Р Е Ш Е Н И Е
№ 260020 / 24.2.2021г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На трети февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....356....по описа за............2020…...............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба
на Профи Кредит България ЕООД гр. София
с която това дружество чрез
неговия пълномощник юрк. Р.И. е предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
против М.Д.С. с който моли съда да
постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия
ответник , че същия му дължи сумата от 2614, 47 лв. представляваща главница и сумата от 538, 79 лв.
представляваща договорно възнаграждение , което вземания представляват неизплатени парични задължения по договор за потребителски кредит №
********** сключен между тях на дата 09.10.2017 година , както и законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в Районен съд Карнобат – 02.03.2020 година до окончателното й изплащане .Освен това
същото дружество е предявило срещу ответника М.Д.С. и осъдителен иск с правно основание чл.
79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД с
който моли съда да постанови решение с което
да осъди горепосочения ответник
да му заплати сумата от 2067, 40 лв. представляваща вземане за
неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги свързани с горепосочения договор за
потребителски кредит № ********** .Освен това ищецът посочен по- горе моли съда
да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в
съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, както и тези направени
в заповедното производство.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, не се
явява лично негов законен или процесуален представител, но последният чрез подадени от
него молби поддържа така предявените искове
и моли тяхното уважаване така както са предявен , ведно с
всички законни последици от това.
Ответникът М.С. чрез процесуалнит си представител представител в
преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която
са предявени горепосочения установителен
и осъдителен искове срещу него и по този начин взема становище по същите искове
, като ги счита за неоснователни и моли
съдът да ги отхвърли изцяло като такива.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез процесуалният
си представител заявява , че поддържа
същото становище по повод предявените
искове изразено в отговора му на
исковата молба и моли отново същите искове
да бъдат отхвърлени изцяло.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Първият горепосочен
предявен от ищеца Профи Кредит България ЕООД гр.София иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М.Д.С. съществуването в полза на ищеца Профи Кредит България
ЕООД на твърдяното от него вземане за посочената от него сума – главница и лихви. За да бъде
уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат
доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а
именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е
било налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните потребителски паричен кредит и
посочената писмена форма договор за потребителски кредит № ********** , ищецът
като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него
задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по договора за
кредит на ответника
в качеството му на заемател на същата сума ,
ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно
т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за кредит и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение, както и
респективно тука следва страната - ответника да е бил валидно уведомен , че
кредита е предсрочно изискуем.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства е че по силата на представения договор за потребителскси кредит Профи кредит
стандарт № ********** от 09.10.2017 г. сключен
между Профи Кредит България ЕООД гр. София и
М.Д.С. , Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата, Общи
условия на Профи Кредит България
ЕООД към договора за потребителски
кредит , погасителен план към същия
договор за потребителски кредит преводно нареждане от 09.10.2017 г. , стандартен европейски
формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити ,
искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт ведно с
приложения към него – декларации , е че същото
финансово учреждение по смисъла на чл. 3
от Закона за кредитните институции в качеството му на кредитодател и ответника С.
в качеството му на заемател са сключили процесния договор за потребителски
кредит , по силата на който дружеството е
предоставило на същия ответник кредит в размер на сумата от 3750 лв. , за срок от 36
месеца , като същата сума е била усвоена изцяло от ответника – рефинансирани са
били негови два заема към същото дружество – първия в размер на сумата от 1264,
37 лв. и вторият в размер на сумата от 1643, 42 лв. , като ответника е получил по
посочена от него сметка останалата сума от 842,
21 лв. . По този начин същият се
е съгласил да заплаща горепосочения получен от него кредит на съответни 36 месечни вноски в
размер на 182, 98 лв. всяка и лихви – годишен лихвен процент от 41, 17 % уговорени в същия договор и
съответно при ГПР от 49, 89 лв. , като
по този начин кредитното учреждение е
изпълнило изцяло задълженията си по договора за кредит , посочен по- горе и същият кредит по този начин е станал в общ
размер на сумата от 6587, 28 лв. . Освен това
ответника е закупил и избран от него пакет от допълнителни услуги в размер
на сумата от 3721, 32 лв. и размер на вноска по този закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 103, 37 лв. месечно. По този начин общия размер на задължението по кредита и по
пакета за допълнителни услуги , което е трябвало да заплаща длъжника е възлязло
на сумата от 10308, 60 лв. и с
ежемесечна вноска в размер на сумата от 286, 35 лв. , всяка платима до 8-мо
число на съответния месец.
Поради неизвършено плащане на погасителна
вноска на дата на 27.04.2018 г.
