Р Е Ш Е Н И Е
№153
гр. Велико Търново, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на шести юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
Р.
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря М.Н.и
на прокурора от ВТОП Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД №10176/2023 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН.
С Решение №234 от 11.05.2023 г. по
НАХД №20224110200677 по описа за 2022 г. на Районен съд – Велико Търново е
потвърдено Наказателно постановление №22-1739-000099/05.05.2022 г. на началника
на РУ в ОД на МВР – Велико Търново, с което на С.В.В. с ЕГН ********** за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца.
В законния срок срещу решението от
името на С.В.В. са подадени две касационни жалби – едната чрез ***
Р.И. от ВТАК, другата чрез *** Н.К. от ВТАК. В жалбата, изготвена от *** И., въззивното
решение се обжалва по касационен ред като неправилно, незаконосъобразно и
неиздържано логически с оглед моралните и житейските норми. Оспорва се компетентността на актосъставителя, подчертава
се, че фактическата обстановка в НП не е изяснена и вината на извършителя не е
доказана. Моли се за допускане на Съдебна автотехническа експертиза. По тези съображения се иска
решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се отмени.
В жалбата, подписана от адв. К., се
поддържа, че решението противоречи на материалния закон и е необосновано.
Развиват се доводи, че не е установена специфичната цел, с която е използван
пътя, а това се явява елемент от състава на нарушението. Като цяло се твърди,
че не е изяснена фактическата обстановка. Иска се отмяна на решението и на НП.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание касаторът не се
явява и не се представлява. Оспорването се поддържа с писмено становище на *** И..
Ответникът
по касация – началник РУ в ОД на МВР – Велико Търново не заема становище по жалбите.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационните жалби. Навежда съображения, че ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил
задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон.
Споделя доводите на съда, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила
при съставяне на АУАН и НП, че приложимата санкционна разпоредба е правилно
определена и че наложените наказания са правилно определени по вид и размер. Предлага решението да бъде оставено
в сила.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото
доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено
от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци,
засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото. На 14.04.2022 г. около 23:05 часа в гр. Велико
Търново, на кръстовище – кръгово на ул. „Магистрална“ с ул. „Краков“, в посока
на движение към бул. „България“, С.В. управлява собствения си автомобил марка
„Форд“ модел „Мустанг“, бял на цвят с рег. №***, като не използва пътищата
отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, изразяващо се в превъртане на задните задвижващи
колела и поднасяне на задната част на автомобила по посоката си на движение,
като същото е съпроводено със силен шум на двигателя (форсиране) и свистене на
гуми, с което си действие застрашава останалите участници в движението.
Нарушението е извършено на суха пътна настилка и за него е съставен АУАН Серия АД
№104, бл. №225785 от дата 14.04.2022 г. В. е възразил, че автомобилът не е
издавал силен шум от двигател, а бил кротък. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание
чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на водача е наложено административно наказание
глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца.
Касаторът
оспорва възприетите от районния съд факти и счита, че не е извършена правилна
преценка на събраните доказателства в хода на въззивното производство.
Твърдяната необоснованост обаче не е налице, доколкото районният съд е обсъдил
всички доказателства – гласни и писмени такива, поотделно в тяхната съвкупност,
и правилно е установил относимите факти и обстоятелства за решаването на спора.
Това, че касаторът не споделя установените факти и изведените от тях правни
изводи не е повод за отмяна на съдебния акт, а израз на защитна теза.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП, тъй като при
извършената проверка не са констатирани нарушения, засягащи неговата
законосъобразност. Формирани са изводи, че АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това лица в рамките на законоустановените срокове и не страдат
от реквизитни недостатъци. Административнонаказателното производство е протекло
без съществени нарушения. Правилно е определена приложимата материална
разпоредба – чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, защото водачът на автомобила не е
използвал описания пътен участък по предназначение, а за други цели –
демонстративно шофиране посредством форсиране на двигателя и принудително
превъртане на задните задвижващи колела с цел поднасяне на задната част на
автомобила. Аргументирано са отхвърлени заявените от санкционираното лице
възражения. Не е възприето твърдението за неволно допуснато занасяне на
автомобила поради високата му мощност, тъй като пътната настилката е била суха
и поднасянето е било съпроводено със силен шум на двигателя – форсиране, и
свистене на гуми.
