№ 50
гр. Козлодуй, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20221440101291 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. С. А., с ЕГН:********** с
адрес: с. Бутан, общ. Козлодуй, обл. Враца, ..........., чрез адв. М. В. М. от АК-
Пловдив, с която е предявил против „Фератум България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Александър
Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20, иск с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
200,00лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция
към фирма - партньор по Договор №920770 за предоставяне на потребителски
кредит от 05.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в съда - 29.09.2022г. до окончателното
изплащане.
В хода на съдебното производство на основание чл.214, ал.1 от ГПК
ищецът направил искане за увеличаване размера на исковата претенция и
съдът допуснал изменение на иска, като същият да се счита предявен от
размер на 200 лева за увеличения размер на 2464.00 лева, представляваща
дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма – партньор, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор №920770 за предоставяне на
потребителски кредит от 05.09.2020г., сключен с „Фератум България“ ЕООД,
по силата на който се е задължил да върне освен главницата в размер на 3200
лева и вьзнаградителна лихва в общ размер от 460 лева, като заемната сума е
била дължима на 24 вноски с първа падежна дата 05.10.2020г., без посочване
падежа на следващите вноски, нито срок на договора за кредит.
Релевира се, че съгласно т.5 от договора, същият се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответното
1
дружество. Излагат се доводи, че по Договор №920770 за предоставяне на
потребителски кредит от 05.09.2020г., ищецът е заплатил лично на „Фератум
България“ ЕООД, общо сумата в размер на 3660 лева, от която 3200 лева
главница, 460 лева-лихва и 2464 лева- такса за банкова гаранция към фирма-
партньор.
Сочи се, че посочената такса за банкова гаранция към фирма-партньор е
в явно противоречие с чл.10а от ЗПК, който не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.
Според ищеца, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна и с предвиждането за заплащане на такса
банкова гаранция от 2464 лева, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Счита се, че събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите.
Твърди се, че сумата за такса банкова гаранция следва да бъде
разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
като той е пряко свързан с договора за потребителския кредит, известен е на
кредитора и се заплаща от потребителя. Сочи се, че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката за заплащане на такса
банкова гаранция в размер на 690 лева, се нарушава изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута определена с ПМС №426/2014г.
Релевира се, че такса за банкова гаранция, не е предвидена никъде в
Договор за предоставяне на потребителски кредит и не става ясно на какво
изобщо основание се е търсила от ищеца и на какво основание е заплатена
сумата от 2464 лева - такса за банкова гаранция към фирма-партньор.
Излагат се доводи, че претендираната такса за банкова гаранция към
фирма-партньор противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла
на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер
на 2464 лева е в размер равен на сумата на отпуснатия кредит, като по този
начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Счита се,
че със заплащането на сумата предвидена за такса за банкова гаранция към
фирма-партньор изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост, както и принципите на добрите нрави на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Твърди се още, че претендираната такса за банкова гаранция към
фирма-партньор е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата предвижда заплащането на сума от 2464 лева, която е необосновано
висока.
Сочи се, че Договор №920770 за предоставяне на потребителски кредит
от 05.09.2020г., сключен с „Фератум България“ ЕООД е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК. На следващо място, се счита, че договорът между
страните не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в
него е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита.
2
Релевира се, че не става ясно какво точно е включено в процента на
ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант.
Според ищеца, след като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях.
Моли, съда на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника
„Фератум България” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, да заплати на ищеца
А. С. А., с ЕГН: **********, сумата в размер на 2464,00 лева, представляваща
дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по
Договор №920770 за предоставяне на потребителски кредит от 05.09.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата
молба в съда - 29.09.2022г. до окончателното изплащане.
В подадения в срок отговор на исковата молба по реда на чл.131 от
ГПК, ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Счита се, че претендираната сума в размер на 2464 лева, платена без
основание по договор за кредит е неоснователна и следователно искът следва
да бъде отхвърлен като недоказан, тъй като не е ясно тази сума кога и към
кого е платена.
Твърди се, че липсва правен интерес за предявяване на иска спрямо
конкретния ответник.
Излагат се доводи, че не са налице нарушенията на предвидените в чл.
22 от ЗПК разпоредби.
На следващо място се твърди, че ищецът е избрал обезпечение,
предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство, като се
счита, че по него е налице самостоятелно отделно облигационно
правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна.
Сочи се, че договорите за потребителски кредит не се сключват под
общи условия, а са типови договори, при което общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит. Релевира се, че не е налице
нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, като са
спазени изискванията за посочване на ГЛП и ГПР.
