, обосновани с приетите и
кредитирани по делото доказателства и приложимите и относими
правни норми, Районният съд е постановил своя съдебен акт, чиито изводи се
споделят изцяло от настоящия касационен състав, при следните съображения:
От гласните и
писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се
установява по безспорен начин авторството на визираното в процесния санкционен
акт административно нарушение. Правилно съдът е кредитирал и дал вяра на
свидетелските показания на разпитаните полицейски служители като безпристрастни
и незаинтересовани от изхода на делото. В процесния случай административнонаказателната
отговорност на Д.Г. е ангажирана за извършени нарушения по чл. 103, чл. 104а,
чл. 70 ал. 3, чл. 137а ал. 1 и чл. 190 ал. 3 от ЗДвП. Съгласно чл. 103 от ЗДвП,
при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най – дясната страна на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. В процесния случай от показанията на разпитаните пред
първата съдебна инстанция служители на сектор „Пътна полиция“ се установява, че
при първият подаден сигнал със стоп – палка водачът Г. е намалил скоростта,
след което отново е ускорил автомобила и е бил застигнат в съседен квартал, за
да му се извърши проверка. Според
приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на 175 ал. 1 т. 4 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. С оглед събраните доказателства,
нарушението е установено и доказано, а санкционната норма е приложена правилно,
като изводите на Районния съд за намаляване размера и срока на наказанието се
споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Другото спорно нарушение е
това по чл. 104а от ЗДвП, съгласно който, на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му. Разпоредбата има императивен характер и
вменява забрана за използване на мобилен телефон във време на движение. Тази
норма напълно съответства на целта на закона, въведена с новелата на чл. 1 ал.
2 от Закона за движението по пътищата, съгласно който целта на този закон е да
се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се
улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. Това нарушение, извършено от Г. се установява по категоричен начин от
свидетелските показания на служителите от сектор „Пътна полиция“, които са
безпристрастни, обективни и незаинтересовани от изхода на делото. Спрямо
цитираното нарушение е правилно приложена и съответстващата му санкционна норма
на чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП, съобразно чието съдържание, наказва се с глоба
50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му. Ето защо настоящата съдебна инстанция
намира доводите, изложени в касационната жалба за неоснователни, а атакувания
съдебен акт за материално и процесуално законосъобразен.
При съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални
нарушения, такива не са допуснати и от първата съдебна инстанция при
постановяване на нейното решение. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни
основания не са налице.
В атакуваното
решение Районен съд Сливен е направил обоснован и съответен на всички
доказателства извод за законосъобразност на Наказателно постановление №
19-0804-003393/19.12.2019 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Сливен, с което на Д.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес *** за нарушения по чл. 104а, чл. 70 ал. 3, чл. 137а ал. 1 и чл. 190
ал. 3 и на основание чл. 183 ал. 4 т. 6, чл. 185, чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. първо и чл. 185 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер общо на 140,00
лв. и правилно в съответствие със събраните доказателства е изменил същото
наказателно постановление, като в частта, с която за нарушение по чл. 103 и на
основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева размера на наказанието е намалил на 50,00
(петдесет) лева и наложеното от органа лишаване от право да управлява МПС е
намалил от 2 месеца на един месец
По изложените
съображения, обжалваното решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 208/22.06.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 76/2020
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.