Правилно е определена санкционната разпоредба - чл. 175а, ал. 1, пр. 3
от ЗДвП, като наложените административни наказания са в предвидения от закона
твърд размер.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е
нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към
спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като
спорни в производството пред него факти.
Като е стигнал до извод за законосъобразност на НП въззивният съд е
постановил правилен съдебен акт. Настоящият състав намира, че изводите на
районния съд съответстват на доказателствата по делото и на приложимото право.
Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви, като касационният състав
споделя изложените съображения, а доколкото възраженията, поддържани пред
настоящата инстанция касаят вече коментирани такива от районния съд, те не
следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към
тях.
Следва да се обърне внимание, че заявените касационни основания не
удовлетворяват законово предвидените такива, доколкото по силата на чл. 63в от ЗАНН приложение намира чл. 348, ал. 1 от НПК, като сред визираните там
основания не фигурират логическа неиздържаност с оглед моралните и житейските
норми, както и необоснованост. Съобразно конкретно заявените оплаквания, в
случая настоящата инстанция дължи произнасяне относно наличието на отменително
основание по чл. 348, ал. ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение
на закона.
По смисъла на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 220 от АПК в настоящото
производство е налице забрана за фактически установявания, а предвид чл. 219 от АПК доказателства се допускат единствено за установяване на касационните
основания. При това,
допустими са само писмени доказателства, поради което не следва да бъде
уважавано искането за изслушване на съдебна автотехническа експертиза. Видно от протоколите на проведените пред ВТРС открити
съдебни заседания няма подобно искане, направено пред първоинстанционния съд. Касационният
съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите,
установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Непълнотата на
доказателствата не е касационно основание.
Не намират
доказателствено потвърждение заявените за първи път твърдения за
компрометираната компетентност на актосъставителя. Според чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Със Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г.са определени тези длъжностни лица от МВР, които да
съставят АУАН и старши инспектор Л.Л. попада в тази категория. Както АУАН, така и НП са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността, определена
им с чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и цитираната вече заповед, съдържаща се в
преписката, както правилно е приел и въззивният съд.
Правилно съдът е приел
за доказано нарушението, като не може да бъде споделено и възражението, че липсват
основни белези на нарушението, доколкото не е установена специфичната цел, с
която е използван пътя. Управлението на автомобила чрез превъртане на задните
задвижващи колела и поднасяне на задната му част по посоката на движение, като
същото е съпроводено със силен шум на двигателя (форсиране) и свистене на гуми,
е пример за показност и ползването на пътя за несвойствена цел. Свидетелите
очевидци и събраните доказателства, потвърждават умишлените действия на
касатора. Този начин на управление на МПС е в разрез с нормата на чл. 104б, т.
2 от ЗДвП и предвидената забрана за водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение, тъй като се характеризира с повишена опасност за останалите
участници в движението и другите членове на обществото. Извършена е правилна
квалификация на деянието
и са наложени съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от
закона абсолютен размер.
Правилото на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП въвежда императивна
забрана за водачите на моторни превозни средства и без съмнение цитираната
норма цели да охрани особено важни обществени интереси като живота и здравето
на участници в движението, чрез въвеждане на забрана за конкретни действия от страна
на водачите на МПС, които биха довели до влошаване на пътната обстановка и
повишаване на риска от пътнотранспортни инциденти. Сериозността на регулираните със
ЗДвП отношения изисква строга дисциплина и отговорност, каквато е била дължима
от касатора, гаранция за спазването на която е предвидената от закона санкция.
Завишената обществена опасност обуславя и сравнително високите санкции за тези
нарушения в сила от 21.01.2017 г., когато е приет текстът на чл. 175а от ЗДвП.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234 от 11.05.2023
г. по НАХД №20224110200677 по описа за 2022 г. на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.