Счита се, че възраженията за начина на изчисляване на ГПР е
неоснователно, защото тежестта за доказване на тази евентуално грешка в
изчислението е върху страната, която го твърди.
Твърди се, че кредитополучателят е избрал начин за представяне на
обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство и заплащането на
сумата по него не следва да бъде включвана в ГПР по кредита, тъй като не
влиза в общия разход, съгласно §1.1. от Закона за потребителския кредит.
Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли предявения
иск като недопустим, неоснователен и недоказан, поради това, че не са
налице обстоятелствата по чл.55, ал.1 от ЗЗД, между ищеца и ответника не е
налице правоотношение, възникнало от определен фактически състав, въз
основа на което една от страните (обогатилата се) да е получила или нещо без
основание за сметка на другата страна (обеднялата), или нещо с оглед на
неосъществено или отпаднало основание.
3
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Договор №920770 за предоставяне на
потребителски кредит от 05.09.2020г., сключен между ответника „Фератум
България“ ЕООД с ЕИК:********* от гр. София – „кредитор“ и ищеца А. С.
А., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в
размер на 3200лв./три хиляди и двеста лева/, като е поел задължение да я
върне на 24 бр. /двадесет и четири броя/ месечни вноски, с първа падежна
вноска на 05.10.2020г. и последна падежна вноска на 31.08.2021г. От договора
се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 23 % и
ГПР 49,11%, като дължимата лихва за целия период е в размер на 736 лв.
/седемстотин тридесет и шест лева/ и такса за събиране на вземането съгласно
тарифата в размер на 100 лева, или общо дължимата сума по кредита е в
размерна 6500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/. Установява се от чл.5 на
посочения Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от
05.09.2020г., че страните се съгласяват кредитът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора. В чл.7
от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният му от
кредитора „код за потвърждение“, който е електронен подпис по смисъла на
чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството да има
силата на негов саморъчен подпис. В чл.2 „Дефиниции“ от представените по
делото и приложими към договора за кредит Общи условия е дадено
определение на понятието „Код за потвърждение“, а именно персонален код,
предоставян на всеки кредитополучател, който ще се използва във
взаимоотношенията между страните, в това число, но не само за сключване на
Договора за потребителски кредит и приемане и подписване на общите
условия, а кодът за потвърждение ще има силата на електронен подпис на
кредитополучателя по силата на чл.13, ал.1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис. Посочено е, че страните заявяват изричното
си съгласие да признават кода за потвърждение на кредитополучателя за
негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с кредитора. Видно от
Договор №920770 за предоставяне на потребителски кредит от 05.09.2020г.,
сключен между ответника „Фератум България“ ЕООД с ЕИК:********* от гр.
София – „кредитор“ и ищеца А. С. А., в качеството на „кредитополучател“,
същият е подписан от последния с Код за потвърждение 4922. По делото са
представени, освен договора за кредит и приложимите Общи условия,
уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите
клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/
от разстояние и СЕФ. Установява се от представена и приета Разписка
№0700011546776428 от 05.09.2020г. от Изи Пей, че ищецът А. С. А. е
заплатил на ответното дружество „Фератум България“ ЕООД сумата в размер
на 2000 лева, с посочено основание на превода номера на сключения между
страните договор за кредит – 920770. Представена е и Справка за извършени
плащания от А. С. А. с ЕГН:********** към „FERRATUM“ за периода от
4
01.01.2018г. до 01.01.2023г.. По делото е допусната, изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на експертизата,
неоспорено от страните, което съдът приема изцяло като обективно, пълно и
професионално изготвено след извършена проверка на материалите по делото
и след проверки във „Фератум България“ ЕООД, се установи, че на ответника
сумата в размер на 2000 лева – предмет на договора за кредит е предоставена
на 05.09.2020г., което обстоятелство се установява от Разписка на „Изи Пей“
№2000000223015322, а сумата от 1200 лева е преведена на 26.07.2021г., което
обстоятелство се установява от Разписка на „Изи Пей“ №2000000263641038.