длъжникът М.С. е подал заявление за промяна на погасителния план по договора за потребителски кредит , посочен
по- горе с която желае да бъдат отложени
три погасителни вноски , което право той
е използвал въз основа на закупения от него пакет за допълнителни услуги. В
изпълнение на задълженията си по същия закупен пакет за допълнителни услуги на 30.4.2018 г. е подписан анекс между
страните № 1 към процесния договор за
потребителски кредит по силата на който
са се отложили исканите три погасителни вноски от погасителния план , като страните са се
споразумели същите да бъдат заплатени по нов погасителен план в който вноските са се променили от 36 на 39 .
По делото е представен и анекс № 2 от
11.03.2019 г. за отлагане на вноска № 15
, като е изготвен отново нов погасителен план съгласно който вноските са се
променили от 39 на 40 на брой , но към него липсват заявление и други документи за искане от страна на ответника за
отлагането на същата вноска . На съответната дължима се дата съгласно
приложеното извлечение по сметката към
процесния договор за потребителски кредит – 08.06.2019 г.е била платена последната пълна вноска в размер
на уговорената сума , като по този начин длъжникът е платил общата сума от 4632,
6 лв. и е останало задължението му в размер на
претенцията по иска – 5220, 66 лв. и други пълни плащания не са
постъпили от страна на длъжника, както признава самият ищец и в исковата си
молба и в горепосочения представен от него документ издаден въз основа на
извлечението по сметките към процесния договор за потребителски кредит.
В чл. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит е
посочено , че в случай , че клиентът в случая длъжникът просрочи
две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер ,
то кредиторът може да обяви писмено предсрочната
изискуемост на кредита , като в случая е
необходимо кредиторът да изпрати на клиента по договора респ. длъжникът по него
всяко известие , инструкция , въпрос или други документи на адреса посочен от
клиента по договора . По този начин въз основа на уговорените и приложими общи
условия на длъжника по договора за
потребителски паричен кредит е било изпратено уведомително писмо от страна на
кредитора и по този начин е била обявена
неговата предсрочна изискуемост, считано от 31.7.2019 г., което писмо длъжника С.
е получил , но не е извършил исканите плащания по договора от страна на
кредитора . Затова тази финансова институция предвид
допуснатото неизпълнение на договора за кредит
изразяващо се в неиздължаването респ.
неплащането от страна на кредитополучателя на уговорените
по договора месечни погасителни вноски с подаване на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми респ. ищецът е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 207 / 2020 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 135 от 6.3.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника М.С. явяващ се длъжник да
заплати на кредиторът – ищецът по делото Профи Кредит България ЕООД гр. София
гр. София дължимите се от същия суми посочени в диспозитива
на исковата молба , а именно: : парична сума
в размер на 2614, 47 лв. –
главница , сумата от 538, 79 лв. представляваща договорното възнаграждение /
претендираната за установяване договорна лихва / , както и законната лихва
върху главницата , считано от дата 02.03.2020
година – датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната
горепосочена заповед за изпълнение в
районен съд Карнобат до окончателното изплащане , както и сумата от 113, 06
лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.
С оглед на това съдът намира, че спрямо
ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни
предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано
заповедно производство за процесните суми
дължащи се от ответника.По същото ч.гр.д. № 207 / 2020 г. по описа на Районен
съд Карнобат , последният с разпореждане № 381 от 6.3.2020 г. е отказал да
уважи заявлението в останалата му част и да издаде исканата заповед за
изпълнение срещу длъжника М.С. за сумата от 2067, 40 лв. представляваща
неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги , която сума е предмет на осъдителния иск по
настоящото дело.
Възползвайки се обаче от правата си ответника е
възразил против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение и съдът с нарочно разпореждане № 464 от 27.03.2020 г. по същото ч.гр.д. № 207 / 2020
г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че
може да предяви настоящия установителен
иск за горепосочените задължения срещу
ответника , което с настоящата си искова
молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените
факти така установени от настоящия съд не се оспорват от страните по делото, а и същите се
подкрепят от горепосочените писмени доказателства по делото.
Ответникът по
делото никога не е оспорил , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения с оглед на които е получил посочения за
процесния период потребителски кредит , което се потвърждава и от приложените по
делото писмени доказателства. По настоящото дело не се приложиха писмени или
каквито и да е други доказателства опровергаващи твърденията на ищеца в тази им
част , като същите доказателства като
неоспорени от страните по делото удостоверяват по един несъмнен и безспорен
начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през процесния период са били в правоотношения уредени по силата на получения от ответника
паричен кредит по силата на който ищецът му е предоставил
тази сума .