Размерът на договорения потребителски кредит №920770/05.09.2020г. е 3200
лева /три хиляди и двеста лева/ - главница; 736 лв. /седемстотин тридесет и
шест лева/ - лихва. Избрано е обезпечение във формата на поръчителство от
„Feratum Bank“ в полза на кредитора. След усвояване на кредита, в целия
размер, ответникът предсрочно е погасил същия на няколко пъти, като
заплатените суми са както следва: главница – 3200,00 лева; лихва – 736 лева и
такса за събиране на вземането - 100,00 лева. Според вещото лице ГПР е 49,11
%, а ЛП е 23%, като към кредита няма други такси и лихви на предварително
фиксирани суми, които да се включват в изчислението на ГПР. Отразено е, че
поръчителството е с друг партньор „Feratum Bank“ и същото не би следвало
да се включва в изчислението на ГПР на кредита с „Фератум Банк“ АД, тъй
като става на въпрос за две отделни юридически лица и вноските постъпват
поотделно в счетоводството на двете дружества. Ищецът заплатил на
ответника 2464лева такса банкова гаранция, ведно със сумите за погасяване
на кредита, но тя не е осчетоводена във „Фератум България“ ЕООД, а е
преведена директно по сметка на поръчителя и там е осчетоводена.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
С предявения иск ищецът претендира правото си да получи от
ответника цитираната сума, поради което в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да докаже, че има правен интерес от воденето на
иска:
За основателността на иска в тежест на ищеца бе да докаже факта на
плащане на сумата в размер на 2464,00лв. по Договор №920770 за
предоставяне на потребителски кредит от 05.09.2020г. и Анекс от 20.02.2020г.
в полза на ответника, като част от общо платената сума от 6500, 00лева по
договора, а в тежест на ответното дружество е да докаже наличието на
основание за плащане на сумата, а именно: 1.че между страните са били
налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор
№927007 за предоставяне на потребителски кредит от 05.09.2020г.; 2.че
договорът е сключен при спазване разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ,
включително, че страните са придали на обикновения електронен подпис
силата на квалифициран такъв, както и при спазване изискванията на ЗПК и
ЗЗП; 3.реално предоставяне на ищеца на заемната сума по сключения договор
в твърдения размер; както и 4.че частта от исковата сума, представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство, е платена от ответника в полза
на третото за спора лице „Фератум Банк“.
В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца
5
съдът допусна увеличаване размера на предявения иск, като същият да се
счита заведен в размер на сумата от 2464 лева /две хиляди четиристотин
шестдесет и четири лева/, представляваща дадена без основание такса за
банкова гаранция на фирма партньор по Договор №920770 за предоставяне на
потребителски кредит от 05.09.2020г.
Предявеният иск е допустим, като предявен от субект с правен интерес.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съдът с доклада по делото прие за безспорен между страните факта, че
са били обвързани от облигационно правоотношение по Договор №920770 за
предоставяне на потребителски кредит от 05.09.2020г.
Съдът приема, че процесният Договор №920770 за предоставяне на
потребителски кредит от 05.09.2020г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1
от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита,
като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор №920770 за
предоставяне на потребителски кредит от 05.09.2020г., се установява, че
същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла
на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно нормата на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед изявлението на
кредитополучателят в договора, че дава съгласието си Кодът за
потвърждение, предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството
да има силата на негов саморъчен подпис, процесният договор за кредит е
подписан от ищеца с електронен подпис.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор №920770 за
предоставяне на потребителски кредит от 05.09.2020г.
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а
и чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на
делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
6
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит. В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че
договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение №1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,11 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвиденото в чл.5 от Договор №920770 за
предоставяне на потребителски кредит от 05.09.2020г., условие за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по
него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от
ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49.11%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
7
Съгласно чл.5 от Договор №920770 за предоставяне на потребителски
кредит от 05.09.2020г., получаването на кредита е обвързано с условие за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство.
От заключението на приетата по делото, съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че в посочения в договора за потребителски кредит ГПР от
49.11%, не е включена сумата, представляваща възнаграждение за
поръчителство, тъй като то е по договор за поръчителство, сключен с
„Ferratum Bank“. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея
се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на
кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на
чл.5 от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за
поръчителство с „Ferratum Bank“.
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници
на информация, да оцени предварително кредитоспособността на потребителя
(чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави
кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор.
В случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по
кредита в Договор №920770 за предоставяне на потребителски кредит от
05.09.2020г., чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора
дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато
забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността
на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на
чл.5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от
кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на
ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл.146 ал.1 ЗЗП, а също и
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника „Фератум България“
ЕООД, че няма нищо общо с третото за делото лице „Ferratum Bank“. В
действителност „Ferratum Bank“ е самостоятелно юридическо лице,
регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на Република
България, въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под №178 в
публичния регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителя
се установява от факта, че „Ferratum Bank“ фигурира в предварително
8
определения като типов по характера си договор и в електронните
формуляри. Това от своя страна показва, че двете дружества се намират в
икономическа свързаност, сочеща недобросъвестност, с оглед
обективираните права и задължения между двата сключени договора /този за
потребителски кредит и този за поръчителство/, което на практика
представлява разделяне на приходите по кредитите между двете формално
отделни юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира
недопустима печалба.