В случая с оглед на страните по договора и неговия
предмет , същият безспорно попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит . Това е така защото кредиторът
отговаря на изискванията на чл. 9 ал.4 от ЗПК – предоставя потребителски
кредит в рамките на своята професионална
или търговска дейност .
В самият
процесен договор за потребителски кредит в раздел VII е посочено , че
кредитополучателя , ще получи екземпляр
от същия договор за потребителски кредит
и неговите приложения по пощата
на посочения от него адрес за кореспонденция , но въпреки искането затова
изразено от ответника , ищцовото дружество
не е представило доказателства относно това да е предоставило същите на
ответника и по този начин същия не е узнал за същите , поради неполучаването им
и не е знаел какви са сроковете и условията по кредита , както и какви вземания включва месечната
вноска , като по този начин всяко едно от горните обстоятелства
представлява нарушение на
задължително изискуемите се реквизити на
потребителския договор за кредит по смисъла на чл. 11 ал.1 т.10, т.11 във вр.
с ал.2 от ЗПК и чл. 10 ал.1 от ЗПК .Отделно
от горното , съдът констатира , че в договора за кредит липсва задължителното съдържание на чл. 11 ал.1 т.20 от ЗПК относно посочване
от кредитора на наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора , както и срока в който това
право може да бъде упражнено.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10 ал.1, чл. 11 ал.1
т.7- 12 и т. 20 и ал.2 и чл. 12 ал.1 т.7-
9 , то договорът за потребителски кредит се явява недействителен . Ето защо
всяко едно от горните нарушения
представлява самостоятелно основание
за нищожност на процесния договор за потребителски кредит съгласно
нормата на чл. 22 от ЗПК.
Следва да се
посочи , че в разглеждания казус Профи
Кредит България ЕООД е предоставило на
ответника кредит в размер на сумата от 3750 лв. , като същевременно се
установява , че общата върната от
заемателя сума на кредитора – ищец
възлиза на сумата от 4632, 60 лв. , като според договора общата дължима се от ответника сума е
в размер на 6587, 28 лв. , което е почти два пъти повече от това , което кредиторът е
предоставил по кредита. Тази сума е формирана от предвидени по договора за потребителски кредит годишна възнаградителна лихва в размер на 41,
17 % , годишен процент на разходите в размер на 49, 89 % и закупен пакет от
допълнителни услуги .
Съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя ,
настоящи или бъдещи / лихви , други
преки или косвени разходи , комисионни, възнаграждения от всякакъв вид , в това число тези дължими се на посредниците за сключването на договора / , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От
това изложено , следва да се отбележи ,
че за обслужването на кредита за една година
ответника е следвало да изразходва
около половината от средствата , които е получил по него.
Определена по
този начин годишната възнаградителна лихва се явява такава , уговорена в нарушение
на добрите нрави , което е основание за нищожност по смисъла на чл. 26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД.Във
всеки конкретен случай с оглед
обстоятелствата по делото е възможно да
се достигне до заключение , че една клауза е сключена при условия , накърняващи
добрите нрави. Добрите нрави са морални норми на които законът е придал правно
значение , защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена
на противоречието на договора със закона / чл. 26 ал.1 от ЗЗД / . В
случая клаузата с която се договаря
възнаградителна лихва е нищожна тъй като с нея се нарушава принципът на
справедливостта в гражданските
правоотношения , поради което с нея се накърняват добрите нрави. В този
смисъл заплащане на възнаградителна лихва
в размер на 41, 17 % годишно противоречи на добрите нрави. Трайно е прието в
съдебната практика , че няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва
над размера на законната лихва. Максималният размер на договорната лихва
/ била договорна или за забава / е ограничен винаги от чл.9 от ЗЗД , съгласно
който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора , доколкото то не противоречи на добрите нрави.
За противоречащи на добрите нрави се считат сделки с които неравноправно се третират икономическите слаби участници в
оборота , използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. По този
начин е прието , че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва , като в този смисъл е практиката на ВКС обективирана в
решение № 906 / 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106 / 2003 г. на ВКС 2 гр.отд. ,
решение № 378 / 18.05.2006 г. по гр.д. № 315 / 2005 г. на ВКС 2 гр.отд. ,
решение № 1270 / 09.01.2009 г. по гр.д. № 5093 / 2007 г на ВКС 2 гр.отд. и
определение № 901 от 10.07.2015 г. по
гр.д. № 6295 / 2014 г. на ВКС 4 гр.отд.
В процесния договор уговорените размери
на фиксиран годишен лихвен процент по
заема / ГЛП / и годишен процент на разходите / ГПР / многократно и значително
надвишават трикратния размер на
законната лихва. По делото не се установява
, не се и твърди наличие на
обстоятелства , които да дават основание за очакване на завишен размер на вреди
за заемодателя от неизпълнение на задължения на заемателя. Следователно
уговарянето на възнаградителна лихва в размер неколкократно над законната
значително
надхвърля размера на
действителните вреди. Предвид характера на предоставяната по договора услуга / предполагащ недостиг на парични средства в едната от страните / , следва да се приеме
, че процесните уговорки не съотвестват
на изискванията за добросъвестност , присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността
на съконтрагентите. Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл. 143- 146 от ЗЗП
уреждащи неравноправност на
договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност . Съгласно разпоредбата на
чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор , сключен с потребител е всяка
уговорка в негова вреда , която не отговаря
на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя . Неравноправните
клаузи не са обвързващи за
потребителя - по арг. от чл. 6 параграф
1 от Директива 93 / 13 / ЕИО. Неравноправния характер на клаузи в потребителския договор , които
обосновават тяхната нищожност , съдът е
длъжен да следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни
, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно за да се приложи
разпоредбата на чл. 146 ал.1 от ЗЗП , което да доведе до нищожност , освен , че
клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва същата и да не е индивидуално
уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146 ал.2
от ЗЗП индивидуално уговорени клаузи са
тези ,които не са били изготвени
предварително и потребителят е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно разпоредбата на чл.
146 ал.4 от ЗЗП тежестта за установяване
на обстоятелството , че договорната клауза е индивидуално уговорена е върху кредитора . В процесния случай ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, напротив от показанията на
разпитаните по делото свидетели З.Т. , Ч.Ж. и С.Т. се установи , че ответникът С.
освен да подаде необходимите документи за отпускането на искания от него кредит
, не е имал никаква възможност да влияе
върху съдържанието на клаузите по договора. При този извод на съда следва да се откаже зачитането на правните последици на клаузата за възнаградителна лихва.
Предвид
гореизложеното и с оглед установената
недействителност на договора за
потребителски кредит , то съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК , потребителят връща само чистата стойност
на кредита т.е. неизплатения остатък от
главницата. В случая обаче тъй като ответникът
е получил по договора сумата от 3750 лв. , а е заплатил на кредитора
сумата от 4632, 60 лв. , т.е. повече отколкото е получил нетно по кредита , то
той не дължи връщане на повече суми по договора , включително и претендираната
главница от 2614, 47 лв. и възнаградителната лихва от 538, 79 лв. . С оглед на
което така предявените установителни
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло , ведно със законните последици от
това – неприсъждането на направените от ищеца разноски за същите. Тука следва да се добави от съда и
обстоятелството, че ищцовото дружество не е ангажирало достатъчно и убедителни
писмени доказателства относно дължимостта на претендираните от него за
установяване горепосочени суми респ. че
същите не са платени от ответника , което съдът намира , че се явява още едно
основание за отхвърлянето на тези претенции като неоснователни.
По отношение на
осъдителната претенция за сумата от
2067, 40 лв. представляващо неизплатено и дължимо се възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги , настоящия
съд счита , че ищецът- кредитор по
договора за потребителски кредит по този начин
заобикаля ограничението по чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския
кредит , който забранява годишния процент
на разходите да бъде по- голям от петкратния размер на законната лихва
по просрочени задължения в левове или валута определена в ПМС № 426/ 2014 г..По своята същност с определените допълнителни услуги за клиента
– потребител е предвидена някаква неясна
възможност и не са посочени конкретни права за същия , тъй като реално срещу тези услуги , последният не
получава нищо. Пакетът от допълнителни услуги касае договорът за потребителски кредит , тъй като
възнаграждението за закупения пакет
допълнителни услуги е включено в самия
договор за потребителски кредит в част VI- „параметри „, като погасителната вноска по договора за кредит освен главница и възнаградителна лихва , включва и парична сума по този допълнителен
пакет услуги , а регламентацията на пакета допълнителни услуги се намира в Общите условия на дружеството към договора за потребителски
кредит и е в чл. 4 т.4 и чл. 6 .Клаузата
е нищожна поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на
страните. Това се отнася и до пакета за всички 5 услуги – приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит , възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски , възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски , възможност за смяна на
датата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни , тъй като те
зависят предимно и се осъществяват само със
съгласието на кредитора . По този начин не могат да бъдат възприети като
допълнителни услуги , защото същите се
явяват само една възможност, която
съществува по принцип по всеки
един договор и при наличие на едно евентуално
съгласие на страните по договора за същото. Възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по самия договор за кредит , които съгласно
чл. 19 ал.1 от ЗПК следва да се включат
в ГПР. Тъй като тези разходи не са включени в обявения
от кредитора ГПР то това е в
нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР като по този начин той надхвърля
значително максималния
размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК , поради
което на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК тези клаузи , предвиждащи
възнаграждения за закупен пакет
допълнителни услуги са нищожни и недължими. Поради това и този осъдителен иск
се явява напълно неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради това отхвърляне изцяло на така предявените искове в полза на ищеца не следва да се присъждат
претендирани от него разноски по настоящото гражданско дело и по заповедното
производство.