Възражението на ответника, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, тъй като
ищецът е могъл да посочи избрано от него лице за поръчител е
неоснователно. Това е така, тъй като отказът да бъде сключен договор за
поръчителство, може да доведе до отказ да бъде сключен договора за
потребителски кредит от страна на кредитора. Единствената „привилегия“,
която е била предоставена на кредитополучателя е това, че той е могъл да
избере физическо или юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да
бъде предварително одобрено от кредитора. Фактът, че ищецът е избрал
поръчителя да бъде предварително одобреното от кредитодателя лице и
договорът за кредит да бъде сключен при предоставено от това лице
поръчителство не променя извода, че сключване на договор за поръчителство
е задължително условие за получаване на кредита.
Свързаността на „Фератум България“ ЕООД и „Ferratum Bank“ се
установява и от заключението на вещото лице, в което е посочено, че двете
дружества са дъщерни, като сумата от 50,51лева е преведена не по банков път
с платежно нареждане, а по „транзитна сметка“.
Инкорпорирането в Договор №920770 за предоставяне на
потребителски кредит от 05.09.2020г. на клаузата на чл.16.2. б. “а“ от Общите
условия, където е предвидено, че в случай, че получи плащане от
кредитополучателя, което не е предназначено за „Фератум България“ ЕООД и
в случай, че идентифицира за кого е предназначено това плащане, следва да
преведе сумата директно на получателя, като уведоми затова
кредитополучателя, също е индиция за свързаност на „Фератум България“
ЕООД и „Ferratum Bank“. Това е така, тъй като за да бъде създадена тази
клауза, предварително е било предвидено, че средствата към гаранта
/поръчителя ще бъдат получавани от кредитора, който за да не ги осчетоводи
и за да заобиколи ЗПК, поема задължението да ги превежда на свързаното с
него лице.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита. В случая, освен чистата
стойност на кредита от 3200лева, ответника е получил и сумата от 2464 лева –
банкова гаранция, платена по договор за поръчителство, който поради
недействителността на договора за кредит се явява лишен от основание.
Поради това плащането на възнаграждението по гаранцията подлежи на
връщане от ответното дружество, защото за него е липсвало основание да го
получи, а фактът, че по данни на собственото му счетоводство, същото не е
осчетоводено, а е преведено на третото лице „Ferratum Bank“, касае
вътрешните му отношения с това юридическо лице.
9
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне. Освен, че ответникът е получил без основание сумата от 2464
лева – банкова гаранция, той се е разпоредил с нея неправомерно, въпреки
задължението му по закон да я върне на лицето, от което я е получил.
Предвид изложеното съдът, намира, че предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 2464лева, представляваща дадена без основание такса за
банкова гаранция към фирма партньор по Договор №920770 за предоставяне
на потребителски кредит от 05.09.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 29.09.2022г. до
окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като основателен и
доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 98,56 лева и
депозит за ССчЕ в размер 200 лв. и предвид уважаването на предявения иск в
пълен размер, то ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати
сторените разноски в цялост. На пълномощника на ищеца адвокат М. В. М.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38
от ЗА, в размер съобразно уважения иск и съгласно Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това,
дължимото на основание чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата,
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 546,00
лева.
Така мотивиран по изложените съображения, Козлодуйският районен
съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „Фератум България” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул.
„Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А.,
с ЕГН:********** с адрес: с. Бутан, общ. Козлодуй, обл. Враца, ...........,
сумата в размер на 2464лева /две хиляди четиристотин шестведест и четири
лева и 00ст./, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция
към фирма - партньор по Договор №920770, за предоставяне на
потребителски кредит от 05.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 29.09.2022г. до
окончателното изплащане, като ОСНОВАТЕЛЕН и ДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9,
офис 20 да заплати на А. С. А., с ЕГН:********** с адрес: с. Бутан, общ.
10
Козлодуй, обл. Враца, ..........., направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 298.56 лв., представляващи
заплатена държавна такса и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Фератум България” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул.
„Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9 ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М., със
служебен адрес гр. Пловдив бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б сумата в
размер на 546.00 лева, за оказана правна помощ по делото на ищеца А. С. А.
от с. Бутан, общ. Козлодуй.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11