С оглед
отхвърлянето изцяло на така предявените искове ответната страна е поискала да й
бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски в съдебното производство а
също и тези направени в заповедното производство за което е представила списък
за разноските по чл. 80 от ГПК. По отношение на това искане за направените от
ответната страна съдебни разноски , ищцовата страна е направила възражение за
прекомерност на претендираните съдебни разноски по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК
относно претендираното адв. възнаграждение, което искане съдът намира , че
следва да разгледа . Видно от
представения като доказателство за
направените от ответната страна съдебни разноски по настоящото дело , същата е
представила договор за правна защита и
съдействие в който са посочени , че
ответната страна е заплатила в брой на процесуалният си представител сумата от
500 лв. за адв. възнаграждение. Тази сума съдът намира , че е по – малко от минимално
определения размер на адв. възнаграждение определен по чл. 7 ал.2 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г. за минималните
размери на адв. възнаграждения и затова
намира, че не следва същото да бъде намалено и поради това следва да бъде
присъдено. По този начин следва да бъдат присъдени на ответника всички направени
от него съдебни разноски по делото в размер на сумата от 565 лв. Освен това на
същи следва да бъдат присъдени и направените от него разноски в заповедното
производство в размер на сумата от 100 лв.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Профи Кредит България ЕООД с
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София , бул. България № 49 бл. 53 Е вх. В , чрез пълномощника му юрисконсулт Р.И.И. иск с правно основание чл. 422 ал.1
от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за приемане на установено по отношение на ответника М.Д.С. , същият с ЕГН ********** *** , същият
със съдебен адрес *** офис 3 – чрез адв. Я.С. , че същият му дължи следните суми , а именно : сумата от 2614, 47 лв.
– главница представляваща непогасено
задължение за неплатени месечни вноски по договор за потребителски кредит № **********
сключен на дата 09.10.2017 година между Профи Кредит България ЕООД в
качеството му на кредитор и М.Д.С. в качеството му на кредитополучател – длъжник, сумата от 538, 79 лв. представляваща
неплатено и дължимо се договорно възнаграждение за периода от 08.07.2019 г. до
31.07.2019 година по същия договор потребителски кредит № **********, както и законната лихва върху главницата , считано от
дата 02.03.2020 година – датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение в районен съд Карнобат до
окончателното им изплащане , за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 135 от 6.3.2020
г. по ч. гр.д. № 207 / 2020 година по описа
на Районен съд Карнобат, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Профи Кредит България ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София , бул.
България № 49 бл. 53 Е вх. В ,
чрез пълномощника му юрисконсулт Р.И.И. иск с правно
основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД за
осъждането на ответника М.Д.С. , същият с ЕГН ********** *** , същият със
съдебен адрес *** офис 3 – чрез адв. Я.С. да му заплати сумата от 2067, 40
лв. представляваща вземане за неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № **********
сключен на дата 09.10.2017 година между Профи Кредит България ЕООД в
качеството му на кредитор и М.Д.С. в качеството му на кредитополучател – длъжник, като неоснователен.
ОСТАВЯ без уважение искането на Профи Кредит България ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София , бул.
България № 49 бл. 53 Е вх. В за
присъждане на направените от него съдебни разноски по настоящото гр.д. № 356/
2020 г. по описа на Районен съд Карнобат , както и по заповедното производство
по ч. гр.д. № 207 / 2020 година по описа
на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Профи Кредит България ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София , бул.
България № 49 бл. 53 Е вх. В , същото
дружество с пълномощник юрисконсулт Р.И.И. да заплати на М.Д.С. , същият с ЕГН ********** *** , същият
със съдебен адрес *** офис 3 – чрез адв. Я.С.
сумата от 565 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по
настоящото гр.д. № 356 / 2020 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Профи Кредит България ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. България № 49 бл. 53 Е вх. В , същото дружество с
пълномощник юрисконсулт Р.И. да заплати
на М.Д.С. , същият с ЕГН ********** *** , същият със съдебен адрес *** офис 3 –
чрез адв. Я.С. сумата от 100 лв.
представляваща направените от него съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 207/ 2020 година по описа на
Районен съд Карнобат